За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

събота, 29 декември 2012 г.

УСПЕХ


Да поговорим за успеха! Успехът на всички планове – духовен, ментален, емоционален, социален и финансов!

Да си чайка, летяща над зимното море... Птица, живееща в пълно сливане с природата. Тя не определя дали времето е добро или лошо, топло или студено, но просто резонира като частичка от цялото. Да си дърво, стабилно стъпило на скалата на самоувереността си. Дървото спокойно посреща и зимата и лятото - светът се движи около привидната му външна неподвижност, но вътрешно единство с целостта. Да си вълните на морето на ума си, раждащи уютния грохот на смелото творчество. Да пръскаш влагата на харизмата си, докато потъваш дълбоко в бедната на съзерцание на потенциала си. Да си зрителят, който прониква всичко и е навсякъде. Да си себе си и бидейки автентичен, да се осмелиш да се сливаш с другия и го водиш в посоката на щастието му!




Да погледнеш небето и се възхитиш - точно сега. На облаците, на процеждащата се светлина, на сезона, в който си. Да възпееш в тиха сърдечна мелодия красотата на творението и благодариш на Бога за плуването си в океана на живота!
Когато говорим за успеха, често го откъсваме от контекста на духовността, на хармонията с природата и истинната човечност. Така обаче, каквото и да постигнем, е невъзможно да почувстваме реално удовлетворение, тъй като източникът на всяко преживяване чувство за успех се крие в удовлетворението на духа ни! Чудесно е да живеем достоен живот на тази красива планета, да се ползваме от всички придобивки на съвременния социум, да живеем в красив дом, да управляваме добър автомобил, да печелим достатъчно финансови средства, управлявайки качествено ресурсите на бизнеса си. Но, ако материалната ни реализация е лишена от провеждане на душевното ни призвание, се превръща в кух  звън на евтини дрънкулки, празни от съдържанието на любовта.

Кога ще се научиш, човеко, че си тук на тази красива земя, за да обичаш, съзидаваш и бъдеш достоен господар в природата и?! Кога ще пречистиш съзнанието си, за да чуваш гласа на вътрешната си природа и слят с душата си, да знаеш, че и външната природа е неотделима част от теб самия?!

Науката, каквато е в наши дни, наистина няма нито обсега, нито инструментариума, нито познанието да каже каквото и да е за същността на живите същества, били те животни или хора! Всъщност дори това разделение е много условно. Има животни по-хора от хората, както и хора, по-животни от животните! Животните бозайници определено са индивидуалности, всяко със собствени личностови особености и характер! Който има очи, вижда! Който има уши, чува! Който има живо сърце, знае!

Тези, които са достатъчно луди да смятат, че могат да променят света, обикновено пробват, донякъде успяват, докато най-накрая стигнат до факта, че за да го направят, първо е нужно да променят себе си! Когато човек пречисти душата си от зависимости, страхове, пагубна вина и омраза, когато съзнателно преобразува съществото си така, че да хармонира в акорд със силата на духа отвътре, тогава влиянието му в света нараства естествено. Влияние, диктувано не от заграбени средства, а идващо от енергията на безкрая, течаща свободно. 

Някои са влиятелни по силата на наследеното си аристократично потекло, но други по силата на духа си! Някой се стреми към известност, бягайки от страха си, че е никой, но друг просто прелива от харизматично присъствие, идващо от присъствието на духа му! :)

Да скочиш в полета на вдъхновението си! Да прегърнеш страха си и се осмелиш! Когато скочиш с обич в страха си, осъзнаваш, че няма провал и падане, а литване в безкрая от възможности! Животът закриля смелите! Понякога си казваш: "Ами ако не се получи, ами ако не успея, ако се проваля...". Мъдрите обаче казват, че успехът се състои от 99% провал, а грешките са нормални долини по пътеката към още по-високи върхове на успехи! :)

"Животът няма да стане по-лесен. Нужно е ти да станеш по-силен!" 
Какво разбираме под сила обаче? Постоянна битка със страховете в сянката си, проектирана в желание за външни успехи на всяка цена чрез принципа "целта оправдава средствата"? Не мисля! За мен сила е онова спокойно чувство на обич и хармония, в което знам, че точно в този миг съм част от всичко и вече имам всичко необходимо, за да бъда щастлив - сега!
Така преживявайки успеха като състояние на съзнанието, мъдрият живее живота си социално адекватно – работи, поставя и постига цели, придобива материални ресурси. Но прави всичко това с радост, на игра, знаейки с всяка клетка от тялото си, че вътре в себе си притежава целия успех на света.

"Твърдящият, че нещо не може да бъде направено, не трябва да пречи на този, който го прави в момента!" Китайска поговорка
Когато хората съзират трудни невъзможности, аз виждам само предизвикващи ме възможности! Когато казват, че е тежко, аз виждам колко лек е кръстът
ми всъщност! Там, където народът се оплаква, че няма опции за развитие, аз се смея, осъзнавайки безброя от посоки, комбинации и недокоснати потенциали, чакащи осмелилия се да ги види, вземе и обработи до красивите брилянти на свободното предприемачество и творчество! Можеш ли да бъдеш предприемач? Да видиш отвисоко, от позицията на свободната си воля безбройните диаманти – възможности, стоящи недокоснати, въпреки тълпите наоколо им?! Недокоснати, тъй като се разкриват само за високата визия, смелото сърце, острия меч на проницателния ум, рештелната воля и действия.

Пабло Неруда - "Умира бавно този..."

Умира бавно този,
Който не пътува,
И този който не чете,
И който музика не слуша,
И който във очите няма благодарност.

Умира бавно този,
Който себеуважението си погубва сам,
И този който никому за нищо не е помага.

Умира бавно този,
Който с непознатите избягва да говори,
И който, роб на навиците стари,
Върви по пътища еднакви всеки ден,
И който никога не е сменил занятие,
И този който никога не е рискувал,
да промени цвета на дрехите дори.

Умира бавно този,
Който избягва всякакво вълнение,
И крие вихъра от чувства и емоции,
А с тях се връща блясъка в очите ни,
И се лекуват бързо наранените сърца.

Умира бавно този,
Който никога не сменя курса,
Нещастен в работата си и в любовта,
И този който не рискува нищо,
За да последва своята мечта,
И този който, па макар веднъж в живота,
Не е загърбил здравия си разум.

Живей сега,
Рискувай още днес и
Действай веднага!
Не се оставяй да умираш бавно!

Живееш или умираш? Ти решаваш! Следваш само утъпканите пътища на стадната посредственост или си позволяваш да проправиш своите пътеки на вдъхновеното творчество? Ставайки от сън, виждаш още един ужасно труден ден или обичаш трудностите, които те възкачват до силата ти?! Въздишаш като резултат на черногледите си фиксации или от възхищение пред чудото на живота? Живееш с пълното съзнание за вечността си или се вкопчваш в илюзията на преходностите? Обичаш ли се безусловно, следвайки пътя на сърцето си или привел се под гнета на малката си човешка цензура се виниш, унижавайки потенциала си? Ти решаваш!

Често ли чакаш кораба си, не виждайки излитащите самолети на безброй възможности наоколо? Понякога човек упорито търси място в каручката на другите, които му казват, че само тя е сигурният превоз за постигане на целите му. Ако се отърсиш от сугестията на стадното мислене, виждаш че животът ти предлага неограничен брой от 'спортни коли" на възможности за постигане на цели, които не си виждал поради тесните рамки на спъващи те програми в несъзнаваното ти. Когато се освободиш от тях, съзнаваш че сам избираш дали да ползваш волската кола, минаваща по утъпканите общоприети пътища или да се качиш на совалката на потенциала си, позволяваща ти неограничена визия и възможности!

Да си куче от краен квартал... Куче без порода и родословие, но с набито око, добро сърце, гъвкав ум и адаптивност! Колко лесно е да си потомствен аристократ, имащ всички предпоставки за социален успех и финансова кариера, но колко по-ценно е, когато тръгвайки от калта, сам постигаш висините си! ... :)

Гледаш телевизия - казват ти: "Мисли така!". Ходиш на училище - казват ти "бъди като другите, блей като овца и тогава големият вълк на талантите ти няма да ни безпокои! Мисли само в зададените от нас коловози и всичко ще бъде наред!". Отиваш на работа и шефът ти казва: "Искам от теб това, това и онова!". Ходиш по улицата и отразявайки се в другия, се стараеш да угодиш на полицията на общественото мнение! А ти къде си? Къде е свободната ти воля? Мислиш ли свободно? Чувстваш ли непредубедено от позициите на консенсуса за правилност, макар и да го отчиташ като една от милиардите възможности? Съществувайки живееш ли духа си? Или оставяш конците на силния на деня да определят менталната ти карта за света, а оттам и илюзията ти за щастие и поведението ти?
Така вълнуващо е да видиш живота си от високо, от позицията на духа си! Тогава знаеш, че целият ти живот е театър за душата ти! Театър, в който ти самият си сценарист, режисьор и актьор! :)

Често се говори за психосоматика, за конверзия на психичен конфликт в телесен симптом, в синдром или болест! Известно е, че психиката въздейства върху нервната система, тя върху ендокринната, а на свой ред последната върху имунната и т.н. - психоневроендокриноимунология! Случва се да забравяме обаче, че същият механизъм на "спускане" на психични импулси до телесни факти работи и в позитивна, жизнеутвърждаваща и адаптивна посока! Можеш да тежиш 180кг., но с осъзнаване и подходящи радостни усилия, да промениш всичко. Може да нямаш две ръце, но да тренираш таекуондо, да нямаш един крак, но да се занимаваш с карате. Можеш да имаш тяло със силни вродени деформации, но през силата на тоталното си самоприемане и благодарност на живота за предоставените шансове, да водиш мотивационни тренинги. Можеш да заекваш и се превърнеш в оратор. Можеш да имаш рак, но да оздравееш, ако имаш още работа за вършене на този свят и с помощта на подходящи осъзнаване и усилия. 

Да си вярваш! Да се фокусираш в целта си смело и вървейки по пътя на постигането и, да се радваш на всяка стъпка от процеса! Когато свободната воля се активира, събуди и задейства мощно, се променя погледът, излъчването, самият живот и съдба на човека! Защото, какво е съдбата, ако не конкретизация на поведението, идващо от пречупването на живота през възприятието, мислите и чувствата на характера ни?!

Знаеш, че си умен! Знаеш, че можеш! Знаеш, че си добронамерен и сърцат! Знаеш, че си истински Човек! Имаш аргументите и логиката, за да докажеш тезата си! Когато го правиш с равностоен опонент, си е радостно преживяване, което те предизвиква и вдъхновява! Опонирайки на идиот обаче, трябва да слезеш до неговата позиция на разбиране, което прави и теб идиот. Най-малкото, е скучно! :) В пътя на социалното си взаимодействие, ежедневно комуникираме, преливаме себе си в другите, обменяме мисли, чувства, решения, насоки, цели, енергия. Когато поставяме разумни аргументи и срещаме резонни отговори, се обогатяваме, стигаме до решение, консенсус или компромис. Когато обаче опонентът ни няма капацитет за зряло взаимодействие, има ли нужда от говорене пред стената на глупостта? Просто е нужно да опознаем нравите им и от позицията на знанието си, да постигнем целите си!

 Разбира се, говорим за архетипи. Кучета мазохисти, котки нарцисисти... Прасетата обаче са интелигентни реалисти! :) Ако пренесем въпросните три архетипни отношения към господаря в човешкото отношение към Бога, се получава следното. Почитаме божественото с кучешко раболепно подчинение, виждаме бога като баща, като голям и надхвърлящ ни - примитивно отношение, но някакво начало на себе познанието. Вторият вариант с котешкото архетипно отношение - виждаме бога като обслужващ нарцистичните желания на егото си, сякаш безкраят (вселената) е длъжен да се върти около малките ни прищевки, в духа на американското четиво за хора с IQ под 90 "тайната". :) Третият "прасешки" вариант приема отношението въплътен Човек - Бог като равнопоставено сътворчество. Защото Човекът - този реалният Човек отвътре е искра от Бога! :) Когато осъзнаеш себе си като творчески огън, разбираш, че сам определяш как, къде, с кого и колко да случиш успеха си! Защото вече го имаш в целостта на съществото си!



 Ако проследим липсите, които Гандиджи споменава, виждаме че практически винаги става дума за бездуховност, за откъсване на вътрешнопсихичния ни, социален и икономически живот от принципите на любовта и мъдростта, идващи от същината на човечността ни! Без тях обаче няма щастие, колкото и пари и власт да има откъснатата от душата си марионетка, движена от конците на алчността. Ако няма щастие, къде е смисълът на цялото трупане и запасяване, власт и его контрол?! Когато липсва онази любов, преживявайки която знаеш, че си неделимо единство с брата си човек, животно и въобще, част от потока на живота, тогава откъснатото от източника си его пробва да компенсира с илюзиите на социалната власт, успех и контрол. Мога ясно да проследя този социален невротичен или психопатен механизъм, прозирайки пълната му аналогия с вътрешнопсихичния такъв. Когато човек е откъснат от целостта си, в него зейва празнина, запълвана от...страх. Той автоматично компенсира чрез опити за свръхконтрол, с което единствено засилва и увековечава страха си! Решението, както в интрапсихичен, така и в социален план, е разкриване на връзката с изначалната човешка природа, от която извира любовта, смисъла, щастието и хармонията! Тогава индивидът се превръща от двунога гола маймуна в Човек! Сърцето ми винаги е виждало този свят, населен от Човеци...

Има любов, която изяжда, вземайки всичко! Има Любов, която въздига, давайки от преливането си, без да иска нищо! "Както дъждът пада еднакво върху праведния и грешния, не натоварвай сърцето си с оценки, но заливай всички с емпатията си еднакво!" Сидхарта Гаутама (Буда)
Каква сила и овладяност се изискват, за да обичаш като слънцето - да светиш еднакво и на добрия и на другия. Какво сливане със същината на духа е нужно, за да лееш състраданието си еднакво и към праведния и нараняващия те! 
Но, гласът на духа извътре повелява това – без думи, но с импулсите на съчувственото състрадание и обич! Когато живееш това знание, познаваш и отговорността, която то носи със себе си. Тогава насочваш житейските си стъпки и успехи така, че да резонират с повика на Вселената в теб!

Освен в икономически план, успехът се проявява и в междуполовите междуличностови отношения. Как да се чувстваш в успешна и щастлива връзка, ако се вкопчваш в другия като в спасителен пояс, ако си свръхизискващ, ако контролиращо потискаш или мазохистично се жертваш, ако бягаш в илюзията на фантазиите си, стоящ студено отдръпнат от реалното случване на връзката с другия? „Никога не преследвай любов, привързаност или внимание. Ако не ги получаваш свободно от другия, просто не си струва“. Важна и вярна мисъл и за двата пола! Ако пробваш да изкопчиш частица изпросено внимание, другият бързо се задушава от щенията ти! Ако обаче свободно, като слънцето даваш, първо си вътрешно относително свободен и второ, човекът, с когото си, с охота жадува да бъде с теб и да ти дари сърцето си!

"Истината е, че не можеш да опитваш да приемеш. Опитването е противоположното на приемането. Да приемеш означава да се откажеш да опитваш да приемеш!" Адишанти
Много мъдро казано, така е!
Докато не трансформираме страховете си, сме в плен на програми, които изсмукват потенциала ни и ограничават успеха ни на всеки план от съществуването ни. Опитът ми говори, че когато е осъзнат, страхът изчезва, когато бъде залят с любящото приемане на духа ни, през смиреното преклонение на егото ни. Често хората ме питат как да приемат страха си... Всъщност, за да стигне човек до реалното приемане, в което няма опитване, все пак са нужни опитвания. Те са една преструвка, опит егото да имитира сърдечното приемане, което е илюзия... Но, в тези опити, чрез визуализация, разговорно въздействие, анализ, психотелесни и поведенчески методи, умът пробва да резонира с цялостта, докато се откаже и предаде... Тогава идва и истинското приемане, истинското отпускане и плаване заедно с, а не против ставащото, което трансформира всичко! Но, умът си иска неговото и когато човек не е подготвен, именно работата по съзнателното му смирение (усмиряване), води до разтваряне на истинското сърдечното приемане - едва след като човек се научи да пуска его контрола, да скача в потенциала си. Тогава осъзнава, че няма провал, полудяване или смърт, а полет в безкрая от опции и истинско вдъхновение!

Как обаче се трансформира собствената енергия на страха без приемане, аз това не знам. Знам, че ако пробваме да трансформираме, поставяйки дистанция от известно отричане, потискане, изтласкване между съзнанието си и страха в несъзнаваното, дори и прикривайки това потискане пред самите себе си, интелектуализирайки го в термините на трансформацията, знам че страхът единствено може да бъде подхранен! Това говори и опитът ми и психодинамичната мисъл!

Ако целта ни е изгонване на страха, той е враг, нещо излишно, гадно, пречка. Какъв по-сигурен начин от такова виждане да го угоиш до една чудесна невротичност?! Ако видиш страха като част от себе си, като послание, като призив за осъзнаване и блага промяна, тогава борба или бягане от него няма! Има обикването му - това го стапя, а същевременно учиш уроците си по дълбинна оцялостена (а не изкуствена, в борбата на съзнанието с подсъзнанието) смелост, смирение, от което извира мир и щастие, обич към самия себе си и другите... При всекиго уроците са лични, разбира се! Как да го приемеш ли? Ето, Адишанти предлага начин - като спреш не само да се бориш или бягаш от него, но и като спреш да се опитваш да го приемаш! Защото го приема не умът, а сърцето ти! На практика, през тялото, това е отпускане и плаване заедно с него, а не против него. През ума е липсата на определянето му като добър или друг. Тогава естествено се ражда и разтвореното любящо приемане, което разтваря страха и учи на конкретните уроци! Тези уроци разбира се, се анализират и човекът се насочва меко в посоката им! Но, самото приемане на страха вече автоматично води до ученето, което страхът цели! Тогава сеосвобождава силата на потенциала, която с лекота и радост насочва по стъпките на предопределените успехи!



Ето, идва краят на тази непринудена статия. Но, има ли край въобще? Съществува трансформация, продължение, преход, промяна - край обаче няма! Да, светът се променя - моралът, разбиранията, социалните норми или липсата им... В момента обществото на човека е като разбунен кошер - старите правила не важат, а новите, тези на любовта и хармонията, още не са се установили! Всичко негативно излиза наяве, че и се рекламира открито... В същото време светлината на себепознанието залива душите ни - който резонира с нея, я приема. Който не - реагира с още повече мътилка, изплуваща на повърхността му... 

Мъдрият избира пътя на духа си, път воден от живото сърце на любовта и силата! Път със сърце!