За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Рецепта на лек при хипохондрия

Лекарство - разказ от Дж.К.Джером – чете се всеки ден в продължения на 17 дни, след това през ден още 13 дни и накрая 32 дни – през 4 дни. Тогава идва ефектът от него. Лекарството се чете в точната последователност и ред, като се разтваря в чашата на съзнанието ви с хумор на вкус! :) :) :)
.................................................................................

Бяхме четирима – Джордж, Уилям Самюел Харис, аз и Монтморенси. Седяхме в моята стая, пушехме и се окайвахме един пред друг – от гледна точка на здравето си, разбира се.
Всички се чувствахме неразположени и това почваше да ни плаши. Харис каза, че имал от време на време такова силно виене на свят, че просто не знаел какво върши. Тогава и Джордж каза, че и той понякога имал силни световъртежи и просто не знаел какво върши в такива моменти. Що се отнася до мен, нещо не бе наред с черния ми дроб. Знаех, че черният ми дроб не е наред, защото неотдавна бях прочел едно дълго упътване за някаква панацея срещу чернодробни болки, в което подробно бяха описани различните признаци, по които човек може да познае кога черният му дроб не е наред. Бях открил всички признаци в мен.
Невероятно наистина, но просто не мога да прочета някаква реклама за специално лекарство, без да стигна до неизбежното заключение, че страдам тъкмо от болестта, за която се разправя в нея, и то в най-злокачествената u форма. И във всеки отделен случай диагнозата сякаш съвпада напълно с всички усещания, които съм имал до ден днешен.
Помня, че бях отишъл един ден в Британския музей, за да прочета нещо във връзка с лечението на някаква най-обикновена болест, която ме бе хванала – сенна хрема, ако не ме лъже паметта. Свалих книгата и прочетох всичко, което трябваше, после някак разсеяно запрелиствах страниците и почнах лениво да проучвам разни болести. Не помня вече какво беше първото разстройство, в което се задълбочих – някакъв страшен и опустошителен бич, уверен съм в това, – и още преди да прегледам набързо дори половината “предварителните симптоми”, бях вече напълно убеден, че съм хванал болестта.
Поседях тъй известно време, цял смразен от ужас; после отново запрелиствах страниците, но вече равнодушно, обзет от отчаяние. Стигнах до коремния тиф, прочетох симптомите и открих, че имам коремен тиф. Трябва да съм боледувал месеци наред, без сам да подозирам. Хрумна ми, че навярно страдам и от други болести. Намерих болестта на свети Вит и открих, както и очаквах, че съм пипнал и нея. Моят случай ме заинтригува. Реших да разчопля въпроса докрай и затова започнах по азбучен ред – прегледах “аденопатия” и узнах, че съм заболял наскоро от нея и че острата фаза на болестта ще настъпи след около две седмици. С облекчение открих, че болестта на Брайт ме е засегнала в по-лека форма, тъй че – що се отнася до нея – бих могъл да живея още доста години. Имах и холера – със страшни усложнения, а по всичко личеше, че съм се родил с дифтерит. Добросъвестно прерових двайсет и шестте букви на азбуката и можах да се убедя, че единствената болест, която ме бе отминала, е хронично възпаление на капачето на коляното.
Отначало това донякъде ме натъжи; то приличаше почти на обида. Защо ли не страдах от хронично възпаление на капачето на коляното? Откъде-накъде едно такова оскърбително изключение? Скоро обаче в мен надделяха други, не тъй алчни чувства. Като размислих, че имам всички болести, за които пише във фармацевтиката, престанах да бъда тъй себичен и реших да мина и без възпаление на капачето на коляното. Подаграта, изглежда, ме бе хванала в най-злокачествена форма, без сам да съзнавам това; а по всичко личеше, че страдам от общо разстройство на ензимите още от юношески години. Това бе последната болест в книгата и аз реших, че здравето ми не куца в друго отношение.
Седях и размишлявах. Струваше ми се, че сигурно съм много интересен случай от медицинска гледна точка и че бих представлявал същинска находка за една аудитория от студенти. Те биха се избавили от необходимостта да обикалят болниците по визитации. Самият аз представлявах цяла клиника. За тях би било достатъчно само да обикалят край мен, за да си получат след време и дипломите.
После се запитах колко ли време ми остава да живея. Постарах се сам да се прегледам. Измерих си пулса. Отначало изобщо не можах да го намеря. Сетне той заби просто изведнъж. Извадих часовника и почнах да броя. Преброих сто четирийсет и седем удара в минута. Опитах се да почувствам сърцето си, но не можах да го намеря. Бе спряло да бие. Сега, разбира се, съм на мнение, че трябва да е било на мястото си и да е биело през цялото време, но още не мога да си обясня как и защо. Потупах се навсякъде отпред, започвайки от това, което наричам талия, и свършвайки с главата. Потупах се отсам-оттам и по слабините и дори някъде нагоре по гърба, но нито долових нещо, нито почувствах каквото и да е. Опитах се да прегледам и езика си. Извадих го, колкото се може повече, затворих едното си око и се помъчих да го изследвам с другото. Видях само крайчеца му. Единствената полза, която извлякох от този опит, се сведе до още по-голяма увереност от преди, че имам скарлатина.
В читалнята бях влязъл като щастлив и здрав човек. Измъкнах се навън като същинска развалина.
Отидох да видя лекаря си. Той ми е отдавнашен приятел. Когато ми се струва, че съм болен, той измерва пулса ми, преглежда езика ми и разговаря с мен за времето, при това винаги безплатно; затова реших да го зарадвам и отидох да ме прегледа. “Всеки лекар се нуждае най-вече от практика – рекох на себе си. – Нека ме прегледа: ще натрупа повече практика от мен, отколкото от хиляда и седемстотин обикновени, нищо и никакви пациенти с по една или две болести”. И тъй, отидох право при него.
– Кажи – рече той, – кажи от какво се оплакваш.
– Няма да ти губя времето, драги мой – подзех в отговор, – да ти разправям за болестите си. Животът е кратък, а ти може да умреш още преди да привърша. Ще ти кажа обаче от какво не боледувам. Нямам хроническо възпаление на капачето на коляното. Не мога да ти обясня защо нямам възпаление на капачето на коляното, но истината е, че не страдам от тая болест. Имам обаче всички останали болести.
После му разправих как бях стигнал до този извод.
Тогава той просто ме разпъна върху кушетката и ме заразглежда отвисоко, после сграбчи китката ми, сетне ме тупна по гърдите, и то тъкмо когато най-малко очаквах това – една доста подла постъпка, ако питате мен, – а веднага след това ме блъсна с глава. Накрая седна, надраска нещо на едно листче, сгъна го и ми го подаде, а аз го сложих в джоба и си отидох.
Не го отворих. Отнесох го в най-близката аптека и го представих. Човекът го прочете и веднага ми го върна, казвайки, че не държи на склад такива неща.
– Но нали сте аптекар? – възразих аз.
– Да, аптекар съм – отвърна той. – Ако бях нещо по средата между смесен магазин и семеен пансион, може би щях да мога да ви услужа. Понеже съм само аптекар, срещам известни затруднения.
Тогава прочетох написаното, а то гласеше, както следва:

1/4 бифтек и
1/2 литър горчива бира на всеки 6 часа
1 разходка от 15 километра всяка сутрин
1 легло точно в 11 часа всяка вечер.
И не измъчвай мозъка си с неща,
които не разбираш!


Следвах тези указания с щастливия резултат – ако трябва да говоря лично за себе си, – че животът ми бе спасен тогава и пулсира в мен до ден днешен.
Но да се върна към настоящия случай и упътването за рекламирания чернодробен специалитет – аз безспорно имах всички симптоми, най-важният от които се свеждаше до “определено неразположение към всякакъв труд”.
Никакви думи не могат да опишат мъките ми по тоя повод! От най-ранно детство съм същински мъченик. Когато бях юноша, тая болест не ме оставяше нито за ден. Тогава никой не знаеше, че всичко иде от черния ми дроб. В онова време медицината не беше толкова напреднала и всички отдаваха болестта ми на обикновен мързел.
– Ей, ти, малък некадърнико – казваха ми, – хайде ставай, та да свършиш нещо полезно!
Никой, разбира се, не знаеше, че съм болен.
Не ми даваха хапчета; удряха ме по главата. Колкото и странно да изглежда това, тия плесници често ми помагаха, поне за малко. Имаше случаи, когато само една плесница се отразяваше по-благотворно върху черния ми дроб, отколкото въздействието на цяла кутия с хапчета в днешни дни, и ме подтикваше да скоча начаса и без да губя нито минутка, да свърша работата, която ме караха да върша.
Всъщност това се случва доста често – простите старовремски средства понякога се оказват по-резултатни, отколкото цяла аптека с бурканчета и шишенца.
Седяхме тъй към половин час, описвайки болестите си един на друг. Аз обясних на Джордж и на Уилям Харис как се чувствам всяка сутрин, ставайки от леглото, а Уилям Харис ни разправи как се чувства, когато си ляга; и Джордж, който стоеше върху килима пред камината, ни изнесе същинско представление, за да покаже как се чувства нощем.
Джордж си въобразява, че е болен; но всъщност, между нас казано, той винаги е в отлично здраве.
В този момент госпожа Попетс почука на вратата, за да попита дали сме готови за вечерята. Тъжно се усмихнахме един на друг и си казахме, че все ще е по-добре да се опитаме да хапнем нещичко. Харис рече, че малко храна в стомаха често има свойството да прокужда болестта; и тогава госпожа Попетс донесе подноса, а ние насядахме около масата и хапнахме малко бифтек с лук и торта с ревен.
Трябва да съм бил много слаб по онова време; защото, доколкото си спомням, само след около половин час вече не проявявах никакъв интерес към храната – нещо необичайно за мене – и дори се отказах от сиренето.
Изпълнили това задължение, отново наляхме чашите, напълнихме лулите си и подновихме разговора около здравословното ни състояние. Никой от нас нямаше ясна представа, точно от какво страда; но по един въпрос всички бяхме единодушни – болестите ни, каквито и да бяха, се дължаха на преумора.
– Нужна ни е почивка – заяви Харис.
– Почивка и пълна промяна на обстановката – добави Джордж. – Мозъчната преумора е предизвикала общо разстройство на нервната ни система. Промяната на обстановката и пълната липса на всякакви поводи да напрягаме мозъците си ще възстановят умственото равновесие на всекиго от нас.
Джордж има някакъв братовчед, когото обикновено вписват в официалните регистри като студент медик; затова, без сам да ще, той говори донякъде като човек от лекарско семейство. :):):)

Забележка: разказът и дозировката на лекарствената му употреба са предоставени от д-р Тодор Първанов. :)

23 коментара:

  1. Една от най - любимите ми книги...изпитано, помага и при депресивни симптоми:))).

    ОтговорИзтриване
  2. Тук все едно аз самия описвам ежедневните си терзания.Вече съм бил болен от всички видове рак, хепатит и какво ли още не.Наистина не е приятно, но в крайна сметка ако се опиташ да погледнеш на състоянието си с хумор,може дълго време да се посмееш.Точно тази статия ме накара да си спомня как имаше дълъг период, в който черният ми дроб сякаш ми "тежеше" и бях 1000% сигурен, че имам цироза от рядък вид, но най-тъжното е как никой не ти вярва като кажеш, че си болен от неизлечима болест.;)

    ОтговорИзтриване
  3. Тъжно, по-тъжно, най-тъжно... весело, по-весело, ултра весело :) !

    ОтговорИзтриване
  4. a tova neshto trqbva li da go pravim
    1/4 бифтек и
    1/2 литър горчива бира на всеки 6 часа
    1 разходка от 15 километра всяка сутрин
    1 легло точно в 11 часа всяка вечер.
    И не измъчвай мозъка си с неща,
    които не разбираш!

    ОтговорИзтриване
  5. Всъщност, като оставим настрана бифтека и бирата (е, бирата не съвсем... :) , им амного резон в тези думи. Спорт и преди всичко, "спри да задоволяваш комплексите си през рационализираното си и филтриращо реалността ти търсене на болести!"

    ОтговорИзтриване
  6. Добър вечер Орлин.Само че...ударението е на о-то,защото е толкова красиво.Орлин,възхищавам се,че има такъв човек.Приятна вечер.

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря сърдечно,анонимен! Оценявам думите ти! Старая се да провеждам Виделината, колкото е рекъл Господ!

    ОтговорИзтриване
  8. Странно.Зная,че всяка дума ,мисъл...има смисъл.Само че,при мен не се появи мисъл от прочетеното,а се появи картина......Беше миг,един кратък миг,в който се разминахме в дъжда.Защо ли?Може би защото,дъждът бе тъй силен ,а чистачките на вашият автомобил ,не смогваха да избистрят стъклата от дъжда,който бе неуморим.Бях тъй близо до вас,но се движех по тротоара.Бях мокра,но пристъпвах смело и не се страхувах,че ще оцелея след този весел дъжд.Но миг,само за миг...видях човекът,който се усмихваше/едва ли на мен,че бях с чадър,но мокра/Видях човекът,устремен напред.Очите сияеха и бяха сини,тъй нежно сини ,като морето.В този момент си казах:да,това е той.Човекът от който имам нужда.Разминахме се,защото не се познавахме,но бяхме близки,защото...много пъти съм си писала с този човек.А той неуморно помага и.....Картина не успях да нарисувам,защото дъждът я отми, но в мен тя остана в едно малко ъгълче на паметта.Ще запазя тази картина и няма да я нарисувам,защото ..."не всеки ден вали дъжд":) Понякога и аз съм усмихната.Благодаря.

    ОтговорИзтриване
  9. Добър ден Орлин.В навечерието сме на най-светлият празник"бъдни вечер". Малко е,но много искам нещо да ви подаря.Не е нещо,което нямате,а нещо,което имате .Уважение....да...нарича се уважение,защото макар разстоянието от което пиша да е много далечно....Времето скъсява това разстояние и сега съм тъй близо до Вас.Затова...искам да ви поднеса едно благодаря и..."весела Коледа".

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ви! Уважение и сърдечни пожелания за светла бъдни вечер и нова година! Амин

      Изтриване
  10. много,поучителни.статии,иннтересни,
    и,повдигащи,духа,.,

    ОтговорИзтриване
  11. Добър ден,анонимен.Отговарям ВИ/АНОНИМНА/Не , защото написаното е интерактивно,а защото за миг си представих...че написаното е от някоя станция на метрото в София.Бързали сте да ни разсмеете..т.е. да се почувствам щастлива.А една буква само ...ме сближи до Вас.Това ме накара да се усмихна.А не е ли прекрасно...в днешното забързано време,да разберем,че усмивката е за всеки,който желае,обича и тези,които ни карат да сме позитивни.Прекрасен е животът.

    ОтговорИзтриване
  12. Здравейте господин Баев.Има нещо,което тук ме кара да се чувствам щастлива.Не зная какво е,но щом съм тук,означава,че е нещо,което е по-силно от настоящето.А може би послание...да,да думички,повдигащи духа....И ето....появи се една преливаща вълничка,която ме погали като вятър,докосна ме ..и стопли ми душата....Зная,че морето сега е студено,солена е вълната,но има нещо,което топли в тези зимни дни....Приятелство,доброта....Благодаря.

    ОтговорИзтриване
  13. Здравейте г-н Баев. Аз съм майка на 2 годишно момченце. Кърмила съм го 2 месеца и половина, но и днес като се стисна и имам секрет, ходила съм на какви ли не доктори и изследвания и всички ми казват че е нормално и може да продължи години наред. Даже имам приятелки които го имат този секрет повече време от мен. Но това не ми дава спокойствие и само го мисля, успокоявам се за малко и пак почвам.Ще съм ви много благодарна ако ми помогнете да преодолея тези мисли.

    ОтговорИзтриване
  14. Здравейте, господин Баев! Казвам се Цветелина Иванова на 46 години съм. Страдам вече 6 години от ОКР-хипохондрия.В града, в който живея ходих при много специалисти, но никой не ми постави точната диагноза, даваха ми коктейл от хапчета без никакъв резултат. В един момент състоянието ми не можеше да бъде по-тежко и моите близки ме посъветваха са отида в чужбина.Стигнах в Италия с неимоверни усилия и там вече разбрах диагнозата- тотална депресиа и ОКР.Специалиста с медикаменти ме вдигна на крака, но и ме предопреди, че без терапия няма да имам резултата, който исках, наистина ОКР остана.Отново се пробвах да отида на терапия в своя град- пълен провал.Наскоро разбрах за клиника в Америка, в Калифорния, в която успешно се лекува ОКР, чрез изпращане на импулси в мозъка. Резултатите са впечатляващи.Знаете ли дали в България има подобна практика?
    Сега когато знам, че Вие сте наясно с всичко свързано с ОКР за мен има светлина в тонела. Много бих искала да се срещна с вас.Благодаря Ви!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте, Цветелина!

      Ще ви отговоря искрено! Не вярвам в безобидността и дори в нуждата от инвазивни методи от рода на изпращане на импулси в мозъка или операция или въздействие чрез внедрени електроди и т.н. при окр! Знам, че дори и да има реално променени мозъчни неврални "пътечки" при обсесивно компулсивното р-во, при хипохондрията, при зависимостите и т.н., те са породени от определени характерови наличности, емоционални факти, процеси в психодинамиката. Съответно, същата психика, която е породила обсесиите и компулсиите, може да промени всичко в здрава посока! Чрез методите на неврологията, колкото и нови и модерни да са, може механично да се повлияе реално на вече създадени неврални вериги, да. Но, това е въздействие върху следствието! Как с подобни методи може да се повлияе върху перфекционизма, върху свръхконтрола, върху защитното дразнене и негативно руминиране, така типични за окр? Как може да се премахнат чрез подобни методи дълбоките страхове от живота, от смъртта, недоверието в тялото, в Бога и Вселената? Как може така да се прекъсе битката със сянката, как може да се промени характерът? Може временно и механично да се облекчи положението, но при липса на промяна в характера, механичното въздействие би било само премахване на "външната аларма" на симптоматиката. А дълбоките психични причини ще бъдат налице и ако не се върнат след време като същото р-во, биха създали друго невротично такова или биха соматизирали психичното напрежение в телесен факт... С това далеч не отричам методие на неврологията. Само твърдя, че при психичните разстройства те са вторични! Човекът приема ставащото като болест, като зло, вместо да научи уроците по психична промяна, които то носи! Темата е дълга и може да се погледне под различни ъгли, но накратко и непълно, това е мнението ми!

      Изтриване
  15. ЗДРАВЕЙТЕ Г-Н БАЕВ,МНОГО МИ ХАРЕСАХА И МИ СЕ СТРУВАТ МНОГО ПОЛЕЗНИ СТАТИИТЕ И ОТГОВОРИТЕ КОИТО ВИЕ ДАВАТЕ.МОЯТ ПРОБЛЕМ Е СЛЕДНИЯТ:ИМАМ ДЕТЕНЦЕ НЕ 5 ГОДИНИ,МНОГО СЛАДКО И УМНО МОМИЧЕНЦЕ,УСТРОЕНА СЪМ ИМАМ ЖИЛИЩЕ,ЩАСТЛИВО ОМЪЖЕНА,НО ОТ ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ ОТ ОКОЛО 9 МЕСЕЦА ИЗПИТВАМ НЯКАКВО НЕОБЯСНИМО ТРЕВОЖНО ЧУВСТВО.МИСЛЯ СИ ЧЕ НЕЩО ЛОШО ЩЕ СЕ СЛУЧИ С МЕН ИЛИ С ДЕТЕТО МИ,ДОРИ СИ МИСЛЯ ЧЕ МОГА ДА УМРА,ЗАПОЧНА ДА МЕ БОЛИ ДЯСНАТА РЪКА И СЪОТВЕТНО АЗ ДА ЧЕТА ВСЕВЪЗМОЖНИ СТАТИИ В ИНТЕРНЕТ,ПОСТАВЯМ СИ МНОГО СТРАШНИ ДИАГНОЗИ.НЯКОЙ ПЪТ КАКТО СИ СТОЯ УСЕШТАМ НЯКАКВИ СТРАННИ ВЪЛНИ ПО ТЯЛОТО СИ И СЪРЦЕБИЕНЕ,ИЗПАДАМ В УЖАС.ТА ВЪПРОСЪТ МИ Е ДАЛИ Е ВЪЗМОЖНО БОЛКАТА В РЪКАТА ДА Е НА НЕРВНА ПОЧВА,САМО ДА ДОПЪЛНЯ ЧЕ В МОМЕНТА СЪМ БЕЗРАБОТНА А ПРЕДИ РАБОТЕХ И МНОГО ТЕЖКО ПРИЕХ ОСТАВАНЕТО БЕЗ РАБОТА.БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО

    ОтговорИзтриване
  16. Не съм специалист, но отговорът се крие във въпросът ви, анонимен. Важното е да имате програма за всеки ден-ставане в 7, спорт, закуска, приятели, ама истински и някакво приятно хоби, просто да сте ангажирана откъм мисли. Иначе съм сигурен, че ви няма нищо чисто физически. И вяра, вярата в Бога прави чудеса!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  17. Здравейте този форум действащ ли е ?

    ОтговорИзтриване
  18. Кой форум - отговорите под статията ли? Евентуално да, но е неефективна комуникация.

    ОтговорИзтриване
  19. Искрено ме разсмя този разказ и до голяма част припознах себе си.Аз съм момиче на 22 години и преди няколко месеца преживях първата си паник атака.Първо докато разбера какво ми се случва и че физически явно ми няма нищо...мина доста време.Ходих по какви ли не изследвания,главно за сърцето,откри се малък дефект,който си ми е вроден и не е опасен,но е добре да си знам,че го имам и да си го следя.То не беше дереализация не беше чудо,пък си мислех,че полудявам,пък сърцебиене,потене на ръцете и тн. първите дни след като ми се случи,не съм излизала от нас,а като излязох,все едно за пръв път излизах сред хора.Ебати стреса.И започна да не ми се излиза и месец и нещо не съм излизала по-далече от магазина пред нас.Получавах паник атаки ден и нощ и това стана част от мен.Будя се с мисълта за това,лягам си с мисълта за това.В един момент обаче осъзнах,че това е смешно.Да позволявам това нещо да контролира живота ми и мен самата и едва ли не да се обуславям с него????Не,мерси.Дойде нова година,ново начало,нов късмет.Имала съм моменти на отчаяние,няма да крия,но гледам да ги преодолявам сравнително бързо.Паник атаки тази година не съм имала,слава Богу.Та от опита ми до момента бих посъветвала всички,минаващи през този ужас:осмислете живота си!намерете си занимания,работа,хобита,обградете се с хора,спрете по цял ден да седите и да си пишете симптомите в гугъл,защото излиза от 'компетентните' семкаджии ,че ви има всичко(физически и психически) и си нямат друга работа освен да всяват паника при и без това паникьосаните.(аз лично също съм правила грешката да питам гугъл какво ми има и стигнах до заключението,че колкото по-малко знаеш,толкова по-добре).Всичко в този живот се случва с причина,аз започнах да приемам паник атаките по философски начин.Случват ми се,за да ми подскажат,че трябва да променя нещо(минималното нещо,което промених,беше,че спрях цигарите),да се взема в ръце и да започна да действам.Та аз съм на 22 години,животът е пред мен.Започнах и да се занимавам с йога,която също ми помага много с различните техники за дишане и успокояване на ума.Препоръчвам я горещо.Обградете се с позитивни хора и се кефете на живота!Това са проблеми на съвремието:баба ви дали е имала паник атаки като е ставала в 5 сутринта, имала е да прекопа градината,да издои кравите и да нахрани 5 деца.Не мисля.Не си мислете,че полудявате:не полудявате!Кой луд си е признал,че е луд?И не на последно място:на който му е писано да се удави,няма да се обеси (и обратното).Всеки си носи кръста и му е начертано кога и как да си отиде,това не можем да го променим и да искаме.Камо ли пък като седим и чакаме да се случи,само защото имаме такова чувство.Желая късмет на всички (включително и на себе си) и помнете,че паниката е най-лошият съветник във всяка една ситуация.

    ОтговорИзтриване
  20. Искрено ме разсмя този разказ и до голяма част припознах себе си.Аз съм момиче на 22 години и преди няколко месеца преживях първата си паник атака.Първо докато разбера какво ми се случва и че физически явно ми няма нищо...мина доста време.Ходих по какви ли не изследвания,главно за сърцето,откри се малък дефект,който си ми е вроден и не е опасен,но е добре да си знам,че го имам и да си го следя.То не беше дереализация не беше чудо,пък си мислех,че полудявам,пък сърцебиене,потене на ръцете и тн. първите дни след като ми се случи,не съм излизала от нас,а като излязох,все едно за пръв път излизах сред хора.Ебати стреса.И започна да не ми се излиза и месец и нещо не съм излизала по-далече от магазина пред нас.Получавах паник атаки ден и нощ и това стана част от мен.Будя се с мисълта за това,лягам си с мисълта за това.В един момент обаче осъзнах,че това е смешно.Да позволявам това нещо да контролира живота ми и мен самата и едва ли не да се обуславям с него????Не,мерси.Дойде нова година,ново начало,нов късмет.Имала съм моменти на отчаяние,няма да крия,но гледам да ги преодолявам сравнително бързо.Паник атаки тази година не съм имала,слава Богу.Та от опита ми до момента бих посъветвала всички,минаващи през този ужас:осмислете живота си!намерете си занимания,работа,хобита,обградете се с хора,спрете по цял ден да седите и да си пишете симптомите в гугъл,защото излиза от 'компетентните' семкаджии ,че ви има всичко(физически и психически) и си нямат друга работа освен да всяват паника при и без това паникьосаните.(аз лично също съм правила грешката да питам гугъл какво ми има и стигнах до заключението,че колкото по-малко знаеш,толкова по-добре).Всичко в този живот се случва с причина,аз започнах да приемам паник атаките по философски начин.Случват ми се,за да ми подскажат,че трябва да променя нещо(минималното нещо,което промених,беше,че спрях цигарите),да се взема в ръце и да започна да действам.Та аз съм на 22 години,животът е пред мен.Започнах и да се занимавам с йога,която също ми помага много с различните техники за дишане и успокояване на ума.Препоръчвам я горещо.Обградете се с позитивни хора и се кефете на живота!Това са проблеми на съвремието:баба ви дали е имала паник атаки като е ставала в 5 сутринта, имала е да прекопа градината,да издои кравите и да нахрани 5 деца.Не мисля.Не си мислете,че полудявате:не полудявате!Кой луд си е признал,че е луд?И не на последно място:на който му е писано да се удави,няма да се обеси (и обратното).Всеки си носи кръста и му е начертано кога и как да си отиде,това не можем да го променим и да искаме.Камо ли пък като седим и чакаме да се случи,само защото имаме такова чувство.Желая късмет на всички (включително и на себе си) и помнете,че паниката е най-лошият съветник във всяка една ситуация.

    ОтговорИзтриване

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.