За вратите, които се затварят и тези, които се отварят

 За вратите, които се затварят и тези, които се отварят

„Мнозина страдат от проблема, който аз наричам „евтината прошка“. При първото си идване при терапевта заявяват: „Знам, че детството ми не беше идеално, но родителите ми направиха всичко, което им беше по силите, и аз им прощавам.“ Но когато терапевтът ги поопознае, открива, че изобщо не са простили на родителите си. Просто са си внушили, че са го сторили.
При тези хора първата част от терапията се състои в това да изправят родителите си на съд. Това изисква много труд. Изисква подготовка на обвинението, подготовка на защитата, после обжалвания и контраобжалвания, докато накрая се произнесе присъдата. Тъй като този процес е много трудоемък, повечето хора избират варианта с евтината прошка. Но работата по истинската прошка може да започне само след произнасянето на присъдата „виновен“: „Не, родителите ми не направиха всичко, което им беше по силите. Можеха да се справят по-добре. Те извършиха престъпление спрямо мен.“

Не можеш да простиш на някого за престъпление, което не е извършил. Само след като бъде обявен за виновен, може да има опрощение.“ Морган Скот Пек

Можеш да простиш истински, когато си се заявил. Защото не заявяваш егото, а любовта, която тече през теб. Често смирената прошка се бърка с примиреното, мазохистично себепотъпкване. Но, както казва Морган, това е евтина, плитка прошка. Когато човек погледне в дълбочината си, открива преглътнат автоагресивно гняв. Когато този гняв бъде изявен по градивни начини в здраво себезаявяване, само тогава прошката е дълбока и истинска. Тогава, в даден момент, себезаявяването и смирената прошка се сливат в единна проява на потока на любовта. За това говорят и християнството, и будизма и индуизма... Когато обаче пътят към тази дълбинна, смирено себезаявяваща се прошка не е конкретно познаван, се случва автоматичното и бъркане с мазохистичното примирение. Тук идва на помощ психотерапията, черпеща познание както от съвременната наука, така и от извечните системи за себе/ бого познание!

Всеки притежава товар от характерови страхове - ако са непреработени в психотерапията на житейските битки и вътрешното израстване, си ги носим, както костенурка носи корубата си, която предполагаемо и носи печалба - но я прави тромава, мудна, бягаща в свят на илюзорна и пасивна сигурност, от чиято позиция житейските орли още по-лесно могат да я разбият в скалите на предизвикателствата и възможностите, в случая преживявани като ужасно злодейство... Каква илюзия... Когато човек смело погледне страховете си в зениците на очите им и ги преработи с куража на вибриращото в ритъма на вдъхновението си сърце, тогава житейските трудности разбиват корубата на невротичните защити, но инициират израстването на крилете на вдъхновението. Тогава разбираш, че ограниченията винаги са били в теб, а това, че си позволявал да бъдат подхранвани от житейските хищници, е било твой страхлив избор. Възлюбил страха си, осъзнаваш, че горивото му чудесно подхранва огъня на духа ти! Само тогава живееш, гориш, а не тлееш!

 Избирам да виждам отварящите се врати на възможностите!

Какво са старите ръждясали вратички? Емоционални и поведенчески патерни, каращи ни социално да прилепваме към зловредни за нас хора, поведения, системи и неефективни избори. Прегради в ума, които разчупени, водят до възможности за надрастването им. Лесно е да се каже: "Виж възможностите, вместо да се вкопчваш като бебе в майчината цицка на старите си вратички - привички!"... За да го може човек обаче, е нужно да преработи страховете, които го карат да се вкопчва и спират визията му за безкрая от възможности! Когато затворя врата зад гърба си, паля огън зад себе си и дори не мисля да поглеждам назад. Защото някои привични "врати" всъщност са невежи трапове, а възможностите са наистина безброй, когато съзнанието на любяща и себепознаваща се самоувереност присъства!

Когато истински можеш да се заявяваш и прощаваш, осъзнаваш, че и двете са част от потока на любовта в този груб свят. На едно по-фино ниво, няма бариери, няма различия за любовта. Тя обединява, свързва, слива, провежда единството, което винаги сме били, сме и ще бъдем като чувстващи и съзнателни същества. Слушайки и чувайки законите и, вече сме жители на Вселената. Откъсвайки се от нея, вече сме в тъмницата на невежеството!