Страници

събота, 26 март 2011 г.

Конкретизирана практика по трансформиране на зависимости

Конкретизирана практика по трансформиране на зависимости




Настоящата статия представлява втора част, продължение на статията: психотерапия и самолечение при зависимости

Четирите стъпки – по-конкретно!

В статията си „Психотерапия и самолечение при зависимости” предложих път за справяне със зависимостите, на едно по-теоретично и абстрактно ниво. В настоящата статия ще рзгледам процеса в практичен план!

1) Различи

Вече си осъзнал, че следването на компулсивния пристрастен навик на зависимостта ти те води към мъка и безсилие и си възнамерил радостнота си свобода. Сега по-конкретно: запитай се, какви са автоматичните мисли* и стоящите зад тях убеждения, които поддържат зависимостта ми? Какво подсъзнанието ми вярва, че получава при пушенето, зависимостта от дрога, компулсивната мастурбация и порнохолизъм, пиенето на алкохол, хазарта и т.н.?
Ето някои примерни убеждения по отношение на зависимостите и реструктурирането им:
- Цигарите ме успокояват!
- Алкохолът ме прави мъжествен и силен!
- Цигарите запълват скуката в свободното ми време!
- Цигарите ме правят по-адекватен в компания!
- Алкохолът ме зарежда с енергия!
- Пиенето е част от това да си нормален мъж!
- Хероинът ме прави щастлив и спокоен – следователно няма начин да е нещо лошо!
- Дозата дрога е пътят към щастието ми!
- Порното и мастурбацията е нещо нормално – ето и докторите казват така!
- Гледането на порно е толкова привлекателно – няма нищо криво в него!
- Този път като заложа парите по този начин или дръпна ръчката на машинката ето така, ще спечеля, знам го!
- Като се натъпча хубавичко, ставам толкова спокойна и самоуверена, сякаш съм пълна с едно чувство за достатъчност, значимост и обич отвътре!
Всъщност в такива автоматични мисли и вярвания за зависимото ни поведение се крият сривове в логиката: скачане към заключения без никакво основание за тях; стадно мислене, определяно от сугестиите на тълпите, рекламите и т.н.; свръхобобщаване, тоест прехвърляне на приятните чувства от нормалната употреба примерно на алкохол върху прекомерната такава; пожелателно мислене – решаваме, че веществото или зависимото поведение са приятни и полезни, тъй като ни се иска да са такива; Истината обаче е друга, а тя е, че зависимостите приличат на пиене на вода от кактус – колкото повече се приближаваме до него, за да изпием малко влага, толкова повече бодлите се забиват в нас и изтича кръвта ни. Свободната воля ства все по-слаба и стеснена, а заедно с нея и способността за преживяване на радост, обич и красота. Възнамери свободата си, човеко!

2.) ИЗВЛЕЧИ !

Обикни и извлечи силата от страстта си!
Това е ключовата, ядрена стъпка в процеса на сублимиране на зависимостите!
Да приемеш и обикнеш страха, който стои в основата на страстта, означава с тялото си да се отпуснеш в телесното напрежение, причинено от него, да релаксираш и го разтвориш чисто физиологично. Ментално това означава да отпуснеш ума си в страха неопределящо, отвъд категоризациите добро или друго, в спокойния широк разум на съзерцанието. Съзерцание, което е най-близкото до теб преживяване, процес на естествена когниция отвъд рамките и обуславянията на двоичността – простичко и блажено присъствие в страха и напрежението, което го засмуква и разтваря в себе си! Не е нужно да бъдеш велик йогин за това, да седиш в лотос на върха на хималаите... Това е най-естественото състояние, най-близо до Теб самия, до Аза ти! Това състояние се учи. Пътищата за научаването му са неедин, като всички те включват известен наин на живот, подготовка на тялото и ума. Но, процесът на допир със Себе си е по-простичък и обикновен, отколкото е представян екзалтирано и метафорично в различните световни системи з апсиходуховно развитие! Да приемеш страха и абстинентното напрежение на сърдечно ниво означава така отпуснал се телесно в него и прегърнал го от позицията на широкия си медитативен разум, да осъзнаеш как разтварянето му във вътрешната ти необятност се слива с Любовта, която естествено се ражда от нея!

3.) ПРОДЪЛЖИ !
„Плувай” вещо и меко с неудовлетвореността!

4.) БЪДИ !
Стани промяната – аз съм!

Третата и четвърта стъпки в процеса на преодоляване на зависимостите представляват затвърждаване на първите две стъпки, интернализирането им до цялостно отношение на ума към страстта. Към страха от липса на обич и сигурност, преживяван като болезнена емоционална празнота – страх, който стой в основата на страстта! Медитативно отношение на любящо разтворено приемане! Когато силата ти, дотогава заробена от обсебилите те пороци, се освободи, заживяваш живота си на една различна плоскост, по-високо ниво от щастие и светла мъдрост от играта на големия целокупен Живот!
Практически визуализации за справяне със зависимостите
Във визуализациите са включени похвати от невро лингвистичното програмиране, хипнотерапията и поведенческата терапия.

I.) Различи

1) Визуализирай навиците, които искащ да преодолееш.
2) Виж се как изпълняваш действията на навиците си. Осъзнай как зад наслаждението ти от тях стои ЛЪЖА, илюзорни вярвания за получаване на сигурност и обич. Виж се как правиш навика си отстранено, отдалеч, като ти си вътре в образа. Виж го дисоциирано – още по-отдалеч, още по-отдалеч... Усети как чувството за наслаждение отслабва, разтваря се до спокойствие. Виж образите черно бяло. Сега завърти изпълнението на навика си отначало докрай бързо напред, сякаш гледаш филм на бързи обороти. Сега го завърти назад, като чуеш странна и неприятна музика и усетиш отвратителна миризма. Отврати се и отдалечи още повече образа на менталното видео – черно бял -> безцветен-> с ивици на екрана -> натисни мислено бутон за яркост и залей образа със светлина, докато се разтвори в нея и изчезне! Остани за няколко мига в тази спокойна любяща светлина, между мислите, в тишината на сзвободата си!
3) Виж човек, на когото си вярвал и който дълбоко те е наранил, предавал те е, лъгал те е и те е мамил жестоко и подло. Насложи чувството си по отношение на този човек върху илюзорните вярвания за даване на обич и спокойствие от навика ти, зад които стои гадка лъжа. Отново виж човека, усети чувствата си и ги насложи към навика си. Отново и отново, докато цялостната ти личност се пропие с осъзнаването за лъжата на илюзиите за щастие, които тласкат към повторение на навика ти. Усети как в теб вече се надига решимостта на „омръзна ми, писна ми да робувам на навика си“ и мотивация за справяне. Сега виж най-отвращаващите те гледки на дисхармония и разложение. Насити картината с най-неприятните за теб миризми, звуци и вкусове. Някои виждат хлебарки и стоножки, всред фекалии и хаос, които те ядат, потънали във фекалийната яма на навика си... Виж храната, която ненавиждаш, чуй скърцането на нокти по балон, най-кошмарната за теб музика, смрад и разруха, виж се как ядеш най-отвратителните за теб неща... Насложи породените усещания към илюзията за даване на сигурност и щастие от навика си и към самите действия по правенето му. Осъзнай с тялото и чувствата си обсесивната робия, в която навикът те оковава...
4) Визуализирай и осъзнай цикличната повторяемост, породена от навика ти. Осъзнай порочната „въртележка“ от тласкането към (1) илюзията за получаване на щастие на навика (илюзорните, пълни с лъжа вярвания за получаване на сигурност и спокойствие чрез навика), (2) изпълнението му и (3) следващото след това разочарование, изчерпване и празнота, които отново те тласкат към пълните с лъжа илюзии за получаване на сигурност чрез навика. Фокусирай се към чувството за разочарование и празнота, което следва след изпълнението на навика ти. Събери всички тези чувства след всяко изпълнение на навика ти през цялото време на правенето му – събери ги заедно и ги сумирай в едно. Осъзнай ясно жалката робия, в която влизаш, следвайки автоматизираното илюзорно очакване за получаване на любов и сигурност чрез навика си. Почувствай все по-мощната си мотивация за справяне и възнамери свободата си!
5) Визуализирай периода от живота си преди ползването на навика/ците ти като заместител на щастие. Почувствай се в допир със свободата си. Разходи се в спомените си за времето, когато си бил силен и щастлив!
6) Визуализирай нещо, в което си безусловно убеден. Например вярата ти, че утре слънцето ще изгрее! Усети какви чувства поражда в теб тази силна и безусловна вяра, къде в тялото ти и какви усещания се появяват, колко сигурно и светло става в ума ти. Усети как пропивайки се от пълното си убеждение в избраната от теб идея, тялото ти релаксира, в сърцето ти се ражда радост, а умът ти просветлява! Осъзнай как различно и леко дишаш, стъпваш и общуваш, когато имаш пълна вяра в себе си! Сега пренеси тази безусловна вяра в убедеността ти за справяне с навика ти! Виж и усети как слънцето на пълната вяра в справянето изгрява в теб, чуй симфонията на свободата си!
7) Виж бъдещето си, в което си свободен от навика си! Излъчи мощната светлина на слънцето на вярата си напред и наблюдавай себе си. Виж как спокойно и смело ходиш тогава, как блести погледа ти, преливащ от идващата от сърцето ти радост. Виж се как се наслаждаваш на всеки миг, стъпка и глътк авуздух, как оценяваш и най-малките неща в живота си и как всичко ти носи вдъхновение и удоволствие!
8) Остави вдъхновението да прерасне в радостно съзерцание и остани в него колкото желаеш!
Повтори горните стъпки три пъти, като след последния път остани в съзерцанието за 5-10 минути! Прави горните стъпки всеки ден в началните етапи по преодоляване на навика ти! Не прекалявай с тях – основната ключова практика е дадена по-долу! С времето тя става основна (долната практика), а горните стъпки излишни.

II.) Извлечи, продължи и бъди

1) Виж се как изпълняваш навиците си.
2) Осъзнай страстта зад тях и илюзията за щастие, която тя ти обещава така настойчиво, но всъщност измамно.
3) Изследвай смело желанието зад навиците си – виж го като един огромен дракон. Храбро се доближи към него и го яйни. Издръж съпротивата му спокойно – обикни го! Осъзнай силата, скрита в този дракон – желание и възнамери да я извлечеш и ползваш свободно.
4) Осъзнай какво стои зад страстта, в ядрото на страстта, когато отложиш задоволяването и – страх от липса на любов и сигурност! Усети го в тялото си – някои го чувстват като една емоционална празнота и телесно усещане за дупка.
5) Обикни страха, приеми го безусловно, заплавай в него релаксирано. Приеми го с ума си, като позволиш на ума си да присъства в него без да го оценява като добър или лош, между мислите. Приеми го с тялото си, като се отпуснеш в него с разтворено приемане. Приеми го със сърцето си като го обикнеш – любовта се ражда естествено, идва от дълбочината на този квантов вакуум в теб, над ума ти, между тази и другата мисъл. Слей се със страха с тялото, ума и сърцето си в любящо съзерцание. Осъзнай как дупката в теб се запълва от тази бликаща отвътре и независеща от нищо външно любов, а страхът се засмуква в безкрая отвътре!
6) Литни на крилете на опитомения си приятел – дракон. Почувствай щастието от това да бъдеш свободен. Наслади се на блаженството на освободената енергия от навика. Литни напред към щастието си. Виж се как живееш силно и смело, как ходиш спокойно и бодро, как преливаш от заряд и оптимизъм, как всяка стъпка и глътка въздух ти носят щастие и приказно очарование!

Орлин Баев, психотерапевт

"Зли сили" ...

"Зли сили"*

Христо си имаше приятелка, Милена. Милена бе чудесно момиче. Компенсираше някои свои нерешени страхове чрез малко позакъснял тийнейджърски бунт. Носеше полицейски кубинки, слушаше метъл, събираше се с хора като нея, пълни с бунт срещу родителските образи в тях, който изразяваха с култ към отрицанието. Наричаха го сатанизъм. Всъщност бяха големи сладури, чувствителни души, които жадуваха за обич и приемане. Докато още бяха нови гаджета, сексът вървеше супер. И двамата намираха утеха в другия, така бягайки от вътрешните си конфликти. С времето обаче нерешените конфликти на Христо застанаха точно във фокуса на връзката му с Милена. Милена вече беше преодоляла повечето от травмите си и вече дори започна да облича красиви дрехи и да обува женствени обувки. Христо обаче се вкара в особен филм. Започна да му се струва, че Милена призовава злите сили - дори му се счуваше как изрича заклинания. Раздели се с нея. Тя тъжеше, защото го обичаше много. Опита се да го разбере, но филмът на Христо се завъртя пълнометражно и пълнобюджетно, черпейки от психичните и социалните му ресурси! Отиде на психолог, на психиатър... Хората тихичко се споглеждаха. Христо чуваше тихичко произнасяни от внимателните лекари някакви понятия като параноидни налудности, кинестетични халюцинации, параноидна шизофрения... Те разбира се, не се отнасяха до него - поне според филма в главата му! Естествено, беше очевидно, че е жертва на сатанистки ритуали и сили. Какво по-ясно от това. Струваше му се, че злите сатанисти са впрегнали легионите на Велзевул и милите му рогати служители сите наедно се нахвърлят върху му. Сякаш органите му експлоадираха и спираха, бодеше го тук и там, като че на опашатите вилите се забиваха в душата и тялото му. Нещо лазеше по тялото му и ей сегинка щеше да го схруска на парченца. Христо даже писа в някои виртуални форуми. Людете му думаха, че всичко идва от вярата му в ставащото, от параноичното му вкопчване в страха и липсата на връзка с реалността на Любовта. И с тази, обикновената, пипнимата. Но налудното мислене го въртеше като торнадо... В страната, в която живееше, на посещението на психотерапевт или психиатър се гледаше с лошо око. Затова пък врачките, маговете и хипер, екстра и прочее сенсите процъфтяваха. Народът не бе много вярващ, но за сметка на това пък компенсираше благоприлично със суеверия. Затова в тази държавица бе далеч по на сметка на вратата ти да се кичи табелка звезден маг, отколкото психотерапевт. Таксите на последните бяха едва една десета от тези на първите, а и видите ли баламите цял живот все нещо учеха... Пък и караха пациентите си да учат, да полагат усилия, да разбират и осъзнават. Затова пък маговете с лекота изчистваха чакрите, срещу добри суми лекуваха кармата и готово. Христо намери майстора си - лунен чародей от степен 3.14-та по скалата на манипулация на хорските параноидни суеверия и баш налудности... Идилията на абсурда погали нежната му душа, а зелените идеи тихо хихикаха в съня му...

В един хубав ден в душата му се проясни. Страховете се утаиха на дъното - поне за малко. Христо изтрезня - тогава и новото поколение леки антипсихотици съвсем го върнаха в джаза на добруването. Не и без помощта на този съвременен екзорсист - психотерапевтът от Обеля, който му помогна да обели страховете от съзнанието си. Христо стъпи здраво на нозете на правата мисъл. Но и събуди в себе си онази безгранична вяра в Себе си и Живота, която осмисли и вля в живота му щастието...
...........................

*Забележка: горното е спонтанно написано. Всякакви прилики с лица и събития е случайна!