Memento mori или през парадокса на смъртта към смисъла на живота

В долните редове мой клиент, жена в двадесетте, обрисува фантазията за собствената си въображаема погребална реч, в три варианта. 

В първия умишлено преувеличава негативните си черти, съдба, живот, постъпки и социалност. Целта тук е през ползваната психотерапевтична техника на парадоксалното намерение (наводняване с прерамкиране от пародия) и допира до мисълта за крайността на телесността да се постигне: 1) десензитизация на негативните очаквания за бъдещето, идващи от маладаптивни когнитивни схеми и 2) поглед върху собствения живот от имагинерната позиция на бъдещата смърт, което фасилитира осъзнаване ценността на живота.

При втория вариант умишлено се раздуват до гротеска и хумор преувеличените очаквания за успех. Така, надувани като балон, в даден момент те просто се спукват. 

Така човекът, смело вгледал се в и погасил страховете си за бъдещето и "спукал балона" на гордостта си, стига до третия, реален вариант. В него, след първите два, той осъзнава ценността на живота си, има способността смело да планира бъдещето си, но вече свободен както от страховете на сянката си, така и от нарцистичните инфлации на суперегото си. Така, събудил потенциала си, той разбира реалните си възможности и може интуирайки призванието си, да го конкретизира като актуални насоки и общи очертания на очакванията си за случване на смислен и творчески, силен живот! 

N.B.: Техниката се прави само когато е препоръчана от психотерапевт, в даден момент от процеса на промяна при конкретен пациент. Ползването и по собствено желание не се препоръчва! 

...................................................................................................................................................................

01. Речта на моето погребение. Свръхпреувеличен злощастен вариант

Скъпи приятели - или тримата глупаци, излъгали се да присъстват на това недоразумение, наречено "погребение". Събрали сме се днес, или по-скоро си губим времето, да изпратим тази неспособна и нечувствителна егоистка, която се прости с живота си оня ден по най-нелепия начин, като можехме сега да правим нещо по-смислено някъде другаде. Няма много какво да се каже за нея, освен, че беше абсолютен егоист, нарцисист и предател. Предаде семейството си, и най-вече баща си, като отказа да следва неговите насоки за добро поведение, морал и бъдеще, изостави сестрите си сами в Аржентина, за да следва собствените си егоистични пориви за развратен и светски живот, изпълнен с наркотици, рокенрол, и глупави приятели, видни пияници и нехранимайковци. Никой никога не е обичала тя и без туй. Всъщност каквито й приятелите, такава бе и тя - който с какъвто се събере такъв става, са казали хората.

Не успя да постигне нищо съществено с живота си. Събираше се с какви ли не мъже, от дупка по-дупка, тотално неподходящи, прави абсурдни гллупости с младостта си, пилеейки годините на вятъра, не можа дори отличен успех да изкара в тъпата гимназия, в която учеше (явно нямаше акъл за нещо по-добро), скача от работа на работа, в от тъпи по-тъпи предприятия и подобия на фирмички - някои очевадни мафиоти!, похаби спестяванията на баба си и дядо си за университета и дори не можа да го завърши - егати нехайството към горките хора - и когато те остаряха, дори ръка не им подаде да им върне парите, с които може-би щяха да живеят малко по-добре, а не като клошари с по 200 лв. на месец, тока да не могат да си платят и парното да не могат да си пуснат, горките хорица... И ги остави ей така да си отидат самички в оня вехт апартамент, като ходеше да ги вижда само веднъж годишно, умряха си самотни, горките... В професията си нищо не постигна, а можеше да рисува, да направи нещо с тоя талант. И никаква художничка не беше, кой я бе наел изобщо, та така се бе излъгал... Вгорчи живота тотално на мъжете в живота си, по същия начин както вгорчи и на баща си, и той за това и не иска да я погледне толкова години, и за това и не е тук днес, щото грам не му пука за нея - отрекъл се е, огорчен от провала й.

Никой няма да я запомни, нито пък с добро ще споменава името й някога. След себе си остави само дългове, неизплатени кредити, разбити сърца и куп клюки, коя от коя по-зловещи. Айде да си ходим вече, че прекалено много време й отделихме. Приятен следобед. Вземете си от бисквитките, че ще ги изядат циганите....

02 - Речта на моето погребение. Свръхпреувеличен положителен вариант

Скъпи семейство и приятели, събрали сме се днес да почетем, в един прекалено тежък и горчив ден, нашата приятелка, сестра, дъщеря, братовчедка, трета братовчедка, племенница, снаха, художничка, гений.... наше вдъхновение и прескъпа жена - Джанет. Ах, как напират сълзи в очите ми при звъна на това благословено име! (подсмърча)

Джанет, не сме достойни да изречем името ти без да паднем на колене пред блясъка и славата, с която се беше обвила приживе, и навярно си обвита и за следващите няколко поколения напред. И докато вървиш там горе, по златните улици със Св. Петър в небесата, мисли си с добро за нас, бедните души, които бяхме недостойни за теб. Поколения наред палят свещи докато изричат името ти, ще благославят паметта ти всеки път, щом те споменат. Защото ще е само и единствено с добро!

Ти беше нашата пътеводна светлина! Не са били осеяни от твоята красота, разум, мъдрост и величие само тези бедни души, които не са те познавали. Всички около теб, било то приятели, семейство, колеги, или просто познати, не могат да забравят това прекрасно лице с тези пронизителни огромни очи, от които струеше истинска благодат. Ти помагаше на всички, които имаха нужда от помощ; ти беше щедра, чувствителна към хорската мъка, хранеше бедните и поеше жадните, спираше се да даваш милостиня на всеки бездомник и просяк, една истинска Майка Тереза на своето време. Правеше милиони с таланта си и ги раздаваше на крайно нуждаещите се. Събличаше дрехите от гърба си посред зима и на бедните ги даваше. За това твоя лик ще виси в храмовете, о, светице. А за талантите ти думи нямам да опиша какво огромно вдъхновение бе за всички нас. Ще изучават техниките ти в училищата, ще именуват улици и сгради с твоето име, даже има предложение от прайм министъра да преименуваме България на Джанетландия - как добре зучи само! Джанетландия на три морета! А не само успя да обиколиш света и не само децата с подутите коремчета научи на интериорен дизайн, да знаят как да си подредят шатрите по фън-шуи и да ядат само био храни, ами предаваше изкуството си и в Камчатка на гладните духом за просвета и култура, та извънземни разбраха за тази Джанет, и също ще разпространят славата ти, на планетата Зуки 14. А баща ти, бедния, как се гордее, и как го виждам тук сега, ридаещ от мъка по теб, да те изгуби толкова рано, без да може да ти каже колко много се гордее с теб, горкия, как ще преживее тази мъка, не знам.

Джанет, ти ще останеш в историята като огромно влияние в поп-културата на 21 век; в дизайна, киното, дигиталните изкуства, музиката, театъра, дори религиите. Най-известните рок банди ще пускат твоите картини като визуализации на концертите си, нобелова награда ще ти дадат скоро, рицарска титла от британската кралица също, а твоите фотографии ще висят по стените на Музеите на съвременното изкуство в Ню Йорк, Париж, Рио де Жанеиро, а скоро и на луната. И когато се научим да летим със скорост по-голяма от светлинната, ще видим твой портрет и на Зуки 14, на няколко слънчеви системи от тук. И когато този град има нужда от своята героиня, както Батман викаха с прожектор през нощта, ще те споменаваме и ние. Днешният ден се обявява за официален международен празник.

Завинаги оставаш в сърцата ни. Обожаваме те, не сме достойни дори да си признаем. Сестра ти е посветила гоблен на теб, чичо ти нарисува серия огромни, чудни платна в твоя чест, братовчедка ти написа опера и я изпя пред президента, братята ти издигнаха паметник в двора на къщата... Ще ридаем завинаги, докато не те срещнем отново, в отвъдното. Почивай в мир.

03 - Речта на моето погребение . Реален вариант

Скъпи семейство и приятели, днес е тъжен ден за нас. Отиде си нашата дъщеря, внучка, съпруга, племенница, братовчедка, снаха, колежка и приятелка Джанет. Тя живя един пъстър и интересен живот, изпълнен с трудности, препятствия, загуби, и грешки, но също така и живот, изпълнен с немалко победи, вдъхновения, обич, съпричастие и грижа. Съдбата й не беше лека, още от детството, когато се прости с майка си, която по интересен начин обичаше - без да я познава, но винаги търсеща идеала за нея в душата си. Вярата й в доброто, в това, че живота не приключва със смъртта, и в Божията любов и закрила, й даваше сили пред тежките удари на съдбата. Имаше трудности и в комуникацията със семейството си, но въпреки всички перипетии успя да намери - макар да й отне немалко години - връзката обратно към тях. И юношеството й не беше никак лесно, защото прекара немалко време разделена от семейството си, заточена в държава, от която на моменти изглеждаше, че няма измъкване - но успя да се събере отново с тях, и заедно наваксаха изгубеното време и отново станаха добри приятели.

В живота си тя видя много различни страни, култури и начини на живот и мислене - опит, който неизменно я направи интересна и многопластова личност. Омъжи се за своя любим и сродна душа, и заедно отгледаха чудесни, умни и талантливи деца. Живя на много различни места с мъжа и децата си и успя да им предаде ценностите, в които вярваше, и да ги обича с цялото си сърце. В кариерата не й беше трудно, и за кратко време постигна статут на самостоятелен артист. Насърчаваше децата си да използват максимално талантите си, давайки им свобода да следват мечтите си отрано, подкрепяше ги в трудните моменти, беше жертвоготовна  когато се налагаше, но и знаеше кога трябва да остави другите да решат проблемите си сами. Беше балансиран човек, състрадателен, но и горд; приятелите я познават като гостоприемна, забавна и талантлива, а семейството й я цени като закрилница на семейното огнище, грижеща се за уюта и позитивната атмосфера в дома.

Джанет не би искала да губим време в дълги речи за нея днес, както и не би искала да тъгуваме прекалено за нея, а по-скоро да се радваме, че сега за нея започва ново ниво на съществуване - един съвсем нов свят, в който тя се надява да се запознае с майка си, да види баба си и дядо си, и предците и приятелите, които са си отишли преди нея. И би искала да каже на семейството си, че няма да спре да ви обича и да бди над вас, дори от оня свят. И когато вашето време настъпи, тя ще бъде там, до вас, и ще ви чака, докато се съберете всички заедно, отново - в обятията на безкрайната божия обич - на онова място, където енергията продължава да живее.

Почивай в мир... 

Джанет.