САМОУВЕРЕНОСТ - МЕДИТАТИВЕН ТЕКСТ

 Да се отпуснеш в смирено доверие… Звучи така лесно. Пробвай! Цял куп идентификации започват да се ослушват тревожно, страхувайки се от допира до смъртта си. Прилепналостта към тялото, социалния статус, менталните модели и спомени за себе си, разбиранията и вярванията ти… Когато си позволиш реката на ума ти да се успокои, тялото ти натежава приятно, вниманието се отдръпва навътре, към светлината на духа ти. Сега, когато умствените ти вълни и телесни усещания са се успокоили, можеш да я съзреш. Сякаш спокойно плаваш по течението на потока на онзи живот, който дълбоко в себе си винаги си жадувал и търсил в сенките на илюзиите на всичките си житейски стремежи. Уви, само за миг си го зървал, но винаги губил – такава е природата на грубата материална черупка и свят, през които живееш. Сега обаче това усещане за радост е с теб постоянно! Можеш да му се насладиш! То те води към сливане с … теб самия. Осъзнаваш, че там, през процепа между обичайното и това разширено съзнание, живее един цял огромен свят от сила и обич. Можеш да престъпиш през прага на ума си, прегърнал пазителя му – страховете си. Само тогава той отстъпва, научил те на смело вдъхновение! Да, там в този вътрешен безкрай сега си като малко дете. Спокойно можеш да посрещнеш мъдростта си. Когато наклониш глава към сърцето си, когато умът смирено спре вечното си бръщолевене, отново стигаш до сърдечния си разум. Когато преживяваш това самадхи, знаеш, че винаги имаш избор. Знаеш, че виждайки земния си живот от позицията на духа си, перипетиите, през които минаваш и ще минаваш, са нужни склонове, носещи на душата ти бисерите на опита. Когато в ежедневието си живееш от тази силна позиция на центъра си, психичната ти къща вече е построена на стабилната скала на доверието в Живота и Себе си!

 Когато се осмелиш да навлезеш навътре в съзнанието си, тръгваш на магичното пътешествие към Себе си. Странно, несъзнаваното ти няма много общо с логичния подреден ум. То е приказно, магично. Всеки образ в него е символ, интимно свързан с цялото. Когато срещнеш страховете си, можеш да се почувстваш като малка мишка, която обаче в следващия миг да се превърне в тигъра на смелостта ти. Тогава можеш смело да погъделичкаш и се шегуваш с чудовищата на страха, само за да осъзнаеш, че винаги са ти били приятели. Прегърнеш ли ги със силата на смиреното любящо приемане, те се трансформират до мощни източници на творческа енергия. Кой по-добре владее изкуството на вътрешната трансформация от човек, посветил се на сливане с божественото, на овладяването на вътрешната си природа и резониране с безкрая? Монахът в теб! Тогава осъзнаваш, че да си монах няма нищо общо с членуване в някаква формална общност или живот зад манастирски стени. Какви по-подходящи и наситени с мощни уроци условия от ежедневния ти живот?! Живот, в който ти, посветилия се на висшия си Разум – Манас, живееш от позицията на осъзнатата си божественост! Ето, монахът в теб познава умели методи, насочени към разтваряне на автентичното присъствие на самоуверената си вътрешна природа. Методи, проходилки, необходими докато се научиш да ходиш на краката на любовта и свободната си воля. Виж как обичащ те човек те възприема, как те обича ведно с всичките ти плюсове и минуси, безусловно – пренеси това отношение в собственото си себеобикване. Тогава можеш с лекота да забележиш как преливащите от сила, смелост, обич и светлина хора живеят, чувстват, как се възприемат, как вземат решенията си, как се чувстват в кожата и битието си – пренеси и насложи техните енергийни, ментални, емоционални и поведенчески матрици върху собствените си модели, върху картата си на света. Тя се променя в решителна, разумна, но и вдъхновено творческа, спонтанно радостна – живот от сърце. В този момент вече знаеш, че всякакви помощни патерици на методи и техники са излишни, когато онази автентична увереност, естествено протичаща от сърцевината ти, залива съществото ти. Всеки миг се превръща в чудо, за което сърдечно благодариш. Няма лимит за творческия ти потенциал, който красиво напира и желае да се изяви в живота ти! Няма нужда да се убеждаваш в стойността си. Няма нужда да доказваш нищо на никого, защото отдавна си се доказал на себе си. Просто си вярваш!

 Там, навътре в пулсацията на разширеното ти съзнание, те чака способността ти да комуникираш с гените си. Да, точно така, ти си господарят на хромозомните извивки на ДНК. А какво е тя, ако не паметта на предците ти? Целият огромен, многомилионен опит на умовете, чувствата, волята, поведението и телата на прародителите ти лежи в родовата ти, генетична памет сега. Докато точно в този момент четеш това, опитът на милиони преживени животи чака да почерпиш от него, кондензиран в мъдростта на генома, в подсъзнанието ти! Да благодариш на предците си! Каква мощна енергия  блика от този допир, хармонично смлян до усещане за центрираност и вяра в себе си. Вяра, която някакси странно се нагнетява до перлата от самоувереност в корема ти. Едно спокойно усещане за дълбока заземеност, тежест и доверие в присъствието си в този свят. Този енергиен диамант в корема ти кондензира в себе си половата ти енергия, грижливо събирана и култивирана от теб до чиста сила на духа. Имаш силата на самообладанието, господар си в живота на ума си. Затова сега смело можеш да скочиш в подсъзнанието си, там където виталността прелива. То също е дом на някои твои стари и ненужни вече програми, комплекси. Осъзнавайки ги ясно, виждаш как те се стремят да те защитят, но по автоматичен, тревожен начин. Сега можеш да погалиш приемащо тези програми, наситени със страх. Когато ги съзнаеш и любящо прегърнеш, знаеш, че защитата ти вече седи в съзнателната и смела обич. Чувстваш се сигурен, спокоен си. Тялото ти знае, че „и космите на главата са ти преброени“ и няма случване, подвластно на някаква сляпа случайност, но само на удивителната хармония на мъдростта, по най-добрия за духа ти начин, във всяко мигновение. Като алхимик си, който съзнателно приветства оловото на тежките емоции, за да ги превърне в златото на божествената ти сила. Сила, която естествено живее в теб в делника ти като чаровна харизма. Сила, която те води нагоре към света на вечността ти. Да, там е красиво, просто ти е добре – блаженстваш. Ако на земята си бил като риба в безлюбна пустиня, там свободно плуваш във водите на любовта. Близо си до извора, до Бога. В допир си с натрупаните през стотици и хиляди животи опитности на духа си. Почувствай призванието си, мисията си в този, поредния малък живот. Усети я с клетките на душата си, чуй я с гласа на сърцето си. Спокойно познавайки се, възнамери „Ще живея като душа във всеки миг от живота си!“.

 Да се довериш на релаксираните клетки на тялото си дотам, че да си позволиш радостта да се преживяваш като чисто съзнание. Осъзнатост, която сега оттегля каналите си на информация от външната ограничена сетивност навътре, към вътрешната безграничност. Да заспиш като бебе, съзнателно и блажено, в океана на създателя, в люлката на Бога. Там съзнаваш целостта си. Както лотосът тръгва от калта и черпи сили от нея, така и ти слизаш до нагонната природа на подсъзнанието си и овладявайки страха, тъгата, страстта и гнева, ползваш опита на биологичната си природа, на тялото на бозайник, в което гостуваш. В същото време обаче, както лотосът протяга цвета си нагоре към слънцето, така и ти литваш към светлината на същностната си природа, към радостта на дома си. Тази светла радост те предопределя като господар в психобиологичната система, през която се проявяваш. Тя е и източника на онази сила, която нито се ражда, нито умира, не намалява, но свети постоянно, като слънцето, дори и понякога да пребиваваш в сянката на обусловеното си съзнание. Тази сила е първоизточникът и на нагонната витална и на емоционалната и ментална енергия в теб. Когато дъхът ти се успокои до медитативно, почти спряло дишане, долавяш тихия, но вечен пулс на тази могъща сила извътре си. Там, зад биологичното тежко тяло, живее друго – фино, лъчезарно, тяло от светлина. Когато то е наситено с вибрацията на здравето, физическото ти тяло също е здраво. Когато то е в дискорд и липса, биологичния ти носител развива патология. Дълбоко свързани са. Ето, всеки орган има и психични функции. Когато черният дроб добрува и благува, си спокоен и здрав. Когато бъбреците смирено и нежно преливат комуникацията си с Бога, общуваш здраво с другите. Ако добре смилаш житейските перипетии и извличаш мъдростта от тях, стомахът и червата ще работят добре. Ако ползваш сексуалността и половите си органи като част от любовта и в посока хармонията с Бога, ще преливаш от жизнена сила… В даден миг някакси с цялото си същество знаеш, че всички функции на всяка система, орган, енергия, са само разновидности на любовта. Блага любов, нежна любов, мъдра любов, вибрантна любов… Сърцето знае. Една гореща, блажена топлина се излива от него, когато съзреш светлината на Бога с очите на душата си. Докато живееш обусловения си биологичен живот, вътрешната ти сила е свързана с външните източници на подходящата храна, слънчевата прана, водата, идваща от недрата на майката земя. Сякаш си бил сляп, а сега проглеждаш и виждаш чудото на света от чиста енергия. Зад всяка сила от какъвто и да е порядък духът ти живее онази вечност, силата на която не бледнее и не чезне. Силата на любовта, мъдростта, истината – триединството на изначалната ти божествена природа. Виждайки живота си от тази позиция, мислиш това, което интуираш, чувстваш това, което мислиш, а постъпваш така, както чувстваш. Хармонираш с безкрая си. Когато чувствата са фини, те имат свойството да пропускат през себе си красотата на живота ти. Не малкото его, а духът ти владее всичко – ароматът на нищото. Нищо за ума, но всичко за божествената ти същност – съзерцание!

 Преживявайки пътуването към Себе си, вложено в тези медитативни слова, все повече и все по-пълно живееш силата на духа си. Когато култивираш енергията на тялото и ума си, когато ползваш сексуалността и живееш в хармония с Бога, силата на вдъхновението е винаги с теб! Тогава си естествено самоуверен, притежавайки когниция, пропита от светлината на духа ти.

Да се завърнеш към Себе си, премахвайки пластовете от илюзорни воали, прикриващи чистата, изначална Буда природа. Воали от примитивен материализъм, обусловени ментални състояния, програмирани от социалната система и нейните „програмисти“ – родители, възпитатели, „значимите“ други. Когато, запазвайки здравата си житейска логика, дълбоко в себе си можеш да видиш света през очите на дете, всичко се променя. Вече няма нужда да вярваш или не в магията, защото всяко най-малко житейско преживяване се превръща в чудо. Всеки поглед и звук, действие и взаимоотношение заживяват в ярките, наситени багри на учудването и възхищението, на възхитата пред твореца и творението. Това дете е само на крачка от Будата в теб. Осъзнаването на света през погледа му е необходимо условие за разкриването на широкото осъзнаване на безкрая ти. Когато постигнеш сливане с Буда съзнанието, виждаш света и хората от една различна, недуална позиция, изпълнена с истинно съчувствие. Съзнание за емпатийна обич и любящо единство с всяко чувстващо същество. Само когато диамантът на тази Буда природа заблести в делника ти и през него осъзнаваш миговете си, в теб заживява неподправена самоувереност!

 Когато осъзнаеш самото пространство и тъкан на съзнанието си, зад менталните вълни, вече наблюдаваш от позицията на духа си. Като че ли особена енергия посипва съществото ти със златните прашинки на любовта. Светла, мъдра обич, която надхвърля ума. Пространство на безгранично съзнание, в чиято природа тежките емоции естествено се преобразуват до духовните им еквиваленти. В този миг си в позицията на шаман, умеещ да се възкачва до горната земя и със силата и да се спуска в долната и преобразува наличностите и. Облякъл мъдрата и светла дреха на любовта, се гмуркаш дълбоко в подсъзнанието си, извличайки бисерите на опита. Огънят на любовта те пази от акулите на гнева, скатовете на тъгата, раците на вината, планктона на тревожността. Нещо повече, светлината ти ги метаморфозира до още и още любяща светлина. Осъзнаваш, че чувстваш както мислиш и че само с една промяна на мисълта си, мигновено и с лекота се променят и емоциите ти. Когато го осъзнаеш, самите страхове се превръщат в илюзорни и незначителни. Тогава можеш спокойно да се отпуснеш в тях, с приемаща обич да ги прегърнеш и заплаваш в тях, да им се насладиш, сърфирайки по вълната на тревожността си. Тогава тя вече е нещо различно – чиста сила, тласкаща радостната ти мотивация за живот и творчество. Зад психичната промяна стои и телесна, биохимична – вместо адреналинът на тревожността да задейства паническия ужас на кортизола, сега се превръща в спусък за отделяне на мозъчните невромедиатори допамин и норепинефрин – радостна мотивация и заредена жизненост. Съзерцанието, това директно преживяване на Бога, е основният пилон, винаги в теб, за който най-сигурно се залавяш при преодоляване на зависимостите и вредните си навици. Само любовта на Бога има силата да те накара да издържиш и трансформираш тревожния абстинентен копнеж в устрем към безкрая на потенциала си! Но, каква полза от медитацията, ако не я живееш с всеки дъх, във всеки миг и стъпка, с ежедневните си, конкретни житейски дела?! Защото тя не е позиция на тялото или техника, а ниво на осъзнаване на себе си и живота! Само тогава, когато това вродено присъствие на божественото проникне и насити живота ти, идва истинната, естествена и самоуверена смелост. Самоувереност, произтичаща не от компенсация на страхове, а от светлината на сърцевината ти!

 Когато осъзнаеш, че външният свят се отразява във вътрешния ти живот, както и ума ти в света наоколо ти, разбираш, че колкото светът ти влияе, толкова и ти влияеш на него. Тогава фокусът на осъзнаването ти се преобръща до познанието, че доколкото ти влияеш на света, дотолкова и той на теб. Узнаваш, че си творец на реалността си и сътворец на житейската събитийност. Ако посланието на ума и сърцето ти резонира с мъдростта, то става част от волята на Бога, като писмо до безкрая. Има чудни мигове, има и трудни опитности. Когато приемаш както приятното, така и нелесното еднакво, можеш истински да благодариш, виждайки живота си от сърцевината на Бога в теб. Да, трудностите те въздигат. Те провокират дълго време носените в несъзнаваното ти комплекси, които така изплуват на „белия свят“ на съзнанието ти. Наместо да бягаш от тях или ги потискаш, както обикновено си правил досега, би могъл да ги погледнеш смело и благодариш, да възлюбиш слабостта си. Тогава тя се превръща в спокойна сила. Ето, трудните хора в живота ти. Те са чудесен инструмент за осъзнаване и трансформация на дълбоки страхови комплекси. Вместо празно вайкане, сега радостно посрещаш всяко житейско предизвикателство като подарък и благословия! Сега, виждайки радостна възможност във всяка трудност, животът се превръща в низ от уроци, подаръци от силата на духа ти!

Когато човек живее и спи и спи, живеейки, приема, че е жертва на това или онова. Будното сърце знае, че пречупването на реалността през характера определя възприятието, действията и съдбата ти! Кой да промени кривите пътечки в невро – когнитивните ти характеровите ти дебри, ако не ти самият?! Там дълбоко вътре в теб съществува приказната, но по-релана и от най-твърдата реалност страна на любовта и човечността. Намирайки това място на силата в себе си, можеш да измениш характеровата си реакция, невропластично да промениш невро-мозъчните си и познанийни пътечки на протичане на информацията така, че самоувереното доверие в неслучайната мъдрост на случващото се в битието ти да те съпътства във всеки миг, сега. Сексуалността ти може да ти помогне в този път на силата, ако е част от любовта ти, а може и да те съсипе, ако я преживяваш единствено като част от обсебената си прилепналост към удоволствената гратификация. Но, въздигни я до любовта и това, което преди е било огромна стена пред теб, сега се превръща в малко стъпало на пътя ти нагоре, към висините на мощта, на свободната ти воля. Просто си вярваш. Но, не с някакви фалшиви напъни, а отвътре, ей така, защото тази вяра идва от автентичността на вътрешната ти същина. Чувстваш ли силовите линии на самоувереността си. Странно, ум, чувства и сила, вътре и вън се сливат до единно състояние на спокойно знание за себевладеене и силно присъствие в живота ти. Умът от лош господар се превръща в добър слуга, а самият Ти присъстваш и в най-малките ежедневности – самадхи като състояние на съзнанието.

 Когато се смееш от сърце, вниманието ти се прехвърля върху естествения ритъм на житейския ход, отвъд сивите параметри на главата. Можеш да потънеш в спокойна релаксация, само ако се вземеш по-малко на сериозно, радостно кикотейки се със смеха на детска искреност. Когато слушаш тихия глас на безмълвието, съзнанието ти може да се разшири до всеобемащото вътрешно пространство от непредубедена сила или естествено да се слее с извора на самоувереността ти. Просто възнамери целостта си и остави сърцето ти да те води по пътеката на свободата ти. Когато се докоснеш до състоянието на вибрантна самоувереност, знаеш че то е нормалното ти състояние на съществуване, което с учудваща спонтанност се пренася във възприятието на миговете от живота ти сега и във всяко следващо сега, завинаги!  Чувстваш го, нали? Няма нужда да си мислиш, че го познаваш, тъй като безкраят в теб вече го живее. Докато умът се оплита в собствените си преплетени лабиринти, сърдечният ти разум разтваря вратата към любящата самоувереност в теб. Просто така, защото това е състоянието, през което душата ти най-истински може да преживее живота ти. Да, сега, в мига в който оставяш потока на живата вода на радостта да тече през всяка клетка и квант от теб.

 Само дълбоко в сърцето си, когато социалният ум спре, можеш да доловиш гласа на Бога. Когато потънеш навътре в пълносъзнателността, образи и преживявания се преливат в една различна от обичайното будно състояние феерия, подвластна на законите на несъзнаваното. Една различна реалност. Бидейки в акорд с Бога, любовта му те залива. Единствено за това присъствие можеш да се хванеш, когато скочиш в страха си. При този скок нито хората, нито логиката, нито нещо познато може истински и цялостно да преобразува страха ти, освен любовта. А тя е самата божественост. Доверието в безкрая ти залива страха и го преобразува до смела и мотивирана сила. Силата на разумното ти сърце! Логиката на социалната ти личност е там, в стабилна връзка с консенсуса за реалност. Действията ти са социално и поведенчески адекватни. Но, сега си се научил да скачаш в потенциала на несъзнаваното си, който естествено превръща тревожността ти в сила. Силата на смелостта да бъдеш Себе си. Богът на съня, Хипнос, сега ти помага да пренасочиш невралните си мозъчни пътечки и промениш биохимията си в посока вдъхновена решителност. Решителност, която идва от дълбокото познание, че живееш в синхрон с потока на Духа на Живота. Мъдър живот, който прегръща житейските ти неслучайни случвания с любящия воал на доверието – в Себе си!

 Ето една малка гъсеничка. Катери се, хрупа листа, вижда едва на няколко сантиметра пред малкото си носленце. Ето и човек в оковите на невежеството на страха ти. Катери се по социалната и кариерна стълбица, храни се с грубата емоционална храна на страха, който се опитва да компенсира с илюзорни претенции за власт и контрол над живота си, кръгозорът на съзнанието му обхваща нищожна част от спектъра на цялото. Както гъсеничката се оттегля навътре в сън в какавидата си, така и човек може да се отпусне спокойно и потъне в дълбока медитация. Когато се събуди, гъсеничката се е превърнала в пеперуда така, както окованият човек в свободен, смел творец. Гъсеничката не знае точно как всички нужни за метаморфозата и процеси протичат. Но те се случват. Води ги подсъзнанието и. Когато ти се отпуснеш приятно сега, не знаеш именно как се случва залагането в теб на мощна програма за радостна и стабилна самоувереност. Но това вече се случва. Несъзнаваното знае как. Така, както метаболизира, движи сърцето и органите ти, без съзнателно да знаеш как, така сега то преобразува грубата енергия на страха в мощта на самоувереността ти. Можеш да се възхитиш на нарастването на това удивително усещане на сила и възторжен плам или да позволиш на радостта му да го направи естествено. Самоувереност – във всяко дихание в дните ти!

Чети тези магични думи с онова детско чувство на сърдечност, което вибрира в пулса на игривостта. Целият потенциал, всички ингредиенти на самоувереността ти са вече в теб. Просто разреши на „готвача“ на несъзнаваното да свърши работата си, да приготви възхитителното ястие на силата ти! Вече се случва, нали?!

 Изворът на вярата произтича от синхрона със същностната ти природа. Поглеждайки се от тази позиция, вече виждаш личностовите си проблеми отвисоко, като от върха на планината на спокойното си познание. Тогава, за да въплътиш и спуснеш качествата на духа си в ежедневието на социалността си, можеш умело да използваш научените от теб психотерапевтични методи. Чувствайки нарастващата сила на самоувереността си, в даден момент или сега ще усетиш как тя отново се въздига до източника си, състоянието на свободно присъствие на духа в секундите на битието ти!

Единият от източниците на самоувереността ти е безкраят на състоянието ти като вечна душа. Наречи го безсмъртна същност, свръхсъзнание, Христова или Буда природа, но когато живееш от тази позиция, спокойната самоувереност наистина прелива. Дадени са много пътища за разкриване диаманта на автентичността ти – будизъм, йога, адвейта веданта, езотерично християнство, учение на бялото братство…

Другият източник на мощна самоувереност е в генетичната ти памет, в подсъзнанието ти. Колко хиляди и милиони поколения извлечен и изкристализирал опит са кодирани в генома ти. Колко предци през безброй години са изживели живота си по най-качествения за тях начин, оцелели са, за да те има теб сега. Целият този опит е наситен с мъдростта на едно вродено достойнство, което присъства дълбоко в родовата ти памет, зад всички програми от съществуването на тялото ти в този живот.

Когато медитирайки или четейки сега си в състояние на лечебен транс, се докосваш до свръхсъзнанието и подсъзнанието си, постепенно, бързо или със скоростта на мига сега се изпълваш както със светлината на безкрая си, така и с наситения опит на гените си. Знаеш, че всичко е точно на мястото си! Вярваш си така, както само синтезът на сърцето ти знае да вярва! Докато четейки тези медитативни редове, вече си в състояние на медитация, или медитирайки, четеш словата на безкрая си, с доверие в това мъдро сърце, спокойствието вече е с теб!

 Познаваш ли съюзника на силата си? Някой го нарича ангел хранител, друг същество на любовта. Когато навлезеш в дебрите на медитативния транс, законите на плитката логика се размиват. Тогава потенциалът ти разкрива истинния си облик на мъдър помощник, свързващ те с тъканта на живата мъдрост на битието. Подсъзнанието ти, трупало опит през милениумите ползвани тела на предците ти, сега можеш да видиш като архетипно животно на силата или просто да почувстваш свързването с дълбокия опит на гените си. Сякаш съзнанието, около което автоматично се фокусира енергията ти, сега се превръща в странник между звездите на душевната ти реалност. В даден миг или след малко сега, когато се потопиш в медитатацията си, преживяваш с всеки квант от енергията си магичното сливане  на подсъзнание и свръхсъзнание, телесна памет и душевно познание. Сливане в единството на всеобемащо, любомъдро съзнание. Сякаш ставаш част от огромния организъм, от тялото на Бога. Тогава имаш силата и познанието как да укротиш и обяздиш дракона на нагоните, на ментално – емоционалните модели, навици и патерни на възприятие на света, които пречат на виделината свободно да протича през целостта ти. В този момент разбираш, че всички прекомерни стремежи, копнежи и усилия са смешни, видени през блесналите очите на онова чудесно дете в теб, за което животът никога не е преставал да бъде приказен и изпълнен с великолепни чудеса. За него няма чудеса, защото всяко дихание на живота е чудо. Колкото повече преминаваш през кривите, но весели огледалата на ума си, толкова повече осъзнаваш реалията на духа си – автентична самоувереност! Ето, с теб е, точно сега и във всяко сега, в живота ти!

 Виждал ли си картина на Николай Рьорих? Ако да, познаваш неописуемата магия, вложена в 7000-те рисунки на автора. В България, в галерията за чуждестранно изкуство, има постоянна експозиция с около 200 произведения на големия майстор Рьорих. Ако не си, отдели два часа, за да отидеш до галерията или разгледай в интернет някои изображения на този гениален майстор на четката и перото. Например погледни хималайския цикъл. Стръмни склонове надвисват над взора и сякаш изпълват самоувереността ти със силата си, величави гиганти и герои дремят, преливащи се в собствения ти психичен заряд. Цветовете са особени, на границата между земните и онези на тънките светове, от които в теб се влива сила, обич и мъдра вяра. Едно свещено и фино възторжено чувство на заредено вдъхновение протича през аурата ти. Гледайки картините, сякаш те започват да гледат теб. Силата на хималаите вече вибрира в теб, а твоята във вътрешната ти планина от могъща вяра в Себе си. В картините са вплетени множество алегорични послания, които съзнателно можеш да видиш или не, но несъзнаваното винаги познава и залага в себе си.

 Да си вярваш! Можеш да се стремиш към самоувереността или да оставиш ума си да стихне, така позволявайки доверието в Бога и в теб като част от Него да стане твоя собствена самоувереност! Когато така наведеш глава към сърцето си, доверието на цялото, с което си безусловно свързан, прераства в знанието за величието на Бога, проявяващ се през законите на Любовта, Мъдростта, Истината, братолюбието и благодарността от това да бъдеш Човек. Тогава смирено знаеш, че дори трудностите, болките и грубостта, които срещаш, са част от един по-мащабен план, който неизменно е наситен с блага Мъдрост. Вярваш! Вярваш си! Когато това светло доверие, идващо от приемането на трудностите с отворено сърце и спокойна непривързаност към удоволствията, живее в теб, тогава можеш истински и спокойно да се заявиш. Да бъдеш! Просто да си. Да присъстваш в този свят със спокойната увереност, че заслужаваш. Защото безкраят на доброто тече през теб и иска да се прояви. Просто си длъжен да го пуснеш през творческото си, смело присъствие в този магичен свят. Да, ти заслужаваш, ти струваш, ти можеш – защото творческият потенциал на Битието е част от теб и ти от Него! Постепенно смиреното себезаявяване се превръща в неделима част от теб, става част от клетките на тялото ти, от вдъхването на силата ти и преобразуващото освобождаване на силата, скрита в страха ти. Да, страхът е добре дошъл. Когато го прегърнеш с усмихнатото си сърце, той действително се явява прекрасно гориво за опита на силата ти! Тогава животът ти се изпълва с онази фина виделина, която никой банков трезор не може нито да обхване, нито да задържи – защото е благославящата усмивка на Бога, най-великото богатство в този и всеки свят! Ставаш притегателен център – светиш с лъчите на благочестието. Да, точно така. Когато гордите страсти и бесове в ума ти притихнат и заживееш смирено, си вярваш и стъпваш решително по тази красива земя. Тогава ставаш съсъд на чар и харизма, които протичат през теб, но не са твои, а на Всемира, на целокупния живот. Провеждаш го, колкото е Волята Му. Живееш живота си. Същият е. Но сега смисълът изпълва бита ти така, че всяко малко действие метаморфозира в свещенодействие. Живееш тихо, смирено и силно. Здраво си стъпил на нозете на логиката, но когницията ти лети в простора на свободата ти. Просто си!

 Да отидеш на разходка в линейното време, по времевата линия на опита си. Можеш за малко просто да се пошляеш, ей така, несериозно. Защото колкото по-малко се вземаш насериозно, толкова повече възможности се отварят пред взора на онзи зрител, който винаги е бил отвъд времето. Зрителят на духа, който си ти. Реалният Ти! Когато не търсиш, намираш…Себе си. Незнаейки, знаеш. Забравяйки, си спомняш. Защото умът иска да знае, но не знае и не може да знае. Само когато смирено притихне, си спомняш…кой си ти всъщност. Не можеш да го изразиш с думи, макар и да пробваш понякога през притчи и метафори. Но, можеш да се преживееш. Не с ума си, а с тялото и душата си, да бъдеш духа си. От тази позиция можеш да осъзнаеш спомените в дългосрочната си памет безпристрастно и отстранено – както радостите, така и мъките, като естествената бинарност на този свят на сенки и отражения. Нито се вкопчваш в удоволствието, нито бягаш от болката. Намираш баланса си или се оставяш той да намери теб. Удоволствието се въздига до възхищение, а трудността до свободна воля. Но, ти знаеш, че и това са само думи. Скачайки отвъд обозначенията, стигаш до обетованата земя на Същността си. Когато видиш преживяванията си от тази позиция, всичко се променя. Не, не самите те. Променя се емоционалната ти памет. Нараняванията зарастват, напълнени с нежния балсам на прошката, част от Любовта, сега протичаща през теб. Житейската ти история се пренаписва, придобива нов, сродил се с безкрая смисъл. В този момент осъзнаваш благословията да живееш, да си – благодариш. Тази смирена благодарност изпълва съществото ти с доверие, каращо те да присъстваш в живота си пълносъзнателно, решително и смело. Една все по-самоуверена твоя версия. Самоувереност, която не толкова градиш, колкото разкриваш в осъзнаването си. Защото тя никога не те е напускала – просто илюзиите на егото са я засенчвали. Танцуваш и се смееш – живееш от душа, с пеещо сърце, наситило ритъма на ежедневните ти стъпки! 

 Да прегърнеш страха си. Да, точно така – вместо презглава да бягаш или се бориш с него, да го прегърнеш. Защото мъдростта в теб знае, че той винаги е бил само вестоносец, пратеник на силата ти. Когато се осмелиш с отворено любящо сърце да погледнеш озъбената му външност, той сваля тази маска, проекция на отричането и ти показва същността си на Ангел. Ангел, който сега пластично се слива с архетипа на вътрешното ти дете, като от треперещо мъниче го превръща в радостна сърцевина на характера ти. Тогава ти самият ставаш вълшебник, красиво свързан с безкрая на вдъхновението си, което материализираш във всяка пулсация на сърцето си и ден от живота си. Силата прелива и любящата и състрадателната и същност протича към света. Ставаш благодетел, източник на стабилност и вдъхновение. Колкото повече даваш на хората и света, повече протича през теб от безкрая на Дхарма. Оставяш творческа следа. Да, за малко си на този свят – но светиш решително и красиво!

 Толкова е приятно да прегърнеш добрия си приятел, съня. Когато при всяко издишване слизаш все по-надолу по тази магична стълба към съня си, можеш спокойно да се отпуснеш в прегръдките на божествения Хипнос или да почувстваш как вълшебната му, успокояваща мантия те обгръща блажено. Тогава спиш, но си буден. Буден си, но тялото и обичайният ти ум спят, сега, в красотата на спокойствието ти. Познаваш тази обайващо чаровна сфера на любовта, нали? Когато сега си така дълбоко отпуснат в обичта на потенциала си, смело можеш да се вгледаш в очите на страха си. Вече знаеш, че зад привидно страшната му маска, се крият ангелски послания, благолепни заряди от наситена с жива обич мъдрост. Когато смирено се преклониш пред благодетеля си, умът спира, тялото напълно се отпуска – душата ти приема, прегръща и извлича силата, скрита в страха ти. Благодарейки, осъзнаваш благословията да преживяваш точно това, което преживяваш сега в живота си. Дървото на познаване доброто и злото, на ума, се превръща в дървото на Живота, на вечността ти. Тогава, смело закотвил ума си в истинния Живот, спокойно и решително го пренасяш и в малкото си земно битие, в ежедневието на секундите си!

 Не е нужно да правиш каквото и да е, за да пренесеш състоянието на осъзнат хипнотичен/ медитативен транс в психофизичната си настройка сега. Тялото и душата ти го познават и правят – прекрасно е да се отпуснеш в пълно доверие в Бога. Когато послушаш душата си, знаеш как самоувереното присъствие на духа ти започва да протича мощно през смирението на ума и дълбоката релаксация на тялото ти. Дълбоко вкоренен в адекватния си социален живот, здраво стъпил на нозете на земната логика, познаваш безграничността на потенциала си от познание – можеш да му се довериш, както дете се доверява на майка си и баща си. Тогава чувстваш, че винаги си бил част от неограничената цялост на майката земя и бащата небе, от потока на Живота, наситен с благодат – Дхарма. С всяка клетка на тялото и квант на ума си, знаейки това, живееш – истински и силно!

 „Когато видя същества, лоши по природа, притиснати от голям грях и порок, да се отнасям към тях като към нещо скъпо, сякаш съм открил безценно съкровище!... Когато някой поради завист ме обижда или клевети, да посрещна това със спокойно съчувствие и великодушно да му предложа победата!... Когато онзи, към когото съм се отнасял с голяма надежда, ме нарани много силно, да гледам на него като на върховен Гуру, изпращайки благополучие и щастие на него и всички чувстващи същества!...“  част от „Осем строфи за трениране на ума“, Лангри Тхангпа, XI век, Тибет.

Живеейки, познаваш ли законите на Живота? Сега, четейки този текст, можеш да почувстваш неделимостта на сянката от светлината, на болката от удоволствието, или отпускайки се във вродената мъдрост на същностната си природа, да осъзнаеш Себе си над двоичността на този свят – бинарен тренажор на духа ти. Когато знаеш, че животът е училище за духа ти, ползваш неизбежното и нормално страдание като катализатор на себепознанието си. Нито бягайки от неудоволствието, нито прилепвайки към удоволствието, се учиш непривързано и от двете, живеещ от позицията на вечността, на Себе си. Тогава съзнаваш житейските трудности като възможности за растеж, благославяш враговете си и без да зависиш от тях, въздигаш нормалните житейски радости до тихия възторг на духа си. Сега вече живееш!  

 Когато външният свят започне да се размива и отдалечава, в медитативното присъствие на безкрая си осъзнаваш, че социалният консенсус за реалност е само тъничка и доста суховата, външна „люспа от лука“ на целокупния живот. Тогава, изпълнил се с присъствието на божествената си същност, можеш да видиш живота си отвисоко, да преживееш есенцията на паметовите си следи като на длан, за миг. Поглеждайки социалната си персона от такава всеобхватна позиция, съзнаваш, че всеки поведенчески модел и ментален патерн имат безброй паралелни възможности за възприятие на изживяване, но и за промяна. Тогава имаш смелата сила да се шегуваш  - да раздуеш страха си до пародия, докато балонът му от илюзии се спука… Смелата сила да се приемеш – просто защото дишаш, защото си! Само когато страхът се разтопи, през освободеното его пространство протича успокояващият  аромат на единението с Бога. Така живееш волята Му в живота си!

 Кой си ти? Малката памет за себе си? Но тя се мени постоянно – умът, чувствата, дори клетките на тялото ти се изменят непреривно. Когато вместо да търсиш изгрева на щастието си, осъзнаеш, че ти си самото слънце, метаморфозата на малкото ти его възприятие се случва естествено. Трънестите драки на егоистичното ти невежество, осветени от ярките лъчи на духа ти и подхранвани от любящата, жива вода на душата ти, неусетно се трансформират до плодоносните дръвчета на автентичната ти Същност. Светиш – защото си слънце. А лъчите ти прегръщат радостно всеки малък страх на малкия ти, физиологично обусловен ум. Разцъфтяват цветовете на радостта, а уханието на добруването им плавно се превръща в плодовете на любовта, мъдростта и истината, в Теб самия - Самадхи. Просто си Себе си – истински. Излишно е да искаш да си вярваш, защото ти като безкрай вярваш в малките проявления на тялото и ума си като проводници на светлината си. Себе - реализираната ти Същност добре познава законите на Любовта – Дхарма. А в основата на всяко случване, на всяко ниво от това ядрено съществуване, стои пълното доверие на безкористната, единна с Живота обич. Доверие в себе си като част от Живота. Защото само тогава всичко си струва! Съзнаваш се като малка клетка, чиято стойност се определя от свързаността и с големия организъм на Бога. Страхът спокойно се стапя и преобразува до чистата сила на любомъдрата смелост. Вместо да го обвиваш в инфантилните защитни механизми на бягството си от него и отвръщаш очи като от ужас, виждаш как доверието в смисъла на преживяваното от теб разтваря същностното съдържание на тревожността ти – уроците ти по самостойна, вдъхновена смелост. Тогава съзнаваш богатствата на духа си. Защото ако имаш богатства всякакви, но Любов нямаш, знаеш че нищо нямаш. А имаш ли я, смисълът и виделината на доброто изтичат от теб както кристално бистър извор в оазис насред пустинята на социалното невежество. Само така живееш истински – сега, във всяко мигновение от вълшебството на дните си!

Орлин Баев, хипнотерапевт и невро лингвистичен програмист