Nosce te Ipsum – Опознай Себе си

 Nosce te Ipsum – Опознай Себе си

"Идеята не е да владееш и управляваш света, а да го опознаваш. Той по принцип е създаден съвършен - такъв какъвто е." 

Илияна Смиляновa

Ако се стремиш да управляваш света, то е защото не познаваш себе си и компенсаторно се опитваш да намериш сигурност във властовата си невроза. Опознавайки самия себе си, разбираш, че светът отдавна се управлява по закони, далеч надхвърлящи малките его илюзии на тези, които се опитват да се месят в този процес, бягайки от сянката си!

Побеждавайки гордостта, човек става приятен. Преборвайки гнева, той става весел. Преборвайки страстта, той става преуспяващ. Преборвайки алчността, той става щастлив."
Арабска поговорка

Поговорката затова е поговорка, защото е кратка, загатваща. Естествено, че може да се доуточнява много. Има и здрава агресия, а и никой не е безстрашен и безстрастен. Докато сме в това тяло, няма как да сме напълно свободни от тези емоции, освен в нечие пожелателно мислене. Според мен, слабостта на тази поговорка е в думичката "пребори". Ако се замени със сублимира, трансформира, преобразува, всичко идва на мястото си!

През опита си, бих изразил горната поговорка така:

Смирявайки гордостта, човек става мъдър. Когато с това мъдро смирение, човек приемащо обикне страха си, защитният му гняв се преобразува до целеустремена и спокойна мотивация. Когато с тази спокойна и целеустремена мотивация човек сублимира страстта си, става вдъхновен и преливащ от творчество. Трансформирайки алчността си, човек осъзнава, че е щастлив, сега и във всяко следващо сега в красотата на живота си!

Гордостта се трансформира в смирение, което води до една дълбока мъдрост, тиха, обемна и светла, в мир, бездна от стабилна хармония. Болният гняв пък винаги крие зад себе си страх. Преработвайки страха, се стапя и гнева - поговорката казва, че се ражда веселост. Бих добавил към това и творчески, вдъхновен потенциал. Всъщност гордостта и страхо-гнева са неизменно свързани, а разделянето им е само условно. Страстта поражда неудовлетвореност, страх, тъга, гневна амбиция за постижения. По скромните ми наблюдения, тя в огромна степен индуцира останалите негативни емоции. Способността за метаморфозирането и обаче води и до овладяването на страха, гнева, тъгата, вината... Ако работим върху последните, но сме неспособни да овладеем страстта си, "наливаме вода в продънена каца". В съвременния свят именно страстта е свръхраздувана, а това кара и страха и гнева, а оттам и поведенията свързани с тях, да ескалират силно! Говоря за страстта, стояща на другия полюс на Любовта. Зад тези ми думи стоят и биохимични и поведенчески и социални факти.

Кое стои зад свръхраздуването на страстта? Безлюбието. Като няма любов, няма удовлетвореност, няма щастие, няма мир, няма възхищение на творението, изразена във всяка капка дъжд и цветенце, няма благодарност. Отваря се вътрепсихична "яма", в която заживяват антиподите на висшите качества... В Будизма темата за страстта е основна. Повече желание, повече страдание. Защото човек е в постоянна вътрешна липса. Заживява се с натрапени отвън социални сугестии и заблуди за щастие през имането на вещи, пари, през илюзията за контрол на властта. И властта и парите и каквото и да е имане не могат да заместят и един квант любов. Отваряйки се за потока на любовта, пак постигаме, пак се стремим към професионални и социални случвания, но тласкащата мотивация е пълнотата от вдъхновение и преливащите светлина и щастие. Тогава ставаме промяната, която търсим в света. Така повлияваме и социалната си среда.

Орлин Баев, психолог