Зелено дърво и пееща птичка

 "Носи в душата си зелено дърво и пееща птичка навярно ще долети."

/китайска поговорка/

Искаме щастие и обич. А от нас струи ли вдъхновение и любяща сърдечност, с които да ги привлечем? Искаме да бъдем обичани и прегръщани. А ние обичаме ли себе си, живота и другите безусловно и с обич, идваща от душите ни, така че когато любовта на хората срещне нашата, да се разгори до още по-голям пламък? Искаме приятелство. А ние подобни ли сме на голямо дърво с красива сянка, приканваща морни пътници или сме като отровно храстче с бодливи клони?

Ако искаш да бъдеш щастлив, не чакай да те обичат. Ти обичай - с онази непривързана обич, която зависи само от източника, от безкрая ти. Ако искаш да имаш приятели, обичай. Бъди като извор, от който тече живата вода на любовта. Когато се събудиш, обичай! Когато работиш, обичай. Когато лягаш, обичай. Когато споделяш интимност, обичай. Когато сгрешиш, нека от обичта ти протече прошка. Поучи се и продължи. Когато те наранят, обичай и прощавай. Напиши доброто в сърцето си, а предателството във водата. Обичай, учи се, расти като малко житно зрънце. Жертвай старото, за да се роди новото. Когато обичаш Бога повече от малките си желания, тогава всичко се нарежда!

"Хората са създадени, за да бъдат обичани, а вещите, за да бъдат използвани. Причината, поради която светът е в хаос, се дължи на това, че вещите са обичани, а хората използвани."

 И не само хората са създадени, за да обичат и бъдат обичани, а чувстващите същества въобще! Поразявам се и се удивявам до болка как някой безсмислено трупа пари, имоти и вещи, а нехае за страданието на хора и животинки наоколо му. Смешен егоцентризъм, жалка илюзия за отделеност. А какъв прекрасен и любящ е този свят, когато го видиш през очите на божественото, течащо през мъдростта на душата ти!

 Каква вълнуваща приказност се крие в книгата на живота природа!
Често очевадната съвременна нравствена деградация се нарича животинска. Дали това е точният епитет? Има хора и хора. Във всеки живее и животно и бог. Въпросът е на кое служим... Но, ако кажем, че двуногите, избрали живот подчинен на примитивни цели - териториална власт, трупане на пари, както животните запасяват храна и т.н., са животни, ще обидим по-малките си братя четириноги! Защото човекът, ползвайки интелект, откъснат от мъдростта на живота, се превръща не в животно, а в жив дявол!

Ал-труизъм, божествена истинност. Употребяваме тази дума като синоним за жертвено себераздаване, грижа за другите. Аз поддържам мнение, че такова "животно" съществува! Ако човек знае, че е част от единен организъм и вижда както в себе си, така и в другите едно цяло, раздавайки се, получава още повече и за себе си. Както един огън пали други огньове и става още по-светло и на него самия! Да обичаш Бога в себе си, в живота и в другия. Да чувстваш, знаеш и преживяваш, че като даваш, получаваш още повече отвътре, да изпитваш съпричастност с всяко чувстващо същество и живота въобще. В алтруизма има и здрав егоизъм, така както клетката задържа вещества и за себе си. Но не повече, отколкото и е нужно. Целият поток на живота тя пропуска през себе си, към целия организъм!

Има една жертвеност, която издига и хармонизира. Жертвата на пороците, зависимостите, страховете, егоцентризма, алчността, завистта, ревността, гордостта... Тази жертва, принесена в огъня на любовта на олтара на божественото, е щастие за Човека. Трудна е само за носителите, през които се проявява Човешкото. За самия Човек е истинна радост, свобода, сила и мъдрост! Жертва е само за илюзиите. За същината е освобождение!

Но, как да постигнеш тази свобода от робията на оковаващите желания, агресия, страхове? Не да се бориш със злото, а да служиш на доброто! Да си господар на злото в себе си, а слуга на доброто, отвътре и отвън ти. Да пребориш злото в света не можеш. Но и в себе си дори не можеш. Можеш да увеличиш доброто и да впрегнеш злото в теб така, че да ти служи. Това са метафори, разбира се. Който слуша и чува същината им, я разбира!

"И предсказаните, и определените неща могат да се променят. От човека зависи да подобри или влоши съдбата си."

Беинса Дуно

Носим предпоставки от миналото, някои главни параметри за случване на живота ни. Някои ги наричат карма... От нас зависи обаче как възприемаме, отнасяме се и реагираме на тези предпоставки. Този избор променя всичко и превръща човека в ковач на съдбата си!

 Дори и съзнателно и доброволно учейки се в университета на живота, пак ще преживяваме трудности и мъки. Разликата е в перспективата. Когато присъстваме в живота си съзнателно, ги приемаме спокойно, с благодарност и отношение на планинар, радващ се при вида на поредния склон. Защото трудностите, болестите и изпитанията вече не са пречки, нито преживяващият ги е някаква псевдо-жертва на несъществуваща случайност. Превръщат се в път - нужен, красив и смислен. Когато човек чувства и живее този дълбок житейски смисъл, тогава всичко идва на мястото си!

"Планетата не се нуждае от голямо количество "успешни хора". Планетата отчаяно се нуждае от миротворци, лечители, реставратори, разказвачи на приказки и обичащи от всички видове. Тя се нуждае от хора, до които се живее добре...“

Далай Лама

Да сме успешни, да постигнем, да се сравним, да сме потребители и все по-големи потребители. Социалната система и икономическите и господари зад нея ни казват, че така ще бъдем щастливи... Надали! Ако обаче живеем в мир със Себе си, ако слушаме душата си, лекуваме първо собствените си емоционални и телесни рани, а с потеклата жива вода на любовта и раните на хората наоколо ни. Просто така, с присъствието си.


Орлин Баев, човек