Интервю за "Един от нас споделя"

Линк към интервюто

............................................

Казвам се Орлин.

Обичам да творя, да надхвърлям рамките и виждам света извън „квадратното“ мислене на социалните сугестии. Човек съм. Имам жива душа и дух. Или по-скоро съм душа, вечна същност, която ползва за малко скафандъра на тялото. Обожавам синхрона с потенциала си и онази фина радост и мъдрост, които той носи. Синхрон, през който и най-малкото случване в този обособен живот се превръща във вълшебно и наситено с любящ смисъл.

Никак не съм съвършен и имам много да уча. Често падам, но не преставам да ставам. Правя каквото мога, за да се науча по-стабилно да ходя на „нозете“ на волята си и възнамерявам все по-често да разтварям крилете на духа си.

Усмихвам се при вида на човечността. Разплаква ме насилието…

Иска ми се да живея в едно по-съзнателно и свързано с Любовта, Мъдростта и Истинността общество. Но вместо да се опитвам да променям другите, се старая аз самият да съм това, което искам да видя в хората наоколо си.

Мечтая често, но когато си поставя цел, съм готов да я следвам с десетилетия. Защото целите, които следвам, идват от Същността ми.

Колкото повече години минават през живота ми, толкова по-качествено преживявам дните и секундите си на тази земя. В двадесетте бях задръстен младеж, страхуващ се от сянката си. Сега спокойно я прегръщам и без да я крия от себе си и който и да е, живея в далеч по-голям баланс, позволяващ ми да чувствам безкрая си. Този потенциал ми носи такава радост, при това от най-простичките житейски битовизми, че клетките ми ликуват при гледката на залеза или на божията птичка на вдъхновението, кацнала на стряхата на осъзнаването ми. Сега, от позицията на мъж в четиридесетте, смирено си вярвам и затова спокойно се заявявам, приел и плюсовете, и минусите си.

Ако преди прекалено ми пукаше "какво ще кажат хората", сега уважавам преди всичко себе си, позволявам си щастие и присъствие в този живот - затова имам какво да дам и на другите. В двадесетте си нямах представа какво искам. Или си имах, но не позволявах на душата си да си пробие път през комплексите ми. Сега относително добре познавам ума, характера, вътрешните си "карти" и програми. Така съм скулптор на живота си, творец на добролюбието в миговете си в краткото пътуване на земното училище. 

Когато в някаква степен преобразувах спиращите ме програми, умът ми просветна, паметта ми стана "слонска", а удовлетворението от провеждането на духа ме изпълни с онзи смисъл, който познава единството си с всеки атом. Така станах богат - на виделината, наситена с възторга на благодарността към твореца и творението.

Винаги съм знаел, че с годините ще ставам все по-щастлив и... Себе си! Знаейки, че съм в този бинарен свят за малко, спокойно се отпускам в недуалността на Бога извътре си. Така съм в света, но цапайки се в калта му, от позицията на силата си, наблюдавам цветето на мъдростта, раждащо се от опита и трупащо аромата си в сърдечната ми чаша.

Нека, доколкото служа на Небето и има защо да съм тук, да ме бъде. Да бъде волята Божия в живота и смъртта ми!