Конструктивната памет и хипнотичната регресия

Конструктивна памет и регресия

Регресия в рамките на настоящия живот

В психотерапията такава регресия се практикува постоянно. Лично аз благодаря за насоките от технологията на Карл Досън. Той самият си я е нарекъл пренареждане на матрицата, но по съществото си представлява именно регресия – ползва се както за този, така и за минал живот (видян буквално или прагматично, придаващо смисъл на настоящи преживявания). Разбира се, отвъд добрите насоки на колегата, си служа с методите на Естествената Психотерапия, включително и при регресията.

В Естествената Психотерапия винаги се работи с цел, а основната такава е преобразуването на дадено невротично р-во до наситени със сърцата обич, смисъл и творчество психика и живот. Започвам с когнитивна работа по намиране на повторяеми характерови вярвания, подлежащи работеното състояние. Постепенно процесът преминава от ляво мозъчно, серийно процесиране на информацията през логична съзнателна когниция, в дясно мозъчен, паралелно интуитивен, през водена образна работа с преработката на житейските спомени, съдържащи въпросните маладаптивни вярвания. 

Както обясних в статията си „Конструктивната памет в психотерапията“, от значение е не толкова перфектната фактологична точност на спомените, колкото ползването им в процеса на трансформиране на съдържащите се в тях базисни вярвания в адаптивни. Работейки със спомените, се променя основно отношението в смислено, извличащо качествен опит и променящо нагласата, така променяйки всъщност психичната настройка и поведението сега. Сега, понеже в психиката минало няма, а се работи със спомените, присъстващи в дългосрочната памет тук и сега.

Такава работа, била тя в лек транс с взаимна комуникация, или в средно дълбок или още по-дълбок, в който води изцяло терапевтът (хипнотерапия) – такава работа надхвърля по ефикасността си подготвителната аналитична и когнитивна, понеже се осъществява през дясномозъчната паралелна умствена дейност, която кореспондира с несъзнаваното пряко. Аналог по сила на въздействие са ѝ само поведенческата и базираната на молитва и медитация психотерапевтична преработка. Донякъде и психотелесните опити – донякъде…

Дотук добре... Нека трасираме обаче някои мнения относно регресията в минали животи.

Регресия в минали животи

Като автор на тези редове, ми се иска да споделя, че изцяло приемам не теорията, а житейския факт на превъплъщението, живота след смъртта на физиологичния скафандър, носител на човешката същност, както и на един свят на реалността-божествен дом, отвъд този грубо телесно материалния или фино материалното отвъдно.

Приемам и регресията в минали животи и понякога я ползвам. Не по его прищевка и заявка на клиента, а когато преценя, че има нужда от нея.

Ето мненията от фейс групата Естествена Психотерапия, на въпросите:

Орлин: Какво мислите за регресията в минали животи? Доколко е реалност и доколко обслужва някои нужди?

Г.: Тъкмо вчера коментирах с приятели "какво и къде би искал да преживееш". Те изброяваха, изброяваха, аз нямах някакви щения, тъй като самите ми сънища, регресии, че даже и наяве, са ми дали да видя толкова осезаемо интересни преживявания, че чудесата не са ми далечни, постоянно си ги виждам и всъщност нямах желания, с които да се включа в разговора.

Иначе по въпроса: дълго вярвах, че онова, което видях по време на регресия, наистина съм го изживяла. С времето смятам, че е било проекция на моментното ми състояние. Към онзи момент ми осветли и най-ценното - успокои разни тревожности. Това явно е трябвало да стане. Сега не ми трябват регресии J

Д: В допълнение искам да изкажа мнение, че може и да не е от моментното състояние, а от предишни състояния, ако са били трайни и не са преработени.

Орлин: Казваш много ценни неща. Първо, за нуждата от по-специални преживявания, замазващи вътрешни липси, за търсенето на чудеса или за живеенето на живота като ежедневно чудо. Второ, за истинността на регресията или за функцията и да придава смисъл на настоящи трудности, с лоста на чиято опорна точка (на смисъла) да бъде подпомогнато разрешаването на вътрешни и социални казуси.

Е.: Според мен вродените фобии са последствие от страхове в минали животи...Както и силното влечение към определени места или исторически епохи.

Орлин: Фобиите обаче си имат еволюционно и генетично обяснение. Влечението - това наистина е интересно и налично, както у необяснимо повърхностно научно. Аз също го имам мощно - никога не съм бил в Русия в това си тяло, не си правя илюзии за нея, за мафията и т.н., но съм дълбоко съпричастен с руската душа, широта, жертвеност, с простора и силата на руския дух, а като слушам руски, душата ми го чува като дълбоко роден...

М: Човек, за да си свърши новите мисии тук и сега, трябва да пие от Лета :) Аз лично не искам да знам, макар че сънища и дежавю-та има съпътстващи всички ни.

А: Регресията е уникално преживяване. Препоръчвам на всеки.

1. Чувството е блажено
2. Отговорите, които получаваш преобръщат живота ти на 360гр
3. Получаваш (по-точно казано връщаш си) голяма част от истинското семейство и приятели. Отговорите и ролята им в живота ти добиват нова, чисто нова светлина. Враговете стават приятели, а п приятелите стават по-истински. Ако можеше официално да се въведе както са профилактните прегледи при стоматолог и джи пи, светът щеше да тръгне в една съвсем нормална посока.

Орлин: Именно, придава смисъл.

Н: За мен това е бла-бла, психология на ниво Кобилкина, въпреки, че тя дава някои добри практични съвети. На нивото на нашето съзнание, нямаме идея какво има извън нас, какво представлява Космоса, и т.н., в науката повечето неща са “теория на...”, “теория за...” - толкова колкото ни позволяват текущите знания. И изведнъж, с регресия, си виждаме миналите животи... по-скоро е просто човешко въображение J

Орлин: В огромния процент е въображение, да. Водени от регресиониста конструктивни свойства на паметта, през неговия прайминг, насочваш към придаване на смисъл на настоящи трудности и решението им.

Н: Придаване на смисъл би могло да се постигне и като логически се обясни на човек принципите на работа на човешкия мозък и неговите патърни, вместо да си представяш, че в предишния си живот си бил куче (например). Но виждам, че има хора, които казват, че при тях работи, което е важното. За мен това са приказки за детската градина.

Орлин: Има и много интелигентни хора, които познават когнитивните механизми на случване, но въпреки това, когато е нужно, се ползват ... То е като при хомеопатията или баховите капки - можеш да познаваш механизмите на плацебо, но въпреки това, да се ползваш от тях, ако има нужда и ти вършат работа. Но че има други начини за по-пораснали, има J

В: Аз също си правих регресия през 2014- мога да кажа че ми се наместиха нещата и осъзнах правилната посока в живота ми и кои са важните приоритети. Има хора за които регресията е като да отвориш вратата за дома и там да те посрещнат с любов и насъщен хляб, има и млади души за които това познание носи объркване и неумение да се заземят в сегашната си същност. Има хора, при които регресията е невъзможна- те работят в живота си за стабилна връзка с тук и сега- без спомени и разнищване на темата за дежаву. 

Лакмусът за кого е нещо добро е много прост- собствената интуиция на човека- поиска ли да повдигне завесата към духовния свят и духовната ди същност- той вече я е вдигнал вътре в себе си и регресията ще му даде бърз линк натам. А след регресия и отключване на подсъзнанието спонтанните самостоятелни регресии се случват често- без водач- преди сън или сутрин при събуждане.

И: За мен няма значение дали е "истина" или не. Вярвам в колективното несъзнавано и, че някои от нас имат достъп до него в определени ситуации.

Друго е важното - върши ли работа или НЕ.

Моя позната, след регресия, беше убедена, че е убийца и ужасен човек, който в този си живот ще си плаща "кармата", което подсилваше жертвеническото ѝ чувство и автоагресията ѝ. Очевидно прави силна идентификация с видяното и го "прелива" в собствения си сегашен образ, който обслужва страховете ѝ.
Ако ще се самоунищожаваш от онова, което видиш/чуеш/доловиш, вместо да разшириш мирогледа си, което е изключително окриляващо - смисъл, поне на първо четене, НЯМА.

Тоест, не е за всеки. Това съм обяснила и в моята регресия, която е в YouTube, която не разпространявам, но явно е много търсена. От просто любопитство не бих препоръчала регресия.

В: В този случай водачът регресионист не си е свършил работата, ние всички минаваме през жертви и убийци като роли- ако си се видял като такъв- значи работиш по себе си да си съпричастен към другите и да цениш живота - да не го отнемаш повече. А всяко прераждане е израз на божията мъдрост и любов към нас- всеки ден, всеки живот имаме нов шанс да поправяме и да развиваме баланса.

Р: Тъй като съм преживяла десетки регресии самата аз като клиент, и се занимавам професионално с хипнотична регресия ще си позволя да коментирам. :) Хипнотичната регресия работи доста добре, около 90% от случаите е успешна. Ако човек е психично здрав, резултатите са надеждни. Винаги стои въпросът "сега това вярно ли е или си го измислих/гледала съм го на филм". Потвърждение за реалността на преживяното идва, когато човек се види в исторически събития и с исторически фигури, за които е запазена информация и може да протвърди преживяното, след сесията, от исторически източиници. Това ми се е случвало многорактно. Така че за мен съмнение в метода и реалността на преживяното няма.

В: Напълно вярвам в регресията... преди години си направих..за решаване на конкретен страх..ужас от падане по стълби.. както и от по-ниски височини... след като видях конкретна ситуация от минал живот, в който явно е възникнал страха.... проблемът приключи.

Орлин: За това, който и метод да се ползва, би приключило, ако терапевтът е добър, примерно в хипнозата, нлп и поведенческата терапия…

Я: Егото се чувства много неудобно, когато трябва да присъства тук и сега в настоящия момент - единственото място, откъдето можеш реално да си разплетеш възелите на кармата и всички останали блокажи. И затова търси да поровичка в миналото или да помечтае в бъдещето... Бил съм на няколко регресии преди да започна да работя сериозно над себе си - много често сюжетът, който се сглобява в регресивните сесии всъщност има вярна посока, но емоционалният заряд не идва от минал живот, в който човек е страдал, а от детството, когато са му се случили подобни работи. И заради това може би все пак има някаква терапевтична стойност. 

От гледна точка на Даоизма, да се надяваш да достигнеш до казуалното и кармичното си тяло (тази част от теб, която реално е непреходна и носи информацията за миналите животи), без да си изчистил напълно физическото, емоционалното, ментално и психично тяло от блокажи е като прескочиш гимназията и от детската градина направо да се запишеш в университет. Просто не става с един лек транс и разни визуализации, преди това трябва да си извървял доста дълъг път, за да имаш достъп до тези работи.

Орлин: Много цялостно и резонно включване.аз също приемам изцяло прераждането. Също и рвгрвсията и я ползвам. Но, в огромният процент случаи лечебният механизъм идва от конструктивните паметови процеси, водени от терапевта и намерението на човека за придаване на лечебен смисъл за преживяването на настоящата невротична ситуация. Има огромна доза нагласяване, скалъпване, сформиране на спомени, идващи най-често не от минал живот, а от нуждата от смислено решение, поставящо човека в позиция отвъд проблема му. А това е ценна позиция. Рядко, наистина рядко човекът е готов за осъзнаване на реален минал живот - както казваш, само ако е вече в последните класове на гимназията, при една много стабилна зрялост. Но при нея дали ще се ползва регресия или молитва или просто любов и шунята (будистка медитация), резултатът е налице.

Д: Аз съм така с вътрешен трепет към френския език. А като видях Париж преди много години, все едно се върнах в родния си град. Сигурно си въобразявам :)

Орлин: Или слушаш душичката…

Д: Преди години, когато нямаше жълти новини уж, бях чела за една руска отрудена селянка, която никога не е напускала родното си село в дълбоката провинция, паднала от стълбата на плевнята и започнала да говори на някакъв странен език, който се оказал френски от 14 век, а тя самата се представила за френска графиня еди коя си, замъкът й се казвал еди как си и той наистина съществувал и наистина графиня с това име е живяла там. На мен ми се разпали въображението, но къде е истината? Ние знаем толкова малко, но толкова ни е дадено да знаем.

И: За мен е голям процент въображение. Някак не ги усещам като истинни. Разбира се, сънувала съм и аз себе си в друг пол, по други места , на други планети, с други същества или как умирам и се прераждам, чувала съм бучене в ушите на заспиване , усещайки, че си излизам от тялото при някои ситуации в живота ми, понякога се будя и знам, че не е бил обикновен сън. И мен ме привличат места и култури и някак си си знам например, че съм била вещица, чернокож роб .. знам, че някои определени хора в живота ми са били с мен хиляди пъти, не отричам миналите животи ..и все пак, въображение има доста, а и специално в регресията не вярвам, че мога да се отпусна до толкова, за да се върна. А и да можеше, не мисля, че е нужно. Ако беше, нямаше да забравяме. Нищо не е случайно или сбъркано. Много хора непрекъснато се опитват да достигат състояния извън тялото, извън тук и сега и междувременно пропускат да живеят живота си и да правят това, за което са дошли. Да, страшно е интересно и успокояващо, но не мисля, че ни е нужна наистина тази информация сега. А на който му е.. той сам ще стигне до нея, когато е готов, приживе или след смъртта, без помощта на други хора и регресии.

Орлин: И все пак, чисто прагматично, понякога върши работа, помагайки да се намери смисъл за преживяването сега, за по-висока и цялостна, ресурсна гледна точка, което фасилитира решаването на даден казус. А че в огромния процент случаи е просто паметов конструктивен механизъм, да. Но, правенето и е обосновано само когато има нужда, когато тук и сега или в рамките на анализа и методите за разрешаване имат нужда от това. Често дори тогава една молитва, медитация, директна връзка с по-голямото (Бог) вършат същата работа. А заявката "Искам регресия, защото приятелката ми ходи и аз да не остана назад, че е модерно..." - това са его прищевки и доста колеги ги задоволяват,без да вършат по-цялостната и нелека работа по спомагане на характеровата трансформация.

В: Често съм си задавала същия въпрос. После обаче си казвам, че всъщност няма никакво значение, важно е, че ти показва доста важни неща, които помагат да видиш реални наболели теми, които някак все ти убягват. За мен е страхотен начин да се освободиш от съзнателното и надникнеш под него, а дали е предишен живот или проекция на емоциите, какво значение има?!

Орлин: Прагматично.

М: Всичко което е добро за нашето развитие ние някак си помним,дава ни се като убеждение или де жавю 😊

Т.е дава ни се толкова колкото можем да носим.Има и друг момент,не се знае какво ще намериш когато отвориш вратата, дали ефекта няма да е обратен на желания? На кого се доверяваш , колко е добронамерен и опитен терапевта?
Много въпроси и всеки за себе си знае отговора кое е добро за него ако може да чуе вътр си глас.

Орлин: Именно, терапевтът е важен. Както и ползването ѝ на време и място, а не на общо основание.

М: Точно казано!

Подкрепям мнението че,само когато се налага заради здравословен проблем .Понякога любопитството се заплаща скъпо.Дано сме полезни на някого.

Н: Според мен няма значение дали клиента е в регресия в друг живот, в приказка, в друго измерение, регресия в миналото, пренесен във филм или където и да е стига да обслужва терапевтичните цели.

Д: Регресията може да е начин да се опознаеш, да погледнеш по-надълбоко и навътре. Ако някой очаква широкоекранен филм, ще се разочарова. Правила съм регресия. Моят начин си остават обаче сънищата и интуицията. Имам преживявания, които никога и с никого няма да коментирам, но те са абсолютното доказателство, че сме повече от торба кокали, плът и дъх. А аз съм Тома Неверни.

З: Не вярвам в регресията! Теорията за миналите животи и хората, които избират да вярват в нея според мен е за хората, които ги е страх от смъртта, и искат да повярват, че след като умрат, все някъде пак, отново ще се родят. Тоест Аз-ът или Его-то отказва да приеме, даже допусне при някои хора, че ще умрат, или заради отказа им да живеят тук, и сега, и оттам Ум-ът измисля тази дивотия с минали / бъдещи животи! Даже да беше възможно, никой нямаше да е същата ( сегашната ) личност. Само за доказателство: Помни ли човек кой е бил преди, ако е бил? Кое тогава го кара така упорито да иска да вярва, че пак ще се роди физически като човек след като умре физически? 🙂Новата личност така или иначе няма да помни... ( Ако допуснем, че това може да бъде възможно и случи. ) 😉 Запозната съм с някои методи, включително и хипнозата, но имам мое разбиране за нещата. Човек може да има травми и проблеми за преодоляване, и мозъкът му да измисля, че това е било в "предишен живот", за да го смели, осмисли, и евентуално преодолее по-добре, както при сънищата се случва по подобен начин, и символите в тях. Отделно, кое гарантира, че при едно отваряне и "връщане", няма да се окаже човекът сериен убиец, и той / тя да откаже да върне контрола върху човекът, който се е подложил под хипноза при даден терапевт? Има много въпроси без отговор!

Орлин: Обясненията за мозъчното фантазиране - да. Хипноза - рвгрвсияга не е хипноза, или поне не същинска, дълбока такава. Прави се с взаимен разговор, просто със затворени очи, като дори това не е напълно спазвано. Останалите размисли са валидни, ако обаче ги осъществяваме от позицията, че човекът е тялото... 

Да, за страха от смъртта и хващането за въображаеми конструкти - това е обяснението на психологията не само за регресията, но за религиозните вярвания въобще. Но пси обяснението никак не противоречи на вътрешното познание и далеч не винаги страхът е водещият. Имам много статии за това, като изцяло приемам научното виждане.

З: Знам, че хипноза и регресия са различни неща. Както съм наясно, че при стрес или ситуация, с която не можем да се справим регресията служи като бяство за личността ( не знаех, че някои отиват в няколко предишни живота и изпорзват такъв тип регресия като бягство от житейските им ситуации тук, и сега, ама различни хора, различни избори, а, и нали всеки има избор на тях, все пак, доколко осъзнат е друг въпрос ). Никъде не съм написала какво е за мен Човекът! ( Всъщност, бая фи философи и мислители не са успяли да отговорят задоволително на този въпрос, или изцяло! ) Също така, да, в полицията човекът е физическото тяло. Да, като някой се метне от 12-тия етаж, защото има халюцинации или страда от параноидна-шизофрения, и в главата си този човек е другаде, и го преследват, и варианта да скочи, и да се самоубие му е единственият, да полицията иска да знае именно какво е довело до смъртта на този човек! Да, физическата смърт, но пък без физическото тяло, явно и онова нефизическото за този човек губи способност за изява! Другото са врели-некипели. Прочетох и за неуката селянка, дето си ударила главата и видяла като графиня! Ти, да видиш... Що пък НИТО ЕДНА графиня или богаташ НЕ СА СЕ видяли в предишни животи като слуги, или роби? Елементарно е. Защото живеят тук и сега, имат, и възможностите чисто материални. Ако все пак допуснем, че може и да има зрънце истина - дали пък тази Графиня не се е преродила като бедна, неука селянка, за да види какво е от другата страна, и след като е злоупотребила, използвала хората от по-нисшите класи, или натрупала поради това, че е била графина, и съответните възможности безчет грехове? И вместо да ги изкупи тези грехове, ок, във въпросния случай, случайно си удря главата, и спомня, но в днешно време такива персонажи, умишлено искат да си "спомнят" кои са били, за да си дораздуят Его-то колко са незаменими, велики, и т.н., и откажат да свършат това, дето трябва, или изсърбат попарата, която те самичкитете са си надробили, а не някой друг, такъв страничен човечец им я надробил. Защо някой си мисли, че ние изобщо имаме избор да се родим или не? Още нещо по повод ОТКЪДЕ тогава такива "спомнящи" си хора знаят къде е този замък или какво се е случило? Елементарно. Отново! Колективното несъзнавано съдържа всичко, някога въобще случвало се на планетата Земя явно... Та, просто в изменено съзнание всеки един човек може да осъществи достъп с това "несъзнавано колективно" ( ако някой предпочита ненаучните думички, а по-магично звучащото Акашови записи, нека така си го чете ). Въпросът е, че явно има причина на Изток да съществуват до ден днешен Школи, където ги подготвят за това хората и за други неща. Явно има и причина в нормално съзнание хората да нямаме достъп дотам! Аз вярвам, че никой не би искал да се окаже убиец, насилник и т.н., но ако е бил? ( Това просто, ако допуснем, че е възможно изобщо това нещо. ) Колко от подлагащите се на регресия са били обикновени и бедни хора? Колко от тях в живота си сега са реализирани или опитващи се поне да се справят с живота си? Или е по-лесно да се избяга в мистичното? Също така, пак задавам въпроса - ако човек не си спомня абсолютно нищо от предишния си живот / и, кое го кара да си помисли изобщо, че Новата Личност, която би се родила - би имала представа, че някога той / тя някога е съществувал изобщо? Наясно съм, че този въпрос, ако човек си го зададе истински, предизвиква полазване на тръпки по цялото тяло... Защо ли? Ошо казва, че за да се родим, трябва първо да сме готови да умрем. J

П.С.: По повод религиозните писания, самият Иисус Христос изчезва за цели 18 години в Библията... Тъй де "липсващите Му 18 години". Според някои хора, самият Иисус Христос никак не е изчезвал, а просто ся Го обучавали! Та, щом Синът на Господ е имал нужда от някакво обучение и то за цели 18 години, и никъде в Библията няма и една думичка за това обучение, дали е ей така случайно? 

Религията има поне 3 нива, всяка една на разбиране... И да, първото ниво е физическото ниво. Нивото на оцеляване. Няма как без него! В миналото са използвали религията, за да може простолюдието да си даде доброволно здравето и труда в служба на богатите, с надеждата, че един ден ще се озоват обикновените хора в Рая, а богаташите в Ада, защото приживе богатите са си живяли като в Рай, с парите от явно другите хора! Дали пък, ако има прераждане за богатите не е Ада, да се подят като неуки ( и може би ) бедни, обикновени селяни? ... 

Намасте!

Орлин: Може да служи като бягство и служи, когато се продава като домати. Когато се ползва така, че да придаде смисъл и ресурс за справяне - някога, когато други методи не го дават, тогава е оправдана и на мястото си. За виждането себе си непременно като богат и известен - това е мит. Маса хора се преживяват като обикновени селяни, работници. Включително като унийци, крадци и т.н. - когато конструктивната памет породи такава компилация, се утилизира от по-високата перспектива, виждаща по-голямата картина и полваща преживяваното отвъд плюса и минуса, диалектично - това зависи от уменията на водещия. За подлагането - няма такова, освен ако няма и надлагане. Равнопостаен кооперативен процес е. Религията - манипулация е, да. А здравата духовност не е религия, повече е, различно е. Като цяло, в консенсус сме за повечето неща, изключая вярването, че човекът е тялото. Тук стигаме до въпроса как аз или някой друг, вярващ, че тялото е само скафандър - носител на същността, как може да е сигурен в това?! Има мног орезон в такова питане и тук отговорът надхвърля бинарната логика ,но навлиза във вътрешното ,качествено феноменологично преживяване. Има вътрешна, интроспективна наука, която ползва съответни, качествени методи (в опозиция на поведенческата наука, ползваща количествени методи).

М.Н.: Харесвам регресията като метод и възможностите, които предоставя. ОБАЧЕ..

Не харесвам регресията като:

1) екскурзия в минали животи (лягаме, виждаме някакви животи.. и после да се похвалим кои сме били)

2) бягство от реалността (да се успокоим, че.. има време, има други животи, да не се срещаме с реалността, която създаваме в момента)

3) освобождаване от личната отговорност на човека да си свърши работата - чакане регресията да свърши това, което е лична задача на човека

4) прехвърляне на вина - ето, то причината е в минали животи, аз нищо не мога да направя

5) очакване на чудо (вярно е, че има описани случаи на мигновени изцеления, но те са по-скоро изключение, малък процент от случаите. Разбира се - те са най-любопитни и интересни и най-коментирани. В повечето случаи регресията може да даде работен плот, върху който човек да свърши своята работа, разкривайки перспективи, които помагат тази работа да се свърши, а не работят вместо него).

Д: Много ми допада споделеното разбиране. Впрочем мисля, че подобна нагласа и към други терапевтични подходи често се среща, а понякога и "подхранва", което също на подобен принцип прави "работата" неефективна... И мисля, че тук до голяма степен е важна ролята на самия терапевт да внесе яснота на клиента - включително и по посока на неговата собствена роля в процеса на израстването му.

С: Регресията е просто име, тя реално погледнато си е хипноза. За мен лично много малко регресии са сполучливи поради факта, че е рядко срещано явление хипнотизираният да има силна връзка с колективното несъзнавано. Лично аз смятам регресията за успешна, когато човек се сблъска с преживявания, усещания и картини с нуминозен характер, но както споменах това е рядкост. И регресията стана нещо, което се продава просто навсякъде. Но, за да бъде една регресия успешна терапевтът трябва да е доста умел, да познава тези състояния и да знае как да води из тях, не със силата на думите, а със силата на собственото си съзнание. А, за да се прави регресия на клиент, то клиентът е нужно да е постигнал определено ниво на диференцияция в себе си, иначе преживяването може да разклати Азът му. Трябва да се познава и символния език на несъзнаваното, за да може след това преживяването да се интегрира успешно, иначе си остава късче злато без смисъл.

Сп: Аз като човек с богат личен опит в регресията, смятам че връзката с терапевта е основата, доверието и начина по който ще те преведе през транса. За мен е много важно и хипнотизатората да може да подържа трансово състояние по време на сеанса, за да можете да постигнете дълбок синхрон и '' симбиоза '', да вибрира те на една честота.

Орлин: Дали регресията е вид хипноза? Може да се каже, че е хипноза, но много лека... Практически е еквивалентна на разговорната такава по дълбочина на транса. Действително, както казва Сп., по-важното тук е доверието, синхронът с терапевта.

Т: Имам две регресии. Точно те ме върнаха към мене си, бях се изгубила много. Отидох с няколко въпроса, не получих всички отговори, но някои от тях автоматично отпаднаха. Видях и връзката ми с някои мили, близки души и всичко придоби смисъл и вълшебство. А и ми показа, че нещата, които просто съм знаела като дете, са истински, не въображение. Познавам хора, които имат "неуспешни" регресии. Според мен "успешната" регресия е тази, в която успяваш да пуснеш, допуснеш и да се отпуснеш. Без предубеждения.

В: И аз имам отдавнашен личен опит с регресията :-)) При това много интересен, в присъствието на свидетел, неутрално лице и напълно документиран, дотолкова, че дори после можеше да послужи за изследване особеностите на езиково изразяване. И понеже не беше с терапевтична цел, а от чисто любопитство, не мога да твърдя за някаква лечебна полза и прочее. Също не мога да твърдя, каквито твърдения четох в коментарите, че са някакви действителни преживявания от минали животи, защото първо човек трябва да е убеден или да вярва в идеята или теорията за преражданията. По-скоро съм на мнение, че се актуализират спомени за четени, гледани или чути отнякъде сюжети, които с помощта на въображението свободно се асоциират помежду си или на принципа на екстраполацията се дооформят в някакъв нов сюжет, в който да намерят израз и нашите лични преживявания, чувства, усещания по повод на видяно и чуто в миналото...

Орлин: Приемам прераждането, но виждам и конструктивните свойства на паметта и как в 99% от случаите работи регресията, която също приемам като метод за придаване на смисъл и достигане до ресурс. Признак на зрялост е човек да познава паметовите механизми - това е стабилна връзка с една логична реалност, която макар и относителна, е важна и без нея се пързаляме към фанатизъм, идеализации и наивизъм. Отвъд това познание и здраво стъпване на една логична реалност, разбира се, че съществува друга много по-мащабна.

По отношение на регресията обаче, опитът ми показва, че достъп до реален минал живот имат малцина, а регресията в 99% от случаите, когато се ползва, работи през въпросното конструиране на смисъл и сформиране на ресурс за справяне чрез по-широка и висока позиция. Наистина на малцина се позволява реално отиване в минал живот -  неслучайно съществува завеса между световете и мозъкът не помни. Нужно е човекът да е поработил доста, да е на причинно манастично (духовен разум) и будично (божествена любов) ниво – да е прехвърлил центъра си на самосъзнателност в безкрая на Богочовещината си. А това е рядкост - в останалите случаи на регресия се работи с паметовите механизми, придаване на смислен ресурс и донякъде, през симпатиите към една или друга нация и историческо време, с нагаждане на хипотезата, отново служеща.за добавяне на смислена стойност на сега преживяваното от една по-панорамна възприятийна перспектива. 

С тези си разсъждения в никакъв случай не отричам, но напротив, напълно приемам ползването на регресията. Както някои писаха по-горе обаче, не по лична прищявка, а когато е нужно да се придаде въпросният смисъл и ресурсна панорама, в хода на преследването на психотерапевтична цел, зададена имплицитно в самото невротично състояние.

Регресията и духовната пътека

(Извадки от същия разговор от социална мрежа)

Х: Докато карах първата си випасана, видях, че в повечето случаи на т. нар регресия, всъщност човек отключва посредством определени усещания на различни места в тялото си генетичната памет на предците си - спомените, които изплуват обикновено не са неговите, а на някой от предците му, който най-често има недовършени задачи. И разбира се, наследниците са тия, които ги разрешават. Другият вариант и източник на подобни спомени са архетипите, в колективното несъзнавано или историята на човечеството, които се впечатват посредством пренаталните матрици и естественото раждане. Аз лично напоследък съм по-склонна да вярвам в теорията за вечното завръщане на Ницше, отколкото в прераждания

Орлин: Предците точно отразяват личната ни карма. За колективното - да, стигнем ли дотам, чистим не само себе си - което хич не е лесно, но пък вършим добра работа. За усещанията и връзката им с подлежащата ги енергия (the flow...) и самскари лични и родови (тоест пак лични, но проявяващи се през родовата памет), преживявам същото. Всъщност, по време и на двете си випашяни преживях спонтанни рвгресии - през перинаталните матрици, в минали животи - изцяло непреднамерено. Просто осъзнаването на потока от енергия зад усещанията вади натрупвания, а те пък са свързани освен с този, на по-дълбоко ниво с родовата история и миналите животи. Поясни за вечното завръщане на Ницше - какво е това?

Х: Оспорвана теория на Ницше, която далеч не съм сигурна, че мога да преразкажа точно, но в общи линии - времето е възприемано нелинейно, а кръгово, човек се ражда всеки път, за да преживее себе си отново, след което да се завърне към себе си в едно безкрайно повторение, което все пак не е повторение, защото всичко винаги се пресътворява и случва за първи път. В медитация съм го преживявала като много бавна пулсация или цикъл живот-смърт. В състоянието на смърт, съм просто една неподвижна точка, която има цялото познание и памет за изживения живот, и целия творчески потенциал на Бог. На базата на това познание планирам/измислям/сътворявам следващия си живот, приключение, пътуване през този кръг или по-скоро много бавно развиваща се спирала. В момента на раждането се отделям от себе си/центъра/точката, забравям всичко и почвам пак пътуването по кръга...и целта на пътуването е самото пътуване, което води към смъртта/центъра и после пак отначало, нов сценарий, една безкрайна игра на забравяне и спомняне, която играя със самата себе си.

Орлин: Завръщане или самсара, докато имаме нужда , се завръщаме в следващия епизод и си го правим на комедия, ужас, драма, фентъзи, каквото и както ...

Х: Първата депресия в живота си преживях, когато осъзнах, че целият живот всъщност няма никакъв по-специален смисъл...ами, тежичко е, но утешителната награда все пак е, че притежаваме безкрайния творчески потенциал да създаваме драми, комедии, мистерии и любовни истории от животите си, а смисълът за мен е в самия творчески процес и да търся вдъхновението и любовта у себе си всеки ден, защото наистина, колкото и клиширано да звучи, само любовта може да придаде някакъв смисъл на цялата работа

З: Онзи ден точно попаднах във Facebook-а на едно изказване на Фройд, че търсим ли смисъла, значи сме болни. Първо му се ядосах, после размишлявах и после вижте какво открих... С-мисъл! Търсиме ли с-мисъл, значи сме болни! Като го разбрах, хилих се доста... Какво е любовта?

Орлин:  Търсим ли го, нямаме го и сме болни - прав е колегата. Наистина прозрението, че животът сам по себе си е изцяло безсмислен, е в началото плашещо. Имат го всички осъзнати хора обаче. После разбираш, че животът е празен откъм същност и че само отвътре навън протичането на смисъла на любовта го пълни. Източната хинду и будистка философия го е прозряла далеч преди Ницше... Майа, илюзията на относителността. Анитя, преходността, Шунята - лишеното от същност битие....

В: Разбира се, че животът е безсмислен ... толкова често се връщам на тази мисъл ...а не съм в депресия ...и все ми изниква картина сякаш света е един мравуняк и всеки си върши нещо, завладян от идеята, че това е животът.... според мен единият смисъл на живота е даденият дух да израстне, да натрупа опитности и т.н.

Орлин: Напълно безсмислен е, ако не му придадем смисъл отвътре навън, от връзката и единението си с Бога!

И: Никак не го чувствам като безсмислен, на 12-13 години изживях тази криза.

Ако живееш с благодарност към всичко, което срещаш, без да искаш да е "по твоя начин", с искрена обич и доверие в себе си и Живота... То тогава дори няма търсене на смисъл, просто Е. И всичко започва да се осъществява синхронично...
Така го чувствам, много спокойно всъщност, даже няма нужда от търпение, когато има доверие. 

Орлин: Да. Когато провеждаш сисъла, няма как животът да е безсмислен. Такъв е, когато е лишен от ядрото си - а то е любовта, мъдростта, истината. Само пускайки есенцията им през его смирението си, отвъд високоумието, животът се обагря с безграничен смисъл. Тогава благодарността струи от теб, тогава търпението не е инатливо гърчене, а спокойно качество - едно от многото на любомъдрието.

Д: А който не вярва в Бог и в т.нар. единение с Него?! Бездуховен ли е? Лаик, обречен да е случайно тук и сега безсМислено?! И си заслужава по тази причина (без)основателна мъчното съществуване?! Моля, моля!

Сп: За мен Бог е (природа), любов и безразличие, щастие и тъга, живот и смърт. За съжаление религията векове наред ни внушава, че Бог е догми, канони и някакъв строг господар, който управлява живота ни. Силно вярвам в свободния избор и естеството на живота. Има смисъл и щастието и в тъгата, за мен всеки носи отговорност за живота и развитието си. Единението значи и лична отговорност към Бог(природата).

Орлин: Да, Бог не като църковни догми, а като закономерностите на живата, мъдра природа - външна и вътрешна.

С: След като прочетох книгите на Долорес Кенън и Майкъл Нютън бях много въодушевена от регресивната терапия, дори се подлагах няколко пъти в много труден момент от живота ми. Но след като изслушах мнението на някои просветлени хора като Елеазар Хараш, Георги Изворски и Зор Алеф, мнението ми се промени.

Орлин: Не съм фен на Зор, но на Елеазар мнението познавам и съм напълно съгласен с него. Регресията освен, че в огромния процент случаи, е просто паметова игра, ако се набляга на нея като метод в духовния път, е дори отклонение. Може да послужи като психотерапевтичен способ или не и дотам. Ако говорим за духовност обаче, е от маргиналност, до отклонение - това твърди Елеазар и е така. Защо? Първо, защото когато в отделни случаи не служи за психотерапевтична преработка, а се ползва за (псевдо)духовен устрем, е залъгалка, поради всъщност паметовата илюзия, която в този случай не върши работа (за разлика от психотерапията). Второ, извън належащия психотерапевтичен контекст, си е ...его прищевка.

Реалното познание на миналите животи идва при единение с висшите Богочовешки принципи - а това изиксва стабилна житейска дисциплина, чистота, смирена отдаденост, молитвен дух и интензивен медитативен опит. В дълбока медитация, високата панорама сама разкрива познанието за минали опитности, без това въобще да е целта - просто е част от осъзнаването и изчистването на натрупани самскари (впечатления, вярвания и програми). Но, това е път, а не плащане за нагаждане на несъзнавани очаквания към модерни илюзии. Нищо против регресията - както казах, има си заслуженото място. Против обаче пресилването на ролята и илюзиите около нея.

Вкратце: в огромната си част регресията представлява съставяне на мит - дали е полезен или не зависи както от целта на занятието, така и от годностите на терапевта. В добрия случай се ползва, както вече писах, като извор на ресурсна дисоциативна гледна точка, като част от психотерапията на неврози. Тогава дали преживяното е реално или не, не е от прагматично значение.

Ако се прави не толкова с психотерапевтична цел, като част от лечението на невротични състояния, а с духовна такава(да го наречем така), естествено че присъства умишлено засилена убеденост във верността на преживяното. Но, въпреки нея, валидността на паметовата склонност да скалъпва информация според външен прайминг и вътрешните когнитивни сценарии, е налице.

.................

Орлин Баев, естествен психотерапевт