За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

четвъртък, 25 юли 2019 г.

Конструктивната памет в психотерапията



Конструктивната памет в психотерапията

Писал съм и друг път за конструктивните свойства на паметта:

-          Constructive memory
-      Context dependent memory

Тук ми се ще да подходя към конструктивната памет приземено, във връзка с процесирането ѝ в неврозата и психотерапевтичното ѝ третиране.

Какво означава това така претенциозно и немного означаващо в ушите на българина словосъчетание „конструктивна памет“?  Нещо се строи, зида и маже ли, нещо се връзва с тел и превръща в конструкция ли? Или се трупа и закрепя, подобно циганска колиба? Парадоксът е, че такива метафори не са далеч от представяне на реалния паметов процес. 

Та, какво означава конструиране на паметови следи в процеса на спомняне? Означава, че припомнянето не е фактологично точно като при пускане на механичен запис, а че паметта се съставя, компилира се. Влияе се от външните контекстуални стимули, от подавания от събеседника праймимг, от вътрешните когнитивни сценарии.

Обяснявам. Външният контекст при припомняне подава информация, която взаимодейства с вътрешния контекст на когнитивните схеми (сценарии, базисни вярвания), което променя конструираната паметова информация. Спомняш си за първата си любов, но през това време гледаш филм с изневяра, болка, предателства, лъжа… Съответно, каквото и да е било фактологичното ти преживяване, паметта се фокусира в някои несъвършенства на собствената ти връзка, а ако такива почти е нямало, субективно филтрира и преувеличава страховете преживени тогава, провокирани от виждания контекст на филма или четената книга/ разказ… Или обратното – пред очите ти се излъчва романтично „розовичък“ филм, предназначен за безработни домакини, а през това време си припомняш първата си любов. Вероятността да си „спомниш“ собствената си връзка детински идеализирано, е закономерна.

На същия принцип действа праймингът, подаван както от контекста, така и от събеседниците ни. Може да е сугестивна дума, или цялостно настроение, но влиянието му върху припомнянето, е директно и мощно. Ще дам примери от психотерапевтичния процес по-долу в текста.

Вътрешните когнитивни сценарии – това е дълбоко гравирана в човека сложна система от базисни вярвания, характерови черти и темпераментови настройки, идващи както от възпитанието, така и от паметта на рода. Когато човек си спомня, пречупва процеса освен през външния контекстуален прайминг, през вътрешния си свят, през въпросните сценарии. Съответно си спомня не реално случилото се, а изкривено възприетото, резонантно с вътрешните му когнитивни схеми. Тоест, актът на припомняне няма много общо с точно възпроизвеждане, а представлява съставяне на спомен в съответствие с външния контексуален прайминг и вътрешното допълване и преобразуване на информацията до субективен гещалт така, че да е в акорд с когнитивните имплицитни сценарии.

Какво значение има конструктивната памет в психотерапевтичния процес?

На практика тази липса на точност в паметта влияе пряко върху разбирането за целта на терапевтичния процес при здрава връзка с паметовата реалност такава, каквато е. В началото на двадесети век е имало маса случаи на посещаващи психотерапия, които под внушението на разпространената тогава сексуална хипотеза за етиологиятана неврозите, са твърдели, че с тях е било злоупотребено сексуално по време на детството им. В 99% от случаите, такива твърдения се оказват конструирани – при това самият човек е възможно силно да вярва в така построените под давление на външния социален прайминг и интернализирани вярвания „спомени“.

В съвремието ни, в психотерапията клиентът е възможно да изфабрикува „спомени“ за:  

- По-близки от терапевтичната цел и съюз взаимоотношения с терапевта;
- За насилие и злоупотреба в ранните си години;
- През процеса на негативен трансфер върху партньора, на „приятелски“ сугестии и социални, разрушаващи семейните ценности нагласи, нагаждането на спомените за него като твърде нараняващ, некачествен, неразбиращ и т.н.;
- Твърде изкривено, конструирано според прочитането на психологични материали набедено „припомняне“ на родителските фигури, сиблингите, значимите други и т.н. като „отровни“ и етикетирането им в образа на свръхобобщено  и преувеличено зловредни;
- През имплицитния контекст на негативни сценарии, присъстващи в дългосрочната семантична, емоционална и епизодична памет, съставяне на катастрофизирано възприятие за взаимоотношенията с колеги и ръководители в професионалната среда, субективно потвърждаващо присъстващото в паметовите когнитивни схеми.
- Имплицитен невротичен модел за света, другите и/или себе си (през динамиката на съответните невротични защитни механизми) като лош, наситен с унижение, предателство, изоставяне, отхвърляне, самотна безлюбност, злоупотреба, нараняване, излагане, безпомощност, несигурност, непредвидимост, несправедливост… Съответно конструирано възприятие и паметово селективно внимание към социалните ситуации като субективно съответстващи на вътрешния модел.
- При присъствие на най-атавистичните защитни механизми, характерни за личностовите р-ва и психозите, такива като черно бяло разцепване, идеализация, отричане, девалюация, проективна идентификация, характеропатийно и/или психотично паметово нагаждане/ конструиране на възприятийните за света, другия и ситуациите хипотези.

В психотерапевтичния процес, независимо през кои терапевтични модалности се работи, е добре да се имат предвид и осъзнават въпросните конструктивни свойства на паметта. Когато се анализира миналото или дори настоящата социална ситуация на клиента, отново пречупвана през характеровите схеми, заложени в миналото, но присъстващи сега в дългосрочната памет на клиента, терапевтът е нужно да осъзнава, че е важна не толкова фактологичната перфектна точност на представените психосоциални данни, но по-скоро съдържащата се в тях информация за невротично маладаптивната характерова динамика и психотерапевтична посока, преобразуваща характеровите изкривявания до адекватни и резонантни с недвусмислената социална, но и една по-широка реалност на любовта, мъдростта и творческия потенциал.


…………..

Орлин Баев, естествен психотерапевт




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/