Ницше и мъдрост - баба ми и брейк...

"В някои случаи ние, психолозите, ставаме неспокойни — когато видим собствената си сянка. Психологът не трябва да се взира в себе си, ако иска изобщо да вижда…" 

Извадка от "Залезът на боговете" на Ницше. 

Стана ми интересно, че философът се самонарича психолог... А още повече ме впечатли твърдението му, че психологът би загубил ума си, ако се взре в собствената си сянка. Да, но философът разсъждава за мисленето за мисленето, като никак не е задължително да притежава изобилието от нужни качества, правещи качествения психолог такъв. Това, че сянката на добрия психолог е нужно да слиза дълбоко в бездната на ада, е факт, реципрочен на допира на свръхсъзнанието му до потенциала. Колкото по-нагоре в светлината, толкова по-надолу в бездната - закономерност е. Ако философът може да си позволи да интелектуализира над нерешени собствени казуси, то ако психологът не се взре право в бездната на най-дълбоката си тъма и не я прегърне със светлината на любовта си в акт на интеграция, би бил психо папагалстващ преп(р)одавач, нежели резултатен душевед - лечител на души!

Така че, относно думите на Ницше - фактът, че е известен, очевидно никак не му е пречел "да сгазва лука, минавайки през просото"...

"Диалектиката се избира тогава, когато липсва каквото и да е друго средство. Известно е, че тя събужда недоверие, че не може да убеждава. Няма нищо по-лесно за отстраняване от един диалектически ефект — ползата, извлечена от всяко събрание, където много се говори, доказва това. Диалектиката може да бъде единствено самозащита в ръцете на ония, които не разполагат с други оръжия. Трябва да умееш да извоюваш правото си — иначе то изобщо не ти е нужно. Затова евреите бяха диалектици, такъв бе и Райнеке Фукс, а, както изглежда — и Сократ?
Дали иронията на Сократ е израз на бунт? Или на ресентимента, свойствен на паплачта? Разбирал ли е той, като угнетен, собствената си безпомощност? Отмъщавал ли е на благородниците, които е заслепявал? Бидейки диалектик, човек държи в ръцете си безпощадно оръжие, с помощта на което може да стане тиранин; заставаш срещу противника без защита, с което печелиш. Диалектикът предоставя на своя противник доказателството, че последният не е идиот, с което едновременно го вбесява и омаломощава. Диалектикът обезсилва интелекта на противника си. Какво? Нима диалектиката при Сократ е само една форма на отмъщение?" 

Из "Залезът на боговете", Ницше

 Хм... Ако диалектиката се избира от позицията на едната плоска логика, то е като маймуна да имитира генерал...

Диалектика е действително рядката способност да виждаш противоположностите от трета, надхвърляща ги позиция. Да си над доброто и злото, над тезата и антитезата, над морала и сянката си, погледнал ги през панорамата на метакогнитивния синтез на наблюдателя, през очите на развития потенциал на самосъзнанието. Затова диалектиката не може да се избира подобно избора на манджа на блок маса в хотела на живота, след дрямка на плажа - достига се след нелеки лични опитности, житейски катаклизми и себепознаващо разширяване на съзнанието. Диалектиката е холистична, недуална гледна точка, достояние на малцина, дръзнали да я постигнат. Според противоречащия си на всяка дума, звучащ като блед пубертет Ницше, диалектиката е лесно оборима, но изведнъж се превръща в безпощадно оръжие... Самото разсъждение на Ницше прекрасно онагледява разбирането на шимпанзе за висша математика...

Ницше звучи като бунтуващ се против авторитета на предците си пъпчив тийнейджър, промотиран от същия дух на инфантилната епоха, отричаща дълбоката древна мъдрост и подскачаща в екстаза на яре, убедено във величието на възможностите си ...

Орлин Баев, психолог-психотерапевт