Университетът на живота

Какво научих в университета на живота?

Научих, че когато осъзнаваш и приоритизираш допусканията в ценностната си система така, че да акордират с призванието на духа ти и същевременно се конкретизират в реални социални резултати, тогава щастието е неизбежно! Осъзнах, че докато главният фокус на вниманието ти остава стабилно закотвен в същината ти отвътре, външният успех е сигурен! Когато знаеш, че в живота ти се случва това, което ти - творецът, избираш да мислиш, чувстваш и правиш, тогава всяко сега от живота ти се изпълва със смисъл и сила! Превръщаш се във вълшебник, човек на онова вътрешно знание, което те кара с ахващото любопитство на силата да преоткриваш субстанцията на живота, света и хората всеки ден! Тогава обикваш живота в себе си, в другия, в изгрева, залеза, в конкурентната реалност, в която всяка трудност се превръща в трамплин към допира до потенциала от възможности в теб! Виждаш, че всички йерархии са условни, а геният ти спокойно те е чакал, за да се събудиш за проявата му! Живееш в живота и животът живее през теб. Протича през съзнанието ти и напорът му те изпълва с наситеността на вдъхновението за действие! Мотивацията на вселената става твоя мотивация. Знаеш, че когато прокопаеш пътя към Себе си, бликва богатството на творчеството ти. Тогава виждаш възможности навсякъде. Ако някой не ги вижда или се отказва страхливо от тях, това е негов избор. Ти правиш своя! Богат си отвътре. Затова си богат каквото и да имаш. Можеш да постигаш - познаваш възможностите си и затова социалните такива ти се разкриват постоянно. Но, щастието е в теб сега, във всяка стъпка от реализацията на потенциалите ти в конкретни постижения. Знаеш, че "като копнеш и ще бликне нефта" на успехите ти. Защото знаеш къде, как, с кого и колко ефективно да го направиш, резонирайки с духа си! Осъзнаваш колко благодарен си на даровете на силата, реално проявяващи се в ежедневните случвания в живота ти. Когато преформулираш проблема във възможности за учене, растеж и промяна, пребиваването ти в този магичен свят се превръща във вълнуващо приключение. Затова просто се разтваряш за мощно заливащия те поток на живота, в който опциите за решаване на трудностите и превръщането им в радостна мъдрост са безброй! Осъзнаваш, че каквито и да са нечии изкривени разбирания, парите са материален израз на духовна стойност в качествения си вид - затова, бидейки стойностен изразител на духа си, допускаш наличието им в живота си смирено! Когато осъзнаеш, че не си знаел, че не знаеш, знаеш, че не знаеш. Когато осъзнеш, че знаеш, но предел в познанието няма, си на пътя към силата си! 

Животът нито повече, нито по-малко, отразява вътрешния свят. Ако отвътре си богат на обич и светлина и социално ще бъдеш богат - на радване, приятели, здрава визия, качествено целеполагане и постигане на целите си. Да следваш цел, но фокусиран пълносъзнателно във всяка стъпка от пътя си. Тогава живееш щастието си!

Пари, имоти, огради, фантомни сугестии за закупена защита чрез откраднати средства при душевни продажби на тъмните сенки на болни илюзии... А щастието е тук, ето го. Погледни го. Да, ти, точно ти, който четеш тези думи! Когато си в него, цялата вселена познава и пази стъпките ти. Имаш ли тогава нужда от прекомерна фиксация в  социалната власт и богатство, ако средствата на любовта, мъдростта и истината са твои?! Имаш ли ги, хората сами искат да се приютят под лъчите на доброто в теб. Но, щастието ти не зависи от тях, а само от източника си!

Какво да намери човек в човек, който не познава себе си? Единствено неразбиране, плитко дърдорене, битки с вятърни мелници и следване на илюзорни посоки, в полудрямката на невежеството. Искаш точни хора, силни, любящи, проникновено разбиращи те, светли, обичащи те и мъдри приятели? Доколкото ти самият резонираш с тези качества, дотолкова и привличаш такива личности и преживявания!

Как да събудиш потенциала на смелия взор на духа си, докато тялото и ума раждат еволюционно и социално обусловената и заучена тревожност? Смелостта не означава без-страшие, а със силата на любящото си сърце, смирено да прегърнеш страха си! Да приемеш не означава да си съгласен, а да допуснеш неслучайността на допира си до даден факт точно в този момент. Смирението не е примирението на роба, а следването потока на духа, протичащ през душата ти!

Да си като котка - да живееш едновременно в два свята. В социалния консенсус за реалност, но през величието на духа си. Да имаш търпение, идващо от разбирането на любовта си. Надеждата ти да бъде само една от съставките на радостта ти, идваща от мъдрото ти сърце. Вярата ти да е посоката на мотивацията ти, преливаща от познаването на Същността ти. Да имаш равновесие не в покоя, а във вихъра на житейската буря. Да вярваш в Себе си като част от Бога, знаейки че сам твориш битието си с всеки избор, мисъл, чувство и дело. Да си вярваш и затова да се доверяваш на доброто в другия, така променяйки и двамата.

Удивителни са козирозите! Имат само едни малки копитца... Нямат лапи с нокти, които да забиват, нито обемни длани и пръсти, с които да се захващат. Обаче ползват това, което имат на сто процента! Или на хиляда? Поведението им граничи с невъзможното, но те правят непостижимото! Ето тайната на успеха! Ако не си на ръба и не гледаш смело провала в очите, няма как и да покоряваш върховете на успехите. И спокойно - конкуренцията там не е голяма, за разлика от тълпите в долините и равнините!

Имаше една приказка...  „Едно яйце на орел някакси попаднало в полога на пуйка. Излюпило се орелчето заедно с пуйчетата и заживяло с тях. Майка му и братчетата и сестричетата му все му повтаряли, че се държи странно и се опитвали да го вкарат в правилните норми. "Защо все разперваш тези крила? Ние пуйките не летим - ти си глупак! Защо все налиташ на мръвка? Ние пуйките сме примерни вегетарианци. Ти си луд. Я се стегни и се вземи в криле!...". Орелчето ги слушало. Пуйчетата наоколо често му се подигравали колко е грозно, а мама пуйка само се тюхкала и поклащала глава: "Как можах да снеса такова странно и грозно пиле?!...". Младият орел растял бързо. Един вътрешен глас в него често го тласкал някъде нагоре, към висините. Нашепвал му, че има птици, които летят високо, с широко разтворени криле и смел проницателен и силен поглед. Орелът обаче се свивал и подчинявал на "правилните" наставления на птиците наоколо си. Един ден стопанинът го хванал, откъснал главата на странното пиле, оскубал го и го сготвил. Месото обаче било жилаво и твърдо...

Роден ли си да летиш - лети, послушай зова на потенциала си!"

Либидо и мортидо, нагон за оцеляване и агресия... Докато човечеството не се научи да ги употребява по човешки, ще са си само секс и насилие. Когато човекът обаче реши да бъде Човек, а не единствено плешива маймуна, либидото се трансформира до безкористна любов, а насилието в целенасочена и добротворна мотивация за растеж. Наистина, това са двата базисни принципа, но си имат и нива на употреба! 

"Всеки човек, добър или лош, който ви е посетил, всякога оставя своето влияние върху вас. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че от всеки човек се отделя една тънка материя, която пада като светлина или сянка върху онзи, с когото се среща. Ако е сянка, този човек изпитва известно неразположение на духа. Добрият и чист човек оставя само светлина върху хората.
Учителят Беинсá Дунó"

Изначални истини казва Учителят! Колко далеч от тези простички, но извечни природни закони е съвремието ни... Да следваш законите на откъснатия от Живота социум или законите на Любовта, Мъдростта и Истината, писани в книгата на живата природа? Доколкото човешките закони резонират с божествените, дотолкова и са нещо различно от окови, манипулация или празни букви... Избирам вечността!

Когато преформулираш вътрешно в себе си илюзорното си вярване, че си жертва, каквато не си - вярване, което те кара сълзливо да се оплакваш, тогава ще си наполовина осъзнал нужното! Останалата половина от пътя се състои в активното разбиране и приемане на уроците, през които лабораторията на мъдростта те прекарва. В тях има и болка и страх и мъка, но и много радост, когато спреш да мънкаш, а прегърнеш от сърце кръста си! Тогава си Себе си! Аз казвам, а кой чува?!

Има една жертвеност, която издига и хармонизира. Жертвата на пороците, зависимостите, страховете, егоцентризма, алчността, завистта, ревността, гордостта... Тази жертва, принесена в огъня на любовта на олтара на божественото, е щастие за Човека. Трудна е само за носителите, през които се проявява Човешкото. За самия Човек е истинна радост, свобода, сила и мъдрост! Жертва е само за илюзиите. За същината е освобождение!

Дори и съзнателно и доброволно учейки се в университета на живота, пак ще преживяваме трудности и мъки. Разликата е в перспективата. Когато присъстваме в живота си съзнателно, ги приемаме спокойно, с благодарност и отношение на планинар, радващ се при вида на поредния склон. Защото трудностите, болестите и изпитанията вече не са пречки, нито преживяващият ги е някаква псевдо-жертва на несъществуващата случайност. Превръщат се в път - нужен, красив и смислен. Когато човек чувства и живее този дълбок житейски смисъл, тогава всичко идва на мястото си!

"Планетата не се нуждае от голямо количество "успешни хора". Планетата отчаяно се нуждае от миротворци, лечители, реставратори, разказвачи на приказки и обичащи от всички видове. Тя се нуждае от хора, до които се живее добре...
Далай Лама"

Да сме успешни, да постигнем, да се сравним, да сме потребители и все по-големи потребители. Системата ни казва, че така ще бъдем щастливи... Надали!
Ако обаче живеем в мир със Себе си, ако слушаме душата си, лекуваме първо собствените си емоционални и телесни рани, а с потеклата жива вода на любовта и раните на хората наоколо ни. Просто така, с присъствието си.   

Имаш невротична тревожност?! А разбираш ли се? Съзнаваш ли, че случващото се с теб е неслучайно, че гордо раздутото ти и свръхконтролиращо его, вкопчило се в черупката на тялото, може да се излекува само чрез смирено доверие? Доверие в онази мъдрост и единство на живота, връзката с която си прекъснал тщеславно? Докато вярваш на страха си, ти губиш вярата в себе си като вечна същност, като част от вселената, свързана с любящата благост на битието. Докато си в плен на невротичността, бягаш от решаването на реалния си вътрепсихичен конфликт между свръхнапрегнатата си битка от контрол над страха си от провал, несправедливост, нараняване, безлюбна изоставеност и самота... Само когато със смирена благодарност прегърнеш страховете си, те се преобразуват до самоуверена сила! Но, егото ти не може да приеме и прегърне – то няма истински капацитет за това. То може единствено да се смири, да си позволи да притихне и загуби илюзорния си контрол, за да се роди себевладеенето на присъствието на духа ти. Благодари на тревожността си, тази чудесна учителка, настойник водещ те към събуждане на изначалната ти мъдрост! Докато се плашиш от страха си, си сънуваща сянка, малко откъснато от ствола на дървото на живота листенце, подмятано беззащитно от бурите на тревожните илюзии. Спиш и сънуваш, че си беззащитен, сам и ако не се напрегнеш в така добре познатото ти състояние на свръх-нащрек, наситено с болезнено контролиращо мислене, ще изчезнеш, безследно смачкан и анихилиран от бездушната неопределеност на жестокия живот... Като удавник в океана на живота си, вкопчен в сламката на жалкия си его-контрол. Всъщност никога не си бил истински отделен от великото дърво на живота – само сънуваш, че си, дълбоко потопен в съня на страхливо и гордо раздутото си, уж защитаващо те его...

Къде да намерим смиреното себедоверие? Ходим в някакви мрачни сгради, административни учреждения, т.н. черкви, да палим свещи и пробваме да подчиним безкрая на малките си кални желания в себични молитви. Следваме егоизма  в "черквата" на социостазната си автохипноза, която постоянно ламти за това, за онова, все не е доволна от настоящето... Ако обаче запалим свещта на духа в храма на душата си, в който свещеник е гласът на сърдечната ни интуиция, щастието ни следва както светлината следва топлината на огъня. Тогава, осъзнавайки единството си с ближния, даваме от сърце и превръщаме хората наоколо си в светещи същества, палейки ги с огъня на любовта си! 

Прощавам си! Прощавам ти! Господи, моля те дай ми сили да прощавам така, както ти прощаваш! Да заливам себе си, хората и света с прошката, като изява на любовта ти! Прощавам заради себе си! Прощавам, за да освободя душата си от илюзиите на егото и маските си! Прощавам, за да олекна и полетя над социалните сугестии, високо в живота на духа си! Прощавам от сърце! Прощавам от душа! Прощавам смело в духа си! Да бъде волята Божия в живота ми!

Орлин Баев