За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

вторник, 22 юли 2014 г.

Въпроси и отговори

   Преди няколко дни журналистка ме попита следващите по-долу въпроси. Тъй като обаче в интервюто за медията имало ограничен обем и съответно, отговорите ми бяха орязани, ги публикувам тук в блога си. Ето и орязаната версия.

1.  Днес е много модерно да се говори за стрес. Той е в основата на всичките ни беди. Но не става ли дума тук за дистрес – като че ли това понятие е по-коректно?

Стресът е нормален, дори нужен. Ако напълно сме лишени от стрес, от трудности, животът ни би бил твърде скучен, вял, лишен от стимули за растеж, преодоляване, развитие. Умереният стрес е нужен – мобилизира ни, активизира ресурсите на ума, емоциите и тялото ни. Когато обаче стресът прерасне в дистрес, психиката и тялото са неспособни да се справят, което травмира и блокира естествения и плавен житейски ход и просперитет. Ако стресът е бензин, който наливан внимателно, захранва огъня, то дистресът е разрушителна експлозия. Както казах, никак не съм съгласен, че стресът е в основата на човешките трудности – той е нормална част от битието ни. Но да, дистресът надхвърля индивидуалните възможности за адаптация към стимулите от средата, което резултира в маладаптивни психични и телесни симптоми и поведения.

2.      Като че ли живеем в епохата на депресиите, тревожността и неврозите. Как си обяснявате това?

Поне за западния свят, за съжаление, това твърдение е вярно. Едва ли някога в човешката история човекът е бил толкова далеч от смисъла и предназначението на пребиваването си на тази земя. Живеем в социален свят с тотално преобърната ценностна система. На върха на ценностната пирамида се кипрят властта, секса и парите, докато някъде в прахта на невежеството дълбоко са забравени съчувствието, познанието за любящо единство с брата и всяко чувстващо същество. Неврозата, която наистина експлодира все по-масово в съвременния обездушено – бездуховен свят, се явява… лечение. Да, лечение на загубилите се човешки души, повик за синхрон и акордиране с любовта и мъдростта, с потока на онзи Живот, от който единствено произтича сигурността, призванието, смисъла и радостта, която малките социални пертурбации не само не могат да загасят, но са предназначени да подхранват. Психоанализата предлага напълно резонни хипотези за етиологията на невротичността, кореняща се в автобиографичните преживелищности, в ранните детски години и заложените в процеса на възпитание характерови черти и програми., в съвремието ни се добавя и друг фактор. Цялата планета ускорява ритъма на вибрацията си. При хората, които следват този процес, се случва естествено разширение на съзнанието до сърдечна свързаност, състрадание и обич. Тревожните разстройства тук се явяват не някакво зло, а благ и добър повик за дълбоко преосмисляне на собствения живот, цели, ценности и посоки, за себевглеждане и себепознание, фокусирани в съзнателни усилия по промяна на ума, чувствата и социалното поведение в резониращи със законите на целокупния Живот. На изток, както и в удивително всеобхватното учение на българския мъдрец Петър Дънов, тези закони се наричат Дхарма. Много може да се каже в тази посока…

3.      Един много глупав въпрос, който обаче почти всеки човек си задава под една или друга форма: какво е щастието?

Щастието идва, когато съвкупността от системи и процеси в развитие, която наричаме човек, е в хармония с пулса на живота. Психодуховните системи, чрез стъпките си, трениращи последователите си в специфични етични принципи, начин на живот, работа с ума и преоткриване на по-високите нива на съзнателна когниция, в крайна сметка целят постигане именно на щастие. Но автентично, цялостно и стабилно щастие, при което преживяващият го знае с всяка клетка от тялото си и субатомна частица на душата си, че е само малка част от един разумен организъм. Само докато човек живее от позицията на себе-осъзнаване като част от цялото, може да бъде истински щастлив. Това обаче с думи не може да се опише, макар и опосредствено да може да се насочи и мотивира. Може да се преживее истински в медитация и съзерцание. А когато медитацията проникне в ежедневния живот и целият живот се превърне в медитация, щастието присъства като тих и устойчив фон на бита ни. В хуманистичната психология и психотерапия, тенденцията към акордиране на човешкия живот с потенциала му от възможности, се нарича себеактуализация.

4.      Смятате ли, че природната медицина може да има сериозно място в лечението и превенцията на някои психически състояния, временни неразположения или дори – заболявания?

Именно синхронът с природата е това, което лекува както душата, така и тялото. Що се отнася обаче до психичните разстройства на ниво невроза и по-специално тревожните разстройства, имам предвид вътрешната, същностна природа, която определя човека като такъв. Под природна медицина аз разбирам допира до мъдростта и здравето, скрити в онази божествена сила, която протича през всичко живо. Индусите я наричат прана, китайците чи. Дали през дълбоко дишане и визуализация, през приема на някои природни вещества и извлеци, но преди всичко през един природен начин на живот на дълбоко преклонение пред величието на живата природа.

5.      Останали ли сте с впечатлението, че съществува тенденция да се прибързва с тежките традиционни медикаменти срещу някои съвсем „естествени” психически неразположения?

Да, прибързва се. Много от колегите, занимаващи се и с психично здраве, а именно психиатрите и невролозите, изписват антидепресанти и транквиланти на третата минута от стъпването в кабинета им. Психофармацията има своето достойно място в третирането на психичните проблеми на ниво психоза. Що се отнася до неврозите обаче, употребата на психофармацевтични лекарства в световен мащаб е тенденциозно и излишно свръх – завишена, което обслужва в много по-голяма степен бизнес, отколкото здравни интереси. Майсторите в психотерапията по целия глобус твърдят най-общо следното по отношение взаимовръзката психотерапия – медикаментозна терапия:
-          Ако човекът заявява първоначално проблема си и специалистът прецени, че в основата на етиопатогенезата се корени психичното функциониране, най-добрият вариант е да се процедира с психотерапия. Истината е, че 99% от трудностите на ниво невроза се дължат на невротична психодинамика, която не само че няма как трайно да бъде разрешена в стратегически план чрез химия, но тук лекарствата се явяват част от психичните защитни механизми потискане, изтласкване, отричане на тревожно наситените психични съдържания и процеси, вторична печалба от поддържане на невротичната симптоматика и т.н., което прави свръхмерната употреба на психофармация не част от решението, а от проблема.  
-          Когато човек, който вече приема психофармацевтични медикаменти, има съзнателността да се обърне за помощ към психотерапевт и клиницистът прецени, че в корена на състоянието му се крият неразрешени психични конфликти, а не неврални и биохимични дефицити, се пристъпва към постепенно спиране на медикаментите по подходяща схема и пристъпване към актуалното, психотерапевтично лечение, което единствено осигурява качествена и сигурна промяна в дългосрочен план. По моите наблюдения, ако психотерапията се осъществява на фона на психофармация, самата психотерапия се явява единствено поддържаща, тъй като сублиминално мозъкът на пациента се „опира“ на ефекта от приеманата химия, а не на собствените съзнателни усилия, изисквани в хода на психотерапията. В такъв случай, когато замазващото действие на химията се прекрати, психотерапията е нужно да се поднови и да продължи още толкова време, тъй като симптоматиката се завръща отново с пълна сила, че и с лихвите… По тази причина ефективните психотерапевти, уважаващи пациентите си и целящи резултатна и дългосрочна промяна в живота и добруването им, предпочитат да започват психотерапевтичния процес „на чисто“.

6.      От няколко години насам, 5-хидрокситриптофанът намира широко приложение сред привържениците на неконвенционалната медицина. Казват, че той е супер ефективно средство срещу депресии и тревожност. Вие на какво мнение сте?

Препоръчвам го. Но чак суперефективно средство, не мисля. Действието му, по наблюденията ми, е полезно, но слабичко, когато става дума за сериозни състояния като продължаващи от години панически атаки, тежка генерализирана тревожност, обсесивно компулсивно р-во, тежка социална тревожност и т.н.

7.      Пасифлората е едно много интересно растение. Доста се използва, включително и от традиционната медицина срещу безпокойство, безсъние, напрегнатост и др. В пасифлора е открит естественият химикал серотонин. В кои случаи препоръчвате прием на природен продукт със съдържание на пасифлора?

Това, което споменах по-горе за пет хидрокси триптофана, се отнася със същата сила и към всички познати нам билки минерали, вещества и витамини, явяващи се спомагателни при лечението на тревожни разстройства: пасифлора, маточина, мащерка, хвощ, жълт кантарион, магнезий, цинк, витамини от Б групата, мелатонин и др. Тези и много други вещества са полезни, но по опита ми в работата с невротични разстройства, доста слаби, за да могат да бъдат нещо повече от помощни „патерички“ на реалната психотерапевтична промяна. Това е така не толкова защото активните вещества тук са недостатъчно силни, но предимно поради факта, че причините за повечето тревожни състояния са предимно психични. Природните вещества могат да създадат известен подходящ фон за случването на качествен психотерапевтичен процес, но нищо повече.

8.      Какви промени в начина на живот трябва да предприемем и какво е най-доброто лечение срещу безсъние?

Когато е изключена възможността за органична етиология, безсънието най-често е само върхът на айсберга, един от симптомите на тревожността. А тя се дължи на непреработени базисни вярвания, програми, скрити в несъзнаваното. Когато тези програми бъдат умишлено осъзнавани, предизвиквани и преобразувани, симптоматичното безсъние също се стапя. В някои редки случаи безсънието е упорито. Тук приспивателните медикаменти могат да бъдат само временно и епизодично решение. Ако се разчита само на тях обаче, колкото повече се приемат, толкова по-слабо действат, нужно е дозата им да се увеличава, а когато се премахнат, инсомнията експлодира с още по-голяма сила. Така че, медикаментите тук не са стратегически добра насока. В известна степен безсънието се повлиява от всички изброени по-горе билки и вещества и по-специално, от пет хидрокси триптофана, мелатонина, магнезия… Особено силна роля тук изиграва поведенческата терапия. Ето някои правила, които силно нормализират циркадния ритъм и повлияват положително безсънието:

-          Ляга се само когато се усети нужда от сън.
-          Сутрин се става в точен час, независимо от качеството и количеството на съня. Само за няколко дни тези простички правила силно спомагат за нормализирането на съня.
-          Прекратява се приемът на възбуждащи вещества: кофеин, енергийни напитки и др.
-          Когато през нощта човек се събуди и сънят не идва, се ползва принципът на парадоксалното намерение. Той се състои в това, че човекът вместо да иска да заспи, възнамерява да не заспи. Така се премахва съзнателната намеса, състоянието на напрегнат контрол и нащрек от процеса на заспиване, които често са причина за поддържане на будното състояние.
-          Когато безсънието се дължи на усилено ментално предъвкване, силен помощник се явява умението за спиране на ума, тоест практиката на медитация.
-          Понякога безсънието е упорито и дори при липсващо ментално предъвкване или вегетативна психомоторна, симпатикова възбуда или дори без наличието на особени характерови конфликти, то персистира. В този случай изключително полезна се явява практиката на медитация и дишане с помощта на невро – фийдбек апаратура. Чрез измерване на кожната температура, съпротивление, на мозъчните вълни (ЕЕГ) и т.н., свързани с подходящ софтуер/ игри, човек се учи да намали активизацията на симпатиковата автономна нервна система, отговорна за възбудата и да засили действието на парасимпатикуса, който лежи в основата на невро-психичната релаксация.

9.      Какво е мнението ви за този продукт?

Както споменах и по-горе, ако тревожността е слаба, валерианата, шлемникът, хмелът и пасифлората, които се съдържат в този продукт, могат да изиграят добра роля в облекчаването на напрежението. Ако обаче тревожността се дължи на дълбоки характерови наличности, през които човекът пречупва възприятието си за света свръх страхово, билките могат да играят добра, но единствено опосредствена роля. Казвам това въз основа на вече осем годишния си опит в психотерапията, с огромно уважение към народната медицина и по-специално, към фитотерапията. 

10.  Как според вас, влияят негативните емоции върху цялостното ни психо-емоционално, а защо не и физическо здраве?

Негативните емоции – страхът, агресията, тъгата, са нормална част от духотомната емоционалност, едната страна от „монетата“ на двойнствената емоционалност. Другият полюс са положителните емоции. И едните и другите обаче са нормална част от света, в който живеем. В такъв дух на разсъждения, негативните емоции вредят единствено ако са преживявани прекалено силно и продължително. Тогава те действително не само, че невротизират и депресират, но могат и да се соматизират до физиологични заболявания. Защото психиката пряко влияе на нервната система, тя на свой ред на ендокринната, тя пък на имунната и всички останали телесни системи…

11.  Как се става „положителен човек”?

Според мен подходящата дума е не положителен, а цялостен. Защото крайното и отричащо противоположността си позитивно мислене може да бъде също толкова инвалидизиращо, колкото и крайно негативното. Говоря за това в тази си статия: „Позитивното мислене и принципът разделяй и владей“. Та, как се става цялостен? Започва се от едно щателно поглеждане в интрасубективния свят, анализ и интроспекция. После се продължава в посока неутрализиране на откритите маладаптивни наличности – чрез логика, връзка с реалността, чрез всички методи на психотерапията и личностното развитие. В даден момент човек осъзнава себе си като духовно същество – тук се намесват молитвата и медитацията. В този процес осъзнаването се издига над двойката противоположности – няма противопоставяне, а обединение, сливане. Човек се ресвързва със… Себе си. Тогава смисълът и щастието преливат!


Орлин Баев, душевед

вторник, 15 юли 2014 г.

Бодхичита - Благородна Мъдрост

Бодхичита - Благородна Мъдрост


 Благородният човек е странна смес...
Малко прилича на децата,
малко прилича на индианците,
малко прилича на ангелите,
а малко прилича и на хората...
(Кристина Кендисейс)

Благородният човек не учи благородството си от учебници. Чете го в мъдростта на Живота, в законите на вечността си. Стъпил здраво на земята, сърцето му любопитно прегръща въздуха и цветята, като малко детенце. Докато адекватно живее в този консенсус за реалност, душата му танцува а ангелската Любов. Съзнава, че е гостенин в този свят, че само малка част от целостта му, за много малко е тук. Като мост между световете е - с присъствието си смъква хармонията тук, но и вълшебно преобразува битието, знаейки, че е част от магията на един по-голям Живот. От извора на тази божествена, благородна мъдрост произтичат смисълът, посоката и истинните цели, които когато следваш, се чувстваш целият пропит от величието на Бога.

Някога изпадаш в тупик. Въртиш, сучеш, изход ни се вижда, ни се намира, ни се отваря, въпреки огромните ти усилия. Не е случайно. Може би това, което си решил да постигаш, не е твоето нещо, а е социално внушение, което си приел за твое, но всъщност е далеч от душата ти. Защото, когато дадена посока идва от душата ти, цялата Вселена застава зад теб! Пак има трудности, но са благословени и ти го чувстваш във всяка своя стъпка! Следвайки посоката на душата си, на Същността си, целият ти живот се превръща в непреривно общение с Бога, в жива молитва.

 В съвременния материалистичен свят цари едно доста криво разбиране за молитвата. Някой си мисли, че тя е да искаш, да просиш... "Господи, нека Иван ме хареса и го омая!..., Господи, дай ми пари, Господи, дай ми власт, Господи, дай ми победа над противниците ми..." Това обаче не е молитва, а езическо невежество на съзнание, откъснато от източника си. Защото молитвата е любовен акт на благодарене, на изразяване възторга от творението, на смиреномъдро приемане неслучайността на всяко случване и прегръщащо възхищение. Ако човек вербално иска това или онова, се стреми да нагоди великото начало към малките си егоистични мотиви, да вмести океана на Живота в блатото на неразбирането си. Молитвата е най-естественият процес, когато човек живее в някаква степен свързано с Бога. През думите, намерението, чувствата и поведението се изразява свещеният трепет на душата по сливане с духа, по акордиране и единство с Твореца. Молитвата от сърце, воля, светъл ум и чист живот, е част от онзи синхрон със силата на вдъхновението, която единствена дава истинен смисъл и мощен подтик за добруване, за живот в хармония с Дхарма, законите на Битието. Когато молитвата стане част от ежедневното съзнание, се превръща в медитативно, вибриращо в унисон с принципите на Бога съзнание. Защото медитацията е молитва отвъд думите, в самия живот, отвъд седящите сесии. То е като полетът на птица. Отначало е нужно движение на крилете, но колкото по-умел и висок е полетът, толкова повече използва въздушните течения, със спокойно разперени криле. По същия начин, молитвата с думи изисква определено познание за психичните механизми и преобразуването им, за структурата, целта и посоката на психичния стремеж. Когато обаче Дхарма пронизва цялото същество, умът може само да застине в смирено преклонение пред величието на Живота! Тогава, съзнавайки интимната си свързаност и единство с цялото, познаваш милосърдната добротата на Логоса, на смисъла, пронизал всеки твой дъх със знанието за синхронична неслучайност на всеки от житейските ти мигове.

"Едно се иска от човека – да бъде добър. Добродетелта е магическа пръчица, която магите в древността още са носели в ръката си. Магическата пръчица в ръката на човека струва повече от всички богатства на света. Тя е живата единица, подир която нулите се нареждат. На тази пръчица се подчиняват всички сили в природата. Добрият човек, в прав смисъл на думата, с едно вдигане на ръката си може да разсее облаците и да поправи времето. Няма ли магическата сила в себе си, вместо да оправи времето, той го разваля. Добрият човек помирява хората, а лошият разваля отношенията между тях."

Беинса Дуно, Единица мярка

Да си добър! С онова добро, което сянка не хвърля. С доброто, което обединява противоположностите и примирява противоречията. В това добро се крие всичкото богатство на света, всичката радост и смисъл. Днес човек е толкова заслепен от малките светлинки на социалните внушения за просперитет, че забравя извора на живота си! Само докато този поток тече през човека, животът се насища със смисъл, обич и ясно познание! А не са ли това качествата на Бога?!

"Знаете ли вие какво значи да имате едно преживяване, да почувстваш Бога в тежината на живота си, когато си оскърбен, да почувстваш туй велико същество, което е създало цялото битие? 
Знаете ли какъв свещен трепет ще обхване душата ви, само когато той се докосне?
Имали ли сте вие такова преживяване? 
То е едно велико преживяване! И тогава, в такъв момент, ако сте го изпитвали, да си гладен и жаден, знаете ли с каква красота ще се изпълни душата ви? 

Туй са изпитвали някои светии и някои велики хора, някои мъченици, те изведнъж разбират смисъла на цялото битие и казват: "Разбираме какъв е смисълът на живота." 
Такова преживяване могат да имат и стари, и млади. 
Някои казват: "Само старите могат да го имат." 
Не, и младите могат. 
Защо да го няма младият? 
Я онази мома, която е оставена от нейния възлюблен, отчаяна е и иска да се самоубие, но моли се, моли се, утеши се, почувствува едно облекчение и каже: "Аз ще посветя живота си на Бога." 
Този възлюблен е Христос, а не онзи. Това е велико преживяване на човешката душа, и то толкова реално, че хиляди години могат да минат и хиляди катаклизми могат да станат, но няма да се отмахне вашата опитност. 

И ние се нуждаем от едно силно преживяване на реалността и от допирането на този божествен пръст на любовта. 
А сега ще идеш в църква, ще запалиш една свещ или кандилото, но едно такова живо преживяване, едно такова допиране на този божествен пръст на любовта, от хиляди проповеди струва повече. 
Аз бих желал да слушате всички велики проповедници, но след като ги слушате, най-после искам Господ да допре със своя пръст ума и душата им, та и техните мисли да станат по-ясни. 

Та казвам, аз желая на вас едно добро, един лъч, и то жив лъч, да докосне вашата душа, че всичко това, което е заложено в душата ви, да се оживотвори, да се превърне, животът ви да мине от едно състояние в друго или, както Христос казва, "Ще минат от смърт в живот."

Гладуват и жадуват
(Беинса Дуно, Неделни Беседи, 25.06.1922 10:00 Неделя, София)

Месая (арамейски) или Христос (гръцки) означава помазан. А Исус (Йешуа) - спасител. Спасително помазване... Езотеричното разбиране тук произтича не от изсмукани от пръсти катехизиси, нямащи нищо общо с Бога, а от личното преживяване. Когато преживяваш Бога, чувството е за много фина и ароматна субстанция, пълна с Живот, Мъдрост, Светлина, Сила. Субстанция, която зад всякакви думи, сякаш помазва душата ти. Спасителна, много фина и тиха, любяща радост, в преживяването на която знаеш, че си част от цялото, а всичко в битието ти е точно на мястото си и най-подходящото за теб във всеки момент. Вярваш, защото знаеш. Но не с его ума си или с малката си социална персона. Тя упорито продължава да носи своите навици, склонности, вкусове, характер. Сега обаче, в присъствието на Бога, поне за малко и понякога и все по-често, малкото аз успява да притихне, да се смири. Тогава дори и то, поне в някаква степен, в процеса на психотерапия или себепознание, успява да пренастрои съдържанията си до адаптивни и хармониращи с безкрая потенциали. Тогава вярваш в Бога. Защото го живееш. Или по-скоро, Божествеността живее през апарата на психофизиологията ти, която само я проявява. Защото нима си нещо друго, освен този течащ поток от божествено съзнание?!

"Някои казват, че не вярват в съществуването на Бога. Значи, вярват в несъществуването Му, т. е. те вярват в отричането на нещо. Каква вяра е тази?
Каква философия има в отхвърлянето на Бога или в отричането Му? 
Да отхвърлите Бога, това значи, да отхвърлите Великия или Тихия океан от земята. 
Можете ли да го отхвърлите? Не можете. На кое място на земята ще го поставите? 

Следователно, Бог е такава величина, която никой не може нито да премести, нито да отхвърли. 
Ние живеем в Него, потопени сме в Него и, каквото и да правим, не можем да излезем вън от сферите на Неговото влияние. 

Смешно е, когато слушате някой да философства, какво представя Бог. 
Това е все едно, малкото дете да разисква върху въпроса, какво представя неговата майка и какво нещо е любовта й. Вижда ли детето любовта на майка си? То не вижда любовта, а вижда само проявите й."
Доведете ми го тук (Беинса Дуно, Неделни Беседи, 27.04.1930 Неделя, София)


Да говориш за Бога е като да обясняваш с думи медитацията. Можеш да ползваш метафори, да правиш аналогии, да поетизираш. Можеш да мотивираш някого да я прави - но не можеш да я обясниш. Можеш да я преживееш обаче. Идва някой и те пита - "как да медитирам?". То е като свиренето на пиано. Започваш с някои ориентири, отнема ти едно петнадесетина годинки, докато не ти свириш, а музиката тече през разкрития гений. Същото е с медитацията - а тя е директният път към онази неописуема любяща мъдрост, която някои наричат Бог, други Дао, трети Буда природа... Отвъд лингвистичната семиотика, важна е преживелищността. Сядане, фокусиране, релаксация, визуализация... С времето всички тези проходилки стават ненужни - защото богопознанието не е техника, била тя психофизична или психодуховна. Състояние на преживелищно сливане и единство е, състояние на съзнанието, през смирението на което вибрира Божествената субстанция. Когато си позволиш да не го знаеш с ума си, го познаваш с вечността си. Само когато малкият ум затихне смирено, живата вода на Бога, познаването законите на Дхарма протичат през освободеното пространство. Велико е!

"Когато чувстваш, че имаш Сила, то е защото много Същества се обединяват с тебе вътрешно. Но ако мислиш, че Силата е твоя, че ти сам правиш това, тогава тези Същества не ти възразяват, но се отдалечават, ти оставаш сам и виждаш, че сам си слаб." (Беинса Дуно)

Само когато приемеш, че всичко, което наричаш себе е малък проводник и нищо повече и си позволиш смирено да оставиш егото си да замлъкне и се подчини на безкрая, само тогава имаш сила, знание, обич. Не са твои, на Бога са. Колкото повече се занимавам с душепомагане и отразявам собственото си себепознание в този процес, толкова повече осъзнавам, че нищо не знам и нищо не мога. Затова пък потокът на Живота, когато протича през смиреномъдрието, може. Да бъде волята Божия!

Орлин, човек