За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

петък, 28 февруари 2014 г.

Дядо Пано и маминка Жечи

Дядо Пано и маминка Жечи

Вероятно едно от най-хармоничните семейства на тази обрулена планета… Нито съм ги чувал да се карат, нито се е случвало в сериозна степен. Спомням си десетките пъти, когато като дете, са ме вземали на почивка или на туризъм с жигулата на приятелите си. Те самите нямаха кола, не им и трябваше. То не беше бране на гъби, малини и ягоди, излети на морето или в планината, събирания с добри хора  на сладки думи или … копане на лозе с любов. Дядо си беше построил една малка вила и следобедите дремвахме тримата там. Вилата изгоря, но той пак я построи, без грам оплакване. Сега, като се замисля, наистина не съм чувал нито него, нито маминка да се оплачат когато и да е, за каквото и да е.

 Бяха милиардери. Не се шегувам. Милиардери, на които хазната им преливаше от богатствата на човечността, добролюбието, трудолюбивия устрем към цел, приятелската светла настройка на оптимизъм, точната центрирана визия за себе си като стойностни хора и просто… хармония. Маминка и Дядо излъчваха такова спокойствие, сякаш бяха прекарали петдесет години в дзен манастир. Носеха тази си центрираност отнякъде…  Дядо ми беше участвал доброволно в изграждането на градската градина в Добрич, а двамата бяха ходили на сума ти бригади. Доживот и двамата си останаха безкористни създания. Маминка понякога казваше: „Орлине, не парите са важни. Те не носят нито щастие, нито сигурност. Гледай онова богатство в живота си, което молец не подяжда, а ръжда не разяжда!“. И двамата не бяха нито начетени, нито много образовани хора. Но имаха вътрешния компас и пътеводител на една жива мъдрост, която водеше стъпките им през тучните поляни на вътрешното изобилие от радост и светлина. 

Дядо Пано работеше в ЗАВН – голям завод в Добрич. Тръгваше за работа сутрин в пет и се връщаше вечер в седем – десетки години. Когато ги питах как успяват да живеят в такъв мир и разбирателство, маминка ме поглеждаше благо и казваше: „В семейството единият ще направи малък компромис, после другият. Ще си прощавате, ще се обичате и ще продължавате. Ако живеете простичко и от сърце, ако не гледате само себе си, ами се грижите един за друг и сте си верни, сте семейство. Иначе сте само търговци…“. Не бяха външно вярващи, нито ходеха по църкви. Но живееха братолюбно, в обич, простота на бита и смирение в сърцата си. Затова вярата им в онази светлина, която сянка не хвърля, топлеше всеки зъзнещ пътник, спрял се в огъня на присъствието им. Двамата се обичаха! Чистосърдечно, неподправено и искрено се обичаха до края на дните си.

Дядо ми Панайот и маминка ми Жечка ми бяха и са ми истинни Учители в живота ми. Не вносни гурувци от Хималаите, но от планините на неподправената си сърдечност!
Благодаря ти, дядо! Благодаря ти, маминке! Светлина в пътя на душите ви! Знам, че раздялата ни е привидна. Чувствам ви в себе си и ви обичам!


Орлин

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.