Сугестия и контратрансфер – нееднозначни понятия

Сугестия и контратрансфер – нееднозначни понятия 

В хипнотерапията, страхът "Дали ще мога да вкарам човека в транс?!" се появява, когато несъзнавано се робува на клишето за хипнозата като ритуал, свързан единствено с отпускане, затваряне на очите и т.н. Ритуал, свързан и с много холивудски заблуди за филмова свъхяркост, тотално пренасяне някъде и т.н. Както и много други заблуди за хипнотичното състояние като нещо твърде екстраординарно, за разлика от реалното естествено такова. Та, ако хипнозата сме ние и присъствието ни, хипнотичният ритуал става само една от възможностите за хипнотично въздействие, нищо повече. Тогава хипнотично става всичко, което правим. Важно е терапевтът да има или да е развил известен талант в харизматичното си и хипнотично присъствие, разбира се. Добре е обаче да се знае, че той единствено спомага разкриването на естествената способност на пациента за ресурсно състояние. Терапевтът не толкова индуцира транса, колкото фасилитира събуждането на автентичния потенциал на пациента! Това е важно да се знае. Не целим приспиване, а потъване в неврокогнитивни и психо ресурсни нива на все по-разширяващо се съзнание.

Относно страховете на психотерапевта (отвъд разновидността на това животно с хипно преди терапевт :) ) - добре е да бъдат осъзнавани и преработвани, за да не събаряме терапевтичния мост, марширувайки със собствените си нерешености заедно с клиента (контрапренос). А тази работа не свършва, просто се пренася на по-високо, дълбоко и цялостно ниво!

Хора сме психотерапевтите, през автентичността си работим. Но осъзнаваме събуденото. Една друга неизказаност е, че работейки с дадена динамика, допреработваме собствени съдържания. Просто го правим на по-фино ниво, на по-голяма дълбочина и висина от пациента. На теория, в някаква стерилна представа, терапевтът е едва ли не изцяло чист, свободен от всякакви страхове и пси установки. Това обаче е пожелателно и свръхобощено, идеалистично и далеч от реалността максималистично мислене. Терапевтът е преди всичко човек и част от автентичността му е в това да осъзнава, но да не крие собствените си слабости и обикновени човещинки. На фона на постоянно продължаващата, неспирна и доживот работа по себе си, разбира се. 

За сугестията и контрапреноса в терапията: при първата, на фона на относителна и постоянно развиваща се вътрешна преработеност, фасилитираме собствените усилия на човека по промяна. При контрапреноса обаче пренасяме собствени нерешености, позиции, процеси в човека. Има разлика. Затова сугестивната терапия е както най-бързата и успешната, така и най-отговорната!

В един идеален случай, според психоанализата, терапевтът е нужно единствено да спомага самостоятелното достигане на пациента до собствените отговори. В класическите аналитични школи се приема, че терапевтът е просто едно безпристрастно огледало. Доста пасивно и мълчаливо огледало, чиято най-интензивна намеса, е интерпретацията на експлицираните динамики и нищо повече. В такъв подход обратният пренос, тоест намесата в терапията на собствени психични съдържания на терапевта, се приема за нежелателна.  С течението на развитието на психотерапевтичните школи се установява, че такъв пасивен подход просто не действа, а целевата промяна не се случва. Появяват се фокусираните в справяне направления. Тук присъствието на терапевта в терапевтичния процес е изключително наситено, активно, инвазивно и действено. Оказва се, че такъв подход работи, а оказваната помощ е ефективна. Когато терапевтът активно въздейства върху пациента, аналитичната визия за присъствието му в терапията като безпристрастно огледало остава напълно валидна, но на ядрено психично ниво. Ще обясня какво имам предвид и преживявам в ролята си на психотерапевт. Отново, грубото пренасяне на собствени неразрешености е недопустимо. Контрапреносът, тоест прехвърлянето на лични интроекти, разбирания, вярвания, при такава активна и инвазивна психична намеса, е далеч по-вероятно да се случи при неопитен и непреработил психичните си наличности колега. Когато обаче самият терапевт е преживял състоянията, с които работи, когато е преодолял собствените си натрапливости, панически атаки, генерализирана тревожност, депресия, социофобия, хистерия, хипохондрия и т.н., когато в огромна степен е преработил травмите си и характеровите си черти до адаптивните им варианти, когато относително качествено е интегрирал самосъзнателността си около цялостната си личност (Селфа си), тогава положението е различно. Такъв терапевт, през способността си за отстранено безпристрастно наблюдение осъзнава собствените си психични динамики във всеки момент, както и тези на пациента си. Дотук аналитичната препоръка за присъствието му в терапията като безпристрастно огледало, е напълно спазена. Ефективният терапевт обаче, в началото на практиката си е опитал препоръчвания пасивен аналитичен подход и е осъзнал, че търсената промяна просто не се случва. Тогава си е позволил все по-активно да води потърсилите помощта му към целевата промяна в разбирането, възприятието, мисленето, а оттам и в афекта и соматичната симптоматика. Позволил си е както с насочващи въпроси, така и през преживелищна, хипнотерапевтична, през тялото и поведенческа работа, активно да сугестира, да насочва пациентите си към търсеното целепостигане, към състоянието им на здраве, обич, осъзнатост, връзка с реалността, смирено себезаявяване, творческо присъствие и харизма.

При това намеса в решенията, отговорите, посоките на пациента няма. Е как така няма, при положение, че воденето по пътеката на психичното здраве е така активно, ще попита някой?! Да, ефективният терапевт познава общата посока, водеща до качествен изход от дадено невротично състояние - а тя е както подлежана от невромозъчната пластичност и когнитивно поведенчески подобни патерни, така и технологично съдържаща общи физиологични, психични корелати и тенденции при преминаването от терапевтираното към здравото състояние. При активното, сугестивно тласкане в тази обща посока, терапевтът в същото време през цялото време отразява емпатийно и спокойно собствените си и на пациента психични динамики, включва и аналитична и хуманистична и психотелесна работа. Тоест, работи холистично, през един пълноспектров, цялостен подход. Това е трудно да бъде разбрано от колеги с ограничени разбирания и неразвита съзнателност. Но, товарът на слона мачка магаренцето, творчеството на гения може да бъде наречено тюрлю гювеч от бездарния, а визията на орела къртицата би назовала едно никакво такова, празно пространство...

По-горе казвам, че разлика между грубия контратрансфер и фината сугестия, реализирана в контекста на дълбоко себепознание, има. Терапевтът не казва на пациента с кого да живее, с кого да се рзведе, какво да работи, какви са целите в живота му и т.н. - не, разбира се. Това е недопустимо. Ефективният, ползващ активно сугестия психотерапевт обаче познава добре пътеката, по която води пациента си и си позволява действено и достатъчно бързо да го превежда по нея. Както казах, невро когнитивните, невропластичните, поведенческите, психотелесните и образно хипнотичните, архетипни патерни на преживяваните състояния и изхода от тях имат ясни общи параметри, които позволяват активното и целенасочено, сугестивно водене в здравата посока. Когато познаваш пътеката, но познаваш твърде добре и отклоненията от нея, деретата с драките, урвите, хлъзгавите ями и опасни склонове, когато сам си падал по тях, когато сам си лежал прикован в депресивните сенки на мрачните дерета, задържан от тревожните бодли на собствената си психика с десетилетия, но си се научил да вървиш по пътеката към билото, водещо към платото на хармонията, тогава можеш да си позволиш активно да водиш хората по пътеките, които прекрасно познаваш. Да ги водиш, да насочваш стъпките им, да ги предпазваш от поредното отклонение и изгубване, решително да насочваш вниманието им към изгрева на резониращата със слънчевите лъчи когниция, огряваща страната на щастието!

Фините нюанси в характеровите динамики, личните житейски разбирани и цели си остават уникални при всеки човек и по отношение на тях, аналитичните препоръки за дълбока лична преработеност на психотерапевта и неинвазивна липса на пренасяне на собствени неотработености в пациента, запазват валидността си с пълна сила. 

Орлин Баев