Някои основни понятия и насоки, свързани с психологичното консултиране и психотерапията

Някои основни понятия и насоки, свързани с психологичното консултиране и психотерапията

Забележка: Редовете по-долу единствено маркират някои базисни понятия, факти и процеси, касаещи психологичното консултиране и психотерапията, без да имат претенции за изчерпателност и цялостна обхватност върху разискваните тематики. Както може да се види, компилацията представлява по-скоро загатнати ориентири, насочващи към самостоятелно изследване, отколкото в дълбочина обясняващи засегнатите идейни насоки. Материалът е съставен от нахвърляни и преработени от мен записки от присъствието ми на академични обучения по психологично консултиране.

Когнитивни терапии

До 7 г. се развиват емоционално наситени базисни когнитивни вярвания. Адаптивни или дезадаптивни. Вярвания за света, другите и себе си. Всеки има и позитивни и негативни вярвания. Откриват се дезадаптивните вярвания и се променят в адаптивни.  Настоящи преживявания, резониращи с базисните маладаптивни вярвания ги задействат и подсилват.  Критикува се добронамерено поведението, наместо личността. Докато психоанализата не се интересува от когницията, а само от афекта, то когнитивната терапия се интересува и от двете. Когнитивната терапия не се противопоставя, но надстроява анализата.

Значим обект – родители, важни фигури от детството, обекти от зрелите години, резониращи с интроектите от ранните години. Терапевтът дородителства – вплита се в обектните отношения на пациента.

Основни негативни регистри: гневно агресивен, страхово тревожен, депресивен. Фалическа фаза – 3-6 год. – старт на полови хормони – фантазии към родителите – едипов/ електрин комплекс. 7-12 год. – латентна фаза, сексуалните хормони временно се оттеглят.

Кризата на 40-тте – относително оттегляне на челните дялове и масирано включване на лимбичната с-ма.

Зрелостта на терапевта по отношение на сексуалните едипови преноси на пациента!

Психопатология

Изследвани сфери: воля, емоции, възприятия, мислене, памет, интелект, емоц. интелигентност.

Фиксиране (като психиатричен термин) - връзване

„Цялото не е прост сбор от елементите си, а нещо повече!“ Платон

Съзнанието като интегратор на психиката. Функция обединител на останалите. Ретикулярната формация с аферентните си сигнали захранва мозъка.

Аутопсихична ориентация – самовъзприятие, самосъзнание.

Алопсихична ориентация – възприятие за външните факти, процеси. Ало, от Alien, външно.

 Критичност (мислене) – връзка с реалността; невротично; налудно психотично; отсъстващо. При психотичната симптоматика критичността в мисленето отсъства. Отсъства съзнание за самата налудност и липсата и на връзка с реалността.

Формална критичност – налична, но генерализирано отклонена и неточно свързана с реалните факти.

Налудна критичност - във връзка с налудностите. Логика в сферата на налудността.

Разстройства

Количествени нарушения

Обнулираност – нубес (летни облаци) – пасивно и частично участва в реалността

Сомнолентност – сънено състояние

Сопор – отсъстват голяма част от неврологичните рефлекси

Кома – отсъстват всички рефлекси и съзнателност

Психотични помрачения на съзнанието

Делир – остър психоорганичен синдром – по-подходящо лечение в реанимацията, не в психиатрията. Делирът е най-острата фаза на алкохолната (най-често) абстиненция. Халюцинации – често за дребни черни животинки, буболечки, редуващи се активни и пасивни състояния, тремор (делириум тременс). Цел при лечението – заспиване. Често се третира с диазепам.

Онейроид – подредена халюцинаторна продукция на фона на ясно съзнание. По-фини халюцинации от делира. Фантазоподобно халюциниране с двойна ориентация – има известна връзка както с външната, така и с вътрешната фантазна реалност.

Аменция (безумие) – А – липса, менция – менталност.

Де/менция – де-разстроена, менция-менталност.  

Сумрачни помрачения

Транс – второ, проникнало в съня внимание, с известна връзка с реалността според дълбочината на транса; сомнабулизъм – ходене насън; абсенс – кратковременни отсъствия.

Специфични синдроми

Патологично опиянение – помрачение след употреба на незначителни количества алкохол вследствие на органични промени; просъница – удължено събуждане; патологичен афект.

Емоционален живот – психофизиология

Лимбична система. Кръг на Папец. Оценка съобразно сила, продължителност, съответност (адекватност), овладимост.  

Стенични –  ; астенични –

Количествени разстройства

Хипертимия – еуфория-приповдигнатост; дисфория- гняв на фона на емоционална потиснатост – характерен за болни от епилепсия; мория-груби органични увреждания в челния дял, оглупяване.

Дистимия – лека депресия, емоционална потиснатост;

Анестезия долороза психика – тежка депресия.

Апатия – емоционално обедняване

Анхедония – невъзможност за преживяване на удоволствие от каквото и да е.

Качествени емоционални нарушения

Паратимия – несъответна емоционалност, корелира с психотичния афект.

Витална застрашеност – психотичен ужас от телесна анихилация.

Разстройства на волята

Волеви акт и праксис (процедурна памет). Челен дял, ретикулярна формация, моторни зони в кората и подкорието (базални ганглии, малък мозък).

Количествени нарушения на волята

Хипербулия (свръхволие) – хазарт, клептомания, пиромания, секс мания, митомания...

Хипобулия (маловолие) – редукция на целеполагането, на мотивцията

Абулия, афективен ступор, апраксия – безволие, емоционална застиналост, загуба на поредицата от действия (моторна апраксия).

Качествени р-ва на волята

Парабулии

 – кататонна възбуда и ступор, парадоксални реакции, стереотипии и ехо – явления.

-         Импулсивна парабулия (късосъединителна); автоматизмена парабулия (автоматична подчиняемост).

Разстройства на възприятието

Някои понятия: Синестезия- едновременно преживяване от две и повече сетивни системи; ейдетизъм – вживяване във фантазни ситуации; парейдолия – склонност към обогатяване на възприятията.

Хиперестезия – свръхперцепция; хипоестезия – отслабена перцепция

Илюзии – физиологични и психични. Психична илюзия – пречупено през афекта на когнитивните изкривявания нарушено възприятие за обекта.  

Халюцинации

Елементарни и сложни; зрителни, слухови, тактилни и т.н.; хипнагогни (при заспиване) и хипнопомпни (при събуждане).

Псевдохалюцинации – вътрешен глас и образ, деформация, влагане и отнемане на мисли. Преживяване за насилие, влияние за влагане на мисли.

Разстройства на сензорния синтез

-         Дереализация и деперсонализация. Възприемане на света и себе си извън познатото. 

Дисморфофобия – нереално възприемане за тялото си (най-срещано при анорексия нервоза).

-         Дисморфопсии – микро – всичко се вижда малко, макро – всичко се вижда по-голямо. Déjà vu (вече съм го виждал), Jamais vu (никога не съм го виждал).

Разстройства на мисленето

-         По ход – ускорено, забавено

-         По структура (форма)

Психотични:  Паралогично – граматично правилно, но с неразбираема логика; разкъсано – липса на връзка в елементарни изречения; инкохерентно – шизофазия – несъгласуваност, липса на смисъл; неологизми – нови думи, разбирани само от човека; прекъсване – „външно“ влияние прекъсва мисълта на пациента; отнемане, преживявано като външно; наплив, влагане на мисли, преживявани като внушавани отвън; символно – вижда налудни символни аналогии.

Други: обстоятелствено – мислене с прекомерни подробности; вискозно – трудно превключване на друга тема; резоньорско – мислене с високопарни термини, без да се каже нищо особено; изплъзвания – много лека паралогия.

-         По съдържание

Натрапчиви идеи, свръхценностни (кататимни) идеи – свръхинвестиране в дадена идеация.

Налудности - налудно настроение, несистематзирани налудности, систематизирани налудности.

-         Персекуторни (параноидни)

-         Мегаломанни (за величие)

-         Депресивни

-         Други – ревностни, еротоманни – видна личност „е влюбена“ в пациента; кверулантна – намиране смисъл на живота в натрапчиво водене на съдебни дела; „изобретения“…

Гениалност и психотизъм – сходства и различия?

Паметови разстройства

Количествени – хипер и хипомнезии.

Амнезия – ретроградна, контраградна, антероградна, дисоциативна.

Качествени (парамнезии)

Аломнезии: криптомнезия, псевдореминисценция

Псевдомнезия – фалшиво припомняне

Закон на Ribeau – лоши паметови следи за близки . добри за далечни.

Интелектуални разстройства

Вродени – умствена изостаналост (олигофрения)

Придобити (оглупяване, деменция) – паренхимен, съдов тип, личност.

Псевдодеменция - депресивна

Основни понятия

Симптом – моментното отклонение от нормата; Синдром – сбор от симптоми с неуточнена етиология; диагноза за разстройство;

Първични, основни симптоми и вторични симптоми

Позитивен синдром – когато към функционирането в норма е добавена симптоматика; 

Негативен – от функционирането в норма се отнема нещо.

Процес, фаза, епизод – синоними за активирана болест

Рецидив, релапс – прекъсване на ремисията

Ремисия, интермисия - възстановяване

Компенсация и декомпенсация – отнася се предимно за личностовите разстройства. Декомпенсация – явна проява на заложеностите, липса на компенсация.

Функционалност и органичност – функционалността се приема за следствие на органичността. В случая корелира с психичност.

Първична и вторична полза от симптома.

Coping strategies

1)    Оценка на опасността – нарцистични: отричане, регрес, соматизация,  проекция. Незрели (юношество): блокиране, хипохондриаза (преувеличен болестен страх), пасивна агресия (автоагресия, мазохизъм) – води до соматизация, невротичен смях

2)    Вторична оценка – контролиране, компенсация.

3)    Коупинг – сублимация, хумор…

Съпротиви при коупинга: съзнавани и несъзнавани. Често през интелектуализация.

Коупинг механизми: съзнавани и несъзнавани стратегии за оцеляване в социална среда. Насочени са към бъдеща реакция.

Модел на Карвър и Шиър (на базата на Лазаръс) за коупинг стратегии:

1)    Активно справяне –проблем фокусирани  волеви действия за минимизиране или отстраняване на стресора.  – коупинг фаза.

2)    Планиране – сътворяване на бъдещи стъпки за справяне с проблем, задача. – вторична оценка

3)    Потискане на конкуриращи се активности – оставяне настрана на вторично важни задачи и фокус в справянето с проблема.

4)    Въздържане, изчакване – изчакване на подходяща възможност за действие.

5)    Търсене на социална подкрепа – инструментална (помощ) и емоционална (морална, разбиране).

6)    Фокус в изразяването на емоциите

Дисфункционални стратегии:

1)    Поведенческа дезангажираност, безпомощност – намаляване на усилията за справяне със стресогените и отказ от активно действие по постигане на целите.

2)    Психична дезангажираност – липса на когнитивна насоченост към справянето с проблема.  Включва отвличащи мисли, мечтаене, телевизия…

3)    Позитивно преосмисляне и развитие – не точно дисфункционална... Емоционално позитивно прерамкиране.

4)    Отричане – дисоциация на проблема.

5)    Примиряване със случващото се (различно от приемане)

6)    Религиозност – според Дакоста и Макрий.

7)    Употреба на вещества – алкохол…

Коупинг трето ниво (коупинг стил)

-         Проблем фокусиран – поведенчески стратегии, целящи промяна. Вземане на решения, решаване на конфликти… Активно справяне, планиране, потискане на конкуриращи активности, инструментална социална подкрепа, въздържане и изчакване подходящи моменти.

-         Емоционално фокусиран – вентилиране, прерамкиране на негативните емоции, сублимация, хумор, приемане, обръщане към религията. Фокус върху емоциите, търсене на емоционална социална подкрепа. 

-         Избягващ коупинг стил (неефективен и невротизиращ) – avoidance behavior. Когнитивни, афективни и поведенчески усилия, насочени към минимизиране на стресогените чрез пренебрегване, отричане, изтласкване, игнориране. Психична и поведенческа дезангажираност и отричане.

Невропсихология

Изучава нарушенията на когнитивните функции при мозъчните лезии/ увреди – чрез изобразителни методи като FMRI, PET, EEG и др. Невропсихологията като част от психологията е интимно свързана с невонауките – неврология, когнитивна невронаука, патофизиология и т.н.

Гал и Брока – откриват мозъчната локализация на отделни психосоциални функции. В същото се установява и твърдението за еквипотенциалността – интелектуалните функции се случват в целия мозък!

Неврологът Дж Хюлингс Джексън: психичните функции не са единични способности, а са сбор от по-базисни умения. Тази теория комбинира еквипотенциалната и локализационната теория. 

Лурия развива тази комбинативна теория: поведението се основава на функционалните системи. Лезиите в тези с-ми се отразява и на поведението, продуцирано от тях. Колкото по-сложни са системите, например за абстрактно мислене, по-чувствителни към лезии са. Системна динамична локализация на функциите – пластичността на мозъка позволява промяна на локализацията на функционалните мозъчни с-ми.

Анохин – провежда брутални антиетични експерименти. Аферентен синтез, вземане на решение…

Парадоксална реакция – при слаб дразнител реакцията е по-силна. 

Ултрапарадоксална р-я – силна реакция на много слаб дразнител и никаква на силен дразнител. 

Уравнителна реакция – изравнява реакциите при силен и слаб дразнител.

Първи мозъчен блок – енергетичен, ретикулярна формация; 

Втори мозъчен функционален блок – приемане, преработка и съхранение на соматосензорна информация – зрителна (окципиталния лоб), слухова (слепоочен/ темпорален дял), сензорика (теменен/париетален дял). Първични (проекционни), вторични (проекционно асоциативни) и третични (сложни психични дейности) зони на обработка.

Онтогенеза – индивидуално развитие; филогенеза – колективно, видово развитие.

Темпорален дял: първична слухова зона, вернике зона (разбиране на речта), семантична памет, разпознаване на лица и преработка на информация от окципиталния лоб.

Париетален дял – соматосензорика (хомункулус), образ на тялото, пространствена ориентация, математически и за писане умения, известна преработка и на зрителна информация.

Невропсихологични синдроми (синдром = сбор от симптоми)

Възбудни и отпадни симптоми. Възбудните симптоми в челния дял са от епилептичен тип. Отпадните симптоми са свързани с разграждане на вече сформирана функция – в челния дял това са парези.

Подходи  в психодиагностиката

Номотетичен – лат. Норма. Измерване на индивидуални особености и сравняването им с приета норма. Ползва се теорията на личностовите черти (диспозиции). Използват се стандартизирани методики (тестове).

Идеографичен – описване на индивидуални особености като уникалност. Личността се разглежда като цялостна система. Ползват се проективни методики.

Изследвания: при насоченост в бъдещето имаме оптимизъм, добро отлагане на удоволствието. При насоченост сега – хедонизъм, но и невинаги ефективно посрещане на трудностите. При насоченост в миналото – меланхолия, депресивност.

Области на приложение на психодиагностиката

-         Подбор на кадри, професионално ориентиране, кариерно консултиране, съдебно – психологична експертиза, прогнозиране на социално поведение; силно ограничено приложение в реалната психотерапевтична практика.

Етапи на психодиагностичния процес

1)    Оценка на проблема на базата на анамнеза, медицински заключения, фамилна история, биография, възпитание, начин на живот, хобита и т.н.

2)    Хипотеза и избор на диагностични методи.

3)    Провеждане на изследване и анализ на данните.

4)    Формулировка на заключение въз основа изследването.

5)    Отговор на поставените на първия етап въпроси (на заявката).

6)    Формулиране на дейности, целящи корекция на проблема.

Изисквания към психологичното заключение

-         Съответствие на заявката, рапорт с лексикона и познанията на заявителя на изследването; следва да съдържа конкретни препоръки; кратко описание на диагностичния процес, ползваните методики и интерпретацията им; ситуационни променливи – състояние на респондента, условия на тестването…

Норми: статистически; клинични.

При статистическата норма се използва свойството на нормалното разпределение. Средна стойност (mean). Стандартно отклонение = средната стойност от отклоненията. Средната статистическа стойност по различни диспозиции е 68%.

Станийна скала – 9 степенна скала

-         9 зони за цялата станийна скала – описват цялото разпределение.

1–4%, 2- 7%, 3-12%, 4-17%, 5-20%, 6-17%, 7- 12%, 8- 7%, 9-4%.

Зони 4,5,6 ни дават нормата. 7,8.9 – високи стойности по даден показател. 1,2,3 – ниска стойност по даден показател.

Въпросници, насочени към: интересите; мотивите; качества и нагласи; клинични синдроми.

Скали за оценка – дават прегледност; съдържат признаците на наблюдението и степените, по които следва да се оценяват тези признаци.  

Тестове: стандартизирани психологични инструменти.

За интелигентност – рейвън, антауър, векслер…

За способности – комплексни батерии (предстои въвеждането на акумулатори J J J ).

За постижения – свързани са с определено ниво на подготовка, обученост.

Life data, questionarie data, objective test data.

Проективни тестове – ТАТ – за агресивни, суицидни тенденции…; За фрустрация на Розенцвайг; Роршах; Цветен тест на Люшер… - имат ниска и силно субективна, относителна валидност на резултатите и се ползват в първоначалната интеракция.

………………………………………………………………………….....

-         Компютърна психодиагностика – отделен и все по-развиващ се и ползван метод.

-         Наблюдение и естествени игрови експерименти.

Адаптация на детето към началното училище

1)    Адаптират се за около два месеца – норма

2)    Ниско ниво на когнитивна дейност – игра вместо учене, хиперактивност, понижено внимание

3)    Напълно неадекватни на училищната среда, не се справят…

Нива на адаптация: Физиологично – зрение, слух, режим на бодърстване и сън, тегло и т.н.; Социопсихично ниво – адаптация към социалните норми и изисквания.

Юнгиански архетипи и характери: компоненти на архетипа на героя

-         Мъченик – мазохизъм, но и здрава жертвеност в позитивен план.

-         Роб – мазохистично подчинение на външни правила и авторитет.

-         Воин – ригиден, но пасивно агресивно подчинен на господаря си.

-         Скитник – повъхностно търсене на удоволствие, липса на граници, нарцисизъм, психопатия; отхвърляне на авторитети, манипулативност.

-         Магьосник – в отрицателен вариант – шизоидни и психопатно манипулативни тенденции; в позитивен вариант – силно интегрирана и цялостна личност.

-         Сирак – орално – психопатни тенденции.

-         Невинен – оралност, инфантилен идеализъм, зависимост от грижещия се друг.

.......................................................................................................................................

Валентност – тематична насока (мучо излишен и изсмукан от пръстите термин, що се отнася до практиката…).

Възпитание: създаване на привлекателна среда за експерименти на детето, за откриване и развитие на талантите му!

Комуникация в терапията

Индийска практика за отглеждане на детето през нарцистичната и сензорна фази – под сарито, кожа до кожа, плътна сензорна връзка. Няма нужда от памперс – майката чувства и най-малките сигнали и когато усети, вади бебето за уриниране или дефекация. Плътната тактилна връзка силно спомага за залагане на базисно доверие в живота, себе си и другия, както и стимулира базовото развитие на когнитивните функции.

-         Доминантна, подчинена и равнопоставена позиции в комуникацията и гъвкаво преминаване от едната в другата позиция в психотерапията. Но, дори бидейки в доминантна позиция, насоките се дават през „би ли се замислила“, „може би …“ и т.н. Понякога в „танца“ на психотерапевтичното общуване се преминава в подчинена позиция с цел поощряване и мотивиране на пациента, рапорт с неговата доминантност, спечелване на доверието му – след което се преминава във водене! Оптималната позиция е равнопоставената – подходяща е при добро ниво на осъзнаване и зрялост в пациента!

-         Стил на водене на групова сесия: създава атмосфера на доверие и непринуденост, равнопоставеност и спокойствие. Изслушва се всеки член на групата върху поставената обща тема и водещият резонира и плавно води процеса, леко насочва групата. Основното остава поддържането на дружелюбна атмосфера! „Нещата не са парче торта, което да нарежа, по-цялостни и комплексни са!“ (М. Джуров). Атмосфера на щега и взаимност!

-         Забранено е да се забранява! Няма трябва!

-         Домашно на клиента – напиши писмо, послание до себе си!

-         Роли за групова работа – пишат се на листчета образи от анимационни филми. Разбъркват се и всеки от групата тегли едно листче. Броят се хората на 1 и 2. Тегли се чоп кой номер (1 или 2) да бъде клиент или терапевт. Разделят се по двойки и през анимационните герои влизат в ролите пациент – терапевт. Дискутира се случилото се през персонажите от приказките и преживяното.

-         Игра – планетата загива, останали са няколко човека (според броя на участниците в групата) и всеки е представител на различна професия. Има космически кораб, но с ограничени места. Групата трябва да реши кой да остане и кой да отпадне, сякаш са в реална ситуация.

-         Насочване на клиента към самостоятелно вземане на решения. Директният съвет се допуска по изключение.

-         Високо диференциран индивид – човек с високо ниво на култура, интелект, е.и. и с.и.

-         Ролята на семейната и генеалогичната история в терапията – семейни, родови травми и преживявания, предавани през генетичната памет.

Междуличностово взаимодействие (опит) и социално познание

Учене чрез опита – взаимодействие на наученото от личен опит с вече съществуващите когнитивни схеми. Интернализация на социалните модели на поведение – теории на огледалния Аз и социалното сравнение. Взаимовръзки между личен опит и социалните модели, между територията и картата. Подкрепящата социална среда допринася за по-гъвкавото възприемане или промяна на когнитивни модели (схеми, убеждения).

Семейно консултиране 

Понятие за семейство в психологията:  двама или повече човека в обвързващо взаимоотношение, от което извличат чувство за идентичност като семейство.

Структура и функции на семейството

Структурата се определя от броя и състава на семейството и взаимоотношенията между тях. Брой поколения и взаимоотношенията между тях.

Семейна система и семейни подсистеми – родителска, сиблинги, прародители… Добре е родителската субсистема да функционира въз основа на единни правила и ясно разпределение на ролите. Прародителите предават сигурност, чувство за принадлежност към род.

Коалиция – съюзяване на членове на семейството срещу друг член.

Взаимоотношения в семейството – между половете, между субсистемите, между сиблингите, между родителите… Културални особености на семейството в географски и конкретно семеен план. Транскултуралност или културален синхрон при консултиране на двойки и семейства от различни нации.

Властови позиции в семейството – културално обособени или необособени, както в съвременното западно семейство. Уважение и приоритет на възрастните или на децата – на изток е първото (адекватно и резониращо с природната мъдрост поведение), на запад второто.

Функции на семейството:

-         Социализиране и възпитание на децата.

-         Стабилизиране на възрастните членове – на една голяма част от глобуса все още вирее социален консенсус за семейна желателност, за семейно включване на възрастния. Съответно социалната система на контрол (полицията на общественото мнение) толерира семейната включеност и дисквалифицира осъдително липсата и. 

-         Битова функция – кооперация в оцеляването в обществена среда. Взаимна грижа и подкрепа.

-         Задоволяване на либидно – афективни нужди. Относителна емоционална сигурност и стабилност. Преживяване на емоционални позитивни нужди.

-         Духовни потребности и духовно обогатяване.

Насоки за изследване на семейството

-         Социални взаимовръзки – връзки с по-големи социални с-ми. Граници на семейството – отвореност към по-големите с-ми, към ТИ и НИЕ. С какво другите социални с-ми, институции и т.н. влияят на семейството?! Генограма!

-         Девиантност в семейното функциониране.

-         Семейни роли – формални и неформални. Интернализирани, станали естествена част от човека и натрапени, нежелани роли. Взаимовръзката на ролите. Наличие на ролеви конфликти и ролево допълване.

-         Правила в семейството – размити, ригидни, гъвкави. Кой е в позиция да ги променя?!

-         Мрежи на общуване – как протича информацията между членовете на семейството? Има ли несподеляна и достъпна само за определени членове информация – тайни. Еднопосочност, двупосочност при протичане на информацията. Теми табу или разтвореност.

-         Етапи от развитието на семейството – хронологични количествени и качествени етапи. Преминаване от етап в етап. Нерешени проблеми от предишни етапи.

-         Промяна на ролите в семейството.

-         

-         Ресурси и начини за решаване на конфликти, посрещане на социалните, емоционални и материални потребности. Степен на индивидуалните потребности и степен на семейното им посрещане.

-         Цели, ценности и стремежи в семейството като цяло и индивидуални цели на участниците в семейството – съвместимост на индивидуалните и общи семейни цели.

Къде се ситуират (сядат) членовете на семейството в кабинета – изводи за проксемиката, взаимоотношенията, лидерската позиция и т.н.

Генограма – поне три поколения назад от двете страни. Мъж - квадрат. Жена – кръг. Зачеркнат – смърт. Наполовина запълнено – зависимости. Плътна линия – дълбока връзка. Пунктирана линия – слаба връка. Прекъсната линия – липсваща връзка. Зигзаобразна линия – конфликтна връзка.

Социограма – отношенията на семейните членове и семейството като цяло с приятели, институции, бизнес партньори и т.н. Същата символика като при генограмата плюс стрелки.

Системен подход (мучо импортанте J )

Важно е не само съдържанието, но и процесът, моделите на поведение, носещи в себе си правила и норми. Причинно следственото мислене се разглежда като кръгово, а не като линейно. Фокусът е върху моделите в семейството – индивидуални и общи, сбор от индивидуалните. Ролята на психолога е да помогне за изработването на по-добри модели на общуване. Психологът е недирективен медиатор  между членовете в процеса на отработване нови форми на взаимодействие .

Етапи за развитие на семейството

1)    Добрачен етап – напасване на ценностите, културата, целите, интимността, характеровото общуване

2)    Първите години, евентуално до раждане на дете – ролите вече са променени от приятели в съпрузи, което променя очакванията. Отговорностите са повишени. Прекарва се повече време с партньора, което може да противостои на утвърдени навици и разбирания.

3)    Появяване на дете – променя се любовната насоченост от един към друг към детето. Съпругът е нужно да печели повече. Съпругата често се фрустрира от невключването на мъжа си в грижите за детето, докато той всъщност има нужда от почивка след служебните си ангажименти. Пубертетът – в западните (западналите) общества – бунт към авторитети. Отделяне на децата в зряла възраст – преоткриване на личния живот, цели, творчество или продължаване на търсене на житейски смисъл чрез емоционално инвестиране във внучетата. В Бг. обществото по-чест е вторият вариант. 

Ориентирани към проблемите  подходи в семейното консултиране

-         Събиране на информация

-         Карта на проблемите – в картата се записва същността на проблемите, кой преживява проблема, каква случка е довела до осъзнаване на проблема. Описваме проблемите на езика на клиентите, за да поддържаме рапорт с клиентите.

-         Избор на проблем, по който да се работи – изследва се какво значи избраният проблем за всеки от семейството.

Стрес и психосоматика

Полезен стрес – стимулира ; вреден стрес – блокира; травматичен стрес – уврежда развитието;

Стресът зависи от потенциала на индивида и силата на въздействие от средата. „Ножът не е острота и остротата не е нож!“

Физиологичен стрес – Ханс Селие. Психичен стрес – Лазарус.

Остър стрес – внезапно негативно събитие със сила, която потенциалът на човека не може да управлява.

Ежедневен стрес – с по-малка сила, но когато количествено се натрупа, има не по-малка разрушителна сила от острия стрес.

Експерименти:

Нацисти: загряват пред очите на човека монета и след това я лепят за гърба му. После загряват още монети, но зад гърба на човека ги сменят със студени такива – въпреки това психиката на човека прави изгаряния както при първата монета.

Японци: пускат ток с еднаква неголяма сила на ръката на човека. В същото време прожектират пред човека сцени, изразяващи различни по сила изгаряния, токови удари. Установява се, че в зависимост от сцените, психиката прави различна по сила изгаряния. Ако се пусне приятна музика и сцени на спокойствие, повреди не се наблюдават.

Професионален стрес – външен натиск от началници, подчинени, наличие на подкрепа или липса на такава. Управленчески стил и характер  - авторитарният стил е по-стресово неустойчив от демократичния. Невротичните характери са силен стресогенен фактор.

Стадии на стреса:

1)    Алармен – психична и хормонална активация. Мобилизиране на ресурсите.

2)    Устойчива съпротива – стабилно поддържане на активираните ресурси за справяне.

3)    Изчерпване

Стрес и здраве: увеличава сърдечния ритъм и повишава кръвното налягане. Продължителното подържане на стреса има тенденцията да отслабва имунната система и прави човека податлив на болести – от настинки и грип до по-сериозни заболявания като диабет, язва, онкологични, инфаркт и инсулт.

Психични заболявания и стрес: тревожнно-депресивни р-ва, зависимости. Поведенчески р-ва: заучена безпомощност.

Вазопресинът от надбъбречните жлези определя колко адреналин да се отдели.

При ексесивен стрес първо се снижава удоволственото преживяване от работа, общуване, храна, секс… При продължаване на стресовите нива нараства психичният дискомфорт, паметта се нарушава, появява се конфликтност или депресивност, разстроен сън. Склонност към злоупотреба с медикаменти и лекарства.  При трето ниво на нерешен стрес човекът вече е в криза: невроза, тежки р-ва на съня и храненето. Тежки психосоматики като рак, диабет и др.

ПСИХОФАРМАКОЛОГИЯ

Съществуват специфични рецептори за отделните невромедиатори. Рецепторите са макромолекулни структури на клетките, избирателно чувствителни към определени химически агенти. Лекарството само променя скоростта и активността на процесите, но не предизвиква нови процеси.

Групи медикаменти: антипсихотици, антидепресанти, анксиолитици (погасяващи тревожността), тимостабилизатори (с превантивна, предотвратяваща риска и стабилизираща, профилактивна роля върху настроението) и др.

Медикаментите имат улеснена резорбция поради мастната си разтворимост и преминаването на по-голямата част от тях през кръвно-мозъчната бариера.

Антидепресантите могат да бъдат предписвани от широк спектър медицински специалисти -  GP, педиатри, невролози, психиатри и т.н. Би трябвало единствено психиатрите да имат право на предписването им, но с търговска цел, съвременната бизнес ориентирана медицина предоставя търговските права в ръцете на широк кръг лекари – пласьори на съответната стока, дрога.

Някои термини:

-         Терапевтичен индекс – диапазонът между минималните терапевтични и максималните токсични дози.

-         Доза и плазмено ниво  - прието количество вещество и наличието му в кръвната плазма.

-         Индивидуална чувствителност – базисна (генно определена) и моментна (от идиосинкразия /свръхчувтвителност/ до резистентност).

-         Плазмен полуживот – обикновено няколко часа до денонощия присъствие в кръвната плазма, рядко по-дълго.

-         Зависимост доза/ефект – не е линейна, линейна е зависимостта само при страничните явления. Тоест, увеличаването на дозата не гарантира повишаване на лечебния ефект, но увеличава страничните ефекти.

-         Рецепторно свързване – най-често антагонистично, но малка част агонистично (против или заедно с клетъчните процеси).

Невротрансмитерите се синтезират от прекурсори под въздействиео на ензими. Натрупват се във везикули в тялото на неврона. Ако са извън везикули, се разграждат. Изливат се през постсинаптичната мембрана в синапса. Освободеният трансмитер, ако е в повече, се свързва с авторецептори и се блокира освобождаването му. Освободеният невротрансмитер се свързва с постсинаптичните рецептори в дендритите на околните неврони. Освободеният в синапсите медиатор се деактивира или чрез ензимно разграждане или чрез обратна резорбция. Обратната резорбция икономисва, връща обратно трансмитера в неврона, от който е освободен. SSRI антидепресантите въздействат чрез потискане механизма на обратна резорбция, което повишава количеството медиатор в синапсите.

Механизми

Невролептиците се свързват с Д2. Страничните рецептори идват от свързването им с други рецептори.

Бензодиазепините се свързват с ГАМК рецептори и хлорен канал. В хлорния канал има и рецептори за барбитурати и централни анестетици.

В интимните механизми участват активни посредници – амф (аденозин) и гмф (гуанозин). Променя се активността на отделни гени или зони в днк.

Невронни пътища: моноамини, катехоламини, допамини. Пирамидална и екстрапирамидална системи, хипофизарна система. Норадренергична, серотонинергична системи.

Холинергична система – мускулен тонус, когниция

ГАМК – инхибира възбудата в невронните клетки

Депо лечение – препарат, който след инжектиране действа продължително време.

Титриране – постепенно намиране на най-подходящата доза.

Допаминът, норадреналинът и серотонинът (катехоламинови невротрансмитери) са дълбоко свързани в участието си в регулацията на настроението, когницията и поведението!

Допамин – воля, мотивация, внимание, удовлетворение, секс, апетит, агресия.

Норадреналин (норепинефрин) – Будност, виталност, моторика, мотивация, зареденост.

Серотонин – хармонично настроение, спокойствие, благоразположение…

Синергия – съвместно действие, засилващо отделното действие

Агонизъм – засилване ефекта на един агент от друг

Антагонизъм – противопоставяне ефекта на един агент на друг

Психофармация и прием на алкохол – синергетици са! Алкохолът засилва действието на психофармацевтчните медикаменти.

Зависимост към медикаменти – бензодиазепини, барбитурати, влияещи върху ГАМК (гама аминомаслена киселина).

АНТИДЕПРЕСАНТИ

Инхибират обратната резорбция на серотонина SSRI (странични явления – сексуална импотенция, напълняване…)

Инхибират моноаминооксидазата (МАО)

Блокират пресинаптичните рецептори

*Имат действие и след спирането им.

Трициклични  (стар тип антидепресанти)– неселективно блокиране на обратната резорбция на серотонин и норадреналин. Мощен ефект, но и много сранични явления. Вече почти не се прилагат, освен анафранил.

Тетрациклични – подобни на трицикличните, с по-умерен ефект и странични явления. Maprotiline (lidomile)…

SSRI – инхибират обратното захващане на серотонина. Имат антипанически, антидепресивен и антиобсесивен ефект. Странични явления: сухота в устата, гадене, сънливост, намалена сексуалност, безсъние, субфебрилна температура, тремори, диария, ажитация, изпотяване, хипомания…

SRNI – инхибират обратната резорбция  и на норадреналина и на серотонина.

Агонисти на мелатонина – Agomelatin (Valdoxan)

НЕВРОЛЕПТИЦИ (антипсихотици)

Блокират допаминергичните рецептори. Редуцират налудности и халюцинации, намаляват допаминергичната активност, имат противоболков, противоповръщане и противосърбежен ефект. Антипсихотиците имат и антиманиен ефект при биполярно р-во.

Ширкоспектърни конвенционални (по-стар тип, с повече странични ефекти)– антиагресивен ефект, седация, повишават пролактина, наддаване на тегло, хипотония, сухота, запек, делир, понижаване на гърчовия праг.

Мощни конвенционални – с по-фокусирано действие.

Злокачествен невролептичен синдром – тахикардия, акатизия, ригидност, кръвно налягане, хипертермия, левкоцитоза, дори летален изход…

Атипични антипсихотици – понасят се по-лесно, с малко сранични ефекти. Без екстрапирамидни прояви (общ тонус, координация), с антидепресивен ефект, влияят и върху позитивните и върху негативните симптоми. Някои повишават кръвната захар…

БЕНЗОДИАЗЕПИНИ

Повишават и уесняват медиацията на ГАМК чрез свързване със специфични пре и пост синаптични рецептори. ГАМК забавя провеждането на възбудните сигнали. Действие: анксиолитично, хипнотично, миорелаксиращо (мускулно релаксиращо), антиконвулсивно. Риск от зависимост, синдром на отнемане (абстинентен синдром). Кратко приложение – до няколко седмици. Странични ефекти: зависимост, сънливост, кома, спиране на дишането при интоксикация от летална свръхдоза и/или прием с алкохол.

Диазепам=валиум

Chlonazepam (rivotril)

Alprazolam (Xanax)………………………………

ТИМОСТАБИЛИЗАТОРИ

Стабилизатори на настроението. Лечение на биполярно р-во. Изразено антиманийно и умерено антидепресивно действие.

Литиеви соли (Normothymin) – риск от безвкусен диабет, надсаване на тегло, трмори, промени в щитовидната функция, невротоксичност, увреди в бъбреците… Плазмени нива трябва да бъдат между 0.6-1.2 mEg/I

Валпроати (Депакин, Конвулсофин) – потискат действието на ензим, който разрушава ГАМК, което редуцира възбудните процеси в централната нервна система.

Стимуланти – кофеин, кокаин, фенамин, метилфенидат…

Ноотропи – ноотропил, холинергични, невропротектори, витамини, антиоксиданти…

...................................................................................

:) :) :)