Страници

четвъртък, 17 май 2012 г.

Сърфиране по вълната на паниката


На снимката: сърфиране на Хаваите
Базирана на медитация (mindfulness based) психотерапия и самопомощ при паническо разстройство

Забележка: в статията са засегнати някои ядрени принципи, подходи и методи, касаещи психотерапията и самопомощта при паническо разстройство от позицията на съзерцателната (mindfulness) традиция. В статията не са включени аналитични хипотези. Засегнатите методики могат да бъдат практикувани в контекста на подходящото разбиране и супервизия от психотерапевт. В статията е дълбоко вплетен личният и професионален опит на автора.

В статията ми 'Три стъпки за трансформация на страха" споменах становището си относно ключовите стъпки в сублимацията на страха:

1) Наблюдение от позицията на вътрешното метакогнитивно ядро, от "окото на урагана" на мисли, емоции и телесни усещания.
2) Парадоксално намерение - искам още, защото ми харесва!
3) Смирено любящо приемане

С цялата си сила горното отношение на "Спокойно наблюдавам страха си от "окото на урагана", от ядрото на зрителя в мен и искам още и още от него, защото ми харесва, зарежда ме, възбужда ме, обичам го!" важи при ситуативните и пароксизмални (неочаквани) панически атаки, агорафобичния страх, ситуациите на пикова социална тревожност и др. Тъй като съм отрасъл на брега на морето и дълбоко съпреживявал водната стихия през чувствата, тялото и преживяванията си, ще си послужа със съответната метафора.

Сърфиране по вълната на страха (Страхосърфинг J )

Представи си, че страхът ти е онази огромна прииждаща морска вълна, която ей сегинка, всеки момент ще те залее. Вече чувстваш наближаването и - напрежението на адреналина се е покачило и циркулира през тялото ти, заедно с всички съпътстващи го телесни симптоматики. Дотук симптомите са неутрални - в този миг в мислите си си на кръстопът. Точно това е ключовият момент, в който можеш да промениш всичко! Но, какво се случва, когато започнеш по обичайния начин да се бориш или бягаш от страха си? Тогава вълната те залива и започва да те върти, върти, струва ти се, че се задушаваш, замайваш се, губиш опора и всичко става нереално и странно. Дори и тези преживявания могат да се приемат за неутрални и даже удоволствени - чувстваш това, което мислиш... Но ако си в режим борба/ бягство, блокираш, парализираш се, адреналинът прераства в ужаса на кортизола, тялото ти се напряга силно, симптомите експлоадират, струва ти се, че умираш, полудяваш, пропадаш в бездната от ужас и кошмар. Сякаш тази морска вълна на страха те блъска в страха ти от страха, в страха ти от задушаване, от смъртта и провала...

Може да бъде другояче! Когато като ежедневна практика медитираш, в теб се е развило едно спокойно метакогнитивно ядро на наблюдение - тих и меко радостен зрител, застанал в самото ядро на психичната ти цялостност. Вече си постигнал първата от горните три стъпки. Тогава спокойно виждаш прииждаща вълна на страха и в този миг изборът на свободната ти воля поема по друг път! Отпускаш се в самия страх - плаваш в потока на адреналина в тялото ти. Плаваш, наслаждавайки се. Нещо повече - пожелаваш още от страха и симптомите, защото ти харесват. Това са нарича смелост! Гмурни се! Гмурни се смело във вълната на страха, пожелавайки я и радвайки и се! Правил ли си го наистина в морето? Ако тръгнеш да бягаш от вълната, се напрягаш целия и тя те завърта и помита. Ако обаче се гмурнеш дълбоко вътре под гребена и, в самото и ядро, там е спокойно и релаксирано. Там липсва пяната на външната симптоматика - там си смел и спокоен. Вълната отминава, а ти спокойно и щастливо изплуваш, наслаждавайки се, готов за другите вълни, желаещ ги искрено и жадуващ за още и още. Защото си смел и решителен. Научил си се да се гмуркаш в страха си! Тогава си постигнал втората стъпка - "искам още, защото ми харесва". Адреналинът, вместо да задейства ужаса на кортизола, е тласнал мотивираното удоволствие на норадреналина и допамина! Добре дошъл в клуба на гмуркачите в дебрите на подсъзнанието си! Честито - вече си придобил умение, което ще бъде с теб през целия ти живот - мотивирана радостна смелост! 
Когато осъзнаеш, че всички ресурси са в теб и винаги са били в теб, виждаш, че граница във възможностите няма. Страхът е добре дошъл, защото зарежда мотивацията ти, дава ти устрем и сила, трансформира се до вдъхновение и свободна воля. Интелектът ти става мощен, визията висока, проникновена, цялостна и ясна. Някои наричат такъв процес вътрешна алхимия. Изразено на съвременен език, промяната в когнитивните ти (мисловни) процеси води до афективни (емоционални) промени, които пък директно преобразуват телесната ендокринна и неврална биохимия. 

Когато почувстваш силата, отделяща се от парадоксалното пожелаване, гмуркане във вълната на страха, започваш да се наслаждаваш на процеса, придобиваш майсторство във владеенето му. Тогава се научаваш...да караш сърф! Сърф от любящо смирено приемане! Сърфираш върху собствените вътрешни вълни от адреналин. Стресът става мощен източник на радост - ставаш негов добър мениджър, който лекичко го насочва и преобразува. Обичаш го! Смирено го прегръщаш и приемаш с обич и доверие в него самия, себе си и живота си! Сякаш си стъпил на дъската за сърфиране и се носиш по вълната на страха си! Постигнал си третата от горните стъпки - влюбил си се в страха си! С едно пълно с мир (смирение) релаксирано приемане си го прегърнал и така преобразувал в източник на енергия. Осъзнал си, че той е част от сянката, от подсъзнанието ти, че е глупаво да се дисоциираш, борейки се или бягайки от него, но можеш да приемеш дара на силата му, която да те носи на крилете на волята ти!  Ако дълго време морето на чувствата ти е тихо, сърфирането дори ти липсва! Защото парадоксът е, че когато обикнеш страха си, той се разтапя, преобразува до мотивирана и пълна с радостно вдъхновение смелост! Тогава сам създаваш житейските си вълни. Повишената ти смела мотивация те тласка към бизнес развитие, социален просперитет, творчески подем и преливане от съзидателност! Тогава живееш силно, истински и с удоволствие от всеки миг от живота си! 
Как да стигнеш до инсталирането на преживяването на състоянието и отношението на "Спокойно осъзнавам страха си, искам още и още от него, защото ми харесва, обичам го и го прегръщам приемащо!"?

В идеален вариант стъпките са следните:

1) Структуриран анализ на житейската биография - инвентаризация, проследяване на психодинамиките на характеровата структура. Тази стъпка служи като цялостен фон на по-действените психотерапевтични способи.

2) Когнитивно реструктуриране в класически и по-творчески и разширен вид. тази стъпка работи през дългия път на обработка на информацията стимули - таламус - мозъчна кора - лимбична система/ амигдала. Въпреки това е важна като част от преработването на по-външните и слаби нива на стреса, зависещи от и подвластни на съзнателната когниция. В тази стъпка може да се включат ролеви игри и др.

3) Визуализации - когато се научиш да влизаш в транс, разтваряш вратата между съзнанието и подсъзнанието, учиш се на допир със страха си. Визуализациите зависят от въображението на терапевта ти. Често ползвани са за страха ти като вътрешно дете - ти самия като малък, животно, дракон и др. Във визуализациите се прилагат техники като систематична десензитизация, наводняване с рефрейминг, замах, нлп обуславяния и пренос на състояния и др. В тази стъпка поставям и работата през тялото, дишанията, допиращи и обезчувствяващи страха, както и целия репертоар от прийоми, ползвани в структурната рамка на психотерапията и др. Тук постигаш втората стъпка - гмуркаш се смело в страха си!

4) Съзерцание - Това е най-ядрената стъпка, която при правилно разбиране можеш да практикуваш и сам. Тук осъзнаваш, че его въртележките на страха ти са една нищожна част от огромното небе на безграничността ти - преживелищно! Тогава страхът бива естествено засмукван и разтворен в онзи квантов вакуум, полето на потенциала ти. Тогава сърфираш и се любуваш на импулсите му спокойно и усмихнато!

5) Поведенчески експерименти - реално съзнателно търсене на предизвикване на обективно безопасния за теб стрес на п.а., агорафобичния страх от п.а. и страх от страха чрез постепенно увеличаване на степента на поведенческо посрещане на страха в живота ти. Тук споменатото инсталирано отношение бива прилагано на дело!

Горните стъпки постепенно се сливат в едно по-широко и дълбоко себепознание, идващо от анализа на характера, разширеното осъзнаване, произлизащо от визуализациите и съзерцанието. С помощта на когнитивното реструктуриране (работата с вътрешния диалог) и придобитото отношение на смирено любящо приемане от визуализациите и съзерцанието, започваш активно и на дело да посрещаш страховете си и ги превръщаш в смелост! 
Горните стъпки могат да бъдат качествено, по отношение на конкретната ти проблематика, структурирано и бързо преминати с помощта на психотерапевт!

Какво можеш да направиш сам?

0) Отговори си на следните въпроси:

- Какво в мен задоволява това да продължавам по стария начин - с бягане от себе си, от сянката си? 

- Какво би станало, ако се променя?

- Какво би станало, ако не се променя? Може би съм си свикнал така и колкото и да искам промяна съзнателно, нещо в мен си му е добре така? 

- Как бих получавал внимание, когато обикна страха си и вече няма за какво да се оплаквам?

- Как бих се извинявал, когато не ми се прави нещо, когато се сприятеля със себе си и нямам удобно извинение?

- Как бих се чувствал, когато нямам извинението "аз имам п.р." и ми се налага да поемам постоянно повече и по-големи от сега отговорности и да бъда по-деен в живота си? Искам ли го?

- Какво не би станало, ако не се променя?

- Как бих се чувствал, когато обикна страха си и се науча да го превръщам в смелост? Как бих гледал, ходил, дишал, живял? Какво другите ще видят тогава в мен? Другите около мен как биха приели един много по-действен, отговорен, но и много по-самостоятелен и решителен човек - искат ли го?

- Наистина ли искам да се променя? Колко силно от 0 до 10 го искам? 

- Какви трудности бих имал, докато се променям? Готов ли съм да мина през тях? Как ще ги преодолея? 

- Готов ли съм постоянно да живея смело, самостоятелно и емоционално независимо? Наистина ли го искам?
- Искам ли да поема отговорност за живота и съдбата си? 

1) Научи се да наблюдаваш възникващите в ума ти автоматични мисли и последвалите от тях емоции и вътрешен диалог. За разширяване на това метакогнитивно наблюдение са подходящи ежедневните медитативни сесии - два пъти на ден по 10-30 мин. Сесии, в които просто сядаш удобно с изправен гръб и след няколко дълбоки вдишвания и издишвания, застиваш все по-дълбоко релаксирал тялото, дишането и ума си. Тогава съзнанието ти започва да се разширява - осъзнаваш неща, които преди въобще не си забелязвал - напреженията и мускулните брони/ блокажи по тялото си - отпусни ги! Осъзнаваш сковаността си и след като я релаксираш, съзнаваш, че и дишането ти може да се забави все повече и се превърне в медитативното дишане кевали (прочети за това в статията ми "
фокусирана в дезензитизация дихателна практика") - не го насилвай, просто наблюдавай. Когато тялото се отпусне, ти се струва, че сякаш изчезва, натежава и се губи. В същото време съзнанието ти е напълно будно, макар и мозъка ти да работи на различни умствени вълни. Когато тялото се отпусне и с еполучи чувство за изчезването му, сетивата се оттеглят навътре (пратяхара), нуждата от кислород на тялото намалява силно, а дишането се забавя и почти спира (кевали).

1а) Тогава насочи вниманието си навътре към самия ум и осъзнай възникващите мисли. Идващите от дълбините на несъзнаваното (дългосрочната ти памет) когниции някои наричат автоматични мисли. Автоматични, защото възникват безусилно, идвайки от дълбоко заложени в теб вярвания, програми, от вътрешната ти карта на света. Наблюдавай тези мисли! Осъзнавай възникването им - как изплуват на повърхността на съзнанието една по една или по няколко или на цели рояци. Някои са слабо наситени с енергия и лесно се стапят, почти след самото си възникване. Други са тежко нагнетени с емоционално - либиден заряд и интрузивно пробват да завладеят вниманието ти. Когато автоматичните мисли обхванат вниманието ти, прерастват във вътрешен диалог. Когато се научиш да осъзнаваш и модифицираш автоматичните мисли още в момента на възникването им с помощта на вътрешния си диалог, овладяваш и емоциите си, защото "чувстваш това, което мислиш"! Това е един много директен, mindfulness based вариант на когнитивното реструктуриране.

1б) Как да реструктурираш вече съзнаваните от теб автоматични негативни мисли с помощта на вътрешния си диалог?!
- Осъзнай ясно мисълта, назови и скалирай емоцията, която следва от нея по скалата 0.........10, като 0 е най-ниското и ниво, а 10 най-високото. Примерно: "Мразя страха си, прави ме слаб!"; Емоция: страх - 7.
- Преформулирай и реструктурирай мисълта във вътрешния си диалог максимално простичко и конкретно, като осъзнаеш 
когнитивните изкривявания в нея (нужно е много, много добре да си ги научил и вече да имаш практика в долавянето им, когато се случват в мисленето ти) и трансформираш мисълта чрез логика, връзка с реалността и оптимизъм. Например при горната мисъл: "Катастрофизирам и скачам към заключението, че страхът ме прави слаб. Всъщност той е неделима част от мен и силата ми е скрита в него. За да я извлека, сега го приемам и обиквам. Ето, чувствам, че вече се превръща в смелост!"...
- Скалирай от 0.........10 намалялата сила на емоцията. Примерно в случая: страх - 3.

Горната работа силно напомня на част от метода махамудра (великият печат) от ваджраяна будизма. По-надолу включвам и още по-директни и мощни методи.

2) Парадоксално преувеличаване (наводняване/ flooding) с прерамкиране - Това е изключително мощна техника, но ще се въздържа от детайлното и представяне с визуализации, тъй като е майсторски подход и изпълнението и е добре да бъде обяснено от психотерапевт и да бъде практикувано под супервизията му. Принципът на метода е описан в статията Три стъпки за трансформиране на страха.

3) Визуализации:

- Животно на силата - обикновено се бориш или бягаш от страха си. Сега, когато си потънал в релаксация и съзерцание, представи си, че страхът ти е там, дълбоко в теб, в подсъзнанието ти, като прекрасно силно животно. Осъзнай, че то е част от твоята цялост. Какво е животното? Осъзнай какъв образ възниква в ума ти! Бавно и спокойно или бързо и решително слез до "долната земя", подсъзнанието си. Мини през урвите и деретата на защитите и съпротивите си, позволи на храстите на съмнението да одраскат съществото ти, а бученето на водата на нагоните ти да събуди в теб позабравени емоции. Виж там звяра на страха си! Осъзнай как се зъби и заплашва, че ей сегинка ще те сдъвче. Позволи му да го направи - доближи се до него. Чуй тракането на зъби, замахването на нокти и ... осъзнай, че колкото по-смело се приближаваш, нищо не се случва, но твоето животно на силата утихва, преклонява ти се и се умиротворява. Това е и целта му - да те направи смел! Когато се бориш с него или побегнеш, страхът на животното нараства. Когато го погледнеш в очите, погалиш го и го прегърнеш с обич, животното на силата ти става твой пръв приятел, неизменна част от силата на смелостта ти! Погали го, гушкай го, целувай го, помъркайте заедно в роденото ново преживяване на смела сила! Тогава то се подчинява и прикляка - яхни го. Животното на смелостта и силата ти ще те носи по друмищата на успеха и радостта ти - вътрешни и външни!

- Вътрешното дете - Когато се бориш със страха си, се бориш със ... себе си. Когато бягаш от страха си, бягаш от една мощна и важна част от себе си - сянката си. Там, в подсъзнанието ти живее цялото ти минало. Детето, което си бил някога, е в теб сега, в отпечатъците на дългосрочната ти памет. Това дете, набутано от теб с борбата и нежеланието ти за допир с него в сянката ти, страда, плаче и иска излаз навън, към светлината на вниманието ти. Когато продължиш да го потискаш като лош родител на самия себе си, това вътрешно дете започва да плаче, да се страхува още повече. Тогава до теб достига плача му във вид на панически атаки.

Виж една светла стая - съзнанието си. На стената има врата, която води надолу, към психичното "мазе" на подсъзнанието ти. Отвори я и запали лампата на любовта си. Тогава бавно слез до долу. Отпусни се - цялото тяло. Едно издишване, едно стъпало надолу към подсъзнанието. Приведи мозъчната си активност до алфа и тета вълни. 10, 9, 8, 7... - едно издишване, едно стъпало надолу в към съня. Осъзнат спокоен сън. 3, 2, 1... - слез. Огледай се. Виж рафтовете с папки със спомени, паметови файлове. Бегло разтвори някоя папка и виж как спомените оживяват! Затвори я и пак се огледай наоколо. Можеш да чуеш как там, в ъгъла някой хлипа, трепери и диша тежко и повърхностно, изплашено. Светейки си с фенера на любовта си, се доближи и смело виж... себе си. Себе си като малко уплашено дете. Доближи се и прегърни това чудесно дете, издръж и изтърпи с чиста и всеприемаща родителска любов страха му - успокой го с любящата си гореща прегръдка! Потрепери заедно с него, гушкайки го със светло приемане. Плавай заедно със страха му, докато се успокои! Тогава го хвани за ръка и бавно се качи по стълбата нагоре, към съзнанието си. Една бройка, едно вдишване нагоре към будното смело и спокойно съзнание! 1, 2, 3...8, 9, 10 - отвори вратата между съзнанието и подсъзнаието и пусни светлината да проникне навътре - остави я отворена посоянно, поддържайки връзка с психичните движения между съзнание и подсъзнание. Вземи на ръце себе си, това прекрасно дете и пристъпи в стаята на съзнанието си. Осъзнай как детето сега е в теб, но спокойно, обгрижено и щастливо. Когато понякога пак се уплаши, просто го обичай и прегръщай със смирено любящо приемане! В момент на п.а., просто се отпусни в това смирено приемане и тогава, о чудо - страхът се превръща в радостна и смела обич! 
Description: :)

Запитай се какви потребности има това твое вътрешно емоционално дете - в отговорите на това може да ти помогне психотерапевт!

- Алхимик -

Седни удобно, поеми няколко пъти дълбоко дъх и издишай. Три пъти последователно мощно напрегни цялото си тяло едновременно и рязко за 5-10 секунди при вдишан въздух и отпусни за още толкова - издишай. Повтори три пъти. Направи десетина дълбоки вдишвания и издишвания, след което вдишай максимално дълбоко и задръж продължително, в рамките на приятното. Когато решиш, издишай и се отпусни - изцяло, тотално! Спомни си последния път, когато си бил в състояние на транс или моментите преди заспиване или след събуждане или онова приятно чувство на пълна релаксация и задрямване там, на плажа или полянката или до камината... Влез в алфа и тета мозъчна активност! Лесно е - просто затвори очи и се довери - на Себе си, на живота си, на смисъла и мъдростта, която идва от любовта и спокойствието, които сега почват да се разливат по тялото през чувствата ти! Наблюдавай небето на ума си. Осъзнай кой наблюдава. Кой си ти? Почувствай Себе си - това вътрешно слънце, от което струи всичко, което винаги си искал. От тази позиция наблюдавай облачетата на малките си мисли. Съзнавай как някои сякаш те дърпат и се стремят да обсебят вниманието ти. Практикувай непривързаност - отпусни вниманието си. Мислите ще тръбят колко са важни и че точно в този момент е неотложно да бъдат помислени, премислени и предъвквани... Засмей се и непривързано ги пусни да протекат. Тогава те се разтварят, а свободното небе на съзнанието ти става все по-чисто, ясно и наситено с интуитивната мъдрост на ... теб самия, тихия спокоен зрител!

Виж себе си в древна алхимична лаборатория. Масата, епруветките, клокочещото огнище с топящ се метал. Виж стените, прозореца, тавана... На специална закачалка виси огромна клетка с говореща птица, която току повтаря "Превърни оловото в злато, превърни оловото в злато..."...

Спомни си момент, в който си имал п.а. - долови миризмите там, на мястото, където се е случило, виж ситуацията и лицата на хората, усети и преживей състоянието - с релаксирано, напълно отпуснато тяло, спокойно, почти спряло дишане. Почувствай прилива на адреналин в кръвта си. Когато усетиш закипяването на адреналина в тялото си, виж отново алхимичната лаборатория - как сипваш изходния материал - оловото на страха, в първоначален съд. Докато виждаш как оловото се топи и протича през веригата от съдове, усети потока от адреналин в тялото си. Ето, оловото достига до централния, най-голям съд и започва да го изпълва. Виж как от специална епруветка наливаш в този съд бляскавия еликсир на Любовта. Сякаш чувстваш как оловото на адреналина залива съда на сърцето ти, а събудената смирена и приемаща обич преобразува оловото, превръща го в златото на мотивираната смелост! Виж как златото потича на изхода от съдове в алхимичната лаборатория, докато осъзнаваш как в представяната ситуация на п.а. обикваш "оловото" на страха си и виждаш как той се превръща в смела спокойна мотивация! Виж се как докато още сърцето ти тупка, зачервен и възбуден, се усмихваш релаксирано плавайки в страха си, който се трансформира до радостна смелост! Почувствай се творец на съдбата си!

Горните и много други медитации/ хипносесии, водещи те по пътя към смелостта, сигурността и обичта ти, можеш да намериш тук:
http://kaksepravi.co...oga/index3.html


4) Съзерцание/ mindfulness -

За съзерцанието е писано много от автори от цял свят. Интересното тук е, че разсъждението за него може да послужи единствено като стимул за лична практика и преживяване и ... нищо повече. Защото думите са безсилни да предадат простора отвъд собственото си ограничение!
Съзерцанието е добре проучено научно - въздействието му върху мозъчните зони, химия и т.н. определено е многократно по-мощно от който и да е антидепресант. Интересното е, че страничните му ефекти, за разлика от пълнеенето, главоболието, суицидните мисли и чернодробни проблеми при антидепресантите, е ... блаженството! Съзерцанието в съвременната когнитивна терапия се нарича майндфулнес, пълносъзнателност. Има цял клон в когнитивно поведенческата терапия, работещ изцяло със съзерцанието: MBCBT (mindfulness based cognitive behavioral therapy). Съзерцанието е прекалено простичко и звучи обикновено! И е обикновено, погледнато от позицията на егото! При чистото съзерцание ги няма пищните езотерични или хипнотични или нлп или поведенчески визуализации, така забавляващи егото... За егото съзерцанието е нещо твърде постно! Необикновено е за духа и душата ти обаче! То е прозорец към вечността в теб! Начинът този вътрешен полет да бъде научен, е упоритата практика! Тренировка! Тренировка, която колкото и да е обикновена, води до спонтанната непринуденост отвътре и надскача самата себе си! Тоест тренировката на съзерцание води до липсата на нужда от тренирането му! Защото то започва да прониква в живота, в ежедневието. След известно време на тренировка вече не е нужно да се седи неподвижно със затворени очи, защото съзерцанието е ясно доловимо, силно и жизнено и прониква в малките ни дела от ежедневието ни. За да стане това обаче, е нужна тренировка! Тя понякога е наситена с щастие! Понякога обаче е наситена със страх, тъга, горест или отчаяние. Друг път с вълнение. Или с вдъхновение. Или с болка емоционална или телесна. При съзерцанието обаче се научаваме да осъзнаваме и едното и другото и третото без разлика! Без прикрепяне към удоволствието и без бягане от мъката и страха. И двете стават гориво за медитацията ни. Удоволствието се стапя до тихо и спокойно блаженство. Тъгата и страха също! Съзерцанието центрира! В това няма грам отвлеченост, но са нормални резултати от практиката, които и ти ще преживееш скоро! Обикновени резултати! При съзерцанието няма залъгалки за егото - няма сложни анализи, няма тайни нлп техники, няма НИЩО! Нищо, но погледнато от позицията на търсещия илюзии подскачащ от мисъл на мисъл и от страх към гняв, от тъга към удоволствие ум... От позицията на духа в нас, съзерцанието е всичко! От позицията на егото обаче, докато се учи, то често е скука, тегоба, понякога радост, понякога мистика, понякога неприятно. За егото ни съзерцанието е нещо много странно. В най-добрия случай странно, а в най-лошия омразно. На егото му е скучно при съзерцание - няма лъскави разсъждения, няма ги лабиринтите на логиката и анализа, няма шарени мъниста - техники и визуализации, няма ги "розовите слончета" на хипнотичните внушения на терапевта ти! На егото съзерцанието може да му бъде безинтересно и скучно, твърде обикновено. Защото егото ни, умът ни доста прилича на една скачаща маймуна, която иска лъскавите мъниста на сложните теории, шарените балончета на илюзиите на ума и ухаещите успокояващи страха от загуба и смърт банани на зависимото и сугестирано отвън съзнание. Затова преподаващите съзерцание нерядко го гарнират с подходящи на вкус и добре декорирани визуализации. Аз също го правя при работата си с хора. Иначе е голям скок за ума! Аз лично, като козирог, като си задам една програма и действам по нея, докато я постигна. Така и със съзерцанието. Отначало опитите за правенето му са просто имитация. Тялото така, гръбнакът онака, наблюдение на дишане, на тяло, на мисли... Имитация... Маймуната на ума се опитва да имитира големия разум отвътре! Онзи духовен, всеобемащ и вечен разум отвътре. Тези опити на тази умствена маймуна обаче са важни и нужни. Защото позволяват на шунята (пустотата от будизма), на тихата светла мъдрост бавно и неусетно да проникне и да засили присъствието си в цялостната когниция! Това вътрешно преживяване започва да става все по -"пипнимо", преживяемо. 

По отношение на страха, на ужаса, на тревожността при паническа атака и свързаните с нея мисли "полудявам", умирам", "мнението на хората наоколо" и т.н. : 

- Първо, пусни интерпретацията на мислите - тоест разреши си да не тълкуваш горните мисли, да ги оставиш да възникват без да ги окачествяваш ментално като еди си какви си. Просто са такива каквито са. 

- Второ, пусни самите мисли да идват и си отиват, като си разрешиш непривързано да ги осъзнаваш, със спокойно и неприлепнало внимание. Наблюдаваш ги как възникват, изскачат като стрели от тъканта на съзнанието. Като си разрешиш да не се вкопчиш в тях като удавник, а ги пуснеш да отминат, те се стапят пак там и изчезват. Кой наблюдава? Наблюдаваш от позицията на един тих и спокоен при всякакви обстоятелства вътрешен зрител!

- Трето, остани директно в страха, в телесните преживявания - наблюдавай го директно, в самия му център, без да го окачествяваш в мислите си като лош или добър. Наблюдавай и телесните преживявания, симптомите - без да ги етикетираш с мислено обозначаване. Просто осъзнато наблюдение без категоризиране, без приемане за добро или лошо. В това време си разреши да отпуснеш доколкото можеш в този миг тялото, като израз на това спокойно вътрешно наблюдение, от позицията на "ядрото на урагана" на страха ти, от самия му център! Можеш докато така съзерцаваш ставащото и се отпускаш доколкото можеш, да си помогнеш с малко дишане, но сега без бройки. Важното е съзерцанието! Тогава страхът захранва съзерцанието, стапя се в него! Тренирай това! Няма магия, има упорита практика, буквално тренировка! Докато вече няма нужда от нея... 

Когато фокусираш вниманието на малкия его ум, било то в дишането или в идея, образ и т.н., отначало все още си идентифициран с егото и външната си личност. Когато продължиш обаче и фокусът стане наистина еднонасочен и моноидеистичен, се случва нещо странно. Осъзнаваш, че не ти се фокусираш, а че всъщност наблюдаваш фокусирането на малкия си ум от една много по-широка и всеобхватна позиция - от гледната точка на тихия интуитивен наблюдател или както някои автори го наричат, на свръхсъзнанието си. Осъзнаваш, че всичките ти обособени вярвания за теб самия, запечатани в паметовите следи на мозъка ти, са преходни и малки на фона на позицията на безкрая, от която наблюдаваш ... себе си. Осъзнаваш, че ти си този безкрай, а ординарната ти когниция е просто инструмент за проявата му. Разбираш, че неврозата ти е благословия, дошла да събуди вътрешния ти герой, който да тръгне по пътя на разширяване на съзнанието до една по-тотална цялостност и разбиране. Разбираш, че паниката ти е просто сигнал, бутащ те към себепознание, мъдрост, разтваряне на творческия ти потенциал. Защото бидейки окован в малките въртележки на илюзиите си, си ползвал едва няколко процента от възможностите си.  Практикувайки съзерцание ежедневно, постепенно интуитивния ти недуален разум става седалище и център на осъзнаването и себеидентификацията ти. От тази позиция ти резонираш с ритъма на Вселената, опознаваш нуждите на малкото си его, смиряваш го нежно и с обич, за да живееш единството си с всяко атомче и струна от симфонията на живота! Паниката ти е станала безнадеждно малка, маловажна и смешна на фона на вечността ти. Когато все пак някога се случи, просто я оставяш меко и радостно да се разтвори в безграничността на сърдечната ти когниция между тази и другата мисъл, в широкото свободно небе на буда природата ти. Получава се едно естествено засмукване и разтваряне на страха - сякаш си сложил малка щипка захар в огромен океан от мъдра обич!

Процесът изглежда непостижим от позицията на ординарния двоичен ум - но е най-естественото преживяване от гледната точка на свръхсъзнанието ти, на потенциала в теб!

Тук практиката е всичко! 

Някои конкретни упражнения за постигане на пълносъзнателност/ съзерцание

4а) Дишане - седни с изправен гръб. Отпусни тялото и ума си - влез в по-дълбоко състояние на съзнанието, в алфа и тета мозъчна активност, но запази пълната си будност. Наблюдавай как с прогресирането на релаксацията тялото ти сякаш натежава, изчезва, губи се. Осъзнай дишането си. Без да го променяш, го следвай - просто го наблюдавай. Осъзнавай повдигането и спускането на дробовете, изпълването и свиването на алвеолите, движението на въздуха по трахеята и допира му до лигавицата на носа. Ще установиш, че колкото по-дълбоко си потънал, дишането ти става все по-леко, до почти незабележимо. Продължи да следваш дъха. Можеш да осъзнаеш как при вдишване жизнената ти енергия се изкачва от долу, през гръбнака до главата, а при издишване слиза надолу. Осъзнай гръбнака си като магистрала на жизнеността ти и следвай енергията. Не я насилвай - просто я следвай. Когато идват мисли, практикувай непривързаност. Разрешавай им да възникват и протекат. Те се разтварят там, откъдето са дошли - в самото пространство на съзнанието ти. Някои мисли ти казват :"Много е важно точно сега да ме помислиш - да решиш това, да планираш онова, да си спомниш за другото, да проконтролираш третото..." - практикувай непривързаност. Позволи си да продължиш да следваш дишането - фокус! Няма борба с мислите, няма битка - просто неутрално спокойно фокусиране в дишането. Понякога ще осъзнаваш, че някоя мисъл въпреки всичко те е 'завлякла" в прутеглянето си и си я мислил за известно време. Докъдето и да си стигнал с нея, колкото и тя да ти внушава, че е изключително важна и е наложително да бъде довършена, спокойно и меко оттегли вниманието си и го върни в дишането. Тялото е изчезнало. Съзнанието е фокусирано в дишането. Тогава се случва нещо ключово. центърът на себеидентификация се прехвърля от малкия его ум в тоталността на слънцето на вътрешния зрител, Селфа, цялостната ти личност (Юнг). А това си ти - реалният АЗ в теб! Тогава осъзнаваш простора си. Достигнал си до разтваряне на потенциала си от възможности, до едно широко вътрешно небе, в което творчеството ти литва свободно и красиво. Наречи го мозъчен потенциал или колективно свръхсъзнание, но от тази позиция творецът в теб действително се събужда - силен и вдъхновен. Там знаеш, че си едно цяло с всеки човек, животно, растение, с живота въобще. Естествено се ражда съчувствие и емпатична свързаност с всички чувстващи същества. По отношение на паническите ти атаки - от позицията на съзерцателното спокойствие и творчески потенциал естествено се ражда онова отношение на смирено любящо приемане, с което в момента на случването им спокойно ги прегръщаш. Те вече са нещо малко, маргинално - осъзнаваш незначителността им, която смирено се стапя пред величието на океана от мъдра обич. 

4б) Вървяща медитация - започни да ходиш напред назад забързано и нервно, както когато имаш повишена тревожност. Напрегни се и се вживей в тревожността - направи съответната начумерена гримаса, стегни цялото тяло, направи дишането плитко, горно, бързо и повърхностно. Осъзнай случващото се. А сега забави походката до два пъти по-бавна. Отпусни тялото, лицето, ума и се фокусирай изцяло във вървенето. Докато осъзнаваш дълбокото релаксирано дишане, можеш да проследиш как тежестта се прехвърля от крак на крак, от стъпало на стъпало, как тазобедрените и коленни стави я поемат и разпределят. Съзнавай равновесието, дишането, координацията на движенията между ръце, крака, скелета и мускулатурата. Осъзнай единството на всички съставни елементи в случващото се. Фокусирай се изцяло в походката. Когато се роди мисъл, спокойно я игнорирай - без да я гониш или отблъскваш, продължи да се фокусираш в походката си с непривързан спокоен ум. А сега забави походката до още два пъти по-бавна! Осъзнавай всяко микро движение - нека преливането от движение в движение бъде отпуснато и плавно. Спри ума - пълен фокус! Както и при фокуса в дишането, ще осъзнаеш как в теб се случва промяна. Вместо ти, бидейки в позицията на егото си, да се фокусираш, започва да осъзнаваш фокусирането на малкия си ум, докато Ти самия се превръщаш в безкрайно, спокойно, светло и любящо пространство от мъдрост и простор. Когато ежедневно практикуваш, идентификацията с его ума се стапя и се прехвърля в сливането центъра на съзнаването ти с този безграничен огромен Разум. Когато имаш п.а., просто се отпускаш в безкрая на съзнанието си, забавяш походката и от позицията на широтата осъзнаваш малкостта на паниката си, която с готовност и радост прегръщаш и посрещаш. Тогава тя за мигове се разтваря в широтата на когницията ти! 

4в) Зазен - между мислите - седни удобно с кръстосани крака и изправен гръб. Фокусирай се директно в менталността си. Осъзнай потока от възникващи мисли. Виж и почувствай как възникват от самото "небе" на съзнанието ти - там и се разтварят. Фокусирай се в "пространството" между и над мислите. Между тази о другата мисъл. Просто се отпусни в тишината си. За малкия ум тя е нищо, но за духа ти е всичко! Постепенно ще осъзнаеш как тялото се е отпуснало и изчезнало, а дишането е почти спряло. Но тук това се случва естествено, като резултат от съзерцанието, без да му обръщаш специално внимание  практиката е "отгоре - надолу". Когато практикуваш ежедневно, присъствието в широкото свободно от мисли вътрешно пространство става естествено - умът се успокоява все по-бързо и лесно. Съзнаваш, че там, в тази тишина, си едно цяло от всичко, че си свързан, обгрижван, закрилян и обичан - от самата природата на нещата. Гален си от нишките на битието. Имаш достъп до огромно сърдечно познание и мъдрост, което интуитивно провеждаш и в ежедневния си живот. Естествено осъзнаваш, че тялото, чувствата и мислите са само инструменти на буда природата в теб, на безкрая ти. Този квантов вакуум на вечността в теб с лекота залива тревожността ти, засмуква я и я разтваря до любящото си светло присъствие. Не я гониш, не бягаш от нея, не я мразиш, а я обичаш, прегръщаш я от все сърце, обичаш я от позицията на същностната си природа. Тревожността ти никога не е била нещо лошо, винаги е била част от теб самия - един добър посланик, вестоносец, идващ да те научи на мъдрост, обич и сила.

Външните помощни похвати за постигане на съзерцание/ майндфулнес могат да бъдат безкрай. Когато обаче се допреш до самото преживяване и то стане основа на съществото ти, нуждата от "патеричките' на методите отпада. 

5) Поведенчески експерименти - систематична десензитизация и наводняване

Когато си осъзнал посланията на страха си, направил си някои промени в мисленето, чувстването, отношението, реакциите и поведението си във вътрешен и социален план, допирал си се многократно до страха си във визуализациите и медитациите си, можеш да започнеш да го прегръщаш in vivo, на дело.

Вече си изградил отношението на смирено любящо приемане чрез когнитивното реструктуриране и визуализациите. Както и директно си го преживявал и сливал с него в съзерцанието си. В някаква степен си се сблъсквал със страха си в менталната си практика и на живо и вече можеш да сърфираш по вълната на паниката, преживявайки мотивирана смела радост. Сега обаче вместо да чакаш паниката сама да се появи, в което очакване е възможно все още да има елемент на страх от страха, умишлено потърси поведенчески допир с нея! Още ти е некомфортно да се возиш в метрото или автобуса или да шофираш? Все още изпитваш известен страх при нуждата от напускане на града или от оставане сам? Преживял си п.а. в мола или там, на онова "страшно" място? Допри се умишлено до страха си. Ти избери скоростта и степента на допир. Можеш да го правиш систематично и постепенно (десензитизация) или изведнъж да скочиш в най-трудните ти преживявания в духа на "излагане на страха и превенция на отговор" (наводняване). С помощта на терапевт можеш значително да ускориш процеса на погасяване на тревожността и да предприемеш по-смели стъпки. А сам - разумното решение тук е систематично да увеличаваш степента на досега до страха си, практикувайки отношението на смирено любящо приемане, проникнало в теб до прекогнитивно ниво, до автоматична реакция на отговор на страховото преживяване. 

Направи си списък от 10 ситуации, като първите са по-малко плашещи, а последните (7,8,9,10) - все по-трудни за теб. Започни постепенно да посрещаш страха си при ситуациите от първите номера, като бавно и постепенно преминаваш и към по-горните ситуации. 

Както писах по-горе в статията, успешността на практиката ти зависи от:

- качествения анализ на характера, осъзнаване посланията, на които те учи страха ти и целта, към която те води, вторичните ползи.
- искрената ти, мощна и решителна мотивация за научаване на уроците от тревожните ти преживявания и готовността за осъществяване на постъпателни малки и упорити стъпки по промяна.
- усвояване на отношението на смирено любящо приемане - чрез практиките "отдолу на горе" (анализ, визуализации, реструктуриране и т.н.) и "отгоре надолу" (съзерцание/ mindfulness). 
- решително и упорито поведенческо посрещане и трансформиране на страха - на дело, чрез все по-смели поведенчески експерименти. Отначало в кабинета на терапевта, но по-късно и на живо. 


Страхът е тук, за да ни научи на любяща смелост! Доколкото усвояваме урока си качествено и бързо, дотолкова и този наш добър учител, страхът ни, се превръща в приятел и благодетел!


Орлин Баев

Отзиви



26. 02. 2021

Приятелю, здравей! Не знам какво ми направи, но съм нов човек. Приемам се такъв, какъвто съм. Страховете ми от самота, провал, изоставяне, смърт са приети, дори естествено ми се случва да ги обичам, защото в последно време се радвам поравно на трудностите и щастливите моменти.
Намерих сили да простя на всички и да ги приема такива, каквито са. Някакси синхронично започнаха постоянно да ме търсят познати и приятели за съвети и помощ, и понякога не успявам да обърна внимание на всички. Когато помагам, не искам нищо насреща и се чувствам прекрасно, когато успея да помогна.
Моля се и медитирам с желание за повече сили, защото в повечето случаи усещам болката на човека до мен.
Чувствам се готов да умра всяка минута, защото знам, че не всичко приключва - затова живея на сто процента! Нямам думи да опиша благодарността си към каузата ти. Нямам търпение да се видим на груповото, приятелю! 🙂
Поздрави!

С.

...

27. 06. 2019

Здравей Орлине,
Ей така реших да ти пиша, така го усетих и седнах тоя път, без да отлагам, че все се присещам за тебе с много топлина в сърцето.
След толкова години ходене напред назад, търсене на себе си, на мира в мен, след още двама терапевти след тебе (търсех нещо по-лесно, ама...), да ти кажа натрупах опит. Осъзнах, че при тебе бях като "на училище", защото баш си ме научи да медитирам, различните дишания, падащата стрела и най-вече ме научи да се доверявам на това вътре в мене, усета ми, интуицията или още както се казва и най-най-важното, на Бог.
Сега имам периоди, в които го забравям, забравям всичко и идват страховете, но после пак си спомням и пак ставам , пак тръгвам по пътя на ученето.
Но пиша за друго де- исках да ти кажа, че наистина лекуваш , лекуваш с любов , ти си проводник на Бог, на светлина. Никъде другаде не срещнах такова нещо. А когато душата на човек страда, когато се е загубил, няма друго, ако усети светлината и любовта -лечението се случва. Да знаеш, че няма друг терапевт, които да носи това тука у нас, не че са лоши, просто не могат да направят така, че да накарат пациента да се свърже с душата си, с Вселената, с Бога, както всеки го усеща и разбира това вътре, онова специалното-усещане за покой, любов, мир, хармония, красота. Което всъщност спасява и извежда лека полека и постепенно към нов поглед -към себе си.
Сега след толкова години, това просто си дойде много ясно като осъзнаване.
Надявам се си ме разбрал какво точно се опитвам да кажа. Този ценен дар, който го имаш.
Искрени поздрави от мен!
М.
....................................

31. 01. 2019

Орлин, не съм ти го казвала, но след първите ни сесии исках да те набия. После исках да набия себе си... А сега - познавам звяра в мен и го обичам. Не бих казала, че е питомен съвсем... Част е от мен и ми служи. Само аз си го знам сега.... и си го храня сама... Не ядем другите наоколо и не хапем. Благодаря ти, Орлин, че ми показа състоятелността на една такава любов... към това, което определях като най-лошото у себе си... Не подозирах, колко мъдрост мога да взема от най-"зверското" у мен самата... Силна съм... и търпелива.
Научи ме, че нещата не са на всяка цена, а на тази, която си струва в мащаба на проблема. Научи ме, че индивидуалният интерес е почти винаги в релация с един по-голям общ такъв, към който да ориентирам фокуса. И ме научи да обичам собствената си недостатъчност.

Благодаря!  В. В. 





28. 01. 2019

Здравей Орлине,

може би ще си ме спомниш. Ако не, не е болка за умиране :) … Един от многото ти, благодарни за срещата си с теб, пациенти (клиенти не ме кефи, а в твоя случай е неудачно).

Това е моето “благодаря“ към теб като човек, впечатлил ме силно, и като психотерапевт, намерил правилния ключ и верните думи. Благодаря ти.

Не знам защо, но докато пишех това стихотворение (приеми го не като претенция за изява или поетично майсторство, благодаря ти), 
постоянно си мислех за теб и за нещата, които ми каза. И някак си усещах, че е посветено на теб и делото ти... Дано приемеш дара ми.



У дома 
Внезапно, днес се спрях пред огледалото.
Погледнах се. Усмихнах се щастливо.
Какво, че виждах остаряло тялото –
детето в погледа ми беше живо.

Докато се оглеждах, със сърцето
дочух - стоеше някой пред вратата ми.
Но втурнала се да посрещна странник,
се озовах лице в лице с Душата си.

Поканих я. Донесох хляб. И вино.
Нагостих я тъй както аз умея.
Когато я нахраних до насита,
постлах легло в сърцето си – за нея.

Запалих буен огън с моите грешки.
Нахвърлях вътре спомени, проблеми...
За прошка я помолих, по човешки,
за болката, за чувствата ранени...

Пътувах много, лутах се с години,
да търся истини и откровения.
И чак сега, завръщайки се в къщи,
познах Сърце. И Дух. Любов. Смирение.

Седни сега на масата. Пирувай!
Научи си урока - пак си цяла!
Наздраве, скъпа! Себе си празнувай,
по детски чиста, по човешка зряла!

Бъди благословен и все така човечен!

Поздрави от север,
М. С.

26. 03. 2018, София

Всичко при мен е о'к, благодарение на това, че дойдох при теб! Първите седмици след нова година все нямах възможност да дойда, а и с всяка следваща седмица осъзнавах, че не е само, че не успявам да дойда, а просто не изпитвам нужда. Беше напълно прав - само няколко консултации и групови посещения успяха да променят разсъжденията ми относно много неща, нагласата към тях и ме направиха донякъде по-смела и уверена, по осъзната. Сега давам път на положителото в живота си и не се изкушавам да гледам назад. Започнах да запълвам всяка свободна минута с неща, които обичам, творя, забавлявам се с приятели, спортувам, обичам човека до себе си. Не си върнах предишното "аз", а станах по-добро. Искам да изкажа огромната си благодарност за това, което получих, като се надявам и аз да съм успяла нещо да дам, дори малко. Съвсем скоро ще дойда в сряда на групата ти, хей така, защото искам, а не защото изпитвам нужда и това ме кара да се чувствам добре! Сърдечно благодаря!!!

Д. Щ.


01. 03. 2018, София

Познавам Орлин Баев от 2011година, не като фирма, а като Човек! Имах щастието да бъда близо до него и да крада с пълни шепи от професионализма и огромното му сърце! Орлин Баев приема по 10–12 човека на ден ,шест дни в седмицата. От 7 години всяка сряда води група за личностно развитие. Често провежда тридневни работилници на различни теми.Написал е стотици статии,до които има свободен достъп всеки,който не може да си позволи платен терапевт. И всичко това на символични цени и не като фирма, а като Човек! Да ,вярно е,че и той си има своите ангели и демони,но....ако ти ги нямаш.....хвърли камък! Орлин Баев е най–успешния български психотерапевт със уникален собствен метод на работа,който надявам се да последват още млади терапевти! Благодаря ти,Орлин Баев,затова,че понякога грешиш,защото имаш своите комплекси,защото мразиш,защото обичаш и плачеш и се радваш! Благодаря ти,че си Човек!    Ангелова


01. 03. 2018, София

Сърдечно благодаря на Орлин Баев за себеотдадеността и помощта, с които допринесе за моята промяна! Преди 8 години имах много тежък период в живота си- постоянни паник атаки с всички последствия в личен и социален план. Две години ходих на психолог, пих билки, изчетох всичко по темата. Но най-много ми помогнаха статиите в сайта на Орлин Баев. Изключителен професионализъм и задтлбочен анализ. Разбрах причините за появата на паник атаките, както и скритите ползи, които ги обуславяха. Купих си и неговите книги, безценни са! Толкова много мъдрост и истина има в тях. Уважавам безкрайно труда на този Човек! Да, той е първо човек и после терапевт и всичко останало. Има богат житейски и професионален опит ,които е обединил в един холистичен подход в хода на терапията си, много ефективен, по моето скромно мнение. Всеки терапевт има свой личен стил на терапия. Да, за някои може подхода да е агресивен, но аз не мисля така. Защото психолози, които могат да ни слушат оплакванията има много! Трябва работа и от двете страни, за да се получи кохезията! Няма универсално хапче за проблемите ни! Иска се осъзнато желание за промяна, за изправяне срещу страховете ни, да се излезе от зоната на комфорт! Благодаря!

Таня


28.02. 2018, София

Орлин не е мой терапевт... той е мой приятел. Помагал ми е и продължава да го прави по своя начин, който според мен и уникален и много полезен. Показа ми, как да приемам състоянието си и да се чувствам добре. Още в началото без да ме познава ми каза неща, за които не бях се замислял, защото той може да чувства и анализира проблемите на хората.
Гледам отрицателните коментари и моето лично усещане е, че те обвиняват Орлин за собствените си нуспехи при приемането и справянето с проблеми си...
Мога да кажа със сигурност едно:
Спасението не е в лекарствата, но не е и в терапевта, а в освобождаването на спусъка на механизма на напрежението и тревожността. Терапевтът не може да стори нищо без вашето решение и участие. Знаете ли... психотерапията е като любовта - влюбваш се не, защото човекът отсреща ти е позволил да се влюбиш в него, а защото ти сам си решил. Същото е и с терапията:)
Сполайте и хубав ден :)

Серго

28. 02. 2018, София

Нужен е определен емоционален и интелектуален капацитет, за да може да се извърши качествена психотерапевтична работа, готовност за промяна, активно действане по проблемите И ОТ СТРАНА на клиента. Има ли го това, резултати се постигат за много кратко време, броени месеци.


Този човек успя да помогне на мен и на безчет други хора да ИЗЛЕЗЕМ ОТ АДА! А сайтът му е златна мина, за тези, които могат да попият и осмислят, а те не са никак малко за щастие. :)

Това, че не е помогнал на вас, не го прави некадърен терапевт. НЯМА КАК ДА Е СПОСОБЕН ДА ПОМОГНЕ НА ВСЕКИ. Някой от нас не е!
Щом не е вашият човек, потърсете друг. Не с всеки може да се изгради синхрон, симбиоза, Орлин е Човек, като всички нас, не е Всесилен.

Не търсете в терапевтите и психолозите Богове и спасителни сламки! Те могат да ВИ СЪДЕЙСТВАТ да се справите, НЕ ДА ВИ НОСЯТ НА ГЪРБА СИ.

Орлин е истински сърцат човек, вдъхновител,благодарярение на когото преоткрих себе си, хората, Живота и съм му безкрайно благодарна до края на живота си!

Но, за съжаление или не, харизматични, отдадени на работата си и пробивни хора като него често пъти стават обект на злоба и завист.

Пожелавам ви сърдечно да откриете прекрасното, любящото в себе си и оттам - в пътя си! :)

Инес

28.02. 2018, София

Здравейте. Бих искала да Ви разкажа моята история, а пък Вие сами може да си направите изводите.
През 2015 година претърпях внезапната смърт на близък човек, а малко след това загубихме още един... през това време работих като счетоводител в една фирма и работата ми беше доста напрегната. И изведнъж всичките тези обстоятелства ме отведоха в „Ада”. Започнаха паник атаки с какви ли не физически симптоми. Чувствах се като луда, сякаш не живея своя живот, а съм във филм. Започнах да си мисля,че ще умра скоро(страх от смъртта), че съм болна (хипохондрия)... постоянно се чувствах тревожна, объркана...
Ходих при всички възможни лекари, с всички изследвания... пих хомеопатия и ходих на терапия 1 година при друг терапевт ... накрая от зор стигнах до психиатър и ми изписа антидепресанти... ужас. Добре, че ги пих за кратко.
Тогава реших да пробвам терапия при Орлин. И Благодаря на Господ, че го направих. Благодаря на Орлин, че ми помогна да изляза от този омагьосан кръг. Но е много важно да се довериш и да си позволиш да се срещнеш с най-големите си подтиснати чувства и страхове. Да се довериш и да повярваш, и в себе си, но и в Човека, който си избрал да ти помогне. Наистина признак на интелигентност е да потърсиш помощ, когато виждаш, че ти е трудно да се справиш сам. От там насетне, колко ще бъде ефективна терапията си зависи само от нас.
Аз от цялото си сърце и душа БЛАГОДАРЯ на Орлин Баев, първо за това, че е такъв, какъвто е- ЧОВЕК!
Благодаря за себеотдайността, за добротата, която носи и за всичко, което прави за нас. Благословен бъди!  

Боряна

23.01. 2018, София

Орлине :) !
Благодаря ти за смелостта, която ми вдъхна, за пътя, който извървя с мен.... за всичко! Имам още бая за учене, но Господ ни дари с огромно щастие! Благодаря от сърце!
 Една душичка избра мен за своя майка и се роди - имаме си момиченце!
Без теб нямаше да успея!
Наистина!
Благодаря ти от сърце за търпението, за силата на духа ти, за човека, който си!
Няма такива хора, като теб! Гордея се, че те познавам!

А.Ш.

17.10. 2017, Испания

Здравейте, г-н Баев,

Пиша ви от Испания. Преди две години бях при вас за няколко посещения. Благодарение на вашата помощ вече съм много добре. Следвайки съветите ви, се научих да приемам нещата съвсем нормално. Желая ви много здраве и още дълги години да помагате на хората!

Не бяха много посещенията на брой, на първата среща бях много притеснена от всичко, но се почувствах разбрана и на подходящото място. Всеки път, когато почувствам, че имам нужда от професионална помощ, продължавам да ви чета. Благодаря ви, че сте избрал това призвание и помагате на хората така от все сърце. Радвам се, че ви открих навреме - чувствам се много добре. Искам да знаете, че сте ценен за мен и моите близки и не спирайте да правите това, което най-добре можете. Сърдечни поздрави!

Д.Б.



05. 07. 2017, София

Благодаря ти Орлине,че ми помагаш със всички твои писания,макар и от разстояние ти ми помагаш!Ти ме научи да говоря с хората за моята приятелка-Паническа Атака.Тенденцията е такава,че тя ми се сърди и не се връща при мен,когато разказвам на хората за нея.Аз обаче нямам против нея.
Скъпи хора,радвайте се на живота!Той е прекрасен.Живейте го!Светът е пълен с красиви кътчета-пътувайте към тях!
Живейте!Обичайте!Хубав ден,мили хора!

20.05.2017, България

Познавам Ви задочно чрез моята дъщеря! Дадохте и криле и направихте чудо с нея! Благодаря Ви, Орлин! Вие сте лечител на човешката душа по призвание! Бог Ви е дал дарба да помагате на хората! Желая Ви от сърце много здраве и сили!

И.

12.05.2017, София

Здравей, Орлин! Й. съм, сигурно си ме спомняш, с анорексията. Отдавна искам да ти пиша, за да ти споделя с радост за моята промяна. От януари до март месец успях да кача точно тези 10 килограма. Само за 3 месеца! Което ми се струваше изумително. Благодарение на теб и на твоите медитации, които продължих след това да слушам. Искрено ти благодаря, че повярва в мен! Й.

22.03.2017, България

Преди четири години, ако не бях открила Блога ви незнам как щеше да протече животът ми...чувствах,че изпадам в депресия и нямаше никой кой да ми помогне...само вашите хипнози ме водиха и ...гласът ви...просто ме спасихте...това е истината!Благодаря аз истински...и каквото и да напиша все ми се струва малко...

Ж.

20.02.2017, София

Мен пък така ми липсват тези атаки... Чувството след атаката е уникално. Всъщност като се замисля тези състояния са най хубавото нещо което ми се е случвало в живота. Те го осмислиха, направиха ме любящ баща, син и съпруг. Като гледам хората не получавали паническа атака как пропиляват живота си в нерви и опити да контролират и превъзпитават... А има толкова щастие просто в глътката кафе сутрин. Ехх П.А., къде изчезнахте? J Благодаря, Орлине!

В.

19.02. 2017, София

Любовта е най-голямата сила, която притежава човек. Това беше един от първите уроци, които научих от Орлин Баев. Смирена сила, това беше нещото, което написа на книгата си, когато ми я даде. Често пъти егото се бунтува съпротивлява се, но когато изпадне човек в дупка, защо рано или късно всички изпадаме, само любовта и човечността имат силата да ни извадят. Любовта, вярата, смирението това е истинската сила на нас хората, сила, която развиваме в най-големите катаклизми, в които ни вкарва водовъртежът на живота.
Благодаря ти Орлине!

С.

19. 11. 2016, София

Надявам се със следващите няколко изречения да ти подаря усмивка! Искам да ти благодаря! Ако повече хора бяха като теб, света щеше да е различен! Благодарение на теб преодолях страховете си - вече се качвам по стълби и пътувам с автобус. Научих се да предизвиквам страха, да искам още! Понякога ми е трудно, но не се отказвам. Болестта ми е в ремисия, а теглото ми е - 6 кг надолу!!!! Това чудо се случи с твоята помощ! Искам да ти благодаря от сърце!

Р.

19.07.2016, София

"Здравейте приятели пиша този текст за хората преживяли и преживяващи тревожни разстройства.
Благодарен съм, че минах през тези състояния, защото те промениха живота ми към добро знам, че за преживяващите сега това ще им се стори странно, но да наистина е така просто живота ни ги праща за да се променим и ако качествено смелим това ни преживяване ставаме човеци с голямо Ч обичащи, гонещи целите си, но не на всяка цена приемаме провала не се интересуваме от това какво ще кажат хората, вече намерили баланса ние постигаме това за, което другите си мечтаят вече сме силни не, защото имаме мускули, а защото сме си приели слабостите знаем, че сме малки хора, но с големи сърца даващи...темата е дълга просто реших да го напиша, защото така го почувствах нсхвърлях всичко, което чувствам сега..." К.К.

18. 07. 2016, София

"Едно стихотворение, което написах в началото на пътя си към един от най-ценните уроци в живота ми.
Писмо до тревожността ми:
Ела, ела да те прегърна
като приятелка добра,
ти светът ми преобърна.
Благодаря ти за това.
Благодаря, че ме научи много
за моята собствена душа.
Разбрах, че аз съм дар от Бога
и уча се да се обичам чак сега.
От враг, в сестра ще те превърна,
завинаги, не само за ден,
с чиста обич аз ще те обгърна,
защото ти си просто част от мен." А. И.

15.04. 2016, София

Не знаеш колко си важен и мега безценен, Орлине! Мозъчето и сърчицето ми те попиват, докато те чета, душичката ми се кротясва умиротворена. Слава Богу, че когато само с книги не е достатъчно, има адекватни хора като теб, да съдействат и дават виделина! Господ здраве да ти дава, че то с акъл те е облял :-)...и за щастие го използваш по предназначение! Четейки те, сърдечно се насмейвам /предимно над себе си/...или очистително роня сълзи......или..заземявам,,,,абе, процеси да искаш. Преглъщам думите ти вместо хапчелаци :-)

М.С,

11. 01. 2016, София

Здравей,  Орлине. Пиша ти тъй като чух че днес е денят на благодарността (не знам дали е истина) но все пак искам да ти благодаря. Искам да ти благодаря, че ми върна отново отдавна забравеното чувство да си жив. Благодаря ти, че ме поведе по един път на търсене на истински важните неща, че ми загатна целта но бе до мен докато аз избирах пътеките. Благодаря ти че ме накара да разбера че само чрез търсене се стига до същността, че не е нужно да говоря за да чуя Бог в сърцето си. Благодаря ти че ме научи да се моля, да благодаря и най-вече да се смиря. Благодаря ти че ми помогна да разбера, че мога да съм слаба и в това е силата ми, Благодаря, че ме научи че не е нужно да съм безстрашна, че моят страх е мой приятел нуждаещ се от прегръдка. Благодаря че ме научи да обичам, да обичам себе си първо и след това всички други. Благодаря ти че ми показа една малка С., отдавна търсеща ме. Благодаря на живота че ме срещна с такъв прекрасен човек, мой духовен водач. Думите са малко, за нещата които искам да ти благодаря. Благодаря, че си част от този свят. Желая ти една прекрасна година! С.


05.01. 2016


Благодаря ти, че ми помогна да избера живота и щастието по-осъзнато и искрено от всякога! Благодаря ти, че ме научи да се чувствам обичана, приемана и закриляна - от себе си! Благодаря ти за щедростта да отдадеш от изстрадалата си душа такава обич, творяща чудеса! Щастлива съм благодарение на помощта, която получих от срещата си с твоето познание и благородството ти откровено и чистосърдечно да го споделиш. Искам да те поздравя за това и с цялата си чиста човешка обич да ти благодаря и да ти пожелая истинско щастие и Божествена Любов! Без да знаеш, получих от теб най-решаващата подкрепа в живота си досега. Господ те изпрати! Не те идеализирам, а ликувам и затова те прегръщам приятелски с думите си! Дано не те притеснявам с тях - от много време ги премълчавам, за да не те безпокоя и да не отнемам от твоето време, но как да спра радостта и обичта!? В мое лице имаш приятел - ако мога някога аз да направя нещо добро за теб, насреща съм. Бог да ви пази - теб и любимите ти хора!

С, Н.


03. 01. 2016, София

 Саша седеше спокойно на дивана и водеше относително спокоен и приятен разговор с Ник – своя терапевт. Нищо не предвещаваше бурята. която щеше да се разрази след малко в ума и в душата ѝ. Само след няколко минути, спокойният разговор щеше да се превърне в истинско изпитание за нейната сила.

            Неусетно и спонтанно разговорът се завъртя около смъртта на баща ѝ. Често се случваше, но тя трудно говореше за това. Болеше я да си спомня и да мисли за случилото се преди седем години.

-          Какво си спомняш от деня на погребението? – попита я Ник.
Той седеше спокойно на обичайното си място –срещу нея.
-          Много хора в черно. – отговори тя тихо и трудно.
Самият спомен я тормозеше страшно и искаше да избяга от него с  всички сили. Мълчеше, докато се бореше срещу изникналите картини.
-          Разкажи ми още. Какво виждаш? Какво е времето? Кой е до теб? - настоя терапевтът.

Купчина  въпроси. Тя знаеше всички отговори, но не разбираше, какъв е смисълът да ги даде. Всеки въпрос достигаше до съзнанието ѝ и се превръщаше в ключ за още болезнени подробности, заключени дълбоко в паметта. Нямаше сили да разказва, а Ник продължаваше да пита и да настоява.

            Саша изпита необходимост да се защити. Разкрещя се. Побесня до такава степен, че едва се сдържа  да не започне да псува „като каруцар. Наговори един куп глупости, които изобщо не мислеше, по адрес на Ник. Спря да му крещи и опита да се успокои, защото трепереше и бе останала без въздух. Беше уморена.

-          Знаеш ли какво виждам в теб, в момента? – попита я, когато тя успя да се поуспокои.
-          Какво? – попита уморено и троснато момичето.
-          Едно малко и много изплашено момиче. – отговори той, с усмивка.  
  
Предложи ѝ да се отпусне. За нея това изглеждаше невъзможно в такъв момент, но реши да опита. Така, водена от гласа на Ник, тя започна да се отпуска и да потъва в подобно на сън състояние. Тъкмо си мислеше, че е оставила напрежението някъде зад себе си, когато се върна в най-кошмарния ден от живота си. Преживя отново емоции, усети миризмите, видя картините. Видя и себе си – малка, безпомощна, неразбираща и ужасно сама, макар и заобиколена от много хора. Виждаше лицата им като маски, всичко беше черно. Студът струеше от всякъде, въпреки жаркото слънце, Студ, който идваше не отвън, а отвътре – от пустошта останала в детската душа след загубата, от страха.

Саша не издържа. Младата жена, която до тогава се бореше със сълзите и тъгата, се сви и рухна. Смали се, а сълзите се търкаляха по лицето ѝ. Не можеше да ги спре, всеки опит сякаш ги удвояваше. Остави ги да текат, нямаше сили да се бори повече. Едва тогава усети, че някой се опитва да я прегърне и успокои. Осъзна, че онова, което вижда е само спомен, а не е реалност.   Преди седем години никой не бе направил дори опит да я утеши с дума или прегръдка, но тук и сега Ник беше до нея. Усещаше го чуваше гласа му, но не можеше да осмисли думите. Беше заета, да изплаква цялата насъбрала се през годините мъка. Едва не се задави от сълзите.
Това я извади малко от вцепенението. Започна да разбира думите на Ник и да следва гласа му. Загледа се в пламъчето на оставената на масата чаена свещ. Откри, че вече не я мрази, а дори ѝхаресва да я гледа. Преди това беше почти невъзможно.

Бавно и полека бурята в душата на Саша отмина. Последните сълзи сякаш отмиха от нея цялата болка от спомена, Саша успя, в мислите си, да си прости и да благодари на баща си за всичко, на което я научи, докато физически беше до нея. Благодари и за това, че духът му продължава да е с нея, да я пази и напътства.


След това се отпусна, Не беше усещала такова спокойствие и лекота от много време. Усмихна се.

Автор: Саша

05. 12. 2015, София

Да те потърся за помощ беше интуитивно и същевременно узряло решение. Психотерапията ме "раздруса" изоснови, извади наяве болните места и ми помогна да видя себе си като човек, който отговаря сам за начина, по който възприема нещата от живота. А това е свобода! Тя изключва всякакво самосъжаление и претенции към каквото и да е. Имам още много работа да свърша, но ми е интересно, обичам го това предизвикателство, има толкова красота и творчество в разкриването на себе си. Благодаря Орлине!

И.

05. 12. 2015, София

Пътят на психотерапията

Притихнала стояща там , чакаща да бъде опозната, планината беше вперила погледът си в мен.Гледаше ме с острите си хребети и чукари а това ме плашеше ,но въпреки страха в нея имаше нещо, което ме привличаше, дали това беше тръпката от пътешествието или достигането на тази крайна цел не знаех. Страховете ми ме спираха , казваха ми че няма да успея , няма да се справя , обезличаваха идеята да поема този рисък , но въпреки всичко имаше нещо по- силно ,жаждата за познание ли беше или преодоляването на всички тези страхове не знам . Отне ми време да реша , какво да правя , чудех се и се двуумях между сигурността , която си бях осигурил и това ново и диво, което щеше да промени живота ми изцяло . В живота си залагах на сигурното, рядко се доверявах на другите , а за себе си няма какво да говорим , със сетни сили бях скалъпил нещо , което да ми дава тъй желаната сигурност. Пребиваванео в тази сигурност не беше нищо повече от добре познатото ми ежедневие, без нови емоции , без нови трепети, ограничаваше ме , задушаваше ме , но благодарение на това бях жив... или поне така си мислех ... но образът на планината и върхът изплуваше отново и отново в съзнанието ми. Беше ли това моята критичка точка, която щеше да промени живота ми, да разбие сигурността ми и да ме отведе към нещо по широко и необятно , не знаех , но мисълта за това всяваше ужас в мен,а страховете от най-лошото ме превземаха отново и отново . Както знаем на моменти сами се натикваме в ъгъла и трябва да избираме , изборът беше тежък „сигурност” срещу страхове незнание и купнежи за свобода . Трудно беше, но знаех че животът е прекалено кратък, да живея по този начин, който сам бях стъкмил. Реших да поема отговорност и да тръгна към тъй желаната дестинация ,а именно върхът на свободата. Поех пътешествието и стигнах до полите на планината. ! Събралите се в подножието хора , коментиратха, чутото от билите на върха , но то се разминаваше с истината , защото за всеки човек върхът има различна стойност . Някой оплюваха тръгналите нагоре , другите защото искат да постигнат нещо , други се присмиваха , че това няма смисъл , а трери се отдаваха на юта в подножието. Малцина бяха тъй решителни да поемат нагоре, исках и аз да стигна върха, знаех че той ме очаква и иска да ми каже нещо , че той иска да ми дари тъй желата свобода , която ще ми бъде нужна за да се отърва от всички тези страхове и препятствия,който ме спъваха да бъда себе си ! Тръгнах нагоре ,а пътищата и пътечките се вливаха ту в по малки, ту в по- големи , някак си чертаха съдбата ми. Нагоре срещах различни хора , някой крачеха по бързо от мен, други се връщаха надолу , трети бяха приседнали и се предали на умората и разочарованието. Знаех че всяка среща с човек няма да бъде случайна , така и стана , в трудните моменти имах нужда от някой по умел който беше изкачвал много върхове , имах нужда от помощ и водач. По пътя си нагоре се срещнахме . Доверието, което изградихме ми спомогна да го приема, като учител . Той ме учеше, как да се движа в живота си, как да гледам на страхове си с любов, защото ако нямаше тези страхове и тревоги надали щях да бъда тук , движещ се във тази необятност. Мислех си, че това са празни приказки, който не ме интересуваха, защото аз исках да преодолея страха, и да започна живота си начисто.Водач ми казваше ,че всеки човек си има отреден му връх , слушах думите му ,но не вярвах, аз исках този , най – високият, зслужавах най –доброто след цялото това страдание. Мина време и водачът, реши да ме остави, той сам казваше ,че на моменти всички имаме нужда от помощ , но животът е за да се живее от самите нас, ни сме тези които го творят. Останах сам със страховете , тамата , незнанието , ме съпътстваха постоянно, а с всяка крачка към свободата нагоре, като че ли се разколебавах, не исках да изоставя познатото ми страдание, то щеше да бъде заменено със свобода и отговорност , а аз не знаех дали бях готов. Тогава нямаше да съм този който се оправдаваше и криеше зад проблемите си , тогава трябваше да бъда човекът живеещ живота си така както иска. Аз не знаех , какво искам , а когато останах сам , още по малко , но върхът беше там , стоеше монолитен и аз трябваше да се добера до него ! Тогава ме сполетя друг феномен мъглата . Изгубих се беше гъста и мислите ми , постоянно се въртяха до полуда , останах сам в незнанието си . Продължение по пътя, който не знаех къде води или чака на” някой да ме открие - това беше дилемата . За първи път реших да поема към новото, сякаш съществото ми само се движеше по пътечка, а тя се отдалечаваше от целта , която аз си бях поставил. Тогава тя ме изведе на един хребет, от който се откриваше странна гледка, виждах върхът и той гледаше мен , двамата се бяхме вперили един в друг , единствено бездната ни разделяше . Когато осъзнах нейното присъствие, някакси душата почна да изпълва все повече, спомних си думите на водача и осъзнах праведността им. Той казваше,че за всеки пътешественик е отредено място , за мен не беше най – високото , но беше най подходящото ! Когато посрях след дългото пътуване , което беше едва кратка част от това , което ми предстоешеи осъзнах значението на страха, ако не беше той нямаше да бъда тук . ,н ямаше да разгърна погледът си в тази наобятна шир, която тепърва чакаше да бъде препозната от мен ! Осъзнах , благодарение на пътешествието ми съпроводено от страхът , че не винаги най – доброто което виждам е добро за мен. Разбрах ,че вятърът на душата знае, къде да ни отведе , точно там където ще си дадем сметка, за всичко вече изживяно и чувството наречено любов!

С.


04. 12. 2015, София
Най-състрадателният човек, който познавам и който помага на всеки доколкото може и е голям професионалист в неговата област и един човек, от който много научих и му свалям шапка и е голям пич и мой учител в живота. Oгромен респект Орлине за тебе и таланта ти!

Х.

02.12. 2015, София
Благодаря Орлине за това, че ни даваш възможност , да се проявим и открием. Вярваш ни, приемаш ни , такива каквито сме , защото и ти си като нас , човек ! И когато усетиш мъката ни и се слееш с нея, ни повеждаш по точно този път, през който си минавал много пъти вече , но когато минаваш отново виждаш различни пейзажи и различни картини, който променят не само за пътешественика, а и самия водач!

С.

01. 12. 2015, София
Благодаря ти, че показа светлината по пътя ми, когато беше най-тъмно, подаде ръка и не я пусна. Дълбока благодарност, че те има.

И.

01.12. 2015, София
Най-ценният подарък (направен ми току що)
На Орлин
Да подаряваш светлина на объркани, малки души, да намираш виделина, дори щом всичко се руши.
Да си толкова обикновен, човек, със своите болки и тревоги, но да даряваш всеки ден от потока на любовта си на други.
Да не искаш благодарност за дара, даден от сърце - подкрепа и толерантност за нечие изстрадало сърце.
С.

14.11. 2015

M., София


Орлине, искам да изкажа едно огромно Благодаря за медитацията с дишането! Имам увреждания на дисковете по гръбнака и от обострени болки напоследък и схващания към ръце и крака вече си представях живота и като инвалид. Емоция почти не мина през мен тогава, само ескалираща физическа болка, която си отиде. Нямаше я и в следващите дни, а тази седмица тичам по стълбите и подскачам, без колани и космодискове, без физиотерапия и "чакръкчии" smile emoticon. Пък занапред, каквото Бог реши!



20. 03. 2015

С това стихотворение, Орлине, искам да ти благодаря искрено за увереността, която ми даде и дори и на моменти да се разколебавам в себе си аз винаги ще зная, че ще успея. Утре напускам София, далеч от Орлин, далеч от сигурността и известното... Намерих си хубава работа в родния град, предстои ми себедоказване в нов колектив, командировки в чужбина и много други "страшни" неизвестности, които посрещам с широко отворени обятия и който ми носят толкова наслада... "Страшното" било толкова сладко. 
Продължавай да твориш все така с този силен дух... Публикациите ти в блога са безценни за всички. 
Вики

"Аз мога 

Ако мислиш „сразен съм", сразен си. 
Ако мислиш „не смея", не смееш. 
Ако казваш „бих искал", но мислиш „не мога", 
просто няма как да успееш. 

Ако мислиш,че губиш, „загубен си", 
ще ти каже светът без упойка 
успехът се крие във твоята воля 
и е в умствената ти настройка. 

Ако мислиш „назад съм", назад си, 
който мисли високо, не пада. 
Просто трябва да бъдеш напълно уверен 
щом си тръгнал да търсиш награда. 

Не най-силният, нито най-бързият 
обезателно грабват залога, 
но човекът, който печели играта, 
е тоз, КОИТО МИСЛИ „A3 МОГА". "
Уолтър Уинтъл

10.12 2014, София

Орлине,благодаря ти с цялото си сърце за това че ми помогна толкова много!
Благодаря ти за това,че ме накара да повярвам в себе си,благодаря ти от сърце,че ми помогна да преодолея страха си,които ме бе превърнал в затворник в собствената ми къща!Благодаря че те има, и че си толкова много всеотдаден в работата си.Благодаря ти,от името на всички хора,които са се докоснали до теб и твоята богата духовност!Благодаря ти и за това,че в този комерсиален свят си се запазил и съхранил и не си се превърнал в машина за правене на пари!Благодаря ти,че ми помогна да се справя с паническите кризи и те вече ги няма!Няма и ден на не си говорим за теб.Минах успешно колоноскопията.Звъняхме,но не вдигаш телефона.Ще се видим скоро.Хайде,че нали ме знаеш каква съм ревла.Много здраве и радости у вас.С голямо уважение,поздрави Ел.

24. 10. 2014, София

Здравей Орлине,

ако някой ми беше казал как ще се чувствам сега преди месец и половина нямаше да му повярва. Преди да започна да идвам при теб бях страшно стресирана, с изключително силно чувство за тревожност. Не можех да спя, да се храня и дори да живея пълноценно. Паник атаките, който получавах бяха изпили всяка частица от мен. Тревожността ми беше толкова силно изразена, че неможех да мисля за нищо друго, освен за това, кога ще получа отново паник атака. Първият път, когато се видяхме бях толкова приятно изненадана от теб. Имаш невероятната дарба да успокояваш хората, да ги предразполагаш да говорят спокойно за проблемите си и да се чувстват значими. След пътвата ни среща разбрах, че е крайно време да започна да работя върху себе си. Страшно много ми помогната и продължават да ми помагат: Йога нидрата и хипнотичните алгоритми на самоувереността. Още след първата ни среща започнах да правя това, което ме съветваше и това което ме напътстваше, а именно; да стана по самостоятелна, уверена, да започна да се забавлявам по често и да излизам. Толкова прости неща, а същевременно толкова важни, значими ( по които още дълго трябва да работя) ).Благодаря ти! След всяко идване при теб се чувствах прекрасно, спокойно ( толкова трудно чувство в последните месеци за мен), тръгвах си с усмивка, заредена с енергия, с невероятно желание да работя върху себе си и най-важното единствения човек, който ми помогна да разбера, че нищо лошо не се случва с мен. 
Не съм получавала паник атаки откакто идвам при теб, степента на тревожност  значително намаля. Смея да твърдя, че през последната седмица е изчезнала.
Нямам думи да опиша колко съм ти благодарна: за времето което отдели за мен, за съветите, методите за спряване с тревожността, помогна ми да контролирам себе си и чувствата, който изпитвам. Научи ме да се наслаждавам дори на тревожността си и притеснението. И  едно от най- важните неща позитивното мислене, и в най-тежката ситуация да съумея да намеря поучителен аспект, който да ми помогне да я понеса, преживея и да продължа нататък. Все още имам дълъг път за вървене, но продължавам да работя върху себе си.
Благодаря ти за всичко, ти си страхотен човек! В днешно време хората, като теб са малцина. Продължавай да бъдеш такъв, да  помагаш на хората, защото ние имаме нужда от теб. :) Бъди здрав и много щастлив!

Поздрави, Д. 
........................................................................................................

15. 07. 2011, София


С това писмо искам да ти благодаря от сърце за всичко, което направи за мен, безценните психологични трикове, които ми подари, за да се справям с моите тревожни състояния, вярата, която ми вдъхна, че все пак може да съществува и една по-смирена Павлина......Благодаря ти, че ми помогна да владея и приемам състоянието си! И накрая-за пирамидката, която нося в себе си, тя ми дава кураж и много енергия. Тя винаги ще ми напомня за всичко, което направи за мен!
Нежни поздрави: Павлина 




06. 12. 2010, СофияБорислав Китанов

Орлин не е магьосник излязъл от света на приказките, нито сияещ пред очите ти светец който може да те излекува с един поглед. Но Орлин е човек, който е успял да разреши част от своите проблеми и надраго сърце помага на другите да разрешат своите. За Мен Орлин е един учител който ни помага да се изправим срещу страховете си и проблемите си. Както той ме научи, аз им изпращам само любов и така те вече не са толкова страшни и непреодолими. Благодаря ти Орлине за безценното знание, знанието за живота, че всичко е любов! Вече я откривам навсякъде,така открих състраданието и разбрах, че когато сме прекалени егоисти ние страдаме, а когато помагаме на другите ние сме щастливи! Благодаря ти и изпращам цялата си положителна енергия както към теб, така и към твоите пациенти! Нека всички вървим към щастието, защото то е естественото състояние на човека!




05. 10. 2010, София
Торин

На психотерапия ме доведе нуждата от промяна! Научих как работи мозъкът ми, какво имам в подсъзнанието си и как да се справя със страха си от общуване. Орлин ми помогна да стана по-смел, самоуверен, вярващ в себе си, по-мотивиран! Станах по-амбициран в работата си, започнах да общувам с повече жени и да търся предизвикателства, за да изпитвам себе си! Най-важното, което постигнах в терапията: смелост, амбиция за победа, вяра! Разбрах какво искам да правя в живота си: да уча психология!



05. 04. 2010, София
Ванина

Здравей, Орли,

Искам да ти благодаря с цялото си сърце, че ме научи да приемам живота и страха с открито сърце, да ги приветствам и да продължавам напред, защото нищо страшно не може да се случи. Понякога си мисля, че страха и паниката ще се върнат отново с пълна сила, но тогава си казвам - та аз не ги гоня, ако желаят нека заповядат.Методите за дишане, които усвоих са безценни за мен и ги тренирам редовно. Сега спирам ривотрила и ципралекса и вземам от Баховите капки и Магнезиевата вода на Д-р Пашкулев!



24. 03. 2010, София
Валя

Здравей Орлине,
Първо искам да ти благодаря. Видяхме се само няколко пъти с теб, но ползата за мен е голяма. Успях да си сваля бариерите и посмях да те допусна да надникнеш навсякъде, за да видиш неща, които и пред самата себе си не смеех да призная. И тогава вече няма накъде да бягам... Толкова е освобождаващо да можеш да бъдеш абсолютно и безкомпромисно честен с някого!
Искам да ти кажа и че особено много уважавам твоя не изцяло "по книгата" подход. Много ми допадна това, че се занимаваш и с йога, и медитация и си отворен към алтернативните методи за работа с човешкото съзнание. Харесва ми и това, че не се опитваш да ме сложиш в удобен за теб калъп, а ми помагаш да опозная себе си такава, каквато съм.



04. 03. 2010, София

Д.Т.

Потърсих психотерапия по препоръка на психиатърът ми, след прекаран панически пристъп. По време на терапията опознах себе си, като човек, като биомашина. Познах сигналите, които ми дава и как да ги приемам. Най-важното което научих за себе си е, че мога да искам да мисля и живея позитивно.
Орлин е много положителна  натура, приема проблемите от сърце, един от малкото терапевти, които много добре познават изживяванията ми, тъй като е минал по този път. Изключително леко прокарва мост към всеки тип характер, което прави диалога лек и приятен. Не остава дистанция терапевт-пациент.
Най-важния резултат от терапията за мен е разкрития път към начина ми на мислене, чувстване, поведение. Знам че има много още да работя върху себе си, но вече знам как. 





02. 03. 2010

Герда, София
Безпътицата, съмненията, крайната невротичност бяха ескалирали до такава степен, че не можех да намеря сама изход. Явно,  пълната чаша с инертност и измислени проблеми беше преляла. Нямах повече сили и знания, които да ми помогнат да се стабилизирам без чужда компетентна помощ.
Най-напред въпреки страховете си, извадих с хастара нагоре целия си досегашен живот. На ниво емоционални преживявания, размисли, забравени сцени, образи, жестове, миризми. Започнах да проумявам ключовете към постепенно изградилата се напрегната битка със самата себе си.Разбрах, че погрешно съм се борила с неистински страхове и предубеждения. Излишно е да се боря, тъпо е да живея без самочувствие и прекалено искане на всичко най-добро само за себе си! Орлин е безкрайно добре подготвен като професионалист и безкрайно човечна, задълбочена личност. Вярвам му! Научих някои малки механизми - хватки, с които да връщам равновесието си, да се сдобрявам със себе си. Бих казала, че психотерапията е нужна на почти всеки, особено на млади двойки и родители!




25. 11. 2009
Здравейте,
Много Ви благодаря за това че ми отговаряте на писмата. Съветите Ви са безценни за мен, защото точно в този момент, когато се чувствам толкова уплашена, притеснена и неуверена от това което се случва с мен под влиянието на стреса, все пак има човек който ми дава кураж и сила да продължа да живея и да не се страхувам. Близките ми никога не биха могли да ме разберат по този начин, колкото и да ме подкрепят. Както вече Ви писах всичко започна преди два месеца. Лично за себе си забелязвам доста голям напредък в състоянието ми - към подобряване, и то благодарение на това че прочетох толкова много информация в интернет, виждам че не съм само аз така и че това не е животозастрашаващо заболяване. При мен след като го осъзнах това изчезнаха всичките физиологични симптоми на ПА. Остана само деперсонализацията и почти всички останали, които вие описвате на интернет страницата си като  психологични. И аз сега се опитвам да си представям че те ми харесват, и след като например се почувствам така аз не се боря с това чувство, а просто му се оставям все едно че се отпускам върху водата по гръб и оставям на течението да ме носи. Вчера се чувствах така, а днес го няма. 
Много се радвам че Ви има на земята. И още веднъж Ви благодаря за съветите. 
В. В.



06. 11. 2009, София

  Zdravei Orlin!
  Mnogo ti blagodarq za statiite,koito ni izprati i s neudobstvo si priznavam,4e o6te ne sum gi pro4ela! NO!!! No moze bi ne gi pro4etoh po spe6nost(az 6te si gi pro4eta:) ),za6toto sas sapruga mi imame golqm napreduk i vsi4ko tova blagodarenie na teb! Toi spodelq mnogo pove4e za tova kak se 4uvstva i kakvo misli,daze se dopitva do men za nqkoi ne6ta. Usmihnat i liubveobilen kakto otdavna ne sum go vizdala. Dori i da e vremenno sustoqnie,az sum dovolna i dosta po-spokoina. Za pove4e podrobnosti moze da napravim edna sre6ta sled izvestno vreme.Hilqdi blagodarnosti ot moeto semeistvo:)))

V.



Здравей Орлине,
Седнах  да напиша тези няколко реда с чувство  на огромна благодарност към теб.
Знаеш в какво състояние дойдох при  теб. Депресиран, тревожен и объркан. От 6 години се опитвах да се оправя. Обикалях невролози и психиатри  и ... нищо. Същите черни мисли, същите болни амбиции, същия гняв, чувството на вина...всичко това ме преследваше и ме побъркваше. Ти ми помогна да достигна до базовите модели заровени дълбоко в подсъзнанието ми и да променя из основи концепцията си за живота. Не мога да повярвам, че промяната е факт. От години не съм се разхождал по улиците усмихнат, без да бързам и без да съм затънал в мисли. Както ти обичаш да казваш „ей така просто ми е гот”.  Не знам как да ти благодаря. И книгите, които ми даде... безценни. Много, много ти благодаря! В мое лице имаш приятел, на който винаги можеш да разчиташ.
 
София
17.10.2009 
                                                                                                                         Ж. Г.


02. 10. 2009, София
М.К.
Орлин Баев е психолог с необичаен дар - от онези хора, които имат призвание и го следват неотклонно с всеотдайност, интелигентност, упорита работа, дълбочина и разбиране.
Орлин Баев е изключителен професионалист, с познания, интуиция и широта на духовния хоризонт - щастливо съчетание за психолог.
Когато човек се изправи пред диагноза рак всъщност е психолгически обречен. Единствено човек, който се е изправил пред реалността на възможния край може да разбере как би реагирал и какво означава това състояние. Психологическото справяне с подобна ситуация е основна част от лечението.
Днес си мисля, че може би съм жива благодарение на психологическата помощ, която ми оказа Орлин, помощ, която открива ядрото на проблема, изважда го в светлината на осъзнаването и го трансформира. Помощ, основана на разбирането, осмислянето и подкрепата.
За мен срещата и работата с Орлин Баев беше открване и преоткриване на един духовен и интелектуален свят, едно непрестанно търсачество, в което като че ли човек може да открие нов смисъл в живота.
Желая му от все сърце успех!



27. 08. 2009
Здравейте, г-н Баев!

Казвам се В.  - като съм тръгнала да споделям, поне да го направя както трябва.  
 В началото се срамувах наистина да разкрия самоличността си, срамувах се от състоянието си, наричах себе си слаба. В последствие изчетох много книги и статии, от които разбрах, че не съм на прав път - щом аз се отнасям така към себе си, какво да очаквам от другите?! Промених много неща в начина си на живот, опитвам се да мисля и реагирам по различен начин. До колко успявам нямам представа, но за самата мен постигнах много - спрях да стискам зъби и да се правя на силна, спрях да се усмихвам насила, изказвам по-често личното си мнение.Не знам дали помагате на всички чрез статиите си, но на мен наистина помогнахте! Прочетох това, което сте написали поне 10 пъти и всеки следващ имах чуството, че е писано единствено и само за мен  .Ще се радвам ако чрез сайта намеря и други хора от моя град, които са в подобна ситуация. Знам, че ги има, знам, че са много и знам, че всички малко или много се срамуват да си го признаят.

Как да се справим НИЕ в малките градове без специалисти, които в София, Пловдив и Варна са в изобилие? Чудя се как да помогна на себеси и на останалите като мен, които нямат възможност да пътуват до столицата?.Ще е добре поне да се срещаме някъде, да споделяме и подкрепяме.Нека всеки който има мнение по въпроса, ми пише!

Г-н Баев, на Вас благодаря още веднъж от сърце!



07. 04. 2009, Катя Евангелинина, Банско - студентка в София

Тук научих най-вече доста неща за себе си. Неща, които винаги съм знаела, но някак си скривала от самата себе си, за да не се призная за слаба. Научих, че не е страшно да съм слаба, че това не е престъпление. Научих още, че съм важна, че моите чувства, емоции и решения са важни! Научих се да приемам страха си и се сприятелих с него. Научих се да бъда здраво егоистична, да не се самонаранявам за сметка на чуждото щастие. Научих се или поне искам и пробвам да казвам НЕ. Научих се също да релаксирам, да дишам в буквалния и преносния смисъл на думата. Всеки един сеанс ме караше да се чувствам все по-уверена в себе си и по-свободна. Дихателните практики пък успешно ми помагат да се справя с натрупаното напрежение. Оставих паник атаките зад гърба си. Дойдох изпълнена със страхове, а си тръгвам заредена с надежди.

Благодаря!




31. 03. 2009, Марина Калева, Пловдив

Казвам се Марина Калева, на 29 години съм, щастливо омъжена с прекрасна дъщеричка на 3 месеца, имам икономическо образование. От три месеца ходя на психотерапия при Орлин Баев и това, което ще ви разкажа е част от живота ми.
   Преди 6 години разбрах, че трябва да променя живота си, започнах една дълга и мъчителна борба, която продължава и до днес. От пубертета до преди шест години живеех доста неморално, имала съм краткотрайни необвързващи връзки с мъже (около 20), исках да бъда пожелана от всеки мъж, обичах да флиртувам и да ги предизвиквам да ме желаят, без дори да харесвам някои от тях. Сексът не е бил важен за мен, по-скоро съм го давала в замяна на това, да получа внимание. Този начин на живот ми даваше удовлетворението, че съм важна, ценностна. Мнението, което бях създала за себе си у хората, бе че съм лекомислена курва. Аз не осъзнавах всичко това, или в някаква степен не съм искала да си го призная. Мъжът ми бе този, който ме подтикна към промяната, а аз я приех за да не го загубя. Не разбирах какво иска от мен, обвинявах го в ревност. Месеци наред разсъждавах върху различни случки от живота си, анализирах поведението, мисленето си. С негова помощ развих едно реално мислене, за което е трябвало да се погрижат родителите ми. Страшното се случи, когато с това реално мислене аз се погледнах отстрани и се ужасих от себе си. Тогава с цялото си сърце поисках тази промяна и тя стана фикс идея за мен. Резултатите са следните: от 10 години не съм имала физически контакт с друг мъж, хората ме уважават, познават ме като морална жена, аз съм удовлетворена и щастлива от начина си на живот и обожавам дъщеря си и мъжа си.
      Осъзнавам, че промених много неща в себе си, но образно казано, това преминаване от единия бряг на другия ми ковства нервната система. С времето се появи депресия, натрапчиви мисли и безброй страхове, влязох в един омагьосан кръг, от който ми е трудно да изляза. От проведената психотерапия научих, че в детството си не съм получила достатъчно  обич от егоистичната ми майка. За да заслужа нейната милувка и внимание е трябвало да изпълня изискванията й. Това е създало в мен модел на подчинение, аз трябва да се съобразявам с хората, да им се харесам, да се нагодя към тях и така те ще ми дадат вниманието си, от което много се нуждая. Отново в детска възраст, когато идеализирах безотговорния си и красив баща (комарджия), той ухажваше пред мен всяка жена. И така аз съм намерила един начин да получа внимание, като се насоча към мъжете, защото на малкото дете никой не е обяснил кои са ценностите в живота и как трябва да се държим в обществото.    По характер съм и перфекционист и това ме заставя силно да се контролирам, да искам да не виждам стария модел в себе си, непрекъснато да се боря да изкореня своите недостатъци, на всяка цена. Това пък допринесе за натрапчивите мисли и депресията. И тук кръгът се затваря и повтаря ли, повтаря. И колкото повече се контролирам, толкова повече са мислите и страховете. Аз не си вярвам, страхувам се, че не съм достатъчно променена, страхувам се, че искам да бъда пожелана от всеки мъж, страхувам се че ще се поддам на стария модел и затова  се боря с мислите си, те ме карат да се чувствам много виновна.
 Психотерапията ме учи да остана в тези страхове, да не бягам, да ги преживея и така те се разсейват. Да погледна отстрани като един безпристрастен зрител, без борба, без контрол да приема случващото се. След това да дам един реален отговор и да завърша с хубави и позитивни мисли. Учи ме, че трябва да обикна малкото дете в себе си, което няма вина и да се приема. Учи ме, че имам право да общувам с мъжете, че имам право те да ме харесват, че имам право да се чувствам добре плюс СЕБЕУТВЪРЖДАВАНЕ (новият ми модел).





29. 03. 2009 Николаева, София

Диагнозата ни удари като гръм: „Метастази в костите вследствие на рак на гърдата“ Официалната медицина не дава особени надежди за излекуване, само забавя развитието на болестта с химио- и лъче-терапия. Съпругът ми не пожела да приеме това за единствено възможната истина, още повече, че и самите лекари не са наясно с етиологията на рака и, съответно, с възможностите за лечението му.
След дълго ровене в Интернет и проучване различни теории, лечебни средства и личен опит на потърпевши – пациенти и техни роднини, съпругът ми попадна на теорията, наречена „Германска Нова Медицина“ (ГНМ) и Петте Биологични Закона, които лежат в основата на тази теория. Няма да се впускам в подробности защо решихме, че точно тази теория е най-достоверна и перспективна. Накратко, според тази теория, всички видове рак са следствие на сериозен, остър, драматичен и изживян в самота конфликтен шок, който се проявява едновременно на трите нива: психика – мозък - орган. Т. е. първопричината е преживяване на силен емоционален и душевен стрес. Различните видове рак са следствие от различни видове стресови преживявания.
Следователно, ако човек преодолее психологическия конфликт, който е предизвикал заболяването, започва обратен процес на възстановяване (наречен „топла фаза“), който, в крайна сметка (понякога след силни страдания и критични ситуации), води до пълно оздравяване.
Психологическият конфликт, свързан с рака на костите е конфликт на самообзценяване – неочакван пробив на самоуважението или загуба на вяра в себе си.
В този момент аз и съпругът ми разбрахме, че имаме нужда от помощта на психо терапевт. Спряхме се на Орлин Баев, тъй като съпругът ми беше срещал негови статии по този въпрос в Интернет и най-бързо щеше да разбере за какво става въпрос и каква психотерапия ми е необходима.
По време на сеансите разбрах грешките в моето възприемане на света, връзката родители – деца, липсата на вяра в хубавото в живота и в самата себе си. Орлин Баев ми помогна да разбера, че имам право на самоуважение, толерантност от страна на околните и на лично щастие. Той ми показа, че в живота ми е имало и има много хубави моменти, на които съм пропуснала да се радвам.
В разговорите си с Орлин успях да разбера какви са моите психологически конфликти и начина, по който мога да ги преодолея. По време на сеансите с негова помощ изпълнявах различни дихателни техники, включително и ребърдинг дишане. Чрез тях се освободих до голяма степен от душевните си травми, негативни емоции и модели на поведение. Чувствам се като преродена, сякаш всички мои проблеми са останали далеч в миналото. Сега живея като здрава, щастлива и обичана и обичаща себе си жена.
Орлин ми подаде приятелска ръка в този труден за мен момент. Той е непосредствен, внимателен и има талант да лекува душата на човека.
.........
Disclaimer (забележка на Орлин Баев) - като специалист по ментално здраве съм длъжен да отбележа, че в случай на психотерапия при онкологии се терапевтира не самият рак, а тревожността, депресивността, психотравмите и конфликтите на болния. Психотерапията се провежда задължително успоредно с медицинските грижи! В практиката си на психотерапия при онкологии работя с когнитивно поведенческа терапия, хипнотерапия и трансперсонални методи (дишане, медитация). Целта е подобряване на психичното състояние на онкоболния, което се отразява силно положително и на изхода от медицинското лечение! Орлин Баев






26. 02. 2009 Ани Иванова, София

Потърсих психотерапия водена от болезненото си чувство, че съм лъгана и предадена. То се появи след като разбрах за изневярата на мъжа ми. Имах много мъчителни натрапливи мисли, които ме мъчеха постоянно. Даже тялото ми беше станало непрекъснато напрегнато и болезнено. В терапията научих, че нося заложения образ на баща си като един психичен модел и оттам виждам мъжете като безчувствени и лъжливи. Разбрах, че се защитавам от заложените в мен през детството ми конфликти идващи от тежките отношения между майка ми и татко ми. Защитавам се с моя перфекционизъм, една непрекъсната борба и напрежение. Виждам света черно бяло, мисля "или - или".
  Малко по малко през трите месеца терапия започнах да се разбирам все повече и да намирам себе си. Напрежението ми изчезна, натрапчивите мисли също. Стана ми по-леко и щастливо! Разбрах, че наистина имам право да съм по-толерантна и към себе си и към другите. Осъзнах, че в живота има много хубави неща и не е нужно постоянно да се боря, а повече да се радвам на тях. Сега все повече се свързвам със самата себе си, разбирам се и това ми дава сигурност и увереност. Стремя се да не поемам отговорност върху себе си, която не е моя. Искам да започна да искам повече неща за себе си! 





24.02.2009 Милко, София

С Орлин се срещнахме в кръстопътен период от гледна точка на психофизическата ми кондиция. С различни дихателни, енергетични и медитативни техники се опитахме да дадем насока на вътрешната ми сила като въздействаме и чисто физически чрез силата на духа върху мозъчната ми биохимия, а оттам и върху циклотимичните ми настроения. Мисля, че въпреки краткия период, през който имахме възможност да се срещаме в кв. Младост, постигнахме добри успехи!





30.01.2009  Марков, Варна

Орлин Баев е добър професионалист,това за мен е безспорно.
Аз много бърборех, много се съмнявах в мен самия, подценявах се, страдах заради трудностите си с жените.
Като бърборех постоянно си мислех,че така ще впечатля хората повече, а г-н Баев ми каза, че с говорене на място, малко, кратко и точно ще бъда  по-убедителен пред хората.
И аз го правя вече,говоря по този начин.
Беше ме страх да се регистрирам в сайтове за запознанства, да опитвам разговор с жени, да излизам и да се запознвам.
Но сега след напътствията на г-н Баев, аз се регистрирах в 4 сайта за запознанства и общувам активно с жените.
Беше ме страх от провал, обвинявах себе си за всичко,което ставаше.
Г-н Баев ми препоръча метода на когнитивното реструктуриране и  активното действие - смело напред.
Аз ги прилагам постоянно и вече мога да поемам премерен риск.
Сега съм по-уверен в себе си! Вярвам в собственото си аз!
Г-н Баев ми показа правилната  насока - накара ме да повярвам в себ си, да отключа героя в мен.
Методите, които ми препоръча ми помогнаха много.
Сега аз знам какво търся и как да го намеря.
Мисля, че психолозите са хора, които „проникват” в душата на човек и виждат къде е „ключът към решението на проблема”.
Пожелавам на г-н Орлин Баев още успехи в това благопродно дело.
С уважение: Марков
Град Варна




07. 11. 2008 Ани,  Бургас 
Орлин не е просто психолог, а е от онези истински Човеци, които те карат да се събудиш и да разбереш, че си жив. Любовта  към хората и професията му помагат с лекота да докосва дълбините на душата. Още първият час, той успя да зареди живота ми с позитивизъм, желание за действие  и лекота. Вля толкова сила, енергия и увереност, че физически успях да преобърна живота си в по-добрата посока. Той просто вижда душата, знае какво и как да направи: бързо, ефективно и без протаквания.
И най-важното - желанието му да помогне е преди всички нужди.
Дейн Ръдиар е казал, че  нито един психоаналитик не може да интерпретира живота и съдбата на ниво по-високо от това, на което самия той функционира. А малцина могат да се похвалят с нивото на Психолога и Човека Орлин Баев.






09. 09. 2008    М.Г.   София

Когато човек е търсил себе си през по-голямата част от живота си, той знае, че това е път през неизвестното и крие опасности - да се загуби. Непознатото в нас е толкова невероятно - ние не познаваме нежеланието си да се освободим от болката, не знаем до колко сме сраснали с нея и как тя е станала част от собствената ни самоличност. Дори ако си посветил десетилетия на това да проникнеш отвъд привидността на преживяното, може да се окаже, че си се въртял като героите в "Мечо Пух" - в кръг, преминавайки все отново и отново по собствените си следи, представяйки си, че това са следите на едно много опасно животно. Да, нашето собствено съзнание е опасно и непознавано. Щастие е, когато можеш да го срещнеш с добър приятел, който да те преведе през клопките на неизвестното. А понякога е много потребно да се срещнеш с една обективна перспектива, която да ти даде опорни точки за самопознание и вътрешна промяна. За мен срещата ми с Орлин Баев беше това - едно ново предизвикателство да се изправя пред себе си и да почерпя познание, което е и болезнено, но и проникновено. Срещнах се с реално познаване на човешката душа и много вътрешно посвещение на едно трудно призвание - да водиш душата в пътя й към себе си ! 




28.08.2008 Дияна Костадинова, Русе

Въпреки привлекателната за мен личност на психотерапевтката която посещавах около 3 години в града където живея,разбрах че реалните резултати са половинчати.Намерих Орлин Баев в I-net.Реших да отида  в София и да опитам пак.На първата среща тои успя да разсее подозренията подозренията и скиптицизма с които бях пропита,поради "горчив опит" и трудното ми психическо състояние.Беше ясен,конкретен,смел и добронамерен.Само за 5-6 срещи видях посоката в която трябва да продължа.Методите му (съчетание от психоанализа,когнитивно-поведенческа и трансперсонална психотерапия)работеха!
Идентифицирахме причините за състоянието на страх,тревожност,малоценност,нерешителност съпътствали ме през целия ми съзнателен живот.По пътя на свободното асоцииране разбрах че проблемите са заложени в ранното ми детство.Нестихващите скандали между родителите ми.ролята ми на "изтърсак" (дете родено по стечение на обстоятелствата,9 години след първото),са формирали амбивалентен модел и емоционалност и остра ранимост спрямо майка ми.Думата "мама" не можех да си спомня минути след като Орлин ми я каза и неколкократно ме подкани да си спомня.
Говорихме за необходимостта от осъзнаване на тези факти поради това че повтарям формираните схеми и модели на поведение и емоции спрямо трите си деца и брака си.Орлин Баев изработи нови които да вградя в личността си на мястото на наличните.Чрез рационално реструктуриране те запазват погледа върху реалността и предпазват от действието на тежките и зловредни убеждения.
Проведохме целебни медитации и упражнения,които ме докоснаха до реалния ми Аз.Разговаряхме какво представлява той-наблюдателят на моя биографичен сценарий-какво ми дава усещането и връщането към него.Това е въпрос на преживяване Орлин включи опита ми в тази област като преход,фон към настоящата ми работа.
Говорихме за брака смисъла на свързването любовта.За недоверието и склонноста на човек да генерализира оценките си за мъжете и жените.Отношението към проблема 
 е въпрос на лична опитност ( баща,връзки и т.н.)
Моето психично оцеляване е в процес.Вече имам средствата и посоката.Благодаря на Орлин за отговорното отношение.
"Аз имам право да приема хората за добри и живота си за добър!"





15.08.2008 Емил Гаралейски, София

С помощта на Орлин аз гледам на света вече с други очи! Сега светът около мен е по-добър, аз също се старая да бъда по-добър, също така се чувствам и по-уверен в себе си.
Благодаря ти, Орлине! 





09.08.2008 Румяна Манчева, София

В лицето на Орлин аз открих един приятел! Един човек, който наистина ме разбира и с който мога да споделя всичко! Един тих остров, на който мога да си отдъхна от живота, да се огледам в себе си и да видя коя съм! Когато за пръв път отидох при него, не бях сигурна, че той е човекът, който може да ми помогне да се справя със страховете си... Уви! Помогна ми! Благодаря ти, Орлин!