ЯДРОТО НА УСПЕХА

ЯДРОТО НА УСПЕХА



Има много техники за целеполагане и постигане на успех. Техники от невро лингвистичното програмиране, психотерапията фокусирана в решения, популярни книги и т.н. Всички тези методи са чудесни! Липсва им обаче ядро, сърцевина, център на гравитация, от позицията на който да бъдат успешно прилагани!

Ядрото на успеха – здрава способност за отлагане на удоволствието

В началото на 20-ти век този гений в областта на когнитивната наука: Фройд, формулира два централни опониращи си когнитивни принципа. Принципът на удоволствието и принципът на реалността. Комплексната ни когниция е тласкана от най-изначалния базов принцип на удоволствието. Дейностите ни, целите ни, психичната ни и социална дейност да подчинени до голяма степен на принципа на получаване на удоволствено възнаграждение. Нагонът в нас желае незабавна гратификация, тук и сега, без значение личностов и социален просперитет, професионални и персонални цели – тук и сега, на всяка цена! Това е ключов нагон във всяко живо биологично същество – освен в хората, той е централният двигател и при животните. Нагонът за удоволствие е неизменно преплетен о неврално идентичен със сексуалния нагон. Този нагон, ако е задоволяван директно, осигурява моментната изгода на незабавно полученото удоволствие. Нерядко обаче незабавното задоволявне на удоволствения драйв противоречи на другия централен когнитивен принцип – на реалността. Директното и безусловно задоволяване на принципа на удоволствието в крайната си степен може да доведе до зависимости, липса на адекватна професионална и социална реализация.

Здравата способност за отлагане на удоволствието означава умението ни да издържаме на напрежението от неудовлетворения нагон и да получаваме удоволствие по по-забавения и опосредствен, но по-печеливш стратегически начин на постигане на социални, професионални, личностови, междуличностови и духовни успехи и развитие!

Доколкото владеем горната способност, дотолкова и успехът ни следва като сигурна сянка! Умението да отлагаме удоволствието и да го получаваме по сублимиран духовен, социален и професионален начин ни определя като съзнателни разумни човеци!

В Станфорд е направен дългосрочен експеримент, при който група от деца са оставени за 15 мин. в стая, като пред всяко от тях е поставен бонбон. Казано им е, че ако изчакат 15 мин., докато се върне госпожата, ще им дадат още един бонбон. Децата са оставени сами за 15 мин. и са наблюдавани с камера. Три от четири деца изяждат бонбона или веднага или след няколко минути. Някои обаче издържат на изкушението – миришат го, поднасят го към устата си и го връщат, протягат пръстчета към него и рисуват наоколо му в опит да отклонят вниманието си... Едно от четири деца издържа и получава още един бонбон след 15-тте минути. Животът на тези деца е проследен. След 20 години се открива огромна разлика в академичното и професионалното развитие на децата. Тези, които са изяли бонбона веднага, често не са завършили и средно образование още, имат слаби оценки, социални неудачи провалят се в много области, имат импулсивно и прекалено нестабилно поведение. Другите деца, тези малцината, които са издържали на изкушението, без изключение са всред топ успешните за възрастта си във всяко едно отношение!

Експериментът добре илюстрира ключовата роля на способността за отлагане на удоволствието и получаването му по сублимиран, социално и професионално успешен начин!

Опасности при отлагането и сублимирането на удоволствието

Способността за сублимирано задоволяване на удоволствения нагон ни определя като разумни и съзнателни хора! Има някои опасности обаче, които могат да се появят при прекалено настойчиво и ригидно следване принцип ана реалността: това са невротичните перфекционизъм, максимализъм, черно бяло мислене, свръхфиксираност в целта и неспособност за преживяване на радост при самия процес на достигането и, тревожна раздразнителност, депресивност при невъзможност за постигане на целите, болна свръхамбициозност, натрапчиво мислене и поведение, здравна тревожност. Перфекционистичният характер и свръхамбициозността по правило са просто характерова защита от несъзнаваните негативни вярвания за провал, неуспех и ниска себеоценка, наситени със страх и вина. При подобна характерова структура способността за отлагане на удоволствието се е превърнала в болна, тласкана от сублиминални страхове невротична дезадаптивна защита. Струните на психичната цигулка са се натегнали прекомерно от комплексите на страховете.

Баланс

В системите за личностово развитие на изтока е известна максимата: „Да действаш в бездействието. Да бездействаш в действието!” Когато се стремиш към целта си фокусирано и упорито, нека умът ти бъде спокоен, приемащ естествените сривове и неудачи по пътя на постигане не като провал, а като нормални уроци и учене за още по-добро постигане. Докато се стремиш към успеха си, нека умът ти бъде в радостта от следването на самия път, на самия процес по постигане на целта. Когато си планирал добре постигането на целта и вече си тръгнал по пътя, действай с наслаждение, с релаксиран и винаги готов за всякакви изходи отворен и спокоен ум. Точно когато приемаш загубата за нещо нормално, тогава постигаш печалбата на успеха!

Успех в пътя!

Орлин Баев
Психолог-психотерапевт