Събуждаща Психотерапия

Жар птица - символ на възраждането от страха и болката

Наближава денят на будителите. А не е ли той ежедневие за всяка будно горяща душа, разгаряща другите с присъствиео и делата си?! По-долу отговарям на въпросите на журналиста Лияна Фероли:

...............................................................................

-Г-н Баев, идва Денят на будителите и в тази връзка можем да кажем, че истинският психотерапевт също е и будител, нали? Чрез неговото знание, словото му, примера му. Но, като че ли, най-вече чрез това да помага на хората да свързват индивидуалния си с космическия дух?

В работата си съм благословен постоянно да преживявам следния факт. Идва човекът тревожен, отчаян,тъжен, виновен и потиснат. Преживява панически атаки, постоянна фонова тревожност, страхува се от болести, от социална комуникация, бори се с натрапливите си мисли, ревнува, чувства се несправедливо унижен, предаден, изоставен, отхвърлен, наранен. 

В психотерапията виждаме ,че телесните, емоционални и ментални симптоми не са тук, за да мъчат, а за да насочат към подлежащите ги казуси, конфликти и маладаптивни програми, призоваващи човека към преобразуването им до здрави, пълни с обич и смисъл. Отношението към ставащото се променя от „аз съм болна жертва на гадната тревожност“, в „уча се с любяща благодарност“. Не след дълго невротичното налягане свършва работата си – човекът се научава да смирява его гордостта си, да заявява асертивно потока на любовта, все повече напиращ през него, да планира не само от малка себичност, но от позицията на целостта си. Напрежението на тревожността превръща въглена на гордостта, в диаманта на сърцато обичащия, творчески човек. 

Бягащият във фантазия, се оказва, че провежда неимоверен талант, влаган вече в майсторско творчество и стратегическа, мащабна визия. Прилепващият, се преобразува в емпатийно любещ, лекуващ дори само с присъствието си човек. Нагаждащият се издръжливец, от носещо товара на света магаренце, намира здравите си граници, само за да осъзнае, че най-здравият егоизъм е алтруизмът. Силният на всяка цена, от манипулиращ съблазнител и доминиращ насилник, се трансформира в прекрасен лидер, спокойно прегръщащ ужаса си от слабостта – смирена прегръдка, през която протича истинската сила на сърцатостта. Скованият в нормите на „така трябва“ намира великодушието, толерантността и гъвкавостта си, метаморфозирайки се в дисциплиниран радетел на човещината.

Да, качественият психотерапевт е будител - доколкото самият той е събуден за любовта, мъдростта и свободата на потенциала си, дотолкова може да индуцира събуждането им в потърсилия помощта му.

- Та нали този връх в развитието на съзнанието ни – будността, е възможен поради това, че и ние можем да израстваме заедно с нашия Творец. Как разбира  психологията творческата нагласа на човека, защо е така градивна?

Приматът се превръща в Човек, само когато добротвори. Тогава е част от Твореца, от Бога. В същността си човекът винаги е бил, е и ще бъде пламъче от великия огън на Бога. Основата, която движи психопатизирания социум, е страхът от липсата, от болката. Страхът се компенсира болно с егоцентрични страсти и желания, пораждащи страдание. Страдание, когато не са задоволявани желанията. Страдание в процеса на задоволяването им, представляващо бягане от страха. Страдание при задоволяването им, траещо илюзорно-мимолетно, последвано от нов взрив от страх, събуждащ още по-жадно, болезнено зависимо желание. Когато човек в будно себепознание осъзнае тази порочна верига, смело се изправя пред страха в основата ѝ.

 Когато на мястото на страха заживее любовта, се провежда творчески смисъл, изпълващ живота с освобождаващата мъдрост на преживяването на относителността на собствената индивидуалност като единна с великия организъм на Бога.

Основните принципи в естествената психотерапия са любовта, мъдростта и истината (свободата). Любещият човек няма нужда от външен, малък човешки закон. През вътрешното си единство със законите на Битието/ Дхарма, страховата липса е запълнена с осъзнаването на един по-цялостен, целокупен живот. Черната дупка на страстното, еготично желание, се превръща в слънцето на Богочовечноста. Такъв човек е извор, напояващ пустинния ад на безлюбието наоколо, създавайки оазисите на човещината и смисъла да живееш по Бога. Будител е! Само такъв будител може да бъде истински реализиращ целите на холистичната психотерапия, ефективен и трансформиращ с присъствието, разбиранията и методите си психотерапевт, служещ не на его илюзии, но на призванието си да направи света по-любящо място с живота си.

- На Изток смятат, че в творческите способности на човека е заложен огромен силов и енергиен потенциал, че те изцелявали чрез освобождение, чрез премахване на умствените прегради, чрез отварянето на подсъзнанието, където пазим всичките си тайни, чувства, емоции. Но пък, вероятно, като всичко друго в дуалния ни свят, то си има и обратната страна. Затова и творците, като че ли, повече боледуват от другите. Прекомерното им въображение ли е причината?

Талантливият творец вече е странен за разбиранията на тълпата. Гениалният пък е откровено извън сивата норма на посредствеността, приемана за определящ критерий. Между гениалния и лудия има много подобия… Гениалният разширява съзнанието си до безпредела на колективното несъзнавано, интегрирайки самосъзнателноста около цялостната си личност (Селф, Атман), докато запазва стабилна връзка с реалността на социалната относителност. Психотикът се разцепва, губи его конгруентността си, загубва се в несъзнавания океан, сривайки и качествената си връзка със социалната логика и реалност. Но, за невиждащия тези разлики, приликите са много… J

Обратната страна си има обратна страна – казват в зен. Колкото повече човек навлиза в светлината на свръхсъзнателността, толкова повече се разширява до тъмата на подсъзнанието. Колкото по-нагоре в любовта на „рая“, толкова по-надълбоко във виталността на „ада“. Това е естествено закономерен процес, виждан единствено от широката панорама на целостта.

-Не знам дали се занимавате и с лично творчество, но пък го правите по свой начин в своята професия, като отделяте много време за различни разработки в мрежата , за  много онлайн консултации...

Пиша психологични и психотерапевтични текстове. Предстои ми да сътворя и доста видео материали. Понякога пиша разкази. Иска ми се за в бъдеще да творя повече художествени произведения, кратки разкази. Имам какво да предам – ако е рекъл Господ, да бъде. Когато не отделям време за писане, творческият поток отвътре „заблатясва“, връзката с любовта се подпушва. Затова чисто и просто му давам ход.

В процес съм на създаване на психотерапевтична модалност, на школа в психотерапията. Естествена психотерапия. Една иновативна, прагматично ефективна, парадигмално креативна, трансформативно качествено различна, инспиративно творческа терапевтична система, която не отрича, а включва, но и далеч надхвърля предхождащите я терапевтични модалности!

От повече от десет години отговарям в рубрика „психотерапия онлайн“ в портала за съзнателен живот, посветен на учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Не го приемам за работа. Правя го спонтанно, понеже не мога да не го правя. Работя призванието си, напорът за даване е силен и просто го пропускам в посока помагане. Разбира се, старая се да намеря баланса си – да си създавам време за спорт, почивка, личен живот. Поставям и здравите си времеви, поведенчески и социални граници.

-Психическата, душевната ни цялост, гаранция за доброто ни здраве, се постигала, когато външната ни вяра в Бога се върне при нейния езточник, според К.Г Юнг, т.е. в психиката. На това повторно свързване с нея /”религаре”/ религията не успя да ни научи, но психотерапията вече дава солидни заявки да го постигне. Да помогне на човека да освободи тази сурова енергия на същинското ни Аз и да избликне Изворът на психичната ни сила. Доколко успява към днешния момент?

Световните психодуховни учения в същността си представляват мащабни психотерапевтични системи, целящи случването на целта на човешкия живот – освобождаването на Богочовека от хватката на заспалата илюзия, събуждане от дрямката на невежеството. Същите качествени, но в по-скромни мащаби цели, си поставя съвременната холистична психотерапия, обхващаща мъдростта на духовността, но стъпила на логиката на  когнитивната наука. Освобождаване на потенциала на любовта, смисъла, творческия дебит, радостта от живота – извличането им от трансформиращата работа със страховете и страстите и базисните дезадаптивни вярвания в тях.  

Външното, екзотерично разбиране за Бога се връща там, където му е мястото, във вътрепсихичната и духовна, феноменологична реалност, когато разбирането Му е преживелищно езотерично. В процеса на разширяване на съзнанието се оказва, че всичко, приемано доскоро за „аз“ е временно, относително, преходно, следователно нереално – анатман. Себесъзнателният център се прехвърля в цялостната личност, в Атман – Богочовека. Оказва се, че няма никакъв път към себе си, а процес на събуждане за реалността на вътрешната ни божественост.

Аспирантът вижда как светът буквално живее в масовата психоза и психопатия на его разцепващата себеидентификация, нарцистично залавяща се за желаното хубавичко и отричащо „заравяща“ безлюбния си страх дълбоко навътре, затова виждан и продуциран в света наоколо. Стремящият се към Бога прозира как масата от хора дремят, сънувайки взаимния кошмар на „аз и мое“, диаболично откъсващ от целостта на любовта.

Доколко успяваме в ресвързването с любовта, мъдростта и истината? Доколкото го възнамерим. Идват различни времена. Съвременните малки схващания и психопатен начин на живот ще изгорят като вехти дрипи в огъня на настъпващата все по-бързо вибрираща и висока съзнателност.

-Но на тази наша вътрешна сила й е нужно осмеляване, воля за събуждане, за промяна. Кои хора днес, с помощ или без, успяват да си възвърнат своята свещеност. Дали пък това не са все още неразбраните, така наречените. в Библията „блажени нищи духом”? И „свещената простота” още не сме разбрали, дали ни предстои да преоткрием и нейната роля?

Успяват тези, които имат благословията да преживяват нелеки страдания – вътрешни и външни – и благодарение на тях да се самовъзпитават с настройката на благодарни студенти в школата на живота. Приемащите се за случайна жертва мрънкачи повтарят едни и същи уроци – така им е угодно, така е лесно – отговорността е изнесена навън, някой друг е виновен…

Пътят към мъдростта е труден в тактически, но благословен в стратегически план. Когато малката ни воля прави една стъпка към потенциала, той прави десет към нас. Успяват тези, които съзнават нищожеството и жалкостта на малката си преходност, имаща подходяща роля единствено когато се смири и наведе глава пред Бога, за да Го провежда в ежедневната си битийност.

-Традиционнато схващане за лечение  все още се движи в сферата на така инертното, пасивното „сигурно”, за да не се рискува с непознатото.Но резултатите не подкрепят особено правотата на тази теза? 

Да, съвременната медицина работи механично, на парче. При това все повече се превръща от хуманна дейност, в бизнес, а болниците от свещени лечебници, в акционерни дружества. А холистичната медицина свързва симптома с причината, вижда качествените взаимовръзки в целия организъм, разбира водещата роля на душевността и лекува целостта. Подобно е положението в психотерапията. Има школи единствено анализиращи (ентропия), но нямащи си представа как да синтезират (синтропия) осъзнатото в трансформативно качествена, здрава функционална цялост. Други пък механично поправят когнитивни грешки, приравняващи човека до биоробот…

В естествената, холистична психотерапия се проследява връзката между симптомите и подлежащите ги маладаптивни характерови вярвания, продуциращи тревожното състояние. Съответно, вместо да замазваме симптоми, хармонизираме характера, акордираме го с принципите на любовта, мъдростта и творческата свобода, разтваряме човека за присъствието на Бога.

-Прочетох много ваши разработки за възможностите на нашия ум, на душата ни, на духа ни, запознах се с постигнатите ви изключителни резултати, споделени от самите ви пациенти и стигнах до извода от споделеното, че максимално сме ограничили неограниченото, Божественото, в нас. И че знанието, информацията, осъзнаването, любовта са най-добрите начини да събудим вложеното в нас. Че те са най-добрите ни лекарства...

Живеем в информационна епоха – познание има много, всякакво. Въпросът е, че съществува вътрешна мъдрост, изхождаща от любовта и раждаща свободата, която не е битове информация, а естествено, винаги присъствало в същността ни познание. Информацията може да мотивира, да насочи към тази любяща мъдрост, но стигането до този същностен смисъл става в процес на чист, богоотдаден живот, молитва и медитация. Все повече хора следват такъв процес!

- Много надежда възлагате в лечението и на писаното слово, на мъдрите вдъхновяващи книги, защото  мотивирали, зареждали с енергия за промяна и личностно развитие. Защото довеждали до обмен, съпоставяне, до обогатяване, синхронизиране с различни гледни точки. Давате и препоръчителен списък с книги, които могат да доведат до обективни психоемоционални промени. Но защо понякога и прочетените „тонове” духовна литература не водят до промяна?

Защото тонове теория не се равняват на грам практика, затова. Не практика от вида на шпагат и краката на главата, която нечие невежество приема за йога, а преданоотдаден, молитвен стремеж към Бога и мъдро, медитативно ретрасиране и осъзнаване единството с Него.

-Казвахте някъде, че тишината прегръща нужните пертурбации, душевни вълнения, така както и радостите.Само в нея ли добиваме усетност за Беззвучния звук на Бога?

Когато умът притихне, през медитативното безмълвие започва да прозира същностната, божествена природа. Бог се проявява в смирената тишина.

-Говорите и за книги, думи, които разболяват - как обяснява това науката за душата?

В съвремието масово се популира наивният позитивизъм, който в тактически план дава известни розовички резултати, но в дългосрочен, разболява – самото на всяка цена позитивно мислене изтласква нерешени наличности, което с течение на времето ги умножава, храни и амплифицира.

Съществува и уж духовна литература, в която живее неразбиране за цялостните психични процеси. Литература, твърдяща че човек е нужно да мисли само добри, светли неща – всяващи ригиден абсолютизъм и отричащ идеализъм масовки, противоречащи на естествения подсъзнателен процес на огледално пораждане на защитни мисли, нямащи общо с буквалното си съдържание, но тласкащи към добруване. Обяснил съм процеса в статиите си за обсесивно компулсивно разстройство и хипохондрията. Много хора разболяват такива книги, след това сядащи на терапевтичната кушетка…

Съществуват книги, представящи за духовност бягството във фантазия и страхливата изолация от света, интелектуализираното многознайство, рационализацията, извиняваща грубост или бездействие с „духовност“ и т.н. В статията си „Псевдо духовен байпас“ подробно разглеждам здравата и псевдо духовността.

Не само книгите, но новините, сугестиращи насилие, филмите и дигиталните игри, възпитаващи бездушност, откъсната безсърдечност, алчност, порок и престъпност, вредят масирано. В съвремието човек не може да разчита на журналистическия избор, търсещ най-често жълтопресен рейтинг, а е нужно съзнателно да подбира информационната си храна. Има съзнание „да видя какво дават по телевизията…“, а има и такова, което само избира гледаното и четеното. 90+% от масовите телевизии са се превърнали в бълвоч на евтина вулгарност, изкривена информация и примитивност – не, не преувеличавам. Признак на интелигентност е човек да свърже телевизора си с интернет и съзнателно да селектира според интересите си.

-Дори намерих обяснения и съвети в даваните от вас за други хора консултации, отнасящи се и за някои мои състояния. Ето още един пример как за словото няма прегради, как то стига до своето местоназначение, дори и когато не си го очаквал. Как да си го обясним?

Хората сме достатъчно подобни в проблемите си, за да можем да почерпим ноу хау от добрия път на събратята си с близки на нашите тегоби и печали. Както и факт е синхроничността – животът резонира с вътрешното ни състояние и ни насочва към съответните случвания, хора и факти.

- Каква е ролята на мозъка в психолечението, след като ту избира къде да положи болковите симптоми, ту ги видоизменя, ту ги елиминира, ту изгражда защита срещу потиснати емоции, срещу нежелани емоции и чувства чрез различни заблявания...Той ли е диригентът?

Диригент, но и композитор, е Човекът. Мозъкът провежда, нищо повече. Да,невропластичен е,което позволява промяната на невралните му пътечки, корелат на дълбоко гравираните характерови вярвания, модели и навици. Мозъкът е пластичен доживот. А това означава, че никога не е късно за качествено себеразвитие!

-Д-р Сарно казва, че психиката е емоционална структура на ума и има многаспектна подредба под неговото равнище.Тогава само осъзнаването на болестния причинител до нивото на подсъзнанието ли го премахва?

Както в соматичната, така и в медицината на душата, психотерапията, осъзнаването на причината, е от централна важност. Но е само старт в лечебния процес. В психоанализата се смята, че когато основата на проблема е осъзната, той изчезва. Практиката ми показва, че това осъзнаване представлява едва десетина процента от цялата терапия. Основната ѝ част представляват фокусирани в справяне, малки но упорити стъпки, насочени към преобразуване на осъзнатите травми, конфликти, маладаптивни вярвания.

- Според принципите на древната „свещена терапия” са пращали отклонилите се от правия път в духовни лечебници /асклепиони/, но днес чуваме все повече, че терористите не се интегрират, а се избиват… Тогава се е знаело, заразлика от днес, че се изцеляваме  само чрез обичане, чрез безусловна любов... Че без нея се сриват всички душевни устои...

Ако кажа, че човечеството все повече озверява, ще обидя събратята животни, от които често имаме да се учим на …човещина, съпричастност и обич… На планетата ни тече мащабен процес по опошляващо диаболизиране – изсичаме клона, на който седим като побеснели от егоистична алчност маймуни… 

В същото време, по-малка, но по-качествена човешка популация следва мащабните вибрационни, на едно повишаващо съзнание промени с темп и в мащаб, невиждан досега. Време разделно е, а зърното се отделя от плявата.

Да, убийството само увеличава проблема и в огромния процент от случаи, е нежелателно. Престъпникът е нужно да се превъзпитава – а това става не с когнитивна теория, а с истинно человеколюбие, личен пример и човещина, при здраво поставени граници, разбира се. Скоро четох за свещеник, който само с присъствието си, превръщал престъпниците-психопати от затвора, в който работел, в човечни и състрадателни люде. Да, за любовта всичко е възможно!

Когато обаче психопатът-престъпник бива убит, не отива никъде, а кръжи наоколо, докато премине определеният му за живот в тяло срок. Стреми се да обсеби, да завладее слабите воли, да отмъсти и зловреди много по-ненаказано. Това са стари и извечни истини, надхвърлящи примитивността на грубия материализъм. А това прави такова познание дори по-ценно.

-Не е виц това, че по време на едномесечна стачка на лекарите в един руски град, смъртните случаи доста намалели. Може ли психологията и психотерапията да ни помогнат да въвърнем доверието си в медицината, след като днес повече хора умират от ятрогенни заболявания,  причинени от самата  медицинска система, сама по себе си?

Има лекари и лекари. Има прекрасни, отдадени на работата си специалисти – хора, за които помагането не е само професия, но мисия и призвание. Смея да твърдя, че в България такива са дори повече от на запад. Вероятно именно поради бедността и трудностите.

-Но да се върнем накрая пак при словото. Тъй като всичко е станало чрез Словото, както казва Библията, защото то е едно “поведение” на духовното битие - същността, “канавата” на материалното, вярвате ли, че пак всичко чрез него ще се поправи към по-добро? Или пък, виждайки какво се случва в Биг Брадар, май, надеждата ни за това бързо стихва? Къде виждате изхода?

Словото, Логосът, е не само думи, а смисълът, любовта. В смисъла, идващ от любовта, е изходът!

..............................................

Отговорил на въпросите: Орлин Баев, естествен психотерапевт