За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

понеделник, 13 април 2015 г.

Паническото разстройство и сателитните нему състояния - път към целостта

Нарцистичната същност на несъзнаваната вторична печалба, произвеждаща съпротиви срещу промяната във вид на невротични защитни механизми.
 Паническото разстройство и сателитните нему състояния - път към целостта

Цялостното справяне с тревожното състояние е … път. Път по акордиране, зададен първоначално от мъдростта на същината, на Човека. Същност, с която човешката система, поради характерови особености, временно е в дискорд. Дисхармония, през която в тревожното състояние, пречупването и на външната, социална реалност, е силно променено през маладаптивни психични защитни механизми и когнитивни изкривявания.
Ще трасирам главните, принципни жалони в пътя на справяне и подходящите, фасилитиращи ги методи. Ето, преживяваш панически атаки. Отишъл си при специалист, който те е диагностицирал с паническо разстройство. Чел си в интернет една доволно „красива“ комбинация от няколко грама полезни насоки и споделен опит и камари тонове от рев и оплаквания. Ти вероятно също се чудиш към кой от двата „лагера“ да се присъединиш, или пък стануваш в единия, но понякога навестяваш и другия. J

Типичният за Паническо р-во (ПР) характер

В психотерапията битува мнението, че ранните години, през които се гравират основните характерови черти на индивида, имат значение и за настоящото му възприятие на света. Опитът ми в психотерапията показва, че типичният човек, който дълго време (ако не предприеме нужните стъпки по осъзнаване, промяна на отношението и справяне) е склонен да поддържа паническо р-во, представлява следното. Отвън твърд, нащрек, защитно свръхконтролиращ, предъвкващо и преживящо  многомислещ, напрегнат и ригиден. Отвътре обаче жаден за любов, мек и свръхчувствителен, сърцат и добър. Дори прекалено добър, понякога до мазохизъм, за да не бъде изоставен от грижата и вниманието на „значимия“ друг. Мекота и жажда за прегръдка и обич, идващи от характеровите травми на вътрешното му дете, живеещо и сега в дълбините на подсъзнанието му. Детенце, жадуващо приемане, гушкане и грижа, дълбоко сливане, доверие в сигурния друг и сърдечна топлота. Вътрепсихично дете (разбира се, като метафора за емоционална памет), което може да се проявява в позитивен, но и по неадаптивен начин. Когато тази дълбока жажда за любов е преобразувана чрез обичта към самия себе си, чрез връзка с океана от потенциал, преливащ от самостойна обич, тогава такъв човек се проявява като емпат, като искрено обичащ извор, даващ от преливането си от самостойна любов. Това е и целта на психичната преработка на такъв характер. Когато обаче човек не е работил върху себепознанието и трансформирането на характера си до позитивните му потенциали, житейските трудности, микро или макротравми (тоест, малки, но натрупващи се или мащабни и интензивни дразнители и трудности) и реакцията спрямо тях с неадаптивни защитни механизми и когнитивни изкривявания, кара тревожността в несъзнаваното да се натрупа. Когато в даден момент премине дадена граница, експлодира в паническа атака. Основните страхове на такава характерова комбинация, са: загуба на контрола, провала, непознатото, изоставянето и самотата, липсата на защита и неподкрепеност, хорското мнение, страх от нараняване, от самия страх, болести, от смъртта… Разбира се, всичко е лично и вариации има всякакви. Понякога външният, уж защитен, но всъщност невротичен контрол, е прикриван под нелеката маска на 24 каратовата, постоянно печелеща и стремяща се да очарова другите усмивка… Или пък същият този перфекционистичен контрол е невротично канализиран в т.н. бягство в работа, постоянна работа, още и още и все повече работа. Защото почивката кара и ума, иска или не, да се отпусне, при което потисканите чрез ангажираността страхове експлодират мощно.

Някои характерови особености при генерализирана тревожност (ГТ), обсесивно компусивно р-во (ОКР) и хипохондрия като главни диагнози

Често психиатрите и невролозите, поради това че рядко имат достатъчно като количество, а още по-малко като качество опит в психотерапията, бъркат ПР с генерализирана тревожност, тревожната депресия, конверзионното р-во (хистерия) и т.н. Понякога дори ситуативните п.а. при социална тревожност (за разлика от пароксизмалните/ неочаквани п.а. при типичното ПР) са обявявани за паническо разстройство… По скромното ми и никого неангажиращо мнение, въпреки че в психотерапията далеч по-важна от формалната диагноза се явява работата с конкретната характерова динамика, опитният психотерапевт се явява и много добър диагностик. Защото в ежедневната си работа наблюдава фини нюанси, които могат да бъдат проследени единствено през дълбок синхрон и проникване в дълбините на съответната невроза. А такъв ядрен резонанс, „гмуркане“ в човешката душевност, следването и на най-фините и движения и повеждането им в лечебна посока, се явяват самата същност на резултатната психотерапия. 

Умишлено ще се въздържа от сложни аналитични термини, комбинации и описания. Наблюденията ми показват, че когато водещи в тревожното състояние са Г Т, ОКР и хипохондрията, характеровите наличности тук са малко по-различни. Не че при тези състояния човек няма нужда от любов и прегръдка – напротив. Но тази изконна човешка потребност е много по-дълбоко изтласкана. Погазена е дали от силно ригидната нужда от твърди рамки, ред и система, дали от стремежа към власт или пък от мазохистичните свръх – усилия по вписване в доброто мнение на другите – но е дълбоко стъпкана. В някои, макар и по-редки случаи, при характера на интравертния мечтател, самата нужда от приемане и предаване на любов е сведена до бягство във вътрешната фантазност – в позитивен вариант, като огромен творчески потенциал, а в негативен, в дълбоки страхове от отхвърляне, нараняване, злоупотреба… Но, този характер е изключение. При останалите (които по-горе бегло споменавам, без да ги именувам експлицитно), нуждата от любящо взаимодействие е налична, но дълбоко потисната. Поради стремеж към власт и контрол, ред, или пък в самостъпкващо търсене на одобрението на другите. Общото при всички така загатвани характери тук е  ригидният стремеж към контрол, далеч по-интензивен, постоянен и интернализиран от този при преживяващите типичното ПР. Едно мощно ТРЯБВА! Казано разбираемо, преживяващите Г Т, хипохондрия и ОКР, са още по-напрегнати, още по-контролиращи, още по-фиксирани „в главата“ и далеч от сърцето и тялото си. Ако човекът преживяващ ПР само се преструва на силен, при разискваните състояния човекът дълбоко си е забранил слабостта, с което силно е дисоциирал, отцепил е от съзнанието страховете си, но и радостта и непринудеността си. Така отцепени, страховете присъстват като постоянен фон на емоционално и на телесно ниво като т.н. мускулни брони и симпатикотонични, невротични симптоми. Ако при типичните панически атаки при ПР тревожността експлодира, но след това си отива и емоциите и тялото имат периоди на относително спокойствие, то при силно изявените Г Т, хипохондрия и ОКР, тревожността присъства като нестихващ контекст в живота на човека. Казано простичко, колкото повече се бори човек със сянката си и колкото по-силен и твърд е към самия себе си, толкова повече състоянието се влошава!
Горното се отнася за по-тежките случаи на описаните състояния, тези с които ние терапевтите обикновено работим. При по-леките случаи силата на описваните характерови особености и динамики е много по-модерирана!

Наистина бегло ще спомена конверзионното р-во (хистерия) – тя е великата имитаторка. Може да имитира телесно заболяване, паническа атака, генерализирана тревожност, епилептичен припадък или пък парализа. Но тази имитация няма нищо общо с тези състояния, а представлява несъзнавано действие по привличане на внимание и ангажиране на вниманието на околните. Говоря за това, тъй като и хистерията нерядко е неразпознавана и поставяна под общия знаменател на нашумялата в последните години диагноза паническо разстройство. Но, определено е различно състояние.

В горните редове умишлено говоря популярно и надявам се, разбираемо, без да навлизам твърде в аналитичната терминология, категоризации и сложност на разсъжденията.

Някои подходящи себе – опознавателни въпроси

Въпроси, които е добре да си зададеш в началото на пътя по преодоляване на тревожното си състояние и периодично и с мярка да се връщаш към тях с цел разширяване на самосъзнанието си.

Възпитание и автобиографична памет:

Родителите към теб: Отношението на родителите към теб и твоята реакция на възпитанието им, е основа на собственото ти отношение към себе си.

-          Как те възпитаваха родителите ти? Какви изисквания имаха или нямаха към теб?
-          Изискваха ли високи оценки, чистене на стаята ти, ред, дисциплина? Какво се случваше, когато не изпълняваше изискванията им?
-          Обичаха ли те родителите ти? Гушкаха ли те? Казваха ли ти, че можеш, че си умен и способен?
-          Коригираха ли поведението ти, когато е било нужно или не и как?
-          Зачитаха ли личността ти или ти се налагаха?
-          Стимулираха ли творчеството ти?
-          Защитаваха ли те, когато се е налагало?
-          Показваха ли уважение в думите и делата си към теб и пред други хора?
-          Обичаха ли те безусловно, дори и когато правеше бели и се налагаше да коригират поведението ти?
-          Бяха ли последователни и единни в изискванията си към теб или се променяха постоянно и си противоречаха?
-          Поставяха ли ти нужни, ясни и добри граници или те глезеха прекалено?
-          Чувстваше ли елементи на манипулация, обиди и насилие към себе си?
-          Ако имаш сиблинги (братя и сестри), какви бяха взаимоотношенията помежду ви? Родителите ви еднакво ли ви обичаха? Ако си по-голямото дете, чувствал ли си ревност при появата на сиблинга след теб?

Родителите помежду им: отношението между родителите ти, което ти си чувствал, без значение дали винаги си го виждал и чувал и реакцията ти спрямо него, се изразява сега в отношението ти към партньорите и близките ти хора.

-          Обичаха ли се родителите ти и показваха ли го с допир, прегръдки, държане за ръце, гушкане, близост, поглед и милувка?
-          Караха ли се? Колко често, с каква интензивност и острота?
-          Сърдеха ли се един на друг – колко продължително?
-          Разбираха ли се и лесно ли стигаха до консенсус?
-          Имаха ли разпределение на относителното доминиране в отделните житейски сфери (домакинство, работа и пари, отношения с другите…)?
-          Някой от родителите беше ли „първа цигулка“, която потиска и доминира другия или двамата хармонираха?
-          Еднакво мнение ли имаха по отношение на възпитанието ти или си противоречаха?
-          Някой от тях съюзяваше ли се с теб против другия?
-          Имаха ли общи виждания за живота, цели, интереси, теми на разговор, беше ли им приятно, интересно и добре заедно?
-          Бяха ли си верни? Ревнуваха ли се?
-          Умееха ли да правят нужните малки компромиси, да се уважават и си прощават взаимно?
-          Бяха две половинки, всяка искаща от другия или две цялости, вървящи заедно в обща посока?
-          Забавляваха ли се и бяха ли щастливи заедно?
-          Имаха ли общи приятели, хобита, общи планове и съпричастност на емоционално и поведенческо ниво?
-          Освен партньори, бяха ли и приятели?
-          Сега, от позицията на възрастен човек, как мислиш, че са преживявали интимността си – била ли е истински задоволителна?
-          Имаха ли вдъхновяващи ги и общи културни ценности, идеен и духовен живот?

Горните въпроси, когато са задавани в психотерапията, сочат към определен родителски стил на възпитание, а реакцията на детето сформира даден тип характер. Тук само насочвам и загатвам, въпреки че, надявам се, съм полезен с провокирането и събуждането на спомени, преживявания и нагласи, водещи до определени изводи в процеса на самопознанието ти. Повече за възпитанието и видовете характери, виж тук.

Важно: Отговорите на горните въпроси служат за по-пълно опознаване на собствения цялостен характер. Няма съвършени родители и това, че анализираш понякога несъвършеното си възпитание, се прави не с цел инфантилно обвинение на възпитателите ти, а за осъзнаване присъствието им в теб самия като интернализирани психични образи и движения.


Вторична печалба 

Несъзнаваните ползи, които невротичното състояние носи на човека, въпреки че на съзнавано ниво твърди съвсем друго. Например паническите атаки и агорафобията могат да бъдат „чудесно“ извинение за непоемане на отговорност, както и невротичен начин за получаване на внимание, грижа, защитеност…  Тези и други ползи по правило са несъзнавани, докато съзнателно човек рационализира (вид защитен механизъм), като се приема за жертва, изнасяйки отговорността за справянето извън себе си. Често, през съпротивите на маладаптивните си механизми, преживяващият тревожно състояние дори защитава съществуването му. Сякаш, приемайки се за страдалческа жертва, се чувства истински специален в преживяването си. Чрез специфичното си чувство за страдалческа „героичност“ и важност, тревожният човек невротично запълва липсата на здрава самоувереност и автентично, спокойно и силно личностно присъствие и самочувствие. 

Описваните несъзнавани вторични печалби „чудесно“ се извиняват на съзнавано ниво чрез псевдо рационалната, но късогледа биологична хипотеза (когато е в чист, дисквалифициращ по-голямата картина вид) за невротичността, виждаща човека като биологична машина. Според нея тревожните състояния представляват болестни състояния, с които е нужно човек да се бори, както примерно с грипа… Невротичната незрялост на тревожното състояние автоматично избира такава късогледа визия. Удобна му е! Тя директно защитава несъзнаваните му ползи. Не му се налага да види, че собствената му психика причинява, поддържа, но и може да промени случващото се. Не му се налага да поеме творческа отговорност, да помъдрее, да се осъзнае като съзидател в собствения си живот. Състоянието му носи несъзнавани печалби, които автоматично защитават съществуването си. Носи от извинения за лична безотговорност, до извинение за свръхотговорното бягство в работа. Носи невротично засмукване на внимание. Носи невротично удоволствие от усещането за страдалческа жертва. Носи удобни извинения за почти всяка житейска неудача… Е, защо да се променя човек? Да, на съзнавано ниво такъв човек твърди, че иска да се освободи от страховете си. Но това е дрънчането на невротично кречетало, зад което стоят устойчиви механизми, имащи изгоди от хронифицираното поддържане на тревожното състояние. 

Осъзнаването на вторичните печалби е важна част от преодоляването на тревожността. Когато има смелостта да ги осъзнае, човек вижда, че вниманието, чувството за собствена специалност, самоувереността – могат да бъдат постигани по здрави, емоционално и социално интелигентни и осъзнати начини. Онова усещане за сигурност, което досега е получавал чрез бягане от трудности и отговорности, може да бъде далеч по-силно и красиво при здравото поемане на отговорност за собствения живот, спокойно учене от нормалните грешки и провали и решително изковаване на успеха си!

Някои основни невротични психични механизми, участващи в поддържането на тревожното състояние:

-          Потискане – страхът е „избутван“, преживяващият го човек се бори с него и бяга от него с ментално-емоционалната си настройка на неразбиране смисъла на ставащото. Това обаче е най-сигурният начин страхът да бъде поддържан и увековечен.
-          Изтласкване – мощно дисоцииране на страхово наситени съдържания, до пълното им капсулиране извън обсега на съзнанието.
-          Интелектуализация – прикриване на собствени страхове от самия себе си чрез пребиваване в удобния безпристрастен ум.
-          Рационализация – „гроздето е кисело, казала лисицата“, като не можела да го стигне. Рационални извинения на невротични преживявания и поведение.
-          Проекция – приписване на външни обекти на собствени изтласкани, несъзнавани наличности.

Въпроси, насочени директно към състоянието и справянето ти сега:

-          Какво те кара да мислиш, че искаш да се промениш?
- Какво в теб задържа промяната ти? Какво ти носи поддържането на такъв начин на мислене и живеене?
-          Поемаш ли отговорност за собствения си живот и промяна като свободен творец на битието си или удобно за част от теб (вторична печалба) изнасяш отговорността в лошия живот и другите, а себе си приемаш като нещастна жертва?
- Как тази част от теб, която приема, че настоящият начин на възприятие, мислене и чувстване носи ползи, може да получи нуждата си от сигурност и защита по адаптивни емоционално и социално начини?
- Какво би станало, ако продължиш още много години да живееш по същия страхливо отбягващ начин?
-          Какво би станало, ако не се промениш?
-          Какво би станало, ако утре се събудиш променен и разполагаш с неограничени ресурси?
-          Какво не би станало, ако не се промениш?
- Какво, кой, кога би те накарало да се промениш?
- Колко силно от 0 до 10 искаш да се промениш (10 е максимум на желанието)?
- Ако сега искаш да се промениш, след седмица или месец още ли ще го искаш?
- Какви пречки би имал в промяната на мислите, чувствата и поведението си? Би ли се спрял, ако е трудно? А би ли продължил, въпреки това, следвайки неотклонно мотивацията си? Имаш ли такава, как мислиш, или просто практикуваш фарса на интелектоида?
- Искаш ли да останеш голямо дете, което ужасно го е страх от този живот, бяга в невротични механизми, но е човек лишен от стабилен вътрешен център?
-          Познаваш ли Себе си или живееш по правилата на към другия, за да избягаш от страха си от отхвърляне и самота,но точно затова живеейки изоставил себе си, в самота с робията на страховете си?
-          А би ли тръгнал към промяната си решително? Готов ли си да платиш цената - да нагазиш в непознати води, загърбвайки познатия, но много тесен остров на илюзиите на комплексите си, да навлезеш от статуквото, невротичната зона на илюзорен комфорт, в свободната зона на възможностите? Ценно ли ти е да го направиш или ти е по-ценна инерцията?
-          Би ли чел подходящата литература, както и упражнявал нужната физическа активност?
-          Какви стъпки би направил в хода на промяната си? Опиши ги качествено, но и конкретно, пипнимо, количествено измеримо и ясно!  
-          А сега разбий горните стъпки на още по-малки подстъпки!
- Как се виждаш променен, свободен, смел, стабилен, щастлив - опиши тялото си, усещанията си, чувствата си, съзнанието си, действията си тогава! Още веднъж, какво би правил, как би живял тогава?! 

Отговор на някои от горните въпроси можеш да си дадеш още при прочитането им. На други ще можеш да си отговориш след обстойното си запознаване, осмисляне и приложение на тази и другите ми статии. Част от тях обаче биха могли да задействат невротичните ти защитни механизми и когнитивни изкривявания и по-ясно да осъзнаеш отговорите им след определен етап от пътя на промяната си.

Червена нишка: смирено любящо приемане, водещо към характерова хармонизация!

Какво е приемането обаче? Смиреното приемане определено е различно от овчедушното, себепотискащо примирение. Примирението представлява мазохистично себепотъпкване, в което липсва себеуважение. Примирението е прекланянето на главата на роба, страхуващ се от сабята на силния друг… С – мир – ението е наличие на любяща мъдрост, виждаща цялата или поне по-голяма част от панорамата на случващото се и доверяваща се на неслучайната причинност на преживяваното. Примирението е част от невротичната психодинамика. Смирението е част от визията на любящата мъдрост, познаваща смисъла на случващото се като закономерен, неслучаен и благ подтик към характерова промяна и работа по ментална, емоционална, поведенческа и социална хармонизация, резонанс със законите на Живота. 

Орлин Баев

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.