Сексуалната психично-жизнена енергия

Дали един доста поработил по сублимацията на импулсите си човек, чрез психологичен и следващ духовна пътека процес, е лишен от сексуално привличане?

Не мисля. Сексуалната енергия присъства още по-наситено като живец, като огън и харизма, но прихванати към любовта.

Стигането до там определено не минава през отричането, а през трансформацията.

Сексът е нещо прекрасно. Удивително гориво е, мощен импулс за живот и съзидание е. Либидото, психичната ни енергия, е неизменно сексуално наситена. Отрича ли се сексът, противопоставя ли се на духовното, се режат самите корени на живота... Въпросът е не да се отхвърля. Той е като шамандура - натискаш надолу, но винаги изплува. Или недай си Боже да успееш - ставаш сух пън... Въпросът е да е с любов, от любов, да се прихване към любовта. Тогава е молитвен, медитативен акт и от едното блъскане, се превръща в сливане на енергии, в единение с потенциала, с Бога...

В контекста на разсъждаваното - някои характерови структури също нямат кой знае каква либидинозна наситеност. При други пък сексуалността се изразява предимно в аз-аз отношение. При определени хормонални нарушения, или при употребата на някои медикаменти, сексуалността също е силно потисната. При всички тези изключения, минималното или липсващо сексуално желание не се корелира с каквато и да е духовност. Напротив, липсата му предоределя отсъствието на гориво, което иначе вложено не само в социална мотивация, но и във вътрешна пътека, отвежда далеч...

...

Орлин Баев