За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

понеделник, 24 декември 2018 г.

Диалектичният и Дидактичен процеси в Естествената Психотерапия



В течение на годините правене на психотерапия, все по-ясно виждам два взаимодопълващи се лечебни процеса. Единият, диалектичен, а другият, дидактичен.

Диалектиката е в основата на спиралата на развиващото се съзнание. Количествените натрупвания в борбата между тезата и антитезата, доброто и злото, плюса и минуса, прераства в качествената промяна на отричане на взаимното отрицание в синтеза на по-високата и обобщаваща двата противополюса визия, ползваща ги като генериращо заряд „динамо“ на съзнателния живот. Няма цялостна съзнателност и развитие в човешкия личностов и групов процес отвъд спиралата на ядрения диалектичния процес, ситуиран в главината на онто и филогенезата (индивидуалното и колективно развитие). Диалектиката на израстващото и разтварящото се за потенциалите си съзнание на индивида, е принципно феноменологично преживелищна трансформация, ползваща количествените сблъсъци на противоположностите единствено като гориво за пламъка на качеството си.

Дидактика означава преподаване, обучение, възпитание.

Така разисквани, дидактиката и диалектиката звучат като противоположни антоними. Не са. Диалектиката е по-мащабният процес, а дидактиката, само част от него.

Ще ги опиша със свои, незаучени слова, така както ги преживявам ежедневно-многочасово в живия психотерапевтичен процес.

В началото на практиката си, се отнасях към емоционалната болка, тъга, вина, страх ,отчаяние, горест и напрежение, като към нежелана болест, а към физиологичните и ментални симптоми, произтичащи от тях, като към излишни мъчители. Така бях насочван от ортодоксалната психиатрична визия и разбиранията на повечето от терапевтичните школи, в които се обучавах. Анализирах пасивно, фасилитирах преработката на травми и когнитивни бъгове в информационния процес, като целта ми беше премахване на нежеланата симптоматика и емоционалната, подлежаща я тегоба. Такава познавателна панорама резонира с частичността на разбирането за човека единствено като биопроцесор с психичност, явяваща се страничен адаптивен продукт от еволюцията. Един орязан от целостта си биоробот на въглеродна основа, живеещ в бездушна материалност, невиждаща по-далеч от глупостта си…

Въпреки плоската визия, терапията понякога все пак работеше… Но, само понякога. Не след дълго изоставих споменатия редукционизъм завинаги. През опита си в молитвата и медитацията и познанията си в по-широките науки и изкуства, започнах да прозирам по-мащабната картина, откриваща се пред погледа ми. Оказа се, че психичните и телесни симптоми на дадено разстройство не са болест, а само индикатор, насочващ към характерови травми и убеждения, дисониращи с пулса на целокупния, разумен живот. Невротични, психотични и характеропатийни травми, процеси и убеждения, блокиращи потока на любовта и разумната човещина, нравственост и хармония – потока на Бога. Защото човек без Бог (Дао, Дхарма), е сухо листо, откъснато от великото дърво на Живота, бездушна черупка, лишена от същността си…

Психотерапевтичният процес по същество е диалектичен. Отначало, вехтата визия за ставащото, е в борба с „лошите“ симптоми. Борба, която след определен количествен предел евентуално прераства в синтеза на качествено ново, по-високо разбиране за преживяваните трудности като възпитаващи, приобщаващи и акордиращи към любовта, мъдростта и творческата свобода на Богочовека, на същинския вътрешен Человек (Бодхисатва). Това ключово разбиране представлява една адекватна връзка с целокупната реалност, през която планираният от терапевта психотерапевтичен процес преминава през етапите на смиреното и с благодарна готовност приемане на зададените в самото невротично състояние уроци, за да бъде активно заявена в живота на човека любовта така, че творческата му харизма, чар и привличаща енергия помитащо да залеят живота му с успех в смисъла и хармоничния просперитет. Фасилитиращите терапевтични методи са разнообразни, според школата и следваната парадигма. В Естествената Цялостна Психотерапия следваме същностното триединство на мъдростта (връзка с реалността, планиране), любовта (доверие<->себезаявяване) и истината, свободата (съблазняващо привличане, чаровно и харизматично творчество). Конкретните методи, ползвани в рамките на такава цялостна парадигма и принципи, са стотици. Диалектичният, цялостен процес на съзнателно израстване и освобождаване на творческите потенциали на Човека, протича в лична и групова психотерапия, периодични работилници, както и в ежедневието на най-добрия психотерапевт – живота, случван вече съзнателно и в акорд с ритъма на Дхарма (Бога, Дао). Това е плавен и постепенен процес, продължаващ с години, а практически, доживот. Съзнателният човек се учи докле е жив, твърди народната мъдрост, пресякла вековете.

След първите няколко години практика на психотерапия, осъзнах че в рамките на описвания диалектичен процес, се случва втори такъв, явяващ се ключова, ядрена психотерапевтична част от въздигането по спиралата на развиващата се съзнателност. Процесът на дидактично учене, активно възпитание и сугестивно, фокусирано в решения действено насочване. Много по-бърз процес, диктуван от житейската мъдрост, вече вложена като скрити послания в неврозата. Дидактика, фокусирана в алгоритмите на справяне, касаещи общите структурни параметри на дадената нозологична единица и подлежащите я комбинации от характерови съдържания, невротични защити и маладаптивни динамики.

Давам разясняващи примери:

Ето човек с паническо р-во. Дълбоко чувствителен, влюбчив, прилепчив, орален характер, с компенсаторно ригидна, контролираща маска. Оказва се, че симптомът на паниката вече лекува цялата психична динамика на човека. Учи го да губи невротичния контрол, държащ го далеч от травмата му от изоставяне, да освободи механизма на изтласкване и да остане „в компанията“ на травмата си от самотна безлюбност, от която цял живот е бягал. Паника, която вече възпитава в човека умението да бъде добра компания на самия себе си, да прегърне с приемащо доверие и обич травмата на детето, на което сам да бъде обичащ и приемащ родител. Обичащ меко и смирено, майчински, но и спокойно-твърдо, поставящ граници, по бащински. Самата паника се явява вик на същото това страхуващо се от самотна необичаност и изоставяне дете, жадуващо не потискане и мразене, не замазване с психофармак и отношение на отричащо неразбиране, а емпатийна прегръдка. Дидактичното обучение в случая се състои в осъзнаване на въпросните маладаптивни защитни механизми  когнитивни изкривявания, промяна на отношението в смирено учещо и оцялостяващо. Когато такъв диалектично-дидактичен процес е следван качествено, подпомогнат от психотерапевта, оралният характер се преобразува до самостойно и непривързано обичащ, емпатиен, в характера на състрадателния лечител. Оказва се, че паниката не само, че не е враг, а пръв помощник в тази трансформация, а в терапията не само, че не се отбягва и спира, но активно се предизвиква, по нея се „сърфира“ и зарядите ѝ се ползват за трансмутацията до адаптивните характерови потенциали.


С описаното, твърдя че не терапевтът толкова обучава, колкото фасилитира възпитателния процес, вече настоятелно тласкан от тревожното състояние и имплицитно вложен в него.

Друг пример: генерализираната тревожност с или без агорафобия и обсесивно компулсивното р-во. Двете често споделят общи характерови основи и се преливат едно в друго. Генерализирано тревожната или натраплива динамика винаги споделят ригидни елементи – било като основна характерова компонента, или като дълбоко сраснала се с човека маска/ персона. Човекът понякога е ригден и характерово и като социално видима персона. Или е контролиращо лидерски характер (психопатен), отново с ригидна маска от постоянно нащрек, спираща възможността за изява и лидерство, което трупа огромно напрежение. Или характерът е садо-мазо, с ригидна маска – комбинацията „каторжник“, в която „Трябва да угодя на големия друг, потискайки автентичността си!“, генерира мощна автоагресия, проявяваща се като генерализирано тревожна и/или окр симптоматика.


И двете състояния си имат специфични дидактични алгоритми за работа с тях, които пряко повлияват и възпитават и характера в дълбочина, така че да резонира със законите на Битието/ Дхарма. Когато тези алгоритми, изучавани и практикувани в естествената психотерапия, се следват, мазохистът се преобразува от здраво себезаявяващ се, до алтруист, психопатният властен характер се трансформира в смирен лидер, способен да приема спокойно слабостта и провала, а ригидният, в толерантен и гъвкав житейски воин, следващ вече не само волевата дисциплина, но и сърдечната, любяща мотивация, виждаща шаренията на живота отвъд черно бялото, квадратно мислене. Но, само давам бегли примери от богатството на терапевтичния процес…

Масата от колегите психотерапевти, от различни терапевтични модалности и идеационни парадигми, следват по-общия диалектичен процес, продължаващ с години (независимо дали го назовават така или не). Далеч не всеки терапевт обаче долавя и умее да води терапията през директния път на дидактичния/ възпитателен алгоритъм, вече присъстващ в третираното състояние. Има школи в психотерапията, в които ползването на дидактичния подход, е относително по-силно застъпено: когнитивно-поведенческите терапевтични модалности, фокусираните в решения методи, хипнотерапията… Извън конкретния метод обаче, отново от личностовата зрялост на терапевта зависи виждането на връзката между симптоми и характерови наличности, както и цялостната посока на терапевтична работа не бореща се със ставащото, а подпомагаща извличането на характеровите уроци, вече присъстващи в невротичното състояние.

Тази дидактична работа, е с пъти и пъти по-бърза от общата диалектична и не само, че не е нейна опозиция, а важна част от нея самата в естествената психотерапия. 

……………………………………………………………………..

Статии, касаещи диалектичния психотерапевтичен процес:

-         Любов и его

…………………………………………………………………….


Орлин Баев, естествен психотерапевт




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/