Няколко думи за хомеопатията

Няколко думи за хомеопатията

Личната ми практика на ползване на хомеопатия е над двадесет години. В началото вярвах в нея сляпо - не действаше. По-късно я ползвах с искрена надежда и молба за помощ - не действаше. В последните години съм я употребявал без определена ментална нагласа - никакъв резултат. Ползвал съм хомеопатия с отворено към нея сърце и въпиюща, наситена с тонове изстрадана болка молба за подобрение при разнообразни проблеми - заекване, социална тревожност, панически атаки, безсъние, грип, зъбобол, натравяне, възпаления и др. При всички случаи "лекарствата" са ми били предписвани от смятани за добри специалисти - хомеопати. Без грам свръхобобщение - никога и за нищо не съм имал ефект от нея, дори при настинка... По-долу изказвам кратко и никого неангажиращо лично становище относно действеността на хомеопатията. Мнението ми е дадено през призмата не на познавач, а на ползвател на този "метод". Просто споделям личен опит и размисли. В тази кратка статия също така не засягам твърдо-научното отношение и изследователски подход, приложени към хомеопатията - например double blind study... Никъде обаче и не казвам, че хомеопатията не върши работа. Само изказвам хипотези, защо понякога въпреки всичко върши. Хващането за косата и завъртането три пъти на ляво също може да помага на някои хора...

Клатенето и разреждането на хомеопатията действат също така, както и примерно вярването, че лечебната сила на тигъра се предава на магическото хапченце или течност, сложени в малко шишенце, ако го глътне и дефекира! Зависи в какво вярва човек. В подобни методи именно вярата лекува!  Когато хомеопатичното "лекарство действа" върху животно или дете, това няма нищо общо със самото "лекарство", а с психичната енергия на далия го.

Енергията се предава, водата помни, безспорно! Но с методологията, тоест средствата на гуру Ханеман, се постига толкова лечебна стойност, колкото и с тридесет секунди подържана и молена, структурирана с помощта на мисълта вода или какво да е друго вещество. Защото не само водата помни... Но тук средствата, методите наистина са само патерица. Действието им е ефективно единствено когато в тях се вложи вяра, убеденост. За това спомага обширната теория, каквато присъства в хомепатията примерно. Умът обуславя вярата си, кондиционира я, закотвя я чрез поддържането на вниманието в теоретичната обяснителност. Съответно я прехвърля на простичките методологии, които без прихванатата към тях теория, могат да бъдат наистина всякакви. Не те работят, а силата на духа, интуицията, чувството и в крайна сметка, качеството на инвестираната в съответния метод енергия! Затова твърдя, че клатенето и разреждането, за което умът на Ханеман се е хванал, могат да бъдат заменени с какво да е действие, в което се вложи съответната вяра - пак ще работи "методът". Но може да се мине и без проходилката на подобни умствени "котви" и да се въздейства директно с когнитивно афективна наситеност. Било то върху твърдо вещество, течност или просто имплицитно, интраперсонално или интерперсонално, при междучовешкото общуване, евентуално в процес на психотерапия. Защото самото ни тяло съдържа всички нужни течности и вещества, които, казано популярно - помнят, приемат психичния еквивалент на субстанциалната наситеност директно!

Със сигурност хомеопатията действа при някои хора. Това обаче не отхвърля тезата ми, че начините за залагане на информациони послания в посредник могат да бъдат различни. Както и че, психоенергетичните движения на дадено растение или минерал вече са съдържани в самия човек, бидейки част от цялото, което прехвърля плоскостта на лечението в огромна степен към психичните и духовни методи. Споменах и продължавам да го твърдя, че цялата хомеопатия може да бъде заменена от чаша структурирана от подходящ човек, по подходящ начин вода. Но и тук водата е само "котва" за ума. В самия човек водата е предостатъчно! А и огънят на духа му!

 Не пиша този текст, за да отрека презумпциите на Ханеман. Просто се е появил в подходящото време и място и е прихванал естествената склонност на ума за магическо мислене - в което лошо няма, стига да води до резултати. Явно при някои има такива. При други, такива като мен - хомеопатията ще си остане полезен като цяло, но безполезен за самия мен опит за екстернализиране на естествената способност на човешката система за самопомощ и помощ чрез допира до безкрая от полето от възможности/ есенции, до самата същност на лечебните есенции извътре. Или по-скоро и по-точно казано, патерица, на която се подпира невъзможността за автентичен и автономен достъп до собствения потенциал!

Какво реално ми е помагало в хода на метаморфозиране на проблемите ми?

Помагала ми е интуицията ми, способността ми за отстранен и безпристрастен, честен самоанализ, визията на битийността ми от позицията на духа ми (дхарана, дхияна...), волята ми за промяна, възнамерявана и практикувана неотклонно и търпеливо с малки стъпки в нужната и резонираща с духа ми посока. Помагала ми е онази фина сила, промъкваща се през думите на молитвата и преминаваща директно през съзерцанието. Помагали са ми себеразбирането, себепознанието и себе-преобразуването чрез тихата мощ на намерението ми. Помагали са ми обичта ми към Бога, Природата на нещата и външната природа, сърдечната ми разтвореност и извиращите от нея способности за благодарно учене, смирена прошка и здраво себеуважение. Помагали са и знанията ми за глобалните принципи на Живота, идващи от източната философия, но и познанието на онези принципи, които само тихият глас на безмълвието извътре може да нашепне. Помагали са ми познанията ми по психология и психотерапия и по-специално тези за директната взаимовръзка между психе и сома - психоневроендокриноимунология или по-простичко казано, психосоматика. Помагала ми е и съвременната медицина. Помагала ми е способността ми да падам, но и да ставам. Помагало ми е приемането на грешките и провалите, на загубите и липсите, през които съм се учил и се уча. Помагала е и много високата ми мотивация и жажда за живот, но през наситеното с доверие приемане на смъртта. Помагала е способността ми да резонирам с фините, неписани на хартия, но писани в книгата на живата природа закони на Живота. Помагали са ми хора, които са вярвали в мен - много по-често непознати. Това ми е помагало!

Орлин Баев