За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

петък, 6 март 2015 г.

Призвание

 ПРИЗВАНИЕ


Спомням си, бях в полагаема отпуска от казармата. Ходих на Рила за пръв път, с една раничка с половинка хляб в нея и два чифта гащи. Валя ме дъждосняг, лазих по някакви скали, едва не се пребих... От тогава все ми се случва да ходя на Рила септември, след събора на братството. Нещо не съм фен на прекалено масовите масовки :) . Та, след като прекарах невероятно и в душата ми дълбоко проникнаха думите на Учителя, се озовах в някакъв влак - връщах се във Варна. Спомням си, там във втора класа, през нощта - седях си в онова състояние на полудрямка, между съня и будното състояние и се питах: "Какво искам да правя в този живот?". Оставаше ми още месец служба във вътрешни войски в Нови Пазар - и после какво? Питах се пак и пак и пак...  И сякаш не знаех... И сякаш нищо... Всъщност отговор имах и то директен и силен! Но тогава на преплетеното и обвързано в здрави комплекси мое его такъв отговор му се струваше чиста илюзия и съответно биваше отхвърлян като несъстоятелен - на мига. Дори не си позволявах да го конкретизирам, но си мислех, че са фантазии... Исках да бъда свещеник. Или лекар. Но и едното и другото отхвърлях и рационализирах изгонването на тези си мисли. Кой бях аз, че дори да си позволя да искам да бъда свещеник? Едно силно заекващо момче с много комплекси, раздиращи го отвътре. А лекар? Ха ха ха - иронизирах се... Та нали и като свещеник и като лекар, трябваше да се говори - с миряните, с пациентите... Егото ми на мига рационализираше подобна насока като илюзорна - "Ти си неудачен пелтек и ще мълчиш!", ми казваше то...  ‎"Какъв лекар, какъв свещеник, я се виж, не можеш името си да кажеш, несретнико!" - не спираше да отхвърля гласа на призванието егото ми. Чувах този глас ясно, но не си вярвах! Не вярвах на душата си. Бях приклещен в идентификацията с его илюзиите на социалната ми тревожност: мазохизъм, ригидност, самобичуване, огромно вътрешно тревожно напрежение, противоречия и конфликти. Социална тревожност със ситуативни панически атаки, периодично депресиране след поредния вербален провал, садо-мазохистично самонараняване с огромна вина и омраза към слабостта ми... Кълбо от конфликти, неспирни битки със собствената сянка и анима... Директно отхвърлях гласа на душата си! А той беше там, молеше за доверие и казваше, че само да го послушам и цялата Вселена ще бъде с мен... Не му вярвах!  Вярвах на битката между аз идеално и сянката си... Бях непрекъснато поле на жестоки самонаранявания, бездна от тъга и скръб... Полето курукшетра (битката в съзнанието на човека, символизирана в бхагават гита, свещена хиндуистка книга, част от епоса „Махабхарата“) неспирно звучеше в мощни тътени на неистова омраза...към самия мене си. Мразех слабостта си, възненавиждах заекването си толкова, че слагах външна маска от мълчание и усмивка, но вътре в мен клокочеше ужасен вулкан от стремеж за изява, потискан от тонове комплекси. Естествено, всичко избиваше в невротична симптоматика - още по-силно заекване, паника, тревожна депресия и силна социофобия, като проекция на отхвърлянето на самия себе си, перверзна сексуалност, компенсираща липсата на социално включване - защото либидото е същата тази сила, която захранва и обществения ни и икономически живот, както директно и секса... И така, в подобни вътрешни миязми от 5 до около 35 години... 30 години...  

След години лутане и бягане от сянката си, след смяна на много, много професии и дейности, всяка от които ме задоволяваше само частично, макар и носейки ми много уроци, попаднах в ашрам - духовен център в Скалистите планини, Канада. Там поставих началото на промяната си. Изключително високото съзнание, наситената огнена вибрация събудиха всички вътрешни противоречия, извадиха ги мощно навън, но и започнах да ги неутрализирам - чрез самоанализ, медитация и възнамеряване. Този самоанализ започнах from scratch, от нулата... Започнах да се самоопознавам. Осъзнах, че тоновете духовна литература съдържат чудесни истини, но на по-високо ниво и нямат силата да променят директно катаклизмите в душата ми. Запознах се с една от школите в психотерапията (тотална биология), която ежедневно се изучаваше и практикуваше в това място на силата. Осмелих се да предизвиквам страховете си и да започна да ги стапям, вече вярвайки все повече на ...Себе си, вместо на тях! Тогава гласът на призванието ми стана по-отчетлив и разбрах какво истински възнамерява душата ми, тоест Аз самият, за какво въобще съм в този малък, толкова преходен живот. Тогава осъзнах, че самият ми престой в това духовно място, макар и населено с хора с невероятно високо съзнание, хора на свободната воля, магове в живота си - дори това ми пребиваване е само част от пътя ми, пречистване, вътрешна работа по освобождаване на потенциал от обич и вяра! Започнах отново да се питам: "Какво искам да правя в този живот"? Съзнавах, че имам някакви си още 40-50 години - толкова малко... Направих един 21 дневен глад на вода, на палатка, до една река в планината, в гората. Молех се, медитирах, питах се... В процеса на оформяне на решението си, ми се искаше да уча сравнителна религия - свързах се с университети в Калгари, с Мак-Гил в Монреал, с Непал... Посъветвах се с мъдри хора - насочих се към науката за душата. Като се замисля, сега правя точно това, което тогава преди години ми нашепваше душата ми - лекувам души! Точно по средата между лекар и свещеник...


Кой знае, може би грешките, които правим, са част от пътя ни на учене и събиране на сърдечен опи?! Тогава, преди двадесет години отхвърлях „гласа“ на душата си и затова тръгнах по един различен и дълъг път към…Себе си. Ето в общи щрихи опита ми, довел ме до попрището на лекуване на души: носене на неврологично базирано заекване почти цял живот, което като малък тиранин не спираше да ме тормози. Сега като си давам сметка, именно то е което ме направи психотерапевт - затова сега мога да издържам по десет човека на ден, да понасям мъките им и да им помагам! Всички преживени и надживени раздирали душата ми с десетки години вътрешни конфликти, страхове и битки, изградиха в мен едно относително стабилно вътрешно ядро от цялостност. Като се върна сега назад, виждам, че психолог и психотерапевт са ме направили не формалните обучения по психология и психотерапия, а всички професии, през които съм минал: сладкар, пиколо, въоръжена охрана, сервитьор, барман, чистач, супервайзър, рум сервиз, строител, градинар, преводач, салонен управител, хлебар, масажист... В чужбина, за да оцелея, съм вадил моркови при минус десет градуса, като съм им разбивал леда около студозащитните им дъски, прокарвал съм електро инсталации на логърс къщи, слагал съм външни изолации, доил съм кравички за три месеца...  Това звучи ли като биография на психолог, психологичен консултант и психотерапевт? Истината е, че всяка една от тези професии ми даде по нещо със спецификата си. Като сладкар се научих на дисциплина - наистина е много организирана и майсторска професия. Като чистач на кораб се научих на смирение - тежка битка с егото беше. Като градинар се научих да обичам толкова много природата, до степен на сливане с нея и чувствах растенията като деца, свързан с тях дълбоко. Докато доях кравички, аз градското чадо, през тези три месеца така ги обикнах, че любовта ми към животните тогава се роди и събуди в мен още по-дълбока връзка със собствената ми вътрешна природа и подсъзнание. Защото на архетипно ниво всяко животно и растение представлява чувство, емоция, енергия, качества. Като сервитьор, рум сервиз, салонен управител, се научих на синхрон с хората, това което в нлп се нарича рапорт - никакво невро програмиране не би ме научило на него, ако не бях минал през тези школи по общуване в реална среда. Като изолатор и електричар на дървени къщи в Канада се научих, че мога на мига да уча и прилагам и че хората оценяват, когато си смел и не се боиш от новостта и неизвестността. Да работиш при минус 20 градуса,  в непозната страна, без да познаваш никого, да започнеш работа и се устроиш, оцелееш, че и да намериш прекрасни приятели... Като супервайзър на кораб се научих, че всеки може да работи, но най-трудната работа е да ръководиш хора! Да не забравя йогата и каратето. Йогата ми е дала много неща, които и сега директно или леко променено прилагам в настоящата си работа - и не съм я спрял, ако не асаните толкова, то дишането и медитацията никога. А киокушин карате - макар и физически сега да съм далеч от формата си преди години, онзи дух да падаш, но да ставаш на мига и продължаваш въпреки болката и страха и заедно с тях, неотменно е с мен! Започнах да уча психология едва на 33! Но теориите на този или онзи чичко, на тази или онази школа само систематизираха вече преживения ми опит, нищо повече. Затова и ги усвоих като гладно циганче, самун топъл хляб - с лекота, разбиране и радост!

Нещо важно: любовните връзки! Ако не са разбили сърцето ти поне няколко пъти и не си го преболедувал, ако не си обичал истински, до мозъка на костите си, ако не си ревнувал лудо и не си се имунизирал срещу ревността и преодолял я, трудно би могъл резултатно да работиш със семейства, партньори и двойки. Също и сексът - ако не си го преживял много дълбоко, с всичките му страстни експлозии и обсебващи желания и до някаква степен не си се научил да го управляваш и вливаш качествено в потока на хармонията си, как би консултирал примерно човек със сексуална зависимост или  проблеми само на базата на книги и обучения? Абсурд. Да си преживявал секса дълбоко, да си се сливал с любимата, до забрава на себе си, така че да я усещаш и разбираш чисто енергийно... 

А и още нещо: духовните интереси. От осемнадесет годишен те са ядрен водещ фактор, зад всичко останало, като главен фон на живота ми. А в духовността има глобални принципи, от които когато черпиш, по-конкретните науки се изучават лесно! А и в духовността, за разлика от в съвременната научна психология, има сърце! Когато сам си добавиш това сърце към науката, тогава тя придобива нов, по-широк и мащабен смисъл, сам си правиш аналогии и връзки, до които иначе само с хладния разум не би стигнал. Духовните школи, като бялото братство, будизма, йога (индуизъм) или даоизма например, освен прекрасни теории, които развиват един много абстрактен и остър ум, отварят и вратата на интуицията ти! А тя е нещо много важно в приложната психология и психотерапия!

Когато съм преодолял себе си, когато малкото ми его е обуздано и сублимирано, когато сексуалността ми е впрегната в юздите на Аза в мен, тогава всичко се променя. Сякаш ставам друг човек. Сякаш цялата Вселена минава през мен. Тогава малката ми личност с всичките и несъвършенства става само една жица, само един проток, през който преминават течения и сили, далеч по-мощни от самата нея! Тогава консултацията се случва в състояние на динамична медитация. Една нагнетена сила на духа, на тихо но изпълнено с мъдрост безмълвие прелива през всички „шевове" на личността с нейните изразни средства и се проявява не само като слово, но и директно, като особена психична енергия. Погледът ми става различен. Волята спокойна, силнолюбяща и нагнетена. Тогава трудностите ми харесват и дори ги търся. Тогава някакси енергията ми се "закача" за енергията на човека, слива се в една обща нагнетена сфера. Създава се едно специално медитативно пространство с нагнетена вибрация, което е като прорез на нещо по-висше тук в това време и пространство. Тук и сега, но същевременно отвъд времето и пространствените обуславяния. В същото време всичко външно е обикновено, колите минават по улицата, някой се тътри по коридора... Но въздействието ми тогава е силно! Анализът проникновен. Когнитивните техники придобиват особено значение и сила на промяна. Хипнозата се случва в самия разговор, а при задълбочаването и в транс преживяванията и на двамата са слети в едно емпатично взаимопроникнато сливане, в което водя когницията към промяна. 

Понякога съм в такива състояния с дни и седмици. После се връщам обратно в ежедневните си вплетености в страстта, която вкарва в блатото на сивотата. Трудно се сублимира страстта. Най-трудният урок, с който съм се сблъсквал през живота си. Но и най-ценният, както ми се чини! В сравнение със страстта, страхът и гневът са като бенгалски огън пред ядрени взривове. С цялото си същество чувствам обаче, че веднъж намерен и практикуван, механизмът по сублимация води до постоянно пребиваване в душевните земи на свободната воля на любомъдрието. Силата тогава вибрира във всяка мисъл и действие, животът става радостен устрем към все по-пълно конкретизиране на волята на Вселената, преминаваща през личността ти, като в същото време стигаш до все по-високи нива на тази воля, вплетена в самата вибрация на същността ти. Същност идентична с тази на живота!


Орлин

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.