"Когато някой ти дава "твърде много" (толкова, че да не можеш да върнеш) за теб остава гневът. Даващият много разгневява този, който не може да върне.
Ако не влезеш в гнева от унижението, може да си благодарен, ако са ти дали потребното.
Бъдете съзнателни за обмена!"
Аксиния Бешева
Гневен е, ако не може да получава или ако не може да постави границите си. Защо не може? Дава ми -> значи съм длъжен да върна, но не мога--> виновен съм, потискам се и докато външно се усмихвам, вътрешно вече агресирам болно към даващия. Не задължително поради обективната недвусмислена реалност и него, а поради собствената си динамика...
А всъщност, хубаво е човек да може да дава - от сърце, искрено, без да очаква нещо даже, а самото даване да му бъде провеждане на благодат, която вече награждава. Хубаво е и да може да получава човек. Според мен, доколкото естествено може да дава великодушно и безусловно, дотолкова може и да получава. Тоест, когато са от любовта, всичко е наред.
Когато са от егото, нищо не е наред. Даването може да бъде манипулация през грижа, задължаване и създаване на вина, ако приемащият не се идентифицира с проекцията на болни, психопатни или невротични очаквания.
Получаването също може да е болно - оралното "длъжен си да ми запълваш безлюбната празнина, докато ти представям закачената си паразитно смучеща прилепналост за обич". Може да е "аз съм нещастна жертва и си ми длъжен, докато изнасям мазохистично отговорността за живота си в теб. Ако не ми даваш, ще избухна садистично, вменявайки ти вината "ти си отговорен за моята злощастност". ...
Когато е от спонтанна автентичност, от пълнота от любов - тогава и даването и получаването са естествени процеси.
...
Орлин Баев
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!