Страници

събота, 22 август 2015 г.

Хипнотична лингвистика

 Хипнотична лингвистика

Забележка (disclaimer): В настоящата статия предлагам езикови модели, присъщи на индиректната, разговорна хипноза, медитативния език, продажбените умения (в приспособена за тях форма), майсторското ораторство, мотивационното говорене и въобще, въздействащата лингвистика от всяко ниво и сфера на човешкото общуване. Описваните теоретични постановки са насочени предимно към занимаващите се с психология, когнитивна наука, психотерапия и хипнотерапия. Практическите примери, освен за тях, са подходящи и за мотивационни оратори, мениджъри, целящи вдъхновяване и харизматично присъствие всред екипите си, писатели, журналисти, търговци, водещи медитация, както и за търсещите самопознание люде. Принципите, изложени в статията, се базират на два противоположни „потока“ в отношенията съзнавано – несъзнавано: (1)от ирационалното, но наситено с дълбок еволюционен потенциал несъзнавано, към логичната и подредена, рамкирана относителност на съзнаваната норма и (2) от рационалната скептика и консенсуса за социална реалност, към естествено присъщите, имплицитни ирационалности на несъзнаваното. Този именно втори „поток“ загатвам в текста си по-долу. За целта на представянето си на хипнотичния език, в изложението ползвам и познанията си по Ериксонова хипноза/ Милтън НЛП модел, но идейната подложка на езиковите модели в преобладаваща степен се основава на споменатите принципи, както и на достиженията на когнитивната наука и психоанализата, предлагащи богати изследователски резултати (изследвания, провеждани на съвсем различен принцип, но припокриващи се семантично по отношение на когнитивните изкривявания /когнитивна наука/ и защитните механизми /психоанализа/), описващи отношенията съзнание – несъзнавано. Споменатите езикови модели са централни, но са възможни много допълнения. 

Нещо изключително важно - когато говоря или пиша през описваните по-долу хипнотични модели, го правя през вдъхновено - интуитивната си способност, а конкретно и формално операционалния ум и неговите познания ми служат единствено като формален инструмент за проява на въпросната интуитивност. Затова твърдя, че само едното механично познание на хипнотичния изказ не е достатъчно, тъй като то се явява само проводник на една по-висша когнитивна функция - интуицията. Аз самия, когато водя хипноза, нидра, медитация, се осланям предимно на паралелната, многоканална работа на ума си - а това е определението за интуиция на когнитивната наука. 

Хипнотичната лингвистика е неутрален инструмент. В „ръцете“ на чистия и високо нравствен човек, тя се превръща в особено силен помощник на терапевтичната промяна. Хипнотичната лингвистика е като нож – с него човек може да си отреже ябълка, хляб, да разтвори залепналите страници на книга, да направи дупчица в пръстта, за да засее цвете, да направи животоспасяваща операция, както и да навреди. Инструментът е чудесен, но за какво се употребява, зависи от ползващия го! Някои ползват хипнотичния език с цел манипулация - за мен това е незаслужаваща вниманието кауза... За себе си мога да кажа откровено, че съм изключително слаб манипулатор, а каквото знам и прилагам, се стремя да бъде в синхрон със сърдечния разум и Дхарма/ законите на Битието.
…………………………………………………………………………………………...........................

В хипнозата и хипнотерапията индиректният, неясен и заобикалящ съпротивите изказ, обикновено се именува Милтън модел (НЛП) или Милтън Ериксонова хипноза/ терапия, в чест на този прочул се хипнотерапевт от двадесети век. В статията си споменавам и негови езикови модели, но преди всичко следвам два главни, взаимодопълващи се психотерапевтични принципа, както и изследванията на когнитивната наука и психоанализата, от които извличам конкретните езикови хипотични модели. Двата централни, принципни "потоци" – когато в холистичната (цялостна) психотерапия се работи основно с цел преобразуване на маладаптивните автоматизирани изкривявания, в посока  от несъзнаваното към съзнаваното, се ползват принципите на здравата логика и връзката с консенсуса за социална реалност, в процеса на когнитивно реструктуриране, както се нарича в когнитивно поведенческата терапия. В НЛП същият експлициращ логическите грешки, сривове, отклонения, заблуди и защитни механизми процес се назовава мета модел. В добавка на логическата връзка с реалността и неутрализиране на маладаптивните вярвания, когнитивното реструктуриране спомага и залагането на здрави нови модели/ вярвания.Когато в холистичната, фокусирана в ефективност психотерапия се работи основно с цел залагане на нови адаптивни вярвания, в посока от съзнаваното към несъзнаваното (дългосрочната памет), се ползва хипнотичният език, заобикалящ, париращ, объркващ и неутрализиращ невротичните съпротиви, така че да бъдат създадени подходящи когнитивно – афективни модели, убеждения/ сценарии, присъстващи стратегически устойчиво в дългосрочната памет. Убеждения, осигуряващи психично здраве и благосъстояние. Хипнотичният език ползва естествените и присъщи на имплицитната психодинамика когнитивни изкривявания и защитни механизми с терапевтична цел. В добавка на такова залагане, хипнотичната лингвистика, когато е ползвана от вещ специалист, в процеса на ефективна психотерапия, разгражда старите, неефективни вярвания/ когнитивни сценарии.  Тоест, на определени хоризонтално семантични плоскости, противоположните посоки на двата току що споменати вектора на психични движения, припокриват успоредно функционалността си в психодинамиката съзнавано – несъзнавано, но по коренно различни начини. 

1)      Директна илюзия за избор:

-          „Не знам дали искаш просто да се отпуснеш, или подсъзнанието ти силно иска да те поведе към все по-дълбок транс!“
-           „Можете да си купите този продукт сега или след малко, когато сега чувствате ползата и обаянието от притежаването му!“  
-          „Докато тялото се отпуска, умът може да го последва, или пък докато умът потъва в покоя между мислите, мускулите могат все повече да релаксират. Има ли значение дали е първо яйцето или кокошката, когато сега спокойствието така приятно залива цялото ти същество!“

Наслагване на илюзия за избор с утилизиране на съпротивите:

-          „Колкото повече съзнанието ти мисли и се съмнява, толкова повече тялото и подсъзнанието ти могат или да те потапят във все по-дълбоко състояние на лечебен транс, докато съзнанието ти просто ги последва, или сега се довери на отпускането в спокойствието!“
-          „Не е нужно старият модел на мислене да иска да се промени. Толкова естествено е той да се отпусне в малкия си патерн, докато всичките ти клетки осъзнават естествената лекота на промяната. Колкото повече старият модел се бори или не, толкова повече новият засмуква енергията му в себе си. Когато не е нужно да осъзнаваш, че всяка съпротива пред промяната е безплодна, можеш или да и се довериш, докато тя спокойно се случва, или да оставиш подсъзнанието си да я реализира с лекотата, с която кара хиляди операции в секунда да се случват в теб!?“

Времева илюзия за избор и внедрена команда:

-          „Можете да почувствате удоволствието тази кола да е ваша още сега, като ползвате лизинговата ни схема или пък, съзнавайки непреодолимия ѝ чар, да усетите как я искате още повече, така че да намерите начин да е ваша още по-скоро и в брой. Защото виждам, че знаете, че я искате, както и тя иска вас, нали!“ (плюс „четене на мисли“, анимиране и въпросът „нали“, създаващ сугестивен процеп в съзнанието.)
-          „Не знам дали искаш да се разтвориш в състоянието на потенциал сега, докато си припомняш усещането от предните пъти, когато си бил в него, или доверявайки се на присъствието му, след малко още по-дълбоко да го оставиш да залее ума и тялото ти.“
-          „Докато сега си седиш тук, така спокойно залят от свежата самоувереност, тялото ти вече знае как след малко, когато си поемеш дълбоко свежия въздух пред кабинета ми, ще почувстваш тази удивителна вълна от спокойствие, която ще бъде с теб във всяко сега в живота ти!“

2)      Четене на мисли:

След прочитане на финия невербален и жестомимичен език и цялостно вчувстване в емоционалността на човека, изказване на повече или по-малко точни твърдения:

-          „Докато тази мисъл прихваща вниманието ти, знам колко лесно можеш да останеш в непривързаното спокойствие, наблюдавайки я и оставяйки я да отминава…“
-          „ Знам, че знаеш, че знам как да ти помогна!“
-           При наблюдавано съмнение: „Сега, потапяйки се напълно в тази скептика, можеш да я разшириш още, до край – отдръпвайки се от цялата картина, виждаш как ти сам я сътворяваш по навик, нали? …“
-           При предлагане на стока или услуга: „Виждам, че търсите нещо специално, което да подхожда на добрия ви стил – позволете да асистирам избора ви!“ – адресирано към изискан и интелигентен клиент, през синхрон в езика на тялото, лексиката и културата…

3)      Причина и следствие – актуални или илюзорна корелация, утилизиране на съпротиви:

-          „Колкото повече се отпуска тялото, толкова повече го следва все по-забавеното сънно дишане и спрелия ум, сега когато това вече се случва, без значение дали съзнателно го искаш или просто оставяш мира на спокойствието да те залее…“
-          „… и докато чуваш клаксоните да кънтят, можеш да почувстваш как моят глас те обгръща в сфера на тихо спокойствие…“ (утилизираща създадена корелация).
-          „Колкото повече оставяш всяка мисъл да преминава и се потапяш в самата сърцевина на тази болка, толкова повече тишината на спокойствието залива, а когато няма кой да определя дали това усещане е болка или удоволствие, чистата енергия на дълбокото и светло самообладание помита всеки остатък от ума и потапя във все по-дълбок транс с всяко следващо, все по-фино, сънно – медитативно издишване… Да, точно така!“
-          „Докато този невротичен смях гъделичка и те кара да потрепваш, веселото усещане така приятно погалва и този страх зад смеха, който с всяка моя дума все по-дълбоко посрещаш и прегръщаш със силата на любящото си сърце. Смехът е добре дошъл, когато векторът на посоката му при всяко издишване автоматично се насочва през дълбочината на този леко дълбок или все по-дълбок транс, към светлото доверие, успокояващо уплашеното дете в теб сега, при всяка моя дума, все по-дълбоко сливащ се с доверието, преобразуващо енергията на страха в силата на любовта…“ (утилизиране съпротивата и свързване и пренасочване на acting out на невротичния смях, с тревожността зад него и чрез сугестираната промяна на отношението към нея, преобразуването и до целевото себедоверие).
-          „В объркването и ужаса на подскачащия и немъдър, но за сметка на това пък, инатлив его ум, седи смисълът на това да признаеш слабостта си, прегръщайки страха си от безпомощността, за да се роди сега истинната сила на духа ти. Затова, колкото си по-объркан, можеш просто да позволиш на приемането, идващо от душата ти, да се случи така сигурно, както е сигурно, че слънцето утре ще изгрее.“
-          „Именно, точно в този момент, чувствайки се така изнервен и уплашен, имаш необходимите съставки от страх и неизвестност, за да съградиш смелостта си, която нараства с всеки дъх!“
-          „Колкото по-трудно ти е да потънеш в радостта на транса, толкова по-стабилно и лесно се научаваш да го правиш с всеки следващ път – колкото от по-далеч тръгваш, по-далеч стигаш!“
-          „Да, не е нужно потъването да е в дълбок сън, когато изследванията показват, че лекият и среден транс дават с пъти по-добри резултати!“


4)      Свръхобобщаваща индукция (изгубен преформатив) 

-           „Спомни си моментите, в които си успявал. Колко несигурен беше тогава в успеха си, както и сега си несигурен, но чувствайки се сигурен в несигурността си, тази сигурност за пореден път те води до успеха ти, без да е нужно да правиш друго, освен да приемеш несигурността си уверено!“  (пренос на себедоверието от единични случаи в глобален, преформулиращ отношението към несигурността подход, водещ  до сигурно справяне).
-          Иван е човек и се е справил с тревожността си. Аз съм човек и съм се справил с букет от тревожни синдроми и симптоми. Ти си човек и ще се справиш с тази добра и насочваща стъпките на живота ти в пътя на силата  тревожност, бързо и сигурно или още по-бързо и сигурно, когато следваш всяка стъпка от пътя си, фокусиран в разумното доверие по пътя на душата си!“
-          „Никола Тесла е гений. Всеки е роден талант и когато човек трансформира облаците на страха в чистото небе на самоувереността, слънцето на гения ти започва да знае накъде да насочи уникалността на талантите ти сега, когато ги разкриваш, при това спокойно приемане на напрежението, освобождаващо потенциалите на светлината ти!“

5)      Неясна дедукция (труизми, понятийни аксиоми)

-          „Всички хора могат да се променят, както сега се случва все по-силно и в геометрична прогресия преобразуването в теб, сега!“
-          „Целта на живота на всеки човек се състои в това да се научи да осъзнава и обича страховете си, което освобождава потенциала на духа му! Ето, ти вече го правиш!‘
-          „Знаеш, че тук в теб дреме потенциал, който се събужда, докато  сега заспиваш в дълбоко блажен транс или съзнателно се отпускаш в съня, от който изплува потенциалът ти от безброй възможности и една различна визия като творец на самия себе си…“
-          „Всеки, домогнал се до повече от десетте процента мозъчен потенциал, с които обикновеният човек функционира, е талантлив. Всеки, събудил повече от двадесет процента от потенциала си, е гений. Медитативният транс е пътят към потенциала ти, можещ да се справи с тези твои предизвикателства. Сега виждаш, че нямаш проблеми, а само прекрасни възможности, водещи те към разкриване на ресурса ти, нали?!“

6)      Утилизиращ синхрон, получаване на несъзнавано съгласие и водене – шумове, мислене, съпротиви, усещания, емоции

-          „… и сега, чувайки шума от тази машина, разбиваща стария бетон, това усещане за разчупване на старите модели на навика отваря толкова свободно пространство за залагане модела на един силен и красив живот - чувстваш това, нали?!…“
-          „Да, именно това потрепване на лицето е израз на все по-пълното отпускане в ресурсите на транса…“
-          „Както стъпалата ти са стабилно стъпили на земята, а главата все по-притегляна от тази мека облегалка надолу в съня, така и приятният допир на дланите ти до кожата на дивана, сега водят до все по-стабилно и приятно потъване в този стабилно и приятно установяващ се, средно дълбок или просто радостно и дълбоко плаващ в потенциала ти транс…“
-          „Тази скептика на малкия ум, която те кара да мислиш, е толкова добре дошла, колкото и потъването в широкото пространство на лечебния транс сега обгръща мисленето и колкото повече съзнанието мисли, толкова повече вълните на потъването в океана от топъл и приятен транс разтварят пяната на ума и мисленето до спокойствието на дълбочината ти. Защото плитките води се пенят, докато спокойствието на дълбочината е тихо – да, точно тази тишина на уютното спокойствие, мхм!“

Утилизиране на всички възможни настоящи и бъдещи избори, реакции, поведения, мислене и насоки 

-          „ …и всеки път, когато навикът за негативно мислене и гняв започне да се промъква, автоматично този дълбок мир, в който си сега, ще се задейства така непринудено, както слънцето свети, когато стопля и успокоява душата ти. Колкото повече за в бъдеще старият гневен патерн се опитва да се промъква, толкова повече ще бъде помитан от програмата за естественото самообладание, на меката и светла топлина на спокойствието ти…“ (утилизиране на бъдещ relapse, внедрена команда през разговорно-неформална техника на замаха /swish pattern/).
-          Не е нужно да осъзнаваш, че подсъзнанието ти вече знае как това състояние на любяща благост ежедневно и ежесекундно се свързва с оценяването, благодарността и радостта от най-малките неща в живота ти, докато вече е неизменна част от световъзприятието ти все повече за в бъдеще, когато го знаеш подсъзнателно сега. (свързване и пренос на настоящото осъзнаване на състоянието на благодарна радост, с бъдещото и преживяване като състояние на съзнанието, чрез внедрена команда за утилизиране на бъдещо световъзприятие).
-          „Да, точно докато сега в тази тишина чуваш мира или в шумовете, които може да се появят, вътрешното ти спокойствие става още по-силно, в спокойния утихнал смирено ум или в окото на бурята, в покоя в ядрото на вихрушката си от мисли, който разтапя естествено всяка мисъл, или пък в това релаксирано усещане, което погалва всяко възникнало напрежение, по всяко време, в транса или в ресурсното състояние на все по-дълбокото сливане със Себе си, можеш да доловиш сигурността си или да се насладиш на автентичното и присъствие, каквото и да се случва сега и във всеки миг от живота ти!“
-          „Както телефонът ти звъни с тази приканваща да натиснеш зелената слушалка мелодия, но не го правиш, уважавайки личното си пространство и време, така и когато в живота си естествено и невинно можеш да дадеш отказ, защото си вярваш и се уважаваш!“

7)      Вмъкнати през размиващо логиката (трансово) говорене внушения (внедрени команди)

 -  „Колкото повече не знаеш, през липсата на его контрол, се ражда самообладанието на духа ти, познаващо сигурността на самоувереността ти, автентично присъстваща и в най-предизвикващите те катаклизми, а още повече при ежедневните предизвикателства!“
-          „Колко лесно е да се обикнеш, знаейки че само когато се обичаш, можеш да даваш обич и на другите, сега когато сякаш с щракване с пръсти, устойчиво се преобръща визията ти за това, че за бъдеш добър човек, е нужно първо да бъдеш добър към себе си, а понякога по-твърд и поставящ граници към другите. Както сега, така отпуснат не е нужно съзнателно да правиш това преобръщане, когато подсъзнанието ти го залага и закодира завинаги, така и в живота си можеш спокойно да чуваш нормалните житейски откази, без да ги приемаш лично, а спокойно и асертивно – виж и почувствай колко спокоен си, когато го правиш, да!“
-          „Докато потъваш в спокойствието на транса, в който самоувереността е естественото ти състояние, подсъзнанието ти знае как да заложи в теб увереността, че провалите са само долини по пътеката към още по-високи върхове на успехи. Долини, през които можеш да преминаваш така спокойно и без съжаление, точно както преминаваш през върховете на постигането – еднакво уверен и смиреномъдро пълен със светлината на огъня си!‘
-          „Не знам дали можеш да станеш смел сега, докато ме слушаш, или ще бъдеш смел постоянно, като състояние на съзнанието си, когато сега или след малко или още по-скоро, силата ти, бликаща извътре, те намери!“


8)      …нали?!

-          „Знам, че част от теб се съмнява и я е страх от състоянието на смело спокойствие, докато огромна част от мотивацията ти знае, че смелостта ти неизбежно става част от теб, нали?!“
-          „Ако искаш да се промениш съзнателно, то и по-голямата част от несъзнаваното ти би поискала да го направи или вече го иска, нали?!“
-          „Знаеш, че аз знам, че ти не знаеш как подсъзнанието ти мощно желае спокойствието, което нахлува в себеусещането ти като вода през всяка пролука, докато събори малкия бент на вехтите разбирания, нали?!“
-          „Когато знаеш, че си щастлив, настройвайки мирогледа си така, че да бъдеш щастлив, виждаш всяко житейско обстоятелство така, че да бъдеш щастлив, нали?!“
-          „Навътре, в морето от непознатост на подсъзнанието ти, се крият неоткритите земи на възможностите ти – така отпуснал се в трансовия процеп между будността и съня, чувстваш това, нали?!“

9)      Неясни фрази, твърдения и сравнения,  изтриващи как, кога, къде, кой, колко

-          „Някъде, в далечните степи, живеел един мъдър старец, който бил така щастлив! Той постоянно повтарял: „Слава Богу за всичко – и за скръбта, и за радостта!“. Каквото и да се случело, той казвал: „Всичко е от Бога!“ и се учел и от приятното и от трудното еднакво. Така бил постоянно и неспирно доволен и смиреномъдро щастлив!“
-          „Хората от далечните земи на мъдростта знаят, че любовта живее в човека еднакво силно и постоянно. Стига да е премахнал забулващите я облаци на заблудите си, тя свети в него като слънцето на постоянната пролет, когато и където и да отиде!“
-          „Имало едно време едно момиче, което рисувало магически картини – когато нарисувало птичка, тя оживявала.  Като напишела думата „Любов“ и цялата се озарявала и стопляла всички наоколо си. Когато в тези далечни земи се появил богат човек и поискал да си купи това умение от девойката, я попитал: „Колко струва умението ти да изричаш живи слова и да рисуваш картината на живота си, сякаш си Богиня, момиче?!“ . Тя отвърнала: „Нищо не струва, господине. Нищо, освен умението да виждаш и живееш живота през душата си!“

10)   Нарушаване на физичните закони

-          „Сякаш краката ти, така натежали, потъват в пода под теб и прорастват като корени, навътре и надолу, все по-надолу!“
-          „При всяко следващо издишване тялото ти може да натежава с хиляда килограма. Точно така, с още хиляда килограма, с още толкова и още и още хиляда при това издишване… – колкото тежестта на млечния път. Странно как това отпуснато натежаване носи такова дълбоко спокойствие и сливане с радостта на Битието…“
-          „Докато ти и този особен хипнотичен стол се отпускате в състояние на транс, стените интересно как се накланят, размивайки пространствените параметри, времето започва да тече назад, към спомените от детството ти…“
-          „Да, в хипноза/ медитация съзнаваш как можеш едновременно да бъдеш безкрайно голям, колкото цялата Вселена и безкрайно малък, колкото микрочастица, бидейки навсякъде в целия мултивърс с безкрайните му възможности. Тогава има ли значение разширяваш ли се, докато се фокусираш над Себе си, или се съсредоточаваш, докато се сливаш с безграничността си, когато бидейки там, в този удивителен транс, знаеш че съзидаваш живота си!“

11)   Анимиране и свръхактивен детектор на интенционалност ( Hyperactive agency detection device – cognitive science of religion (Barrett), пожелателно и магическо мислене.

-          „Сега, държейки в дланите си това шишенце с бахови капки, усети как джанката те погалва с клонките си – сякаш соковете и потичат в теб. Колко добре дошъл е страхът от загуба на контрола сега, когато слял се с тази лечебна енергия на джанката и трепетликата, се превръща в прегръщане на непознатото и наслада от здравото поемане на риск. Как ли, в тази чудотворна лечебна гора, белият кестен като енергиен стълб протича през съществото ти сега, докато промяната е сигурна, в този притихнал ум, отвъд  контрола на мисленето, в полета на интуитивното боговдъхновение. Сякаш камшикът на агримонията с един удар разсича и събаря външните ти маски, водещ те до все по-дълбок допир до автентичността ти, в която слял се с мощта на ореха, можеш да благуваш в самостойната си самоувереност, докато силата на вярата ти обгърне всичко със заряда си от съзнателен дълбок, все по-дълбок мир. Чувстваш ли или позволяваш на доверието в майката природа да те обгърне с вълшебния аромат на този букет от лечебни енергии, които са в теб все по-дълбоко сега и ще бъдат с теб във всяко следващо сега, във всеки миг от живота ти!...“
-           „Ето, срещата с тигъра на подсъзнанието ти, в агресивния рев на който можеш да се разтвориш, знаейки, че той си ти, се превръща в дълбоката сила на себезаявяващата се, огнена мотивация, която винаги е била с теб. Няма нужда да се страхуваш от този рев, когато можеш да почувстваш с всеки квант от аурата си как той е дълбока част от теб, сега когато решително проправяш пътя си през живота, виждащ през очите на тигъра в теб! Колко е вдъхновяващо така да обичаш решителните действия – да, точно така!“
-          „Паднал ничком пред  духовния си Учител, със смирено притихнал ум и дълбоко отпускане в този медитативен транс, може да почувстваш как мъдролюбието му потича през теб, като слива виделината на ума, красотата на словото, любовта на сърцето и силата на волята си с теб. Колкото повече така общуваш с Учителя си, толкова повече Бого-природата му събужда Божествената природа в теб самия – знаеш това с всяка клетка от тялото си, нали?! Колко чудесно е да провеждаш Небето, знаещ че смирената ти преданоотдаденост слива духа ти с Духа на Бога – ти, искра от огъня на безкрая. Сега, когато се идентифицираш с този Божествен Дух, няма нужда да се питаш каквото и да е, когато провеждаш благодатта му във всяка секунда от живота си. Благодат, караща те да живееш щастливо, решително, със самоувереност, идваща от висините на свръхсъзнанието ти. Поклон пред Учителя! В това доверие в безкрая на Духа му, сега вече чувстваш единството си със съзнателността на мултивърса на всяко ниво, с цялата светла йерархия от съзнателност. Да, не си се раждал, не можеш и да умреш – но единствено живееш поредната игра в поредното тяло – ти, част от Бога, извличащ опитност и опознаващ Себе си през себе си. Сега, познаващ вечността си, с тази особена смелост, извираща от боговдъхновението ти, как спокойно и светло се живее – да, именно когато се слееш със Себе си в това Самадхи, познаваш пътя и истинността на призванието в живота си – да!“
-          „Господи, моля те, изпрати ми духа си, да осъзная неслучайността на всичко в живота ми, да живея единството си с теб и йерархията на светлината ти. Моля те, изпрати ми ангел да осветява пътя ми, да насочва стъпките ми, да повдига ногата ми и просветлява ума ми, когато тъмата ме обхване, да урежда обстоятелствата в живота ми така, че да работя за идването на царството ти на земята! Научи ме, Боже, да приемам трудностите, болката и враговете си с еднаква благодарност и доволство, както и успехите, приятелите и радостта, без да отбягвам, нито да се прикрепвам нито към едното, нито към другото, знаейки, че съм ученик в школата на живота, в която ти си ме пратил, да провеждам виделината ти!“
-          „Сега, потупвайки по тези меридианни точки, знаеш как биополето ти се свързва с енергийната мрежа на Вселената. Затова сега, заявявайки страха си и приемайки го в следващия рунд от потупвания и заявявания, чувстваш как тревожността се стапя и преобразува до хармонична смелост, прегърната от Вселената, нали?!“ (кондициониране/ закотвяне чрез Техника за Емоционална Свобода)
-          „Потапяйки се все по-релаксирано в дълбок или още по-дълбок или лечебно отпускащ и пълен с ресурс транс, събери палеца на свободната си воля, резонираща с ритъма на Духа ти, с показалеца на личността ти. Чувствайки как в тази мудра на освобождението, цялата ти личност сега притихва и се отдава на ритъма на Вселената, просто се разтвори в доверието в нея. Боже, с каква лекота започва да се случва трансформацията на страха и тъгата в теб, засмукани от безграничната мъдрост и любов на Бога. Чувстваш го, а колкото и да се противи „магаренцето“ на егото, така или иначе знаеш, че тази фина виделина на потенциала ти вече лекува и погалва подсъзнанието, носеща ти смело спокойствие - да!“ (кондициониране/ закотвяне чрез кинестетична котва – мудра).
-          „Сега, дишайки биоенергийно, чувстваш как енергията ти се разширява и свързва с онзи център от спокойствие и мъдра, разумна сила, който винаги е бил опора за съществото ти.“
-          „Точно тук и сега, в ресурса на хипнотичното състояние, ядрото на съществото ти тихо нашепва познанието на сърцето за синхроничната свързаност, единство, цялостност и разумна целесъобразност на Битието!“


12)   Метафори

-          „Както героят от този разказ няма нужда да преборва ламята на страха си, а просто се сприятелява с нея и тя го понася във висините на творческото му вдъхновение, така виждайки това с вътрешното си око живо и наситено, знаеш че няма нужда да се бориш с каквото и да е в теб, а приемането на тази чудесна тревожност сега те понася в простора на възможностите ти…“
-          „Изграждането на ново отношение е неизбежно, когато то вече е заложено в теб. Да, както е заложено на едно бебе да ходи, но всяко усилие в тази посока представлява просто реализация на вече съществуващото и заложено умение да ходиш на нозете на свободата си. Ето, виж как това бебе надига глава, после тя пада. Минават месеци и то вече спокойно може да сяда. Когато пробва да стане, тупва на дупе и се усмихва весело. Пробва, пробва, пробва… не спира да опитва, водено от неимоверната творческа сила на тази програма, която сега и в теб знае, че тревожното ти състояние е само подтик за развитие нозете на любящата ти, автентична самоувереност. Ето, виж това бебе след месец или два – то се хваща за шкафа с книгите или за ръката на майка си както ти за мен и постоява неуверено на краката си. После пак тупва на земята и се ухилва весело. Но не спира да опитва… Започва да лази, да изучава възможностите и ресурсите си, още и пак и още… Докато един ден отново се придърпва с ръчичките си към някой стол и постоява така хванато право. Дори за малко пуска стола и постоява клатушкащо се на краченцата си. Пак пада. Но приема падането за нещо толкова нормално, колкото и задържанията право. Не спира да пробва, още и пак и още! Един ден, както се държи за леглото, дръпва ръчички и прави няколко нерешителни крачки, Какво гигантско усилие и огромно постижение е това само, както и ти все по-често успяваш да останеш в паниката си спокойно ползващ я като вятър по пътя на целостта ти, разтварящ платното на доверието в силата си. Ето го това същото детенце, след още само месец. То вече ходи цели няколко метра. Пада, всеки път пада. Но и продължава да опитва, с вдъхновено намерение, идващо от неотклонната решимост на една почти вездесъща упоритост и търпелива настоятелност. Така и ти не спираш да практикуваш с тези методи – проходилки и ето – вече, след само няколко сесии, знаеш и чувстваш, виждаш как всичко се променя, нали?!  Ха, ето детенцето ходи. От ден на ден, все по-уверено ходи, докато няма каквато и да е нужда да мисли как ходи, защото вече тича с радост и обич към живота. Да, както и ти вложи горивото на паниката в огъня на духа си и се превърна в решителен и смел човек. Красиво е да се живее, както сега преживяваш радостта от трансформацията си с всяка своя частица!“
-          „Колко чудесна е тази зависимост – каква удивителна храна на духа ти дава тя! Както сеячът посява житното зрънце под калната, но пълна с условия за растеж почва, така и сега свободата ти е закопана под благодатната кал на зависимостта ти. Не знам дали знаеш или просто чувстваш как ти, сеячът – творец, сега се радваш на чудесните възможности, скрити под калта на зависимостта ти.  Ето, зрънцето е посято. Ако прекалено дълго просто бъде затрупано от пръстта, то загнива. Когато обаче то умре за стария си модел на съществуване, в него се случват мощни трансформации, именно благодарение на зависимото му, затрупано състояние. За да живееш за новото, е нужно да погине старото –метаморфоза. Както и при теб сега напрежението от преодоляване на зависимостта ти, индуцира раждането на един различен, свободен, обичащ и мъдър, радващ се на живота с всяка своя клетка човек, нали?! Ето, зрънцето все по-малко прилича на първоначалното си състояние – започва да губи стария си облик – покълва. Надолу все по-дълбоко се заземява стабилно с коренчетата си, а нагоре все по-целеустремено пробива зависимото си състояние и достига слънцето на свободата си. Както и ти сега, все повече стъпвайки на нозете на здравия разум, мотивирайки се за силен и радостен живот, пропукваш стария зависим модел с помощта на любомъдрата си воля, за да се огряваш толкова често и вече ежедневно и  ежеминутно под лъчите на слънцето на духа си, в това състояние на пълносъзнато присъствие, в което дори волевото усилие става минимално в полета на вдъхновението ти. Точно така – както житният клас ражда безброй житни зрънца, така и присъствието ти в този житейски клас в училището на живота, събужда разширен потенциал и творчески дух, превърнал се в част от теб, в самия теб, за да твориш безброй креативни идеи, които спокойно реализираш! Чудесно е това преобразуване на зависимостта в свободата на любовта ти, нали?!“

13)   Прерамкиране с пародийно наводняване, смирено приемане, духовност, цялата картина, условност на гледната точка, различен контекст…

-          „Ако както досега виждаш проблема си като цвете на гроба на скъп човек, ако само сега би могъл да видиш това чудесно цвете на масата в този изискан и уютен ресторант, между теб и любимата ти, на фона на симфонията на живота ти, която обожаваш, или пък да го зърнеш с ъгъла на окото си, през погледа на вдъхновението си, докато вървиш по планинската пътека на съзнателността си, се ражда това именно осъзнаване за относителността на възприятието ти. Не е нужно да си Айнщайн, а просто да бъдеш уникалността на Себе си, за да избереш перспективата, идваща от здравето на душата ти – решително, сега когато резонираш с мира си!“
-           „Прочетете "Дон Кихот де ла Манча" още веднъж. Екипирайте се с подходящ леген за главата, тенекия за тялото. Е, вие вече си ги имате като невротични мускулни брони, но все пак... Намерете си съвременен Росинант - трабант и с него започнете да обикаляте из пустините на страховото безлюбие, белким някой доктор Дулсинео ви се върже... Не забравяйте, че умирате, само да спрете за миг невротичната въртележка и оооо, оооо кошмаааааар - тогава идват доверието и обичта. Но, те са много, много опасни, помнете го и стойте настрани от тях ... Дааа, не забравяйте да четете рицарските книги - да ровите из интернет за болести. Това не е кокошо чоплене и човъркане за невротично червейче, неее - така ще знаете къде са вятърните мелници! Тогава спокойно ще можете да се свръх-фокусирате в тях и да се повъртите във въртележката на гигантската битка с чудовищата на гадните и постоянно дишащи във врата ви болести! Точно така!“
-           „Работете! Не вдигайте глава от работа! Всяко удоволствие, всеки намек за щастие, веднага затрупайте с претекста, че ТРЯБВА да се работи - много, постоянно, още повече, повече, можете да, можете, сега, още, сега, работааа! Работата може да ви е гард против гадното отпускане, против отвратителната релаксация телесна и ментална. Знаете, че в тези противни почивни дни положението става напечено, налага се да се докоснете до почивката и спокойствието... Но те са ужасни, нали?! Дори за малко застанала в тях, изпълзяват кошмарните дълбоко океански чудовища - левиатани на сигурната увереност. че се случва нещо ужасно!!! Никакво доверие в тялото, в живота, в Бога, никакво - точно така! Работа - избягайте в нея, вие сте воин на труда! "За една петилетка - две!" :) Така можете да държите тези подводни чудовища далеч от погледа си - темпо, още, темпо, още! Само едно нещо помнете - в никакъв случай не се отпускайте, не релаксирайте - знаете какво се случва тогава, нали?! Затова - работа, още работа!“

14)   Сега!… -

-          „Докато тези страсти раздират ума и тялото ти, можеш сега да осъзнаеш илюзорността на тази неудовлетвореност, точно както в този момент сега прегръщаш напрегнатия страх от безпомощност, карайки го да се разтопи до спокойната сила на независимостта на свободата ти!“
-          „Когато се опитваш да контролираш и следваш гласа ми така свръхвнимателно, сега можеш да осъзнаеш тежката псевдозащитна маска от свръхконтрол. Увеличи го на макс, още – виж този бутон за напрягане, от нула до шест и го завърти на 4, на 5, на 6 – още, още още. Да, точно така – сега когато почувстваш как минаваш границата и шест вече е нула, знаеш че все повече след малко или още по-приятно сега това отпускане носи дълбоката радост на сърдечното самообладание.“
-          „Дали днес вече знаеш, че подсъзнанието ти знае, че няма нужда да знаеш каквото и да било, за да живееш тук и сега, в позицията на тази нулева скорост, от позицията на която във всяко сега в живота си да провеждаш самоуверената сила на духа си – сега, когато я живееш, няма нужда да търсиш друго сега, познавайки силата на точно това сега, между тази и другата мисъл, където живееш Ти – вдъхновената самоувереност! Защото ако не тук и сега, точно сега, където и когато си, къде и кога можеш да живееш автентичната си, изначална самоувереност сега и във всяко следващо сега, във всеки миг, при най-радостните и при най-предизвикващите те случвания в живота си - сега?! Да, сега – защото има ли друг миг освен този, сега?!“


15)   Освобождаване контрола на съзнанието и работа с несъзнаваното (съзнание/ подсъзнание)- индуциране и задълбочаване работата в транс чрез заобикаляне съпротивите и обособяване на автоматичен лечебен процес.

-          Сега, докато съзнанието ти се лута от тази мисъл към тази завличаща вниманието ти мисъл, подсъзнанието ти вече прониква във все по-дълбок транс, карайки и съзнанието ти да потъне в безграничността на вътрешния мир, носещ разширението на потенциала – не знам дали съзнанието ти иска да почувства това спускане в спокойствието, разтварящо всяка мисъл в интуитивния полет на душата ти или то така или иначе се случва, когато съзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието ти се слеят в сливането… Сливането с Живота, даряващ единство, свързаност, познание за неслучайната синхроничност в организма на Бога, малка но важна част от който е точно този потенциал за промяна – Ти!“
-          „Ако съзнанието ти е малка свещ, то мъдростта на несъзнаваното ти е огромно слънце! Доверявайки се на потенциала на слънцето си, знаеш че огънят е част от източника си, нали? Странно как това особено усещане те кара сега да размиеш себепредставата си от човек с малък проблем, в същество с безграничен заряд от възможности. Когато пламъчето на съзнанието се свърже със слънцето на потенциала на свръхсъзнанието, не изчезва, а преминава в тази чудна способност и светла сила на трансформацията ти от гъсеничката на проблема в пеперудата на радостния ти, самоуверен полет във виделината на метаморфозата. Не е нужно да го можеш съзнателно, когато несъзнаваното ти реализира тази метаморфоза сега, с лекота!“
-          „Когато се опитваш да преобразуваш страховете си съзнателно, приличаш на звездоброец, стремящ се да преброи мириадите звезди, 99.99% от които дори не вижда. Сега, потъвайки в този дълбок или все по-релаксиран и креативен транс, можеш да оставиш очите спокойно да се затворят и притихнат пред неимоверните възможности на потенциала ти, съзиращ милиардите звезди на възможностите ти за смирено приемане на страха едновременно – паралелно, сега когато вече тече, както в живота ти автоматично ще тече процесът на превръщане на страха ти в смелост!“
-          „Съзнанието ти има капацитет от съзнателно внимание 7 плюс/ минус 2. Несъзнаваното ти на свой ред, извършва милиони операции в секунда, без съзнателно дори да го знаеш, така както сега утилизира страха ти чрез отношението на смирено, любящо приемане. Оставяйки проблема си в ръцете на несъзнаваното/ Бога, чувстваш как тялото ти отпуснато натежава в тази дълбока релаксация, колкото и както и умът ти притихва, следвайки това все по-фино, сънно дишане. Вече усещаш прегръщането на оловото на страха със сърцатото му приемане, преобразуващо го до златото на куража ти дръзновено да обичаш и живееш силно и решително, във всеки миг от живота си!“
-          „Сега, носейки се в полета на мъдростта си, извираща от силата на безкрая ти от потенциал, можеш да осъзнаеш природата на реалния, космически човек, който си Ти, или отпускайки се във все по-съзидателен транс, да наблюдаваш как огънят му изгаря горивото на страха ти, трансформиращ го до спокойствието на Себе си. Както несъзнаваното в тялото ти осъществява милиони операции всеки миг, без дори съзнателно да знаеш за това, така сега в този още по-дълбок транс, огнената виделина на мъдролюбието разтапя въглищата на страха ти. Да, ставаш все по-решителен, с всеки следващ миг, сега и всяко следващо сега – смелост. Защото смелостта не е безстрашие, а прегръщане на страха с огъня на смиреното, мъдро сърце! Как странно и красиво те залива тази мека лава на огнената ти решимост, нали?!“

16)   Негативно…докато/ защото/ тъй като

-          „Не е нужно да правиш каквото и да е, докато пътуваш все по-навътре към Себе си!“
-          „Колкото повече недоверие изпитваш, толкова повече здравата и добра скептика може да те накара да осъзнаеш широтата на съня, докато сега логиката ти се разширява до сърдечния ти разум.“
-          „Няма защо да се опитваш да релаксираш, както няма защо да се опитваш да заспиваш или потъваш в ресурса на състоянието на транс, тъй като той сам те кара да се отпуснеш и заспиш сега в този удивителен хипнотичен сън!“
-          „Няма смисъл да се бориш със страха, вината, тъгата и гнева на тревожните си програми, тъй като смисълът на преживяването им е, отпускайки се в съня сега, да извлечеш силата си от тях, заливайки ги с приемането на сърцето си. Така неборейки се, сърцето ти вече знае пътя и посоката, която по-късно и умът ще последва автоматично. Несъпротивлявайки се, чрез ненасилието на закона на Любовта, докато сега вече чувстваш потока и през себе си в успокояването на този средно дълбок или много по-дълбок транс сега или след малко още по-навътре в себе си точно сега, страхът вече се преобразува в смелост, тъгата в мъдрост, вината в самоуверено себезаявяване, а гневът в здрава мотивация. Какво блаженство е да чувстваш това, нали?!“

17)   Разрешаващи внушения с отворен край

-          „Знаеш, че колкото повече предизвикваш страха си чрез симптомите, причинявани от този страх от страха и отпускането и загубата на контрола, в даден момент ще навлезеш в средно дълбок или дълбок транс, в който Ти като извечна същност вече владееш Себе си, преминал границата на съпротивата и скочил в бездната си от ресурс!“
-          „Колко е хубаво да се приемеш изцяло, на 100%, във всеки миг, ситуация и дейност от живота си!“
-          „Когато сега чувстваш, че всеки симптом, болка и объркване са неизменна част от пътя на себепознанието, разбираш че когато продължиш да биеш млякото, не е нужно да правиш друго, за да извлечеш маслото на опита, а просто да се насладиш на естествеността на процеса, както сега това се случва!“

18)   Риторични въпроси (на които отговорът е по презумпция „да“) и вмъкнати чрез тях внушения

-          „Човешко е да се греши и да се учиш спокойно от грешките си, така ли е?!“
-          „Затова сме хора, за да си помагаме и се учим взаимно, не мислиш ли?!“
-          „Нима човек без Бог е нещо повече от сламка в океана на заблудите си?“
-          „Има ли сполука без наука?!“
-          „Не е ли толкова нормално за човека да стъпи здраво на нозете на научната логика, колкото и нормално е да зарее духа си в полета на вдъхновението си?!“
-           „Има ли нужда да потъваш в хипноза, когато вече си хипнотизиран от невротичните социостазни сугестии и през цялото време действаш под техните команди? Няма ли да бъде хипнотерапията в такъв случай дехипнотизиране, вадене от транса, в който пребиваваш почти цял живот?!“

19)   Коани, париращи повърхностната логика и съпротиви – вмъкнати чрез тях внушения и общуване директно с подсъзнанието

-          „Магаре, което носи куп мъдри книги, си остава магаре. Колкото и да знаеш за проблема си, в даден момент осъзнаваш, че едно е да знаеш за пътя, друго е да вървиш по него!“
-          „Знанието на главата е трупане и задържане, докато на сърцето пускане и освобождаване. Когато знаеш през широкото, непривързано познание на сърцето, цялата вселена ти се покорява!“
-          „Можеш да се доближиш по пътеката към Себе си, само ако се отместиш от нея!“
-          „Защо начинаещ? Защото няма какво да губиш и можеш да ходиш по острието на бръснача и скочиш по средата на огъня на директното преживяване на нещата в живота си! Защото напредналият продължава още и още да гони илюзии и бяга от страха си, че някой ще надмине напредъка му, докато начинаещият осъзнава с цялото си тяло и сърце, че вече всичко е постигнато! Просто се е разтворил за постижението на щастието, което винаги е било там! Защото в планината на постижението намираш само щастието, което носиш в себе си - а то винаги е там, вътре, сега!“
-          „Можеш да бъдеш слаб и да си го признаеш пред всички - защото знаеш, че силата стои в слабостта на смиреното его, в мекотата на водата, която пробива скали, в гъвкавостта на разтвореното си за промени съзнание. Гъвкав като слабо дърво, което се огъва при буря, но бързо се изправя след нея, докато "напредналото" твърдо и гордо дърво бива чупено.“
-          „Умът на начинаещия има огромно поле от възможности, докато този на напредналия е рамкиран в коловозите на някой си, бил той и самият Юнг, Буда, Айнщайн или който и да е! Бидейки начинаещ, можеш да си позволиш да бъдеш Себе си, автентичен и нехаещ за сивотата на нечий консенсус за правилност!“
-          „Когато любомъдрието на съзерцанието минава през теб, няма нужда да ходиш другаде - вече си там. Няма нужда да постигаш - ти съдържаш всичко. Тогава можеш да играеш живота си - като дете. Да бездействаш в действията си - да съзерцаваш живеейки. Докато не ти съзерцаваш, а съзерцанието съзерцава теб и живота ти и забравиш малката си личност - Анатман... Защото истината е точно там и точно сега, където си, а преживяванията ти са точно тези, които точно сега са най-подходящите за теб, за растежа и разширяването на осъзнаването ти!“

20)   Субективно потвърждение, позитивен филтър и преформулиране

-          „Когато човек промени възприятието за себе си от жертва в творец на живота си, знае че онази безлюбна празнота, тъжна изоставена самотност в подсъзнанието му, от която експлоадира паническият страх, няма нужда да се изолира с опити за компенсация и бягство от нея чрез свръхконтрол, безкрайно интелектуализиращо мислене и състояние на напрегнато бягство. Вместо това човек знае, че никога не е бил жертва. Точно обратното - започва да разбира, че е благословен с преживяванията си на паника, че има уникалната възможност сам да избира реакцията си на ставащото в него и живота му, че не съществува такова житейско случване като "жертва на обстоятелствата", а че всичко е точно на мястото си, най-подходящо за него, в точния момент и по най-добрия за израстването му начин!“
-          „Тревожното състояние тласка човека към мъдростта му! Към самоувереност, идваща от себепознание! Когато човек съумее смирено да се отпусне в страха си, тялото и душата му знаят как да извлекат тази самоуверена сила. Променя се биохимията. Променя се характерът! Вместо да търси сигурност в илюзиите на страха си, а оттам в погледите на хората през социалните си успехи на всяка цена, емоционално интелигентният човек търси сигурност дълбоко в себе си. Независима от света и хората самоувереност! Тогава и социалните успехи се случват далеч по-леко и свободно, а хората жадуват компанията на такъв относително самостоен в автентичната си смелост човек!“
-          „Когато хората съзират трудни невъзможности, аз виждам само предизвикващи ме възможности! Когато казват, че е тежко, аз виждам колко лек е кръстът ми всъщност! Там, където народът се оплаква, че няма опции за развитие, аз се смея, осъзнавайки безброя от посоки, комбинации и недокоснати потенциали, чакащи осмелилия се да ги види, вземе и обработи до красивите брилянти на свободното предприемачество и творчество! Можеш ли да бъдеш предприемач? Да видиш отвисоко, от позицията на свободната си воля безбройните диаманти – възможности, стоящи недокоснати, въпреки тълпите наоколо им?! Недокоснати, тъй като се разкриват само за високата визия, смелото сърце, острия меч на проницателния ум, решителната воля и действия...“

21)   Позитивна грешка на ясновидеца, преувеличена вероятност

-          „ Така черпещ с пълни шепи от живия извор на това ресурсно състояние, можеш да потънеш във все по-спокоен сън, доверявайки се на гласа ми, сякаш както автоматично телефонът ти се свързва безжично със системата в автомобила ти, така и мощното ти намерение за добруване сега става едно цяло с посланията, приемани директно от подсъзнанието чрез доверието в гласа ми. Да, точно така. Когато знаеш, че си роден под щастлива звезда – ти, ученикът в този време-пространствен тренажор, не е нужно да правиш нищо друго, освен да продължаваш да се учиш. Защото щастието не е дестинация, а увереността, че вървиш в правилната посока. Точно така, мхм – доверието в Себе си, да! Знаейки, че щастието, което преживяваш сега е сигурно и за в бъдеще, когато и скърбите и радостите преминаваш с еднакво благодарна сърдечна песен на ученик, извличащ смисъла от всичко, вече се смееш искрено, с меката радост на силата си. Силата да владееш живота си, живеещ го от позицията на духа си. Боже, какъв красив и вълнуващ път те чака! Нека гласът ми бъде с теб в пътя на добруването ти!“
-           „Когато сега имаш досег с доброто на духа си – добра светлина, която сянка не хвърля, има защо да се отпуснеш все по-спокойно в доверието в съдбата си. Защото нито полските цветя се тревожат за идния ден, а виж в какви прекрасни одежди са одети, нито божиите птички се безпокоят за къщя и имоти, а намират хралупи, правят гнезда и обиталища, следвайки позива на духа си. Когато в първом търсиш царството Божие, всичко туй ти се придава, а и най-малкото що имаш, в повече е, когато преливаш от любящия смисъл на смирената благодарност!“
-          „Има ли смисъл да се косиш за бъдещето, ако знаеш, че градиш битието си сега, приемайки и трудното и радостното от третата позиция на ученето и от двете поравно?!“

22)   Наслагваща се, преплетена лингвистика – когато се вплетат два, три и повече, наслагващи се един след друг и преплитащи се хипнотични модела. В повечето от дадените по-горе примери, освен конкретния езиков модел, ползвам и преплетена лингвистика.



неделя, 2 август 2015 г.

Всемирно Бяло Братство - Психотерапия

 Всемирно Бяло Братство - Психотерапия

Забележка (disclaimer): в редовете по-долу правя пряка връзка между учението на всемирното бяло братство, дадено през словото на Беинса Дуно и психотерапията. Твърдя, че хилядите му лекции, беседи и проповеди представляват богата „руда“, от която могат да бъдат извлечени тонове чисто злато от психотерапевтични принципи и конкретни методи, правещи психотерапевтичния процес синхрониращ със закономерностите на целокупния живот, а оттам и истински ефективен. В никакъв случай не заявявам изчерпателност – по-скоро само загатвам, като отново твърдя, че има за вършене работа по извличане на огромния психотерапевтичен потенциал, заложен в посланията на Учителя. Заявявам, че ако тази работа не бъде вършена, ние българите бихме заприличали на просяци, молещи се за коричка хляб, докато седим върху планини от чисто зърно, на жадни и морни пътници, недовиждащи богатството от потоци и извори, бликащи жива вода, през които минават. Или още по-зле, на кучета, обитаващи плодоносна овощна градина, която нито ползват, нито дават на други да го направят… С тези думи заявявам, че запознаването с думите на Учителя е благословия, но и отговорност, която е нужно зряло да бъде поета.

Учителят Беинса Дуно  е уникален и универсален творец, гений от чието слово съвременните и бъдещи наука, изкуство, култура и религия предстои да черпят от необятното словесно богатство, което ни е предоставил в държаните от него лекции, беседи, сказки и проповеди. Но, той е нещо повече. През смиреното боговдъхновение на  личността на пастора Петър Дънов преминава не само заученото познание на човешките достижения, а живата мъдрост на Вселената. Учителят Беинса Дуно, през 30-тте години, в които активно твори, низпослава богата съкровищница от принципни и прагматични послания, касаещи основни сфери на човешкото познание: религия, езотерика, философия, психология, социология, медицина, музика, земеделие…

Ние българите често имаме увлечение както по източните философии, така и по западната наука. Това е чудесно! И от двете има много за учене. Учене, което в даден миг прераства в осъзнаването, че притежаваме достъп до жива мъдрост, която в себе си включва, но и надхвърля коя да е система за духовно и научно познание – учението на всемирното братство, дадено по съвременен и резониращ с епохата начин. В народопсихологията на средния българин е заложено сервилно чуждопоклоничество, почитане на големия брат, както и неглижиране на родното - поради ниско ниво на собствена самооценка и самочувствие... 

Преди време имаше дискусии дали словото на Мъдреца представлява езотерично християнство, или е над всякакви човешки религиозни системи - чист извор, източник и изразител на законите на Битието. По скромното ми мнение, двете позиции не си противоречат, но погледнати през една цялостна (холистична) и висока визия, са част от една по-голяма перспектива. 

В когнитивната наука се ползват понятията отдолу - нагоре (bottom up) и отгоре - надолу (top - down), като обозначаващи процесите за естествено появяване на нови форми, познавателни структури и процеси, на принципа на естественото съчетаване на по-прости елементи (отдолу-нагоре, индукция), водещо до образуването на новост, надхвърляща по качеството си количествената сума от съставляващите я елементи (гещалт принцип) и на принципа на главни понятийни аксиоми и факти, служещи като основа за по-прости конкретни изводи и действия (отгоре-надолу, дедукция). 

Когато учението на Учителя е погледнато отгоре-надолу, то наистина е над което и да е чисто човешко учение и система. Защото източникът му е мирогледът на божествения свят, от който в този физически чертог слизат известни повече или по-малко синхрониращи нему познания. Иска ми се да вметна, че битуващото разделение между науката, религията и изкуството, между съзнателното его - възприятие на реалността и несъзнаваната бездна от непознатост, произлизат единствено от разцепеното, откъснато от корена си западно мислене и култура. Такова изкуствено деление не съществува на изток, нито пък в автентичната природа на световъзприятието, такова каквото е! Неслучайно споменавам това. Когато учението на братството бъде погледнато отгоре-надолу (не само в границите на чисто научното, но тесничко разбиране на този процес), човек осъзнава, че познанието, съдържащо се в източника на посланията му, е в основата на всички човешки познавателни домейни и системи: наука, религия, изкуство, култура, социални и правови норми... Доколко е качествено проведено и доколко изкривено през несъвършените човешки визии, това е друг въпрос. В такъв дух на разсъждения, великото учение на любовта, мъдростта и истината съдържа в семенен вид цялото ни човешко познание, включва в себе си и е източник на всички религиозни системи и научни познания. Защото, надявам се, никой не се заблуждава, че с какъвто и да е метод, бил той научен, религиозен или изкуствоведски, някой открива нещо - не, просто "сваля" вече съществуващо и винаги съществувало познание. Учението на Любовта може да бъде наречено християнско, будистко, ведантиско, научно, социологично, културологично и т.н., но не по буквата на определенията на тези човешки познавателни домейни, а по същината на първоизточника в разбирането им. 

Когато учението на великия Учител Беинса Дуно (1) бъде погледнато отдолу-нагоре, то спокойно може да се нарече езотерично християнско. Петър Дънов е бил методистки пастор, баща му е бил ортодоксален свещеник, в словото му основният източник на цитати е не Бхагавад Гита, Ведите, Упанишадите, будистките сутри или джайнистките проповеди на Махавира, а именно библията! Основен символ, обозначаващ семантично разумната основа на Битието, е Христос. Учителят ползва както основни понятия, аксиоми, принципи, така и методи и техники от изтока, от теософията, от йога - но все пак основната идейна и практическа локализация на принципите и методологията му се базират основно на Христовите слова. Тук ми се иска да отбележа една главна демаркационна линия - Учителят Беинса Дуно ползва словата на библията, но прави ясно разграничение между църковността и истинната духовност. Така, погледнато през когнитивения принцип отдолу-нагоре, учението на братството може да бъде наречено езотерично християнство. Това обаче по никакъв начин не го свързва с институционализираните църковни деноминации. Свързва го с ядрено - същинския дух на Христовото учение!

По такъв начин размишлявайки, двете гледни точки образуват трета, холистична перспектива. Учението на братството може да бъде наречено езотерично - християнско, но не в догматично - институционализиран и църковен, а в изначалния смисъл на христовото слово дух. Този същият дух присъства в основата на съзерцателното сливане с Браман на хиндуиста толкова, колкото и в молитвено - сърдечния устрем на бого-преживяването на християнина или суфиста или в медитативното преживяване на шунята на будиста. Присъства и в творческия, чисто медитативен пробив в познанието на учен на високо ниво.Твърдя го! 

През погледа на холистичната, трансперсонална и интегрална психология, Учителят Беинса Дуно може да бъде видян като велик душевед и душелечител (психолог и психотерапевт), изповядващ и следващ духовните, но и прагматични ценности и разбирания на една целокупна и всеобхватна, холистична парадигма, въплъщаваща в земния човешки живот познанието на безкрая, но и въздигаща го до божествения му потенциал. Учителят всекидневно е приемал хора, на които е помагал чрез подходяща обратна връзка, присъствие, боголюбна емпатия, разбиране и мъдрост, събуждаща огромна мотивация за промяна и синхрон със законите на Битието, Дхарма. Тоест, Беинса Дуно ежедневно, през по-голямата част от времето си, се е занимавал с психотерапия – душелечение.

Съвременната психотерапия представлява богато поле от приложно-конкретизирани в практиката на душевно лечение парадигми, методологии и конкретни прийоми. Съществуват аналитични, хуманистични, когнитивно поведенчески, интегрално – холистични и трансперсонално ориентирани психотерапевтични подходи. Някои директно свързани с духовността трансперсонални методи са например будистката и християнската психотерапии. Разглеждайки учението и мъдростта на бялото братство отвъд хтоничната перспектива, твърдя че то присъства в самата същност както на световните религиозни учения, така и в познанията на вдъхновения научен пробив и гений, изкуство и култура. Защото земното движение „Бяло братство“, е само пожелателно отражение на едно космическо братство на съзнателност, виделина, на любов, мъдрост и истина, участващо в закономерните неслучайности на всяко ниво в бита на мултивърса.

Човешката душевност е средоточие, извор от който произтичат всички познавателни и социални домейни, области на човешки съзнателни усилия и стремежи. На свой ред, човешката душевност е нищо без първоизточника си – йерархията от съзнателност, пропиваща великото дърво на живота. Дървото на живота е древна метафора, олицетворяваща съзнателната същност на персоналните и имперсонални нива от съзнателност и любомъдри закони на един всеобхватен Космос, от който човешкото разбиране, научни и творчески достижения се явяват една малка и желателно свързана с цялото частица, житно зрънце. Житно зърно/ човешко познание, на което тепърва му предстои да осъзнава единството си с другите зърна – познавателни домейни, поставени в класа на великото поле на битието. 

В горния дух на разсъждения, психиката на човека е централен ключ, разтварящ врати на любов, мъдрост, истина, свързаност с потенциала на безкрая и единство с великия организъм на Бога, в който съзнателността ни е потопена. Този психичен шперц обаче намира и отключва ключалките на хармонията между добродетел, правда, истинност, мъдър и любящ смисъл, само когато човешката душевност е здрава. Здрава е, както учи прагматичната психотерапевтична мисъл, когато от нея се премахнат когнитивните изкривявания, невротични и психотични защитни механизми, изкривяващи човешката мисъл и ценностна система до жалки подобия на собственото им величие. Когато, в процеса на психотерапия, тези логически и психодинамични изкривявания и когнитивни грешки бъдат преодолени, психичната система бива привеждана до нормата на адаптивното социално включване и функциониране. Ако обаче спрем разсъжденията си дотук, превръщаме човека в механична биологична система, биоробот, чиято когниция се явява не повече от страничен продукт, появил се (emergence)в хода на една сляпа еволюция. Холистичната визия вижда различно нещата. Няма противопоставяне между еволюционизъм и креативизъм – напротив. Еволюцията е виждана като задвижвана от творчески импулси, произтичащи от закономерностите на целокупния живот, от съзнателната благомъдра йерархия на великото „дърво на живота“. Такава панорама вижда човешката душевност като кръстопът на чисто биологичните еволюционни и социални процеси и безсмъртната природа на вътрешния човек.  Именно този вътрешен човек, частица от Бога, е Човекът. Ако сме лишени от такова разбиране и познание, живеем в свят на сенки и илюзии, откъснати от изначалието на смисъла, доброто, което сянка не хвърля, човещината и призванието си като временно обитаващи скафандрите на телата си в плътния физически чертог.

Така следвайки потока на боговдъхновената мисъл, за да бъде човешката душевност здрава, е нужно да резонира първо и преди всичко с божествената, непреходна реалност. Само тогава социалната земна реалност, отразявайки право виделината на една по-цялостна реалност през синхронираща с нея ценностна система, може също да служи като качествен ориентир за психичното лечение и функциониране в норма.

През вековете и хилядолетията всемирното бяло братство е проявявало знанията си през различни системи за психодуховно развитие на човека. И досега на изток наука, религия, изкуство и култура представляват единен монолит, така както стоят нещата в по-фините планове на битието. Макар и западното невежество да ги разделя, мъдростта на бого и себепознанието винаги е познавала единството им.

Ситуирайки психотерапията на фона на такива разсъждения, стигам до следните изводи:

-          Психотерапията може да бъде реално лекуваща човешката душа, когато се случва в контекста на познанието за дихотомната структура на човека както като биологично, така и като духовно същество, функциониращи като единно цяло.

-          Ефективната и качествена холистична психотерапия е нужно да базира теорията и практиката си както на емпирична, твърдо научна база, така и върху познанието на вътрешните, духовни науки, функциониращи в полето на същностната човешка природа – богопознанието и познанието за Себе си като божествена искра, идентична с Бога.

През словото на този велик проводник на познанието на всемирното братство, Беинса Дуно, протичат както главните принципи и закони на битието, така и практични насоки за справяне с когнитивни, афективни, социални, междуличностови и поведенчески проблематики. Това идва да ни каже, че в думите на Учителя е едва – едва прикрит огромен психотерапевтичен потенциал, който ни предстои да извлечем и ползваме. Бидейки българин, мога да кажа, че имайки неимоверното и безмерно съкровище, дадено ни от Небето чрез Учителя, но неползвайки го, бихме се оприличили на просяци, несъзнаващи, че са седнали върху планина от богатства. Или на жадни и морни пътници, слепи да видят и чуят бистрите води на несметните езера и кристално чисти потоци, които ги заобикалят…

Отчитайки централната роля на психиката в който и да е социален и житейски домейн, през визия, определяща целта на краткия живот в земното училище като психотерапевтичен/ душелечебен път по постигане на синхрон със законите на любовта, мъдростта, истината и приложението им в ежедневието („…царството божие на земята…), твърдя че една такава широко, дълбоко и високо схващана психотерапия е цел на живота на всеки истински съзнателен човек. Твърдя, че видяно през такава призма, учението на всемирното бяло братство, давано през милениумите през различни психодуховни системи като цяло и конкретно, през съвременното боговдъхновеното  слово на Беинса Дуно, в същността си представлява психотерапевтична система!

Психотерапевтичният потенциал в словото на Учителя е буквално неограничен. В беседите му можем да намерим и много конкретни психотерапевтични методи, които съвременните психотерапевтични модалности ползват: излагане на стимули и превенция на отговор, наводняване (имплозия), преформулиране и прерамкиране, парадоксално намерение, систематична десензитизация, внушение и самовнушение, работа с мисленето (права мисъл) и значението на мисълта като тригер на емоционална хармония или дисбаланс ( „чувстваш това, което мислиш!“ – главен принцип в когнитивната терапия), сублимираща методика при справяне със зависимостите – т.н. в учението на братството духовна присадка. Учителят дава множество психотелесни опити и упражнения, визуализации, работа с цвят, глас и музика, молитва, съзерцание и т.н. и т.н.

По скромното ми мнение, истински обогатяващият психотерапията принос в словото на Учителя, са не само конкретните методи, но преди всичко принципите, закономерностите, системата от ценности, глобалният начин на мислене и живот, резониращ с Бога. Те са диамантите, от която ни предстои да конкретизираме бижутата на фокусираните в решение и насочени към определени проблематики, симптоми, синдроми и психиатрични нозологични единици методологии. Защото методите могат да бъдат най-различни, но за да бъдат резултатни, е необходимо да бъдат практикувани в контекста на цялостно и дълбоко човекознание, Богознание и  познание за мястото на човека в битието, за смисъла и целта на краткия земен път. Познание, от което протича дълбок и извечен смисъл, принципна структура на ценностна система, предопределяща причинно следствени взаимовръзки, започващи от безкрая, преминаващи през човешката интуиция, права мисъл, чувство, емоция, поведение, социалност и бит. Ще щрихирам някои главни психотерапевтични принципи, присъстващи в учението на бялото братство. Принципи, в контекста на които практикувана, психотерапията се превръща в резултатна и практически, действено помагаща.

Някои глобални психотерапевтични принципи в учението на бялото братство

Разумна радост и разумно страдание

 "...Този човек иска работите му да вървят гладко, без никаква сянка, без никаква грапавина. Идете при един фотограф и го питайте, може ли да снеме някакъв образ без сенки. Той ще ви каже, че е невъзможно да се снимат образи на предмети без сенки. Сянката именно очертва образа. Без сенки вие щяхте да имате само светлина, която не би могла да даде никакъв образ. Картина без сенки, това значи живот без страдания. Който търси такъв живот, той ше бъде лишен от предмети за изучаване. Няма ли какво да изучава, той няма да има никакви разбирания. Какъв живот е този, който е лишен от предмети за изучаване?!" 
Беинса Дуно, Лъчи на живота, РБ, 1937г.

Идва при мен човек с панически атаки, обсесивно компулсивно р-во, генерализирана тревожност, агорафобия, социофобия, хипохондрия, хистерия, житейски трудности в една или друга област... Страх го е от полудяване, болести, смърт, от излагането пред хората и отвхърлянето им, от самотата и безлюбието, от безпомощността и слабостта. Казва "Искам да съм като преди, пак да си бъда същия, не искам тази мъка, не я заслужавам, трябва да я махна от живота си!"... А, ще имаш ли живот, ако се лишиш от трудностите и страданията, които самият Живот ти е дал, за да преобразува въглена на недостатъците ти, до диаманта на зрялото хармониране с мъдролюбието ти?!

Какво разбиране е това, в което виждаш себе си като нещастна и случайна жертва, недoвиждайки, че именно жертва на малките ти его компенсации е нужна, за да преобразуваш страховете си до силата на любовта. Жертвата на гордия, невротичен свръхконтрол в огъня на доверието на неслучайната закономерност в преживяваната трудност. Гордост, изразена в натрапливо и черногледо мислене, състояние на нащрек, неразбираща битка с и бягство от страховете ти, сякаш от малката ти социална личност, пречупен външен образ на вътрешното ти величие, зависят всички фактори в живота и съдбата ти. Не, от Теб зависят - а, за да се познаеш, е нужно да минеш по пътя на героя, да спасиш принцесата на Любовта си, освобождавайки я от дракона на страховете си, чрез меча на любоволието си. 

Когато си позволиш да спреш бягството в невротичните механизми на интелектуализацията, катастрофизацията, проекциите на собствените нежелани наличности в света и другите и формирането на реакции против сламките в очите на другите, невиждайки гредите в собствените си очи - тогава заставаш лице в лице и очи в очи със страховете си. Не е лесно, има страдание в процеса - но, кой казва, че само меко и леко има в живота? Страхуваш се, трудно е, страдаш - докато осъзнаеш, че страхът в теб не е нищо друго, освен плачът на едно мъничко, уплашено бебче, твоята собствена, дълбока емоционална природа. Когато с великодушното си и пълно със смирено разбиране търпение се научиш да го прегръщаш, страхът се стапя, както бебчо се успокоява, сляло се с майчината гърда на любовта. Любовта, която в смиреното си приемане на даваното ти житейско предизвикателство, провеждаш все по-пълноводно и естествено. 

Тогава, в теб се ражда виделина, която се учи от страданието и го приема с разтворени обятия, като стъпала на растежа по стълбата на съзнанието ти. Виделина,която приема и удоволствието от малките житейски благини и в тях също намира проява на божествената любов, без обаче да прилепва към него. Страдание и удоволствие. Ден и нощ, мъж и жена, единица и нула. Когато видиш противоположностите през третата, надхвърляща ги позиция на диалектичния наблюдател на душата си, тогава се учиш и от едното и от другото, знаейки, че са само предметни уроци в земното училище. В даден миг започваш да осъзнаваш, че страхът е най-добрият ти приятел, когато се довериш на уроците, вложени в него. Зад външната му, груба, изкривена и бодлива маска, започват да прозират чертите на ангел, на водач в пътя на целостта ти. Тогава знаеш, че няма нужда да потискаш и по този начин, да препораждаш страховите си програми, когато можеш с обятията на същностната си природа да ги прегърнеш с благостта на мъдрото си сърце! 

В западния свят битува едно твърде примитивно, невежо отношение към бинарността удоволствие – страдание. Западният човек, загубил насоките на законите на битието, от люлката си още е учен, че страданието е нещо лошо, а целта на живота е удоволствието. Обаче не е – смисълът (Логосът) е целта! Най-сигурният начин човек да увековечи мъките си, е като се привърже към удоволствието и отбягва трудностите. Устройството на живота е такова, че точно тогава трудностите стават все повече и се превръщат в мъчение…  

Отношението на Учителя към страданието и радостта е диалектично. Човек не бива да бяга от трудностите. Защото не са случайни, а предоставяни от живата мъдрост на живота така, че да послужат за растеж. Когато са приемани с благодарност, от мъка те се превръщат в разумно страдание, в стъпала на издигане по пътеката на свободата, по пътя към Себе си. Нямаме и прилепване към удоволствието. Тогава то се превръща в радостта от съзерцанието величието на Бога и сърдечно вдъхновение. Радостта и страданието така са като левият и десният крак на човека, на една свободна воля, съзнателно вървяща към разширяване на потенциала си. Как може въгленът да се превърне в диамант, освен минавайки през нужното му налягане?!

Любовта

Любовта е, която дава смисъла. От нея идва призванието, мотивацията за продължаване и постигане, щастието, доволството, благотърпението, постоянството на мъдрата последователност, благодарността за радостта и страданието поравно. Любовта е „лепилото“, което залепва тъканта на битието, прави всичко свързано, част от единен организъм, от великото тяло на Бога.

„...Любовта е една Първична сила, която дава тон на човешкия живот. Всеки, който влезе в Любовта, неговите работи се оправят. Любовта не произвежда никакво нарушение на ума. Някой казва, че откак се е влюбил, умът му не работи. Това са чувства. Понякой път те са носители на любовта, но те нямат нищо общо с любовта. Любовта е съвършено отделно от чувствата. Чувствата са проводници на любовта. И всеки един, който и да е – млад или стар, дойде ли в областта на Любовта, проявява следното: В Любовта има едно свойство. Тя възкресява съзнанието. Възкресението зависи от Любовта. Мъртвият щом го докосне Любовта, той възкръсва. Глупавият щом го докосне Любовта, той поумнява. Това е магическо действие на Любовта. Ако вие нямате това понятие за Любовта, вие не я разбирате.“ 
Беинса Дуно, Даване и вземане - МОК 01.07.1932 г.

Любовта е, от която произтича сексуалността, но без нея последната е нищо, докато с нея се превръща в част от пълнотата и организмичното сливане с онзи сърдечен разум, който единствен знае.

Любовта може да се проявява в междуполовите взаимоотношения, но е същинска само когато е постоянна и неугасваща. А е такава само божествената любов. Любовта, идваща от Бога и възкачваща се отново до него в пътя ни като безсмъртни души, в процеса ни на себепознание, в който Божественото познава себе си през ограничеността ни. В тази божествена игра на живота всичко е любов, задвижва се от любовта, осмисля се и се насища с мотивация от нея.

„Всякога, когато може да внесеш най-малката радост в едно сърце скръбно, всякога, когато може да внесеш най-малката светлина в един ум, всякога, когато може да внесеш най-малката сила в едно тяло на един болен човек, туй е обич. Всякога, когато хората внасят най-малката светлина в нас, най-малката топлина и най-малката сила, то е любов…
…Аз никога не мога да обичам един човек, ако Бог не е в мене. Той никога не може да ме обича, ако Бог не е в него. Ако Бог е в него и в мене и двамата може да се обичаме и ще познаем, какво нещо е любовта. В Божията любов се изискват двама за да я познаят, два полюса: единият да възприема, другият да дава. Тогава има обмяна. То е най-простото понятие за любовта, отдето трябва да започнете...
…В любовта да чувстваш присъствието на Бога и да се радваш, че си изпълнил Неговата воля. Който изявява любовта да се радва и който приема любовта и той да се радва. Да се радва, че обича и да се радва, че Бог проявява любовта…“ 
Беинса Дуно, Да дойде при мене

В психотерапията осъзнах, че обратното на страха и това, което го лекува истински, е именно любовта. Мощната вяра в себе си като част от Бога, съградена чрез права мисъл, в даден миг се превръща в интуитивния и проницателен полет на мъдролюбието, отвъд думите, отвъд малката логика – дзен, майндфулнес, съзерцание, в които духовното сърце на човека започва да пулсира в ритъма на Вселената.

Любовта може да бъде истински разбрана преживелищно едва когато човек живее диалектично и вижда както болката, така и удоволствието, както радостта, така и страданието, като еднакво добри уроци в пътя си на безсмъртна душа.

Ненасилие, но здраво усилие

 "Ще ви дам следното правило: Не се бори със себе си! Какво ще постигнете, ако се борите със себе си? Изслушай себе си, добре разсъждавай и извади поука, но не се бори... Щом видиш една погрешка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи и: ти си много разумна, ще бъдеш тъй добра, да не ми правиш пакости. Поговори и мъничко, тя разбира. Колцина от вас, които са решавали, че това няма да направят, или онова няма да направят, са успели в това отношение? Правили ли сте опити? Някой иска да изкорени един лош навик от себе си. Откъде ще го изкорени? Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум.... И тъй като станете сутрин, ще си кажете следното: аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога. Произнесете тези думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измени. Произнеси тихичко в себе си тия думи 2-3 пъти. Само така човек може да създаде в себе си велик характер. Само така ще разберете, колко красива е природата сама по себе си." 
Беинса Дуно, Мисъл за деня от http://beinsadouno.com 

Велика мисъл, наситена с психотерапевтичен заряд от ключови принципи! Не се бори със себе си! Учителят казва ясно и простичко: "колцина са се преборили със себе си, когато насила са решавали да се променят?" Никой. Защото дори и да бъде приложена такава псевдо воля (а всъщност невротичен инат), въпросната симптоматика, тревожност или навик не са решени, а единствено потиснати, което от позицията на отричането им в несъзнаваното, ги прави многократно по-силни! В процеса на справяне определено е нужна воля. Но, любяща и наситена с мъдро смирение воля, не и насилнически инат, пълен с изкривявания и невротични механизми. Нужна е здрава воля, добронамерена и спокойна решимост, здрава твърдост във възнамеряването за промяна - но с разбиране, смирена жертва, приемаща неизбежното страдание в процеса на справяне като благословия по израстване и ... обич! 

Когато преодоляваш дадена тревожна и зависима проблематика, първата стъпка е да поразсъждаваш в точната посока, да анализираш и си извадиш поуките към какво те води състоянието ти. Погледнато така, то винаги е добър път към добра характерова промяна и съзряване в посока синхрон със законите на Живота. Няма жестока битка, няма само-изнасилване, няма борба или бягство. Има мъдрост, смирено и любящо волево усилие в разумната посока, вече присъстваща в посланията на неслучайните симптоми на тревожното или зависимо състояние или пък на неадаптивните характерови процеси, вчерняващи живота. Защото през характера си пречупваме възприятието на живота си, през него мислим, чувстваме, действаме - тоест, оказва се, че дълбоко гравираните в характера ни убеждения (програми, интроекти) определят, градят, но и когато са осъзнати и интенционално променяни, преизграждат кармата/ съдбата на човека! 

Ето, някой получава панически атаки или е постоянно тревожен (генерализирана тревожност). Започне ли да се бори със състоянието, сякаш е нещо външно нему, сякаш е жертва на сляпа случайност, автоматично страховете биват потискани и така увековечавани невротично, ако ще и да се залива с психофармация човека... Ако обаче човек осъзнае смисъла на случващото се, това че то иде неслучайно и че е точна закономерност, водеща го към характерова хармонизация със законите на Битието, тогава се променя всичко. Появява се една по-широка визия, в чийто мироглед вече живее доверие в случващите се уроци. Отношението към ставащото се променя в благодарно и смирено приемащо. Случва се сприятеляване с мъдростта, скрита в привидно тежките житейски уроци. Човек се превръща в съзнателен творец на живота си! 

Сила, слабост и психопатия

 "Всички хора на земята са слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаб, тогава имате най-голямото Божие благоволение." 
Беинса Дуно, Положителни и отрицателни сили в природата - ООК, изд. Русе

Когато човек си мисли, че е силен, че може, че знае, че има власт над себе си и другите - тогава е най-слаб. Тогава с психичните движения на надута гордост, невротично затъмнява връката с душата си. Или психопатно я прекъсва и се превръща в ходеща черупка, бездушно зомби.

При психопатиите такава его гордост се явява компенсация на дълбоки травми и страхове. Компенсация, изразяваща се в това, че сянката окупира, завладява, залива и сякаш "изяжда" его структурата и моралните/ нравствени (суперего) стремежи и ориентири за смисъл и качество на живота. Визирам основно нарцистичното, параноидно и социопатно личностови разстройства (наричани преди време в психиатрията психопатии/ характеропатии). 

Въпросното обсебване на сенчестата страна и настаняването и във вътрепсихичния и социален живот на егото и личността, присъства и при другите личностови разстройства, но при тези трите, в особено поразяващ вид. Човек губи Човека, прерязва връзката с душата си. Прави го поради (1) дълбоки вътрешни травми, (2) стремежа към преодоляването им, както и (3) под влияние на внушенията на преобърнатата нравствена, социална и религиозна ценностни системи в социума. По правило, личностните разстройства рядко се срещат в чист вид. По-често се преливат от едно към друго, като едно е водещо, но други "букетно" присъстващи. Поради дълбоки емоционални травми, човек става параноичен, в стремежа към справяне с ужаса си, се превръща в нарцистично социопатен иднивид, неспособен на вина, съчувствие, сърдечна емпатия и истинска близост. Дълбоко в такъв откъснал се от Същността си човек, се е свило едно мъничко, ужасено детенце, мъничък треперещ аз, дълбоко потиснат под външния стремеж към социална сила и власт. Развива се властова психопатия. Култ към силата - мускули, интелект, власт, социален статус, пари, вещи и имоти, влияние, контрол - огромна гордост! Великият Учител казва: "...когато си мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност!". При описваната психодиманика угрозата вече е превърната в реален факт - човекът е загубил ... Себе си. Защото, "...какво те ползва, ако имаш целия свят, ако загубиш душата си?", пита юдейският пророк. Психопатът се е превърнал в раково образувание в присъствието си в социалния организъм. Отвътре празен, се стреми чрез външните власт, сила и контрол да насити бездната от ужас и безсмислие извътре си. Уви, това е кауза пердута, което прави стремежа му към властта на всяка цена, оправдаваща всяко средство за постигането и поддържането си, ненаситна. Като в криво, черно огледало, загубените човешки добродетели се превръщат в изкривените им сенчести противоолюси. Любовта се првръща в похотливо прелюбодейство, смирението и подвигът в името на светлината, в гордостта на безмерната алчност. Безкористието на себеотречената, подвижническа жертва ("Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби..."),  носеща сливане с вечната Същност на Богоприсъствието, се превръща в тщеславен, незадоволим нарцисизъм, искащ още и още признание и внимание. Когато не бъдат получавани, психопатът прилича на малко дете, което чрез бели и опакост, все пак получава липсващото му внимание. В бездушието си, когато е в социално властова позиция, на принципа на проективната идентификация*, повлича и масите в оскотялата си деградация.

* Проективна идентификация - проекция на собствени психоналичности в другите и идентификацията им с тях.

Учене от погрешките

 "Прави погрешки, и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. Който прави погрешки, може и да ги изправя. Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро.“ 
Беинса Дуно

При огромна част от психичните разстройства имаме един базов механизъм, с който продължавам да се сблъсквам и да се учудвам от детерминираната му болестна универсалност. Това е едно свръх желание за контрол, ред, чистота, справяне, максимализъм и перфекционизъм. Едно голямо ТРЯБВА. Всичко ТРЯБВА да бъде както "аз си мисля, че ТРЯБВА да бъде". Ако не е такова, веднага се задейства помитаща болезнена тревожност, която при някои прераства в паника. Една невъзможност за приемане на нещата и живота, на самия себе си несъвършени. Или по-скоро неспособност да се види съвършенството в несъвършенството, как всичко си е на мястото, но погледнато по-отвисоко.

Този характеров перфекционизъм, ригидно свръхнапрягане на мисълта (болезнено напрегнато анализиране, често прерастващо в натрапчиво мислене), емоциите и тялото в едно постоянно състояние на "НАЩРЕК" всъщност се пораждат от по-дълбоки и трудно видими от самия човек когниции. От една базова прекомерна ранимост, страх, вина и когнитивни убеждения от сорта на "Този живот е по презумпция ужасно място, а хората са зли по природа!", "Ако съм щастлив/а и спокойна, ще се проваля на всяка цена!", "Не ти вярвам, защото ще ме нараниш!", "Не си вярвам - не вярвам на тялото си - то непременно ще ме подведе и ще се разболее от смъртоносна болест!", "Не вярвам на чувствата си - те са проява на слабост и са лъжливи винаги!", "Не вярвам на душата си и духа си!", "Не мога да си позволя да обичам - нито себе си, нито другите. Ако обичам, задължително ще бъда излъгана и наранена жестоко!" и т.н. и т.н. и т.н. и т.н.

Ригидна компонента - независимо дали като основна характерова структура или на по-външно ниво, като маска, свръхнапрегнато усилие за контрол над емоциите, тялото си, над другите, тоест перфекционизъм, садо-мазо емоционалността, която винаги го следва, са само невротична ЗАЩИТА, защитни механизми в характера на човека от горните и подобни на тях базови когнитивни убеждения и емоционалност. При такъв психичен механизъм човек се центрира изцяло ментално, в главата - аналитичната му мисъл се развива силно, но се губи връзката между мозъка и тялото, между мозъка и емоциите, между когницията и дълбоката душевност, Любовта и спонтанността, ДОВЕРИЕТО в мъдростта на живота и СЕБЕ си.

Горният механизъм е буквално ключ - в самата сърцевина на широк кръг от психопатологии е. Има го при всички тревожни разстройства: обсесивно компулсивното, паническото р-во, фобиите, при генерализираната тревожност. Има го при хранителните и психогенните сексуални разстройства. Има го при конверзионните (хистерия) и соматоформните разстройства (хипохондрията). Има го и при депресията, но там е в още по-задълбочен вид, като жилото на агресията вече е обърнато към себе си като автоагресия, мазохистична вина и пасивно бягащо отчаяние.

Огромният страх от провал кара човека да си забрани възможността за провал и грешки. Последствието е, че той се свръхнапряга при поемане на риск и отговорност. Защото го е страх, че няма да се справи. Затова се престарава, държи се свръхотговорно и авторитарно контролиращо. Или въобще бяга от поемането на риск и трудност, на отговорност - за да не се провали, от което силно го е страх.

В психотерапевтичния процес, през ролеви игри, промяна на мисленето, поведенчески експерименти, предизвикващи загуба на невротичния контрол дихателни практики и т.н., човек е учен да сваля уж защитния, свръхконтролиращ перфекционизъм и преобразува тревожните вярвания зад него. Специално място в тази работа има медитацията - по фин и естествен начин, базисните програми биват заливани с присъствието на духа, неутрализирани и преобразувани до спокойна мъдрост! 

В този дух, мисълта на Учителя е тотално психотерапевтична, защото засяга именно този ключов когнитивен механизъм и дава насоки за неутрализирането му!

Бог, божествен живот, жива разумност и неслучайност

„Под думата „Бог”, която в днешната епоха е изгубила значението си, ние разбираме Разумното начало, което е създало света, което е дало условия на живота да се прояви, което ръководи цялото човечество, което управлява цялото битие. Тази Велика Разумност прониква цялото битие и действува отвън и отвътре. Тя прониква и в човека. Каквото е светлината за физическия свят, такова нещо е Великата Разумност за целия Космос, за цялото битие. И слепият, и онзи, на когото очите са отворени, се движат в тази светлина, но слепият не я вижда, а вярва, че тя съществува. Онзи, на когото очите са отворени и вижда, живее съзнателно в нея. Който има отворени очи, той вижда промените, които стават в природата, но не трябва да се заблуждава от тях. Той трябва да знае, че в тези промени се изявява конечната и безконечната цел на Великата Разумност. В тези промени именно се вижда величието и красотата на Цялото. Когато се постигне крайната цел, всички неща в живота се оправдават. Тогава неразбраните неща стават разбрани, скърбите се превръщат в радост. Крайната цел – това е съвършенство в живота. Съвършенството пък е въпрос на далечното бъдеще, вечен идеал, към който човешката душа се стреми.“ 
Беинса Дуно, „Новият ден”, ООК „Вътрешният господар”, 1939-1940 г.

Когато психотерапията  се постави в идеационния контекст на разбирането за живота като дълбоко разумен, синхронично свързан и единен, визията за преживявания когнитивно – афективен проблем се преобразува. Човек вече не е жертва на обстоятелствата, а ученик в школата на живота. Свободен творец, знаещ че няма злощастни случайности, а трудността през която преминава, е неслучаен и добър урок, случващ се чрез мъдростта на битието, но заявен чрез собствените му мисли, чувства и дела.  Такава една творческа перспектива променя изцяло отношението към тревожното, натрапливо, депресивно и пр. състояние и представлява съществена част от преобразуването му до любящ и пълнещ чашата на душевното ни сърце опит.

При някои характерови структури, човекът се чувства сам, изоставен, безлюбно лишен от вътрешен център. От такива характерови програми започват да експлодират панически атаки, ревностни пристъпи, хистерично поведение… 

Единствено преживелищното осъзнаване на собствената и на живота божественост  спомага разтапянето ледовете на тези страхове и познанието, че в дълбочината на потенциала никога не си бил сам и необичан. Напротив, ражда се съзнание за жива свързаност и единство със самата същност на всяко живо същество. А има ли нежива природа въобще?! Когато, в процес на когнитивно реструктуриране, молитвено вдъхновение и съзерцателно себеразтваряне за любовта на живата природа – когато така човек ресвърже (религаре, ресвързване – същността на религията) потопената в тяло себесъзнателност със съзнанието на Бога, дори и по средата на сахара да бъде, е невъзможно да се чувства сам, самотен, безлюбен.

При други характерови наличности, човекът гордо смята, че единствено от малкото му, откъснато от Живота его зависи здравето, болестта, живота или смъртта му. Когато хипохондрично се вкопчи в свръхнапрегнатия контрол, мислене и ритуално проверяване на здравословното състояние, вече е налице здравна тревожност. В годините практика на психотерапия осъзнах, че всички методи тук са резонни, но централното психотерапевтично случване, решаващо проблема, се явява възстановяването на връзката с Бога. Да, с Бога, с вътрешната разумност, през която знаеш, че „…и космите на главата ти са преброени…“.

Истинският човек

Има един свят, който вие не виждате. Трябва да се отворят очите ви, за да го видите. Вие сте сянка на този свят. Вие, сенките, трябва да вярвате, че има един Реален Свят, от който произтичате. Вие сте само проекцията на Реалността. В човека има една вътрешна Светлина. Тя е Божественото Начало, което чака времето на своето пробуждане. Човек е нещо повече от своя ум, сърце и воля. Те са слуги на човешкия дух. Човек по произхода си, по своето естество е нещо велико.

Ако обичате човека, ако вярвате в него, а не в това, което външно се проявява, щяхте да видите колко велико нещо е човекът. Вие казвате: "Човек е същество, което мисли." Но той е повече от това, което мисли. Човек не е нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките. Човекът е Божественото. Човек крие в себе си всички възможности за един Разумен Живот. Каквото сте изгубили, ще го намерите. Кога? Когато познаете, че Бог е вложил несметни богатства във вас. В човека има всички възможности да бъде художник, поет, учен и пр. Злото в човека е на повърхността. То е нещо външно. Божественото в човека е непобедимо. През каквито и изпитания да мине човек, в края на краищата пак ще се върне в първоначалното си състояние.

Когато някой ви донесе скъпоценен камък, обвит в няколко обвивки и поставен в кутия,първата работа, която ви предстои, е да отворите кутията, да освободите камъка от всички обвивки и след като го разгледате внимателно, да се произнесете за него. Скъпоценният камък е Божественото в човека, което трябва да освободите от обвивките.

Вярвайте в Божественото в себе си! Единственото реално нещо в човека е Божественото. То е вечно и неизменно. Който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома. С неговото съдействие можете да развиете дарбите и способностите си.

Вярвайте в Божественото във всички хора. Върху този камък ще изградите своето велико бъдеще. Човек може да се прояви в своята пълнота само като съзнае, че Бог живее едновременно в него и в неговите ближни. Не е ли хубаво да виждате във всеки ваш ближен един възвишен свят? Когато всеки човек се убеди, че в другите живее Божественото, тогава между хората ще има правилни отношения.“
Изворът на Доброто - Последни слова на Учителя Мърчаево - 1944 година Записал Словото: Боян Боев . Съставител: Борис Николов Варна ©"Роял-77", 1992

Животът на процеса, наречен човек, може да бъде видян като психотерапия! Като лечение на душата му, в посока синхрон с духа ми. Цялото земно съществуване представлява предметни уроци, поредица от бинарни задачи по съвместяване на противоположностите (диалектика) от радост и страдание (метафорично изразени като „дървото за познаване на доброто и злото“). 

Това, което наблюдавам в психотерапията и сега описвам, спокойно може да бъде съотнесено аналогично към коя да е житейска област и процес. Защото психиката е в основата на всичко.
Когато в кабинета един резултатен психотерапевт помага на човека да си помогне, той общува от собствената си позиция на Човек, с Човека пред себе си. Терапевтът, като всеки друг човек, има слабости, греши, обикновено и несъвършено същество е. В психотерапевтичната комуникация обаче, се създава особено терапевтично пространство, медитативно присъствие, при което терапевтът застава зад малките си личностови и характерови диспозиции, в ядрото на центъра си, на Човека, на сърдечния си разум, през призмата на който чува, вижда, разбира пациента си. Когато терапевтът, през годините опит в молитва и медитация, умее да съзерцава от позицията на Човека в себе си, той задейства собствените си паметови механизми така, че да процесират подходящото разбиране, информация, метод. Но, умът в това състояние на присъствие на Човека, се явява само изпълнител. Когато терапевтът общува от позицията на истинната си Човешка природа, той вижда в пациента си преди всичко не толкова и не само невротичната му психодинамика, а Човека в него. Получава се красиво терапевтично поле на присъствие на същинското, на божественото, което индуцира божественото и в пациента. В ординарната психотерапия разбирането за такова присъствие се изразява чрез понятието за емпатия и огледални неврони…

В горните редове само загатвам някои от посланията на Учителя, придаващи истински лечебен контекст на ефективната психотерапия. Защото, за да бъде ефективна, е нужно да лекува Човека! Ще ми се да повторя – учението на всемирното бяло братство, дадено от Беинса Дуно, представлява необозримо пространна съкровищница, от която в бъдните дни, години, столетия и хилядолетия човечеството има да черпи и ще черпи!

Някои конкретни методологични пособия, дадени от Учителя

Когнитивно реструктуриране

"Не се страхувайте от състоянията, в които изпадате. Дойде ли във вас известно съмнение, запитайте се: „Защо се съмнявам? Защо не вярвам?“ Разглеждайте съмнението научно – като един елемент с неговите свойства и с условията, при които се явява, и т.н. Понякога казвате: „Това не мога да направя, онова не мога да направя.“ Запитайте се защо не можете да направите тия неща? Обезсърчите се нещо. Разгледайте обезсърчението научно, като друг елемент с неговите свойства: как се е породило, причините за произхода му, колко време ще трае, и т.н. Мислете върху всички тия въпроси и си давайте правилни отговори. Вие не мислите върху тях, но дойде ли едно от тия състояния у вас, като не можете да си отговорите, казвате: „Такава е Волята Божия.“ – Не, Волята Божия е ти да растеш, да мислиш, да чувстваш и да действаш правилно, да вършиш това, което е добро, истинно и красиво – в това седи Любовта. Казвам: като работите така върху себе си, вие ще можете по този начин да си помагате взаимно един на друг. Мисли ли всеки от вас правилно, ще може да си помагате взаимно. От вашата мисъл зависи дали вие ще си помагате взаимно, или ще си противодействате. Това е с всички ученици от един и същи клас. Насочвате ли мисълта си правилно, пътят, по който вървите, ще се оправя и пътуването ви ще се улесни." Беинса Дуно

Има съвременна школа в психотерапията, при това една от най-научно обоснованите и уважавани школи, рационално-емотивна психотерапия. Авторът и, Албърт Елис твърди, че емоционалните невротични преживявания се дължат на липса на здрава логична връзка с твърдата реалност. В психотерапията се работи за възстановяване на тази връзка чрез осъзнаване и промяна на вътрешния диалог така, че да съдържа здрава логика. Премахват се когнитивните изкривявания, осъзнават се и се променят дотогава несъзнавано случващите се защитни механизми. Подобно, в невро лингвистичното програмиране съществува т.н. мета модел, който по същество представлява премахване на когнитивните грешки, вторична печалба и т.н., примерно чрез сократови въпроси/ диалог. Виждаме, че тези методи съществуват от римско и елинско време в западния свят. На изток в индуизма и будизма има изключително силен акцент върху логиката в пътя на обучение. Докато ученикът не докаже силна способност за следване на логически връзки, високо ниво на интелект и визия, не се допуска до медитативните стъпала на духовната си линия. 
Виждам пряка и пълна аналогия между думите на Учителя и съвременните психологични методи! 

Парадоксално намерение, систематична десензитизация, наводняване с прерамкиращо отношение

„В окултната наука се изискват от учениците няколко условия, сили. Най-първо ученикът трябва да има не само силна воля, но и благородна, устойчива и разумна воля. Защо му е такава воля? – Няма ли такава воля, той не ще може правилно да прояви силите, с които действа; има ли тази воля, всяка сила, която ще прояви той, ще представлява един чук, употребен разумно на своето място и време. А вие знаете, че всеки чук може да произведе своя ефект само в една разумна и силна ръка. Иначе някой може да вземе този чук от ръката ти и с него да ти разбие главата. Чукът или каква да е сила в ръката на слабия човек е в негов ущърб. Ние виждаме това и в съвременната култура. Мнозина хора, на които умовете не са приготвени, като добият малко знания, не могат да ги използват и това знание вече е в техен ущърб. Ето защо вие трябва да се стремите да разширявате съзнанието си и чрез него да калите волята си – да бъде силна, устойчива и разумна. Имате ли такава воля, вие ще я прилагате за изправяне на своите минали погрешки. Всички имате погрешки, лични и наследствени, които трябва да изправите. Някои от тия погрешки се виждат, някои не се виждат; някои се знаят, някои не се знаят. Вие трябва постоянно да работите върху себе си с волята си, както един скулптор постоянно работи върху своята статуя, защото от тази работа зависи благото на вашия живот. За да прекарате един разумен живот на Земята, за да бъдете по възможност щастливи, трябва да имате силна воля. Силна воля пък е разумната воля.

Ще ме питате: „Как можем да уякчим волята си?“ Ще ви дам един умствен начин за уякчаване на волята. Например страх ви е от мечка. За да се калите, не трябва да отидете в гората, да ви срещне някоя мечка, че да изгубите и ума и дума, но ще си представите мислено, че мечката иде у дома ви. Вие ще си представите, че я гладите по главата. При този опит страхът, който се поражда естествено у вас, започва постепенно да се възпитава. 

После, направете друг опит. Страх ви е от сиромашия. За да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, че имате на разположение десет милиона лева, замък, къща, градина, но започвате постепенно да губите това-онова, докато станете последен голтак, без пет пари в джоба. При това положение стремете се да бъдете спокойни между хората, да не губите равновесие. Ако не можете да правите тия опити, тия маневри мислено в живота си, то като се сблъскате с действителния живот, няма да издържите, ще се уплашите. Военните правят такива маневри преди война, та като се отвори някоя война, да бъдат подготвени. Ето защо и окултният ученик трябва да прави ред маневри, за да кали волята си. Прави такива умствени маневри срещу това, от което най-много те е страх.

Трети опит. Вие се гневите много. Как ще въздействате върху този гняв? Ще си представите мислено, че дохожда някой у дома ви и ви обижда. Вие сега ще се стараете да не се разгневите. Тия упражнения, тия маневри са много приятни. Вие ще ги правите, когато нямате друга работа. След като сте учили днес два-три часа и сте се уморили, ще иждивите двадесет минути или половин час най-много за такова едно упражнение. След това ще се почувствате освежен, като че сте придобили нещо. Препоръчвам тия упражнения на всички, защото те са много ефикасни. И без това в живота ви ще се явят много спънки и мъчнотии, а по този начин поне ще ги посрещнете по-спокойно. С тия маневри ще бъдете подготвени, та като дойдат тия случаи в живота ви, ще знаете как да постъпвате.

Четвърти опит. Да кажем, че ви е страх от змия. Как ще премахнете този страх? – Ще намерите някъде една умряла змия и ще я хванете с ръка. Ще я подържите малко, ще я погладите, докато свикнете с нея. След това ще се опитате да уловите някоя жива змия. По този начин ще добиете известна опитност.

Въпрос: Ами ако ни ухапе?

Вие ще вземете един чатал, ще я натиснете с него по главата, ще я погладите по тялото и после ще я пуснете. Ще Ă кажете: „Аз съм малко страхлива, искам да се каля в страха, затова правя този опит.“ Тъй ще каже ученичката, която иска да се калява, но същото ще каже и ученикът – и той ще признае, че е страхлив. Този опит ще направите първо умствено, защото когато човек дойде до положителните опити, трябва да бъде много внимателен, за да не пострада. Змиите са много пъргави, затова и човек трябва да бъде много сръчен, за да се запази от тях. Змиите са хитри, но не дотолкова, колкото вие си мислите.

Тия упражнения, които ви давам, действат благотворно върху човека и служат за каляване на мисълта. Някои от вас се плашите от паяк, други – от мишка, трети – от жаба, и т.н. Правете тия маневри, за да надвиете страха. Дойде ли ви някоя отрицателна мисъл, правете тия упражнения.

Казвам: вие трябва да правите разлика между вашето естество и вашето съзнание, т.е. вашето Аз. В естеството на човека има много неорганизирана материя, т.е. много сили, управлението на които не зависи от вас. Има някои прояви, които са волеви и зависят от вас; има обаче някои действия във вашия организъм, които не са волеви и не зависят от вас. Как се наричат тия действия?

Отговор: Автономни.

Например биенето на сърцето не е волеви акт. Та когато кажем, че можем да направим някои неща, подразбираме, че те са волеви действия, а когато кажем за някои неща, че не можем да ги направим, подразбираме действия, които не са волеви. Например, ако ви кажа да пренесете Витоша от едно място на друго или да прехвръкнете от Земята на Месечината, тия неща са невъзможни за вас. Но в даден случай има неща, възможни за вас. При сегашните условия, когато говорим за воля, трябва да знаем, че има един кръг на действия, които са възможни – значи те са волеви движения. Но има и един външен кръг на действия, които засега са условни и не зависят от нас – те не са волеви движения. Тъй щото, когато говорим за волеви действия, разбираме тия, които са под контрола на нашата воля. А тия, които не са волеви действия, те са под контрола на чужда воля, под контрола на чужди същества, които седят по-високо от нас – и те от своя страна се подчиняват на други същества. Ангелите например, които седят по-високо от нас, разбират законите на растителното царство, но не разбират живота и законите на животинското царство. Един ангел не може да направи една коза например. Туй изкуство владеят архангелите. Тъй щото, всички същества имат свой район на действие според своята разумност и възможност. Разбира се, дейността на ангелите във връзка с тази на човека е по-обширна, но в сравнение с тази на по-висши от тях Същества е ограничена. Следователно, като завладеем всички волеви действия, всички сили, които са вложени в нашето естество, тогава ще пристъпим и към възможностите на външния кръг. В окултната наука съществуват ред разумни методи за проява на волевата сила у човека.“
Беинса Дуно, Направление на енергиите, МОК, 4 януари 1925 г.

Съвременната когнитивна наука рядко ползва думата воля. Най-близкият еквивалент е мотивацията. А един по-разговорен термин – намерението, също резонира силно със смисловия заряд на понятието воля. В масовата представа, волята е равна на някакво жестоко напъване. Дори при представата за воля, човек неволно притаява дъха си, незабележимо пристяга корема и врата си, сякаш готов да тегли ярем. Воля обаче означава свобода. А свобода не може да има там, където няма любов и мъдрост. Учителят говори в тази посока – за да прояви воля, а не его инат, в здравото усилие е нужно да присъства мъдро разбиране и блага обич към промяната. Именно към промяната, тъй като в живота застиналостта бързо се превръща в заблатяването на деградацията, а развитието изисква постоянно следване на здраво волево усилие. Да, има усилие, но идващо от посоката на сърдечната мъдрост и благословено от присъствието на любящия смисъл! Това именно усилие е основното, което води психотерапевтичния процес към следване и научаване житейските и характерови уроци, вложени в невротичното състояние, върху което се работи. Мотивация! Липсва ли устойчиво присъстваща вътрешна мотивация, идваща от решителното намерение за промяна, никакво реално случване на терапевтичен резултат не е възможно в стратегически устойчиви времеви параметри. Външната мотивация и вдъхновение, придавани и възпламенявани от терапевта служат единствено за разгаряне на самостойната вътрешна мотивация, воля за растеж и промяна в пациента. Тази същата вътрешно локализирана мотивация, е тази, която при присъствие на познание за учения урок и подходяща посока и смирено обикване на преживяваната трудност, е силата, която придвижва зависимостта, тревожното, афективно или соматоформно разстройство до здраво психосоматично функциониране!

Горните цитати от Учителя могат пряко да бъдат съотнесени към принципите на психотерапията. Въображаемият  постепенен или директно имплозивен сблъсък с най-страхуваните ситуации в когнитивната наука се наричат съответно систематична десензитизация и излагане на стимули с превенция на отговор (наводняване). Ползва се принципът на парадоксалното намерение, добре описан в различни школи на психотерапията - например в логотерапията на Франкъл, както и в краткосрочните терапии и поведенческата терапия. В началото се практикува въображаемо, във водена визуализация (хипнотерапия, нлп), след което ин виво, в ролеви игри, психотеатър и поведенчески експерименти в реална среда. Извън главните похвати, Учителят говори и за промяна на отношението от бягство (
avoidance behavior), в смирено, любящо приемане на страхуваното. Принципът и следващите от него многобройни хипнотични, медитативни, когнитивно поведенчески, психотелесни и т.н. многобройни техники, са приложими както при работа с монофобии, така и при тревожни разстройства, зависимости, гняв. При тревожните р-ва, след структуриран анализ на характеровите, автобиографични заложености, се установява, че зад външните маладаптивно компенсаторни защитни механизми, лежи тревожността на характерови базисни вярвания. Във водена визуализация/ транс, а впоследствие и в ролеви игри и поведенчески експерименти, тези вярвания се адресират чрез подходящо насочена работа по досег с тях и преобразуването им до адаптивни вярвания и афективна самоувереност.

При зависимостите винаги присъства т.н. орална компонента, характерово прилепване, идващо от базисни вярвания за липса на автономност и липса на самостоятелно справяне и самостойност. Тези вярвания продуцират тревожност, която често се облича с тъга и още по-външен афективен слой от псевдо защитен гняв. В основата отново лежи страха и основните когнитивни принципи за преработката му, към които и Учителя и съвременната наука водят, важат с пълна сила, макар и работата да е много по-изискваща и от двете страни (терапевт и пациент), дълбока и по-продължителна от тази при тревожните състояния.

Учителят споменава и справянето с маладаптивния гняв. Както споменах, външният гняв често прикрива тъга, а на още по-дълбоко психично ниво, страх! Работата с него започва чрез осъзнаване на тревожно наситените програми/ убеждения зад него, когнитивната им, а в последствие визуална и актуално поведенческа преработка! 

 Колко преки аналогии между съвременната, резултатна психотерапия и думите на Учителя могат да бъдат намерени в словото му! А ги е казал още в зората на съвременната психотерапия, при това не като резултат от обучение в психотерапия, а на базата личен опит и жива, извираща от допира му до безкрая мъдрост!

Ето някои методи, дадени от Учителя Беинса Дуно, които психотерапията внедрява директно в оригиналния им вид:

1)      Работа със светлината – всеки цвят е носител на определена вибрация, дължина на вълната и има специфично въздействие върху човешкия психо-физически организъм. Червеният цвят е носител на жизненост и енергия; оранжевият на индивидуализиране и самостоятелност; жълтият на интелект, логическа аналогова когниция, на здраво себезаявяване; зеленият е проводник на здраве и богатство; синият – на духовност и вяра във висшите идеали и космически порядък; виолетовото е цвят на чистата духовна мощ и воля.
Всеки цвят отговаря на определен енергиен център и телесни структури, а визуализацията му директно въздейства на тези структури.
Един необозримо мощен и комплексен метод за работа със светлината е „Заветът на цветните лъчи”, комбиниращ работа със светлината и подбрани от Беинса Дуно формули от библията, въздействащи върху дезадаптивните психични модели, символично казано като микроядрени взривове. „Заветът на цветните лъчи” може да бъде сравнен с ледоразбивач, разчупващ негативните психични комплекси с неимоверна сила – сила, въплътена в думите на формулите, идваща от недуалните сфери на битието.

2)      Пост – лечебният пост е древен и необичайно ефективен метод за психофизическо пречистване и хармонизиране. При практикуването му се лекува не само тялото, но психиката се центрира около ядрото на вътрешния си интегративен център, висшия си Аз, като „тежките” и болезнени психични комплекси, зависимости и невротични процеси естествено се откъсват и дезинтегрират, освобождавайки жива психична енергия.

3)      Психическо съответствие на телесните органи и системи и функционирането им

Учителят Беинса Дуно говори много за Любовта, Мъдростта и Истината, трите качества на огъня: топлина, светлина и сила. Учителят разделя условно тялото на три зони: глава – Мъдрост, светлина; Сърце и бели дробове – Любов, радост, топлина; Стомах (от диафрагмата до половите органи) – Истина, Свобода, воля, сила, живот.
Учителят говори за психичните функции или дисфункции на всеки физически орган и система, които практически определят здравословното или болестното им състояние.

4)   Дихателни похвати – Учителят Беинса Дуно дава множество дихателни упражнения,          съобразени с психическата и физическа конструкция на европееца, като подчертава тясната връзка между когнитивния и афективен живот на индивида и дишането и огромния лечебен потенциал на съзнателно изпълняваните дихателни методи!

5.)    Молитви, формули, утвърждения – молитвата е извечен метод за връзка на човешката личност с целокупността на космическия живот, висшите сфери на битието, със собствения вътрешен център – висше Аз, Селф. Лечебната психотерапевтична стойност на искрената, съзнателна и качествено преживявана молитва е поразителен. Удивително е невежеството на съвременната наука, която с лека ръка отхвърля всичко, което не успява да обеме с примитивните си пособия и разбиране. В този контекст, скромното ми мнение е, че е време в полето на действената психотерапия да бъде въведен този универсален древен, съвременен и вечен метод. Виждането ми по въпроса е, че дадените молитви, формули и утвърждения трябва да бъдат оставени непроменени в настоящия им вид и използвани в такъв вид при работа с хора, споделящи изначалните им принципи. Доколкото обаче е нужно известно „приобщаване” на религиозния език и понятия към научната психология и психотерапия, запълване на процепа между съвременната психология и древната психология на религията, както и поради нуждата от приспособяването на словото в достъпен за широк кръг клиенти вид, смятам за удачно успоредно с използването на молитвите в оригиналния им вид и тяхното транслиране в психологически стил, концепти и терминология. В психотерапията, при работата с конкретен пациент, терапевтът създава персонално насочена структура на терапевтична молитва, вплитаща лекуваните когнитивните механизми и преобразуването им до здрави такива.

6.)    Паневритмия – танцът на космическия ритъм, с бавния си отмерен темп, танцуван сред природата, прилича донякъде на източната медитативна гимнастика Тай Чи. Също се практикува осъзнаване на психо-енергетичните движения в тялото, връзката със земята и небето. С напредването на упражненията, фокусът се прехвърля във висшето медитативно осъзнаване на единството на живота. За разлика от източната медитативна гимнастика тай чи, паневритмията се играе по двойки: мъж-жена в групов кръг, което увеличава заряда й многократно. Терапевтичната и психо-профилактична сила на паневритмията бива оценявана все по-силно. Понастоящем динамичната медитация на този свещен танц се практикува в повече от 30 държави по света.

Добро и зло, видени през диалектиката на целостта. Духовната присадка.

На добрите хора много по-често, отколкото на другите им се случват беди и нещастия. Нима не е така?! Това е отдавна наблюдаван факт, присъстващ като познание в народната мъдрост, но и в законите на Живота. Светът е бинарен - единица и нула, мъж и жена, ден и нощ, доброто и неговата сянка, злото. Това е балансът на този свят. Когато се увеличи доброто в света, автоматично се увеличава и злото. Това звучи като парадокс, но е факт. Когато обаче и злото е много силно, точно толкова силно е и доброто. Това наблюдаваме сега в очевидно деградиращата социалност на глобуса ни. Злото е огромно, но и доброто е така светло и силно, както едва ли е било нявга в еоните на развитие, дори и в предходни периоди - атлантида, лемурия, хиперборея...

Сега злото е не някакво стихийно, а осъзнато зло - това е неговият най-деструктивен вариант. Но и доброто е така мощно, както никога! Освен в световен мащаб, играта добро-зло, се случва в индивидуалната психодинамика на всеки човек. Когато, поради опити за компенсация на травми и под силната социална сугестия някой оформи психиката си в социопатна посока - е избрал злото. Когато човек избере справяне със собствените си болки и житейски трудности с помощта на човещината си, тогава е избрал доброто.

В този свят, какъвто е сега, психопатията и по-специално социопатията, буквално се култивира. Примитивните, натрапени от едно глобално болно общество цели, свързани с елементарен материализъм, с илюзията "аз и мое" на крайния, откъснат от законите на Живота индивидуализъм, с чудовищните престъпления на компенсиращата ужаса на бездушието властова невроза и психоза, оправдават всички кошмарни средства за постигането им. Мнозина в този свят правят този избор - сугестии в тази посока са навсякъде в медиите, в самия начин на функциониране на икономическата система, в култа към силата и т.н. По-малко, но по-качествени хора правят другия избор - на човещината, на живата връзка с Бога и следване на законите на Битието (Дхарма) в живота си. Защо обаче по правило животите им са наситени с много перипетии, злополуки, трудности?! Защото, както казахме, когато се увеличи доброто, се увеличава и другото в живота на човека, на всяка цена стремящ се към светлината, но изтласкващ и борещ се с тъмнината в ... себе си . Ако даден човек е добър, но не познава злото, тоест сенчестата си страна, колкото е по-добър, толкова повече тази сянка ще се стоварва върху му - чрез невротизиране, но и през обективни социални и битови неудачи. Защото е "хоризонтално" добър, част от дихотомията добро-зло. Когато обаче осъзнае и прегърне и престъпника и убиеца и мутрата и лъжеца и т.н. в себе си осъзнато, с любов и приемане, тогава положението се променя. Не че става лош, напротив... 

Тук идва ред на метафората с ботаническата присадка, давана от Учителя Беинса Дуно. Когато едно плодно дръвче се присади върху дива подложка, върху диво дръвче, то става здраво, не боледува, силно и жилаво е. Соковете на дивачката под него са могъщи, но сега служат за образуването на красиви цветове и сочни плодове. Същото е в човека. Когато човек осъзнае и прегърне злото в себе си, то не изчезва, но подхранва със соковете си доброто в него. Това обаче вече е едно различно по качеството си добро - добра светлина, която сянка не хвърля - пораснала, обхванала и противоположността си. Така човек надхвърля махалото на двойнствеността.

На по-високо ниво вече няма добро и зло, а само плюс и минус, слети в единство. Няма борба между противоположностите (каквато има на "хоризонтално" ниво), но има сливане, въздигането им до нещо трето, до цялостност! Когато човек така познава себе си, с обхващане и приемане и на злото, с прихващане на соковете му, тогава нивото на съзнание е съвсем различно. Иначе, когато е просто добър, но отвръща глава от злото, винаги има борба, отричане на злото, било то в собствената му сянка или в света, което неизменно го стоварва преживелищно в живота му! 

Великият Учител Беинса Дуно говори колкото метафорично, толкова и директно описателно, за трите братства - бялото, черното и третото. Това трето братство си служи с методите и на двете, поляризира, за да създаде енергиен заряд. Всички езотерични, вътрешни духовни учения тласкат човека към обхващане на бинарността от една трета, по-висока перспектива, не на борба между противоположностите, а сливане помежду им. Не ядрен разпад, а ядрен синтез, въздигане над и обхващане. Това може в известна степен да бъде осмислено чисто интелектуално, но истинното разбиране идва през преживелищното осъзнаване!

Орлин Баев, психолог - психотерапевт