Интервю за "Любословие - медия за медиите"

Директен линк към интервюто
.................................................................................................................................

Г-н Баев, вие се занимавате професионално с лечение на човешката душевност. Как в този забързан и толкова изискващ свят по-чувствителните хора могат да успеят?

Има хора без ръце и крака, които водят мотивационни тренинги, има катерачи без крака, има парализирани гениални учени! Казват, че привидните трудности катализират креативност, която при цветущи условия би била дремеща. Така и тревожните и депресивни проблеми идват не за да смачкат, а за да направят човека още по-смел, решителен, истински силен и успешен.

Нищо не си отива, докато не ни обучи на това, което имаме да учим, казва Пема Чодрон. Може ли едно паническо разстройство да си отиде, ако не научи преживяващия го на смелост?! Може ли агорафобията да изчезне, ако човекът не открие любящата сигурност вътре в себе си?! Как хипохондрията би отстъпила, ако не разтвориш гордостта на изолиралото се от мъдростта на живота его и не се довериш на потока на единството, носещ преживяване за закрила и доверие?! Може ли генерализираната тревожност да се превърне в генерализирана радост, ако не се научиш да губиш его контрола, за да се разтвори щастието на сърдечния разум?! Вътрешните трудности не са нищо друго, но път на израстване и сила! Когато преминеш през тях качествено, ако си се вслушал в посланията и научил урока, скрит в тях, се събужда огромна мотивация, воля за живот, постижения и обич към трудностите. Когато преобразуваш страховете си, умът също повишава капацитета, бързината, комбинативността и силата си. Тогава успехът идва като естествено следствие от всички тези съзнателно изградени качества!

А как въобще човек да намери сила и смисъл да продължи да се бори и успява в този толкова противоречив и експлоадиращ от противоположни послания свят?

Като намери опора в духа си – оттам извира всеки смисъл! Какво разбираме под сила обаче? Постоянна битка със страховете в сянката си, проектирана в желание за външни успехи на всяка цена чрез принципа “целта оправдава средствата”? Не мисля! За мен сила е онова спокойно чувство на обич и хармония, в което знам, че точно в този миг съм част от всичко и вече имам всичко необходимо, за да бъда щастлив – сега! Така преживявайки успеха като състояние на съзнанието, мъдрият живее живота си социално адекватно – работи, поставя и постига цели, придобива материални ресурси. Но прави всичко това с радост, на игра, знаейки с всяка клетка от тялото си, че вътре в себе си притежава целия успех на света.

Г-н Баев, често чуваме как много хора се оплакват от липсата на възможности за развитие, безработица и социални ограничения. Какво бихте ги посъветвал?

Бих им помогнал да потърсят и намерят собствения си свободен, предприемачески дух, от чиято позиция трудностите само вдъхновяват и са ползвани като стъпала на опит и растеж. От тази позиция на разширено съзнание, силен ум, смелост и кураж за поемане на здрави рискове всичко става възможно. Когато хората съзират трудни невъзможности, аз виждам само предизвикващи ме възможности! Когато казват, че е тежко, аз виждам колко лек е кръстът ми всъщност! Там, където народът се оплаква, че няма опции за развитие, аз се смея, осъзнавайки безброя от посоки, комбинации и недокоснати потенциали, чакащи осмелилия се да ги види, вземе и обработи до красивите брилянти на свободното предприемачество и творчество! Можеш ли да бъдеш свободен предприемач, скъпи читателю? Да видиш отвисоко, от позицията на свободната си воля безбройните диаманти – възможности, стоящи недокоснати, въпреки тълпите наоколо им. Недокоснати, тъй като се разкриват само за високата визия, смелото сърце, острия меч на проницателния ум, решителната воля и действия!

Напоследък много се говори и пише за връзката между свободното и високо мислене и социалния успех. Дали наистина това е толкова важно според вас?

Гледаш телевизия – казват ти: “Мисли така!”. Ходиш на училище – казват ти “бъди като другите, блей като овца и тогава големият вълк на талантите ти няма да ни безпокои! Мисли само в зададените от нас коловози и всичко ще бъде наред!”. Отиваш на работа и шефът ти казва: “Искам от теб това, това и онова!”. Ходиш по улицата и отразявайки се в другия, се стараеш да угодиш на „полицията“ на общественото мнение! А ти къде си? Къде е свободната ти воля? Мислиш ли свободно? Чувстваш ли непредубедено от позициите на консенсуса за правилност, макар и да го отчиташ като една от милиардите възможности? Съществувайки живееш ли Себе си? Или оставяш конците на силния на деня да определят менталната ти карта за света, а оттам и илюзията ти за щастие и поведението ти? Аз наистина си нямам идея как човек може да бъде истински успешен, докато приема за чиста монета внушените от някой стадно мислене и визия…

Интервюирал: Пламен Бояджиев