Презумпции и философия на психологическата наука

Презумпции и философия на психологическата наука

Изследователите обикновено правят ред философски презумпции, занимавайки се със своята дисциплина и всяка дисциплина има свой собствен набор от философии и предположения, включително психологията. Осъзнаването на тези философски презумпции e важно, защото спомага разбирането за това как изследователят психолог подхожда към своята работа.

Емпиричност

Много, ако не и повечето изследователи психолози спадат към школата на мислене, наречена емпиричност. Тази презумпция или философия гласи, че заключенията ни трябва да се осоновават на систематично и обективно наблюдение. Ние не приемаме за доказателство такива неща като анекдоти, слухове или други „данни”, които не могат да бъдат публично наблюдавани и проверени. Освен това наблюденията ни трябва да са събрани, като се използва систематична процедура или процедури, които могат а бъдат повторени и от други. Отбележете, това не означава, че това, което проучваме, трябва да бъде наблюдаемо директно. Например ние не можем директно да наблюдаваме какво количество тревожност изпитва даден човек, но можем наблюдаваме как се държи този човек. (това,което Ray нарича маркер за променливи), включително как човекът отговаря на серия въпроси, свъзани с това колко тревожен се чувства той или тя.

Измеримост

Според презумпциите на емпиризма, повечето психолози смятат, че за да проучим нещо, то трябва да може да се измери. Това означава, че проучваното от нас трябва да можем да изразим количествено. Макар че има доста спорове по това кой е най-добрият начин да се измерят човешките „неща” (като "любов" "объркване","гняв" или "вина"), повечето приемат, че почти всичко може да бъде имерено по някакъв начин. Така има малко ограничения за това, кое категорично е в рамките на феномените, подходящи за изследване от психологическата наука.

Контрахираност

Контрахираност означава горе-долу "по-простото е по-добро." Ако се дадат две обяснения на един и същ феномен, това което го обяснява по-просто (като разбира се е достатъчно точно), е за предпочитане. Ние няма да изискваме повече обяснения за изследвания феномен, ако даваните са достатъчно комплексни, за да го опишат адекватно и да го предвидят.

Фалшифцируемост на теориите и обясненията

Ако една теория или предположение могат да се фалшифицират, то тогава не могат да бъдат надлежно проучени от психологическата наука. Психолозите масово отхвърлят обяснения за поведение, които могат да бъдат подправени/ нагодени към нечия хипотеза. Голяма част от фройдистката психология е в тази категория, както и някои интерпретации на човешкото поведение, основани на еволюционната биология. Повечето от обясненията на психоанализата за психопатологията са интелектуално нагаждане към субективна хипотеза без каквито и да е емпирични данни. Въпреки резултатите от отделни случаи, психоаналитичните данни могат да бъдат нагодени чрез интелектуализиращи рационализации към хипотезите на теориите си и така интерпретациите представляват фалшива, псевдо наука. Също така много поведения могат да бъдат обяснени със съчиняване на история за натиска на еволюционния подбор...

Липса на доказателство

Често може да чуете от хора без солидна практика в изследователските процеси да говорят например за изследване, което „доказва” това или онова или как е било демонстрирано доказателство за някакво обяснение на поведение. Но в действителност доказателтвото не съществува на сцената на науката. Прогресът на науката е кумулатиен. Всяко изследване ни разкива малка част от голямата история, като награжда върху предходни проучвания, които са били направени. Заедно кумулативното проучване може да осигури подркепа за отделното обяснение повече, отколкото някое друго обяснение, или може да предположи, че обяснението е точно. Обикновено има алтернативни обяснения за едно излседователско откритие. Няма изследване, което да докаже вичко и дори цял куп да са изследванията, те могат само да осигурят подкрепа за дадено обяснение или теория. Освен това същите данни могат да подпомогнат повече от едно обяснения. Понякога доказателството, покрепящо отделно обяснение става така голямо и всеобхватно, че използванвто на думата "доказателство" е оправдано (както когато корпусът от научни доказателства се обединява от едно заключение за връзката между пушенето и рака на белите дробове: пушенето е вероятно да води до рак на белите дробове). Винаги обаче е възможно обяснението или теорията да са грешни и повечето данни и проучвания да послужат в подкрепа на друго обяснение или на такова, което още не е било прдложено, защото още никой не се е сетил за него. Познанията ни постоянно се развиват и променят. Това, което е вярно днес, утре може да не е.

Превод: Орлин Баев

Източник:
http://www.une.edu.au/WebStat/unit_materials/c1_behavioural_science_research/assumptions_philosophies.html