ПСИХОЗИ

В психологията, психиатрията и психотерапията съществува условно деление на психичните разтройства на неврози и психози. При неврозите имаме стабилна връзка с реалността, докато при психозите силата на когнитивните изкривявания е голяма, качествено различна и резултатът е налудни мисли, през които реалността е силно изкривявана. Друг специфичен симптом на психотичните разтройства, са халюцинациите - слухови, зрителни, тактилни, обонятелни, вкусови.

В съвременните психологични и психиатрични среди понастоящем протича процес на преосмисляне становището по отношение на психотичните пациенти и тяхното дестигматизиране. Съвременното мнение по въпроса е, че при преобладаващата част от пациентите с психотични симптоми има достатъчно запазена личностова структура и връзка с реалността, което с помощта на интензивна психотерапия и медикаментозно лечение им позволява нормално социално функциониране.

ВИДОВЕ ПСИХОТИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА (някои главни)

ШИЗОФРЕНИЯ


Симптомите при шизофрения са:

-  позитивни: налудности, халюцинации, психомоторна ажитарност, несвързана реч, агресия и др.
- негативни: изравнена емоционална реакция, безразличие, невъзможност за преживяване на удоволствие, липса на мотивация и др.

Видове шизофрения:

- Параноидна: присъстват параноидни налудности и халюцинации.
- Хебефренна: дисорганизирана мисъл и изравнен афект.
- Кататонна: включва кататонен ступор (обездвижване), восъчна гъвкавост (запазва положението на тялото, в което е поставен от друг) или безсмислени ажитирани движения.
- Недиференцирана: присъстват психотични симптоми, но без да покриват критериите за горните три вида шизофрения.
- Проста шизофрения: прогресиращи негативни симптоми.

Причини за развитието на шизофрения

Смята се, че причините са комбинация от генетична предиспозиция, неврологични и когнитивни дефицити, плюс спомагателни психологически фактори.

Прогноза за възстановяване

Според проучванията следните фактори имат решаваща роля за положителния изход от шизофренията:

- Продължителна и с висока честота когнитивно поведенческа психотерапия в комбинация с медикаментозно лечение
- Отключване на първоначалния епизод в по-късна възраст
- Доброто социално функциониране на личността преди това
- Женският пол има по-добра прогноза за възстановяване
- Съществуването предимно на позитивни симптоми по време на протичането на болестта
- Зрялото позитивно и спокойно приемащо отношение на социалния кръг на болния

---

Биполярно разстройство

Биполярно р-во е сравнително ново наименование за циклофренията или манийно - депресивната психоза.

Характеризира се с редуване на манийни и депресивни епизоди. Манийните епизоди могат да включват еуфория или раздразнителна ярост, в зависимост от отключените биохимични процеси. Депресивните епизоди обикновено са по-продължителни. Възможно е и бързо циклично редуване на мания и депресия в рамките дори на един ден, както и смесена манийно депресивна симптоматика едновременно. В по-леката си форма разстройството се нарича циклотимия. При остри манийни и депресивни епизоди, се проявяват налудности и халюцинации.

Етиология

Както и при шизофренията, приема се че съществува комбинация от причини: генетика, предродови процеси, психологични процеси през ранните години, неврологични дисфункции. Засега не съществува кръвен тест за диагностициране на биполярното разстройство.

Терапия

Препоръчваната комбинация е медикаментозно лечение успоредно с психотерапия, фамилна терапия, тренинг за социална рехабилитация, умения и др. Прогнозите са по-добри от тези при шизофренията.

---

Шизоафективно разстройство

Шизоафективното разстройство включва шизофренни и афективни симптоми с широка вариация от пациент на пациент. Шизофренните симптоми включват налудни мисли и халюцинации, а афективните: депресия или мания, тревожно разстройство и др. Според автора на тези редове, шизоафективното разстройство е дори по-инвалидизиращо и тежко преживявано от страдащите от него от шизофренията - поради афективните симптоми.

Както и при другите подвидове психози, причината е неизвестна, но се търси в мултифакторното взаимодействие от генетична предиспозиция, неврологични и биохимични мозъчни изменения, травми по време на детството, проблемна бременност или злоупотреба с токсични вещества на майката по време на този важен период, тригерната употреба на психоактивни вещества по време на пубертета и др.

При по-голямата част от пациентите имаме достатъчно стабилна личностова структура и разпознаване на собствените налудности и халюцинации, за да бъде провеждана успешна психотерапия, редуцираща афективната реакция на симптомите. Задължителен е приемът на подходящи медикаменти успоредно с психотерапията. 

---

ПСИХОТЕРАПИЯ ПРИ ПСИХОЗИ

Психотерапията при психозите, за разлика от тази при неврозите, се отличава по:

- Продължителност: продължителността на терапията е минимум шест месеца, като задължително преминава в поддържаща терапия след този минимален срок.

- Честота: честотата на терапевтичните сесии е завишена спрямо тази при невроззите.

- Задължителен, контролиран прием на антипсихотични и тимостабилизиращи медикаменти, индивидуализирано предписани и редовно регулирани от психиатър. Ако терапията се провежда в извънклинични условия, контролът на медикаментозния прием се осъществява от роднините на болния, като с тях е нужно да се поддържа редовна връзка. 

---

Терапевтична прогноза

За разлика от неврозите, при психозите гаранцията за осезаемо положителен изход от психотерапията и медикаментозното лечение е по-малка. Резултатите от контролираните изследвания недвусмислено показват, че най-добрият план по отношение редуциране и контрол над психотичните симптоми и ресоциализацията на болните включва успоредното прилагане на психотерапия и антипсихотично медикаментозно лечение! 

Толкова ли са различни хората с психози?

Практиката в психотерапията показва, че един преобладаващ процент от лицата с психотична симптоматика имат достатъчно запазена азова цялост, достатъчно високо ниво на внимание и връзка с реалността (макар и силно изкривена) и че твърденията за тоталната им неадекватност често са пресилени и произтичат по-скоро от предубежденията и стигматизацията им, съществуваща дори в психологичните и психиатрични среди. В естествената психотерапия на психотичните пациенти се гледа като на не по-различни от всеки друг човек, просто със своите си уроци и съдба, също приемани с обич и човещина от психотерапевта. Такъв терапевтичен подход дестигматизира, сваля етикета и вижда в пациента друго човешко същество, такова каквото е. За това изключително спомага и равнопоставеният, партньорски и емпатиен подход в естествената терапия, при която терапевтичното отношение е топло-човешко, в духа на сътрудничество с обща цел.

Някои особености на психотерапията при психози

Психозите са най-тежките психични разстройства, погледнати през призмата на нормалността. Нормалността е винаги условна и просто удобна социална конвенция – но разбира се, нужна такава.

Важно правило при психотерапията на психозите, е отношението към пациента. А то е като към всеки друг „нормален” пациент/ клиент с невротична симптоматика - отношение на партньорство и искрена грижа.

Целта при терапията е повишаване чувството на благополучие без значение намаляването или не на симптомите. Разбира се, редукцията им е желателна. Но тук не е ултиматна цел на терапията. 

При работата с психозите, от значение е освен цялостната теоретична и лична психотерапевтична подготовка на психотерапевта, собственият му нелек и качествено „смлян“ опит и допир до първичния психичен процес, до колективното несъзнавано, през личната преживяна болка и дистрес, интегрирали психичното му ядро около центъра на любомъдрието му!

……………………..

Орлин Баев