Съвременната психология е широко поле и включва различни
школи:
- Според
едно от възможните разделения те са: психоаналитична, когнитивна,
хуманистична, трансперсонална.
- Според конкретното
приложение дивизиите в психологията обикновено са следните:
организационна, клинична психология, психология на развитието,
геронтопсихология, психология на здравето, медицинска психология,
психология на политиката, на рекламата, бизнес психология, психология на
религията, трудова психология, пренатална психология, психология на
взаимоотношенията, спортна психология и т.н. и т.н.
Модел на човешкия познавателен апарат предлагат
психоанализата, когнитивната и трансперсоналната психология.
По-долу ще предложа накратко на вниманието ви когнитивния модел на
човешките познавателни процеси или поне тази негова част, която касае
психотерапията.
Когнитивен модел - Когнитивна архитектура
Експерименталните изследвания на когнитивните психолози са установили следните психични наличности в нас:
1) Когнитивни схеми (основни убеждения, сценарии, когнитивни рамки, психични конплекси)
Това е най-дълбокият научно наблюдаем психичен слой.Това са базисните убеждения на индивида, придобити в резултат на генетичната му памет, предродовото му развитие и възпитанието през ранните му години. До голяма степен тези убеждения са несъзнавани - или поради забравянето им, или поради капсулирането им или поради семантичната им наситеност, достъпна единствено като характерови склонности и предпочитания. Когнитивните схеми могат да бъдат адаптивни или дезадаптивни (полезни или вредни). Те са част от дългосрочната памет.
2) Автоматични мисли
Автоматичните мисли са пряк резултат от когнитивните схеми и се извличат автоматично от дългосрочната памет под влиянието на външно събитие. Автоматичните мисли, както и правилата са предсъзнвани и се проявяват като когнитивни изкривявания, отклонения и логически грешки. За повече информация за автоматичните мисли, кликнете тук: АВТОМАТИЧНИ МИСЛИ.
Когнитивната концепция за автоматични мисли се припокрива семантично и до известна степен практически с психоаналитичната хипотеза за защитните механизми.
3) Правила (допускания)n - характер
Правилата са на границата между съзнанието и несъзнаваното ни, тоест са предсъзнавани. Представляват индивидуалната ни реакция на когнитивните ни схеми. Според личния ни стил, реакцията ни е асертивна (това е най-желаната реакция), пасивна или с борба (компенсаторно). Ако когнитивните схеми са дълбоко несъзнавано гравирани модели, получени при възпитанието ни през ранните години, то правилата са тези "трябва", с които реагираме на схемите. Например при когнитивната схема за провал, ако имаме пасивен реактивен стил, правилото би било: "Изключено е да успея. Трябва да стоя настрана от всякакви предизвикателства!". При реактивен стил борба (компенсаторен стил), правилото би било: "Трябва да направя всичко възможно, за да успея. На всяка цена! Целта оправдава средствата!"
Правилата от когнитивната психотерапия реферират със Суперегото от психодинамичната психология (психоанализата).
4) Съзнание и самосъзнание
Според когнитивната наука съзнанието представлява работната ни памет (активните в момента паметови следи) плюс вниманието! Съзнанието е аналогично на психоаналитичното"его".
Експерименталните изследвания на когнитивните психолози са установили следните психични наличности в нас:
1) Когнитивни схеми (основни убеждения, сценарии, когнитивни рамки, психични конплекси)
Това е най-дълбокият научно наблюдаем психичен слой.Това са базисните убеждения на индивида, придобити в резултат на генетичната му памет, предродовото му развитие и възпитанието през ранните му години. До голяма степен тези убеждения са несъзнавани - или поради забравянето им, или поради капсулирането им или поради семантичната им наситеност, достъпна единствено като характерови склонности и предпочитания. Когнитивните схеми могат да бъдат адаптивни или дезадаптивни (полезни или вредни). Те са част от дългосрочната памет.
2) Автоматични мисли
Автоматичните мисли са пряк резултат от когнитивните схеми и се извличат автоматично от дългосрочната памет под влиянието на външно събитие. Автоматичните мисли, както и правилата са предсъзнвани и се проявяват като когнитивни изкривявания, отклонения и логически грешки. За повече информация за автоматичните мисли, кликнете тук: АВТОМАТИЧНИ МИСЛИ.
Когнитивната концепция за автоматични мисли се припокрива семантично и до известна степен практически с психоаналитичната хипотеза за защитните механизми.
3) Правила (допускания)n - характер
Правилата са на границата между съзнанието и несъзнаваното ни, тоест са предсъзнавани. Представляват индивидуалната ни реакция на когнитивните ни схеми. Според личния ни стил, реакцията ни е асертивна (това е най-желаната реакция), пасивна или с борба (компенсаторно). Ако когнитивните схеми са дълбоко несъзнавано гравирани модели, получени при възпитанието ни през ранните години, то правилата са тези "трябва", с които реагираме на схемите. Например при когнитивната схема за провал, ако имаме пасивен реактивен стил, правилото би било: "Изключено е да успея. Трябва да стоя настрана от всякакви предизвикателства!". При реактивен стил борба (компенсаторен стил), правилото би било: "Трябва да направя всичко възможно, за да успея. На всяка цена! Целта оправдава средствата!"
Правилата от когнитивната психотерапия реферират със Суперегото от психодинамичната психология (психоанализата).
4) Съзнание и самосъзнание
Според когнитивната наука съзнанието представлява работната ни памет (активните в момента паметови следи) плюс вниманието! Съзнанието е аналогично на психоаналитичното"его".
Самосъзнанието или както по-често се нарича в когнитивната наука - метакогницията, е способността ни да осъзнаваме собствените си психични процеси, да ги направляваме и владеем.Метакогницията е от изключително значение в целия процес на психотерапията!
Когнитивен модел на ума :
Несъзнаваните сценарии, които ни измъчват и причиняват страданията ни, могат да бъдат повлияни директно чрез промяна на поведението с помощта на терапевт. Това е най-естественият и ефективен способ за личностова промяна и замяна на емоционалната болка и дискомфорт с хармония и радост.
Тоест, имаме два основни метода за промяна на мъчителните емоционални и ментални преживявания и състояния:
1) Първият е по-фин, интелигентен и взискателен към способността на личността за осъзнаване.
2) Промяна на поведението, което автоматично въздейства върху целия ни ментален и емоционален живот и ги променя по естествен път.
(виж диаграмата на когнитивния модел вдясно и връзките между различните психични слоеве и поведението)
Източникът на проблемите, поради които бихме потърсили
помощта на терапевт, обикновено е дълбоко несъзнаван и заложен в сценариите в
дългосрочната ни памет. Терапевтът ни асистира в тяхното намиране, осъзнаване и
преобразуване!
..........................................
Орлин Баев
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!