Невербална комуникация по време на пренаталния процес

Невербална комуникация по време на пренаталния процес

Автор: д-р Дейвид Чембърлейн, 1995
Превод: Орлин Баев

• Бебетата в утробата, които имат нормален слух и нормална стимулираща среда, комуникират без помощта на думи, срички и фрази. Както знаем, езиковите способности започват да се появяват година или две след раждането. Плодът комуникира чрез движения, които са израз на неговите нужди, интереси и чувства и са или самоволни или като реакция на дразнители. Този модел на комуникация протича не само в утробата, но и след раждането и в продължение на целия жизнен цикъл, като представлява наистина универсален невербален език.

• В зависимост от развитието на сетивата си по време на напредването на предродовия процес, плодът извършва непрекъснат взаимообмен със средата около него. Езикът на тялото на бебето служи като реакция на разнообразни сетива: отговор на резките вкусови и обонятелни промени – като израз на удоволствие или неудоволствие. Реакция на силна светлина, шум, налягане или болка чрез жестове на самозащита или бягство. Реакция на различни стилове музика или чрез диво ритане или чрез успокояване и забавяне на движенията като израз на задоволство и почивка. Би трябвало да се вслушваме в езика на тялото на детето!

• Ултразвуковите наблюдения на поведението в утробата разкриват, че плодът е способен на силни емоции. Наблюденията правени межди 16-тата и 20-тата седмица от бременността по време на процедурата по амниосинтез (amniocentesis) ни разкриха преживяванията на плода, включващи страхови реакции с екстремни вариации в сърдечния ритъм и отдръпване от нормалното поведение за часове и дори дни. При повишаване употребата на амниосинтеза, бременните и лекуващите ги лекари са станали свидетели на агресивни действия към инжектиращата игла, като бебетата са я атакували интензивно и се опитвали всячески да я отместят и спрат интервенцията! Наблюденията с ултразвук над близнаци ни разкриват вроден език на тялото, който включва ръкостискане, целувки, игра, взаимно ритане и удряне. Способността за предродова комуникация е новост за психологията и медицината.

• Способността за сигнализиране на стрес чрез плач е твърде позната способност на младенците. Плачът може да бъде неудържим. На бебетата не им трябват уроци как да плачат, макар че възрастните имат нужда от уроци как да интерпретират плача на децата си. Техническите изследвания показват, че плачът съдържа много информация за болестта, вредната диета на майката и генетичните дефекти. Бебетата са чувствителни към плача на други бебета и правят разлика между животински, човешки или електронно възпроизведен плач. Най-силно реагират на плача на връстниците си – младенците от същата възраст като тях. Емоционалното вълнение, което провокира плача, вече присъства в утробата и плачът може да бъде чут ако в областта на ларинкса на плода достигне въздух. Вътрешноматочният плач се нарича „vagitus uterinus” (буквално: “утробен плач”) и е документиран както в литературата на древната, така и на съвременната медицина. Съществуват описани повече от сто случаи.

• Езикът на тялото на малкия човек е твърде красноречив по време на раждането: стиснати юмручета, изразяващи гняв или релаксирани жестове или дори усмивка, показващи удоволствие. Новородените ясно изразяват как се чувстват чрез кривенията на лицето, извивките на тялото си, маханията на ръчичките и крачетата си, като се изчервяват ядосано като раци, побледняват или посиняват опасно или гукат и бълбукат доволно. Тези очевидни способности за комуникация на неродените и новородени деца са следствие от впечатляващите им възприятийни способности.

• Бебетата започват да учат майчиния си език още от утробата. Изследванията с акустична спектрография показват, че първият плач на 900г. недоносено бебе вече съдържа интонацията, ритмите и други речеви специфики, които съвпадат с тези на майката. Това доказва, че в 26-тата седмица от бременността бебето вече е придобило някои от спецификите на майчиния си език.

• Скорошни изследвания разкриват, че плодът е способен на запаметяване на пасаж от история или рима, докато е в утробата – убедителна демонстрация на ранните способности за памет и учене. След раждането си, бебетата показват явно по-силен интерес към разговорите на неговия майчин език, отколкото на други непознати за него езици. Езиковите изследванията демонстрират, че бебетата на една година възприемат най-малките звукови единици на езика – фонемите – дори по-добре от възрастните. Установени е много високо ниво на четене по устните при бебетата, когато те бързо разпознават кой от записите които слушат съответства на образа на говорещо лице. Също толкова бързо те избират подходящ емоционално запис на говорещото лице пред тях. Като допълнение на способностите за четене по устните, бебетата, включително и недоносените, притежават толкова добри способности за лицево възприятие, че могат моментално да имитират широко отворена уста, изплезен език, мимическите експресии за щастие, тъга или учудване – наистина удивителни способности за комуникация.

• Новородените пристигат на този свят вече снабдени с универсалния човешки език на знаците, който започват да изразяват още от десетата седмица на бременността чрез целенасочените си движения. Тези движения са в отговор на цял спектър от развиващата се сетивност за: тактилност, топлина, вкус, обоняние, слух, зрение. Движенията на невербалната комуникация на плода са в отговор и на емоционалното и когнитивно състояние на майката, предавано директно по биохимичен път чрез пъпната връв. Комуникативният репертоар на неродените и новородени деца включва вербална и невербална експресия, цвят на тялото, емоционални реакции, плач, отдръпване, жестове с ръце, поредица от лицеизражения и имитация. Така, всяко дете е в състояние да комуникира с родителите си, да води диалог, да изпраща и получава съобщения – далеч преди развитието на уменията на вербалния език.

Превел: Орлин Баев
Източник: http://www.birthpsychology.com/lifebefore/comm.html