За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

събота, 17 октомври 2015 г.

Пренареждане на матрицата и техника за емоционална свобода (П.М. и Т.Е.С.)

 В поп фолк психологията (популярно народното разбиране за такава...) битува магичното вярване (wishful thinking, subjective validation), че причината за дадена невроза е единично макро травматично събитие. Понякога наистина е такова, но по-скоро като изключение! В огромната част от случаите невротичният характер е подлежащата причина, която предпоставя преживяването на множество, с години акумулиращи се микротравми, в даден момент резултиращи в невроза. Аз съм като един душелечебен Пирогов ( smile emoticon) - много хора, всякакви случаи. Процентното съотношение на микро към макро травмените причинители, което наблюдавам, е 90/10%. Тоест, при 90 от сто човека корените на тревожното им, соматоформно или афективно р-во са хилядите повторяеми маладаптивни реакции, изкривеното през кривото ментално огледало пречупване на когнитивни икзкривявания и защитни механизми възприятие. Малките камъчета преобръщат колата. При останалите десетина или по-малко процента, да - след известна работа изплуват най-често изтласкани до амнезия макротравмени събития. Тези десет % са интересни, впечатляващи са - за тях най-често пишат в популярната литература. При тях и разрешаването на казуса е особено зрелищно, като махване с магична пръчица. 
При последния ми такъв случай ползвах ТЕС и пренареждане на матрицата. Девойката имаше упорита хипохондрия и вече бе идвала доста сесии - към 7-8. Имаше подобрение, но едва на 40-на процента - недостатъчно за критериите ми. В една дълбока групова хипноза/ нидра/ нлп сесия, в нея се получи пробив. Изникна изцяло изтласкан дотогава спомен. Била е 4 годишна и е лежала в болница. Тогава правилата не са позволявали на родителите да бъдат с детето си в здравното заведение. Жената се свърза с травмата си - дълбока липса, чувство за изоставяне, самота и ... смърт. В стаята ѝ се е случил и пожар, който допълнително я е ужасил до смърт. Жената пита майка си и всичко се оказа истина, до последната подробност. А спомените ѝ бяха изключително ярки, наситени с образност, но и с ужас и болка. След една сесия ТЕС и П.М. хипохондрията изчезна, а в жената се разтвори дълбоко преживяване на свързване с природата, любовта, човечността. Появи се интерес към разширяване на мирогледа, към духовност и сърцатост. Последното се случва практически при повечето мои пациенти, в хода на трансформация на състоянието в растеж на съзнанието!

Орлин Баев

Гордите предразсъдъци на вината

 Автоагресията на вината представлява страх от непокриване летвата на едно огромно и гордо трябва, което винаги е внушено отвън, но прието за свое. Виновният не умее да се заяви здраво и отнема свободната воля, като манипулира другите чрез мрънкащо дразнене, подривни действия (acting out), с което ги кара да го атакуват, което на свой ред вменява вина в самите тях - тогава той получава правото да нападне садистично. 


 Какво е вината? Винаги излишната гордост на свръх-завишена летва , мегаломанна себепредстава, илюзорно и унижаващо Бога в себе си, мазохистично вярване "аз съм жертва", отвратителна манипулация... Вината е психомеханизъм, подходящ за ограничаване и спиране, но единствено на глупака. В разумния човек тя място няма - вместо нея той ползва любовта, интуицията, здравия разум и ако наистина има нужда от реална промяна, подходящите действия, на фона на себедоверие, себеприемане и ... невинност!

Обикновено хората виждат вината единствено като самонараняващо себепотискане, себе-мразене и самобичуващи угризения - но тези депресивни процеси са само следствие. Резултат са от инсталираните в моралната структура (суперего) прекомерно високи, почти или изцяло непостижими критерии. Тези горди свръхизисквания представляват корените на автоимунната, себеразрушителна вина. При нарцисизма гордостта е очевидна, а отношението аз- ти обект е аз-добър, другите добри само когато ме задоволяват, а в противен случай се превръщат в лоши. При мазохистичната вина гордостта е прикрита, лежи в несъзнаваните корени на динамиката и. Отношението тук е аз-лош, другите-лоши.

 Няма мъдрост във вината, липсва себеприемане през познанието за себе си като процес в развитие. Малка частичка от цялото, съдържаща в дълбочината си бекрая от потенциал, който неслучайно се е въплътил в несъвършената, обусловена ограниченост, закономерно преживява грешки, провали и падения - за да може въплътената божественост в процеса на учене и преодоляване да познае Себе си през себе си, творецът да се види през еволюцията на творението си. Същият глобален принцип (филогенеза) е валиден в личното ни развитие и растеж (онтогенеза). Не за да бъдем съвършени сме тук в този груб свят, а да се учим от несъвършенството на двоичността и противоречията, усвоявайки уроците по съвместяването им. И ако е казано "Бъдете съвършени както е съвършен небесният ваш Отец", мигар тази божествена природа не е извътре ни и именно от погрешките и неуспехите нима не се учим, превръщайки ги в път по себепознание?! Да, стараем се, преодоляваме, обичаме, приемаме, полагаме здрави усилия, количествените натрупвания от опитване водят до качествени промени и надхвърляне противоречието грешка - желан резултат до по-високата перспектива на мъдростта. Но, обвинения и само-обвинение няма в този път - защото вината единствено преподдържа порочната въртележка от напразни усилия и липса на реална промяна. Усилията по промяна понякога продължават с десетилетия, а буксуването и падането е част от пътя. Ако е поддържана вина обаче, промяната никога не се случва. А вина няма, когато отсъства перфекционистичната гордост на свръхочакванията, на раздутото "ТРЯБВА". Тогава има реални очаквания, идващи от разширяващото се постъпателно, с малки стъпки, но постоянно растящо съзнание, средоточието на което е в сърдечния разум на безкрая. Малкият логичен ум тук се явява само инструмент, слуга на същината. Защото бинарната логика никога не е била същински човешкото в Човека. 

Когато човек се опитва перфекционистично да преследва своите винаги невротични ТРЯБВА изисквания и цели, те винаги се явяват бягане от несъзнавани сенчести наличности - вина, срам и страхове от провал, слабост, нараняване, отхвърляне, несъвършенство... 




 Вината е натрапвана с хилядолетия и на културално ниво от псевдо духовни, а всъщност манипулативни системи, маши на икономико - политическите си господари... Как да се усъвършенства човек, ако не изживее и не приеме страха си от несъвършенството? Как да успява в преодоляването на конфликтите си, ако не прегърне страха си от провал, слабост и беззащитност? Как да е готов за печалбата на духовното богатство, ако не прегърне страха си от загубата и нищожеството със смиреното им приемане? Защото така стоят нещата в този свят. За да стигнеш високо, е добре да си минал през ниското. За да расте дървото на живота в небесата на мъдростта, е нужно корените му да проникнат дълбоко в калта на противоречията, в твърдата материя на тъмата. За да успяваш истински, е необходимо да прегърнеш страха си от загубата. Вината е вид страх - страх от непокриване летвата на перфекционистични интроекти и самонаказване, като следствие от страха. Няма добра вина - не и за разумния човек. Самата и динамика я определя като невежо непознаване на себе си и законите на живота. 

Когато прегърнеш смирено страховете си, гордото и ригидно ТРЯБВА отпада. Тогава следваш цели, идващи от призванието на душата ти. Правиш малки, но упорити и спокойни стъпки и действително постигаш целите си. Но, не те са толкова важни, колкото вървенето по пътя към тях. Защото в дълбочината си осъзнаваш, че всички цели вече са постигнати, а просто играеш играта на живота -  преходно училище, през което вечността отразява и познава Себе си. Знаеш, че ти си тази вечност, но продължаваш да играеш играта - осъзнато. 

Орлин Баев

неделя, 4 октомври 2015 г.

Някои записки от тренинга по класическа хипнотерапия с Ельман Османов

 Тренинг класическа, директивна хипнотерапия, с водещ д-р Ельман Османов

За водещия: д-р Ельман Османов е хирург (обща хирургия) и психиатър - психотерапевт. Ползва хипнотерапията от повече от тридесет години, като в последното десетилетие се занимава изключително с психотерапевтична помощ. Човек с наситена харизма - когато общуваш с него, чувството е за достъп до неизчерпаема енергия. Практикува в Екатеринбург. Води обучения и тренинги в Русия, бившите съветски републики, Израел, Турция, България.

........................................................................................................................................................

Някои бележки от тренинга

Класическият/ директивен и недирективният/ Ериксонов подходи в хипнотерапията представляват не твърдо противопоставяща се дихотомия, а преливащ се в единство и взаимодопълваща се цялост континиум. Видени през диалектиката на един цялостен (холистичен) подход, могат да се обрисуват през метафората на семейните отношения. Класическата хипноза е властова, директивна, бащина, на принципа на вертикалното общуване, подчиняваща съпротивите. Ериксоновата е мека, индиректна, позволяваща, танцуваща със и промъкваща се през съпротивите, майчина, на принципа на хоризонталната комуникация и дълбокия емпатиен синхрон. Опитът показва, че резултатният терапевт владее и ползва и двата подхода, според качествата на пациента, тежестта на състоянието му, характеровата му структура и развитието на терапевтичния процес. Нещо повече, практиката на реално ефективните психотерапевти, работещи през която и да е терапевтична модалност показва, че хипнозата освен техника, е преди всичко имплицитна червена нишка в динамиката на лечебния процес.  

Екстрасензорните и магични внушения, могат да бъдат ползвани в хипнозата прагматично. Така или иначе, на дълбоко несъзнавано ниво те са налични при всеки човек - затова могат да бъдат терапевтичен лост. Това не означава, че хипнотерапията работи само с тези вярвания, но когато пациентът ги споделя експлицитно или когато невротичната му динамика се случва на дълбоко несъзнавано ниво, където процесирането на информацията е изцяло ирационално - тогава хипнотерапията има смелостта да ползва ефективно тези базисни предразположености така, че да постигне лечебна промяна.

Хипнозата е най-древният, практически включващ в себе си и правещ ефективен кой да е психотерапевтичен метод. Преди време работата с транс се е наричала магия, шаманизъм, жречество, свещеничество, енергийно лечение. Съвременната, научна хипнотерапия ползва древните вярвания, като обаче ги поставя на поведенческа и неврокогнитивна обяснителна и практическа база.

Месмер е бил ученик на Парацелз. Месмер като сравнително съвременна личност (хипнозата има хилядолетна древност), издига познанието за хипнозата пред  вниманието на обществото. В практиката му на екстрасензорно енергийно (магнетичен флуид, прана) въздействие всъщност стоят обясними научно хипнотични феномени. Молитвата също може да бъде погледната като въздействие чрез вяра в свръхсетивни същности сугестия.

Когнитивната наука на религията твърди, че всеки човек е дълбоко сублиминално религиозен, през имплицитно присъстващи когнитивни схеми и вярвания, проектирани в анимиране и очаквания за защита и сигурност. Тези базисни религиозни вярвания са изтласквани в процеса на онтогенезата, чрез  научната логика и социално обусловените и желани модели и начини на мислене. Изтласкани са, но са винаги налични на едно интимно, дълбоко несъзнавано ниво. Този дълбоко присъщ на всеки човек механизъм хипнотерапията ползва активно и ефективно, осъществявайки лечебна промяна. Чрез състоянието на транс, хипнозата достига и работи с първичния, майчин интроект, с базисните перинатални психични матрици (Гроф), със споменатите инфантилни психични механизми – при това директно и дълбоко. Затова лечебният и потенциал е огромен.

Нека читателят ме разбира правилно. Хипнозата ползва базисните религиозни/магични вярвания така, както работи с целия съзнаван и несъзнаван психичен спектър, на всяко ниво от функционирането му. Например, когнитивната хипнотерапия може да ползва естествено присъщите сублиминално религиозни вярвания, за да получи достъп до невротични когнитивни схеми в дългосрочната памет. Имайки този пряк достъп, условията за промяната им вече са налични.  

„Неврозата е кривото, замърсено и прашно огледало на ума.“ Е. Османов

Хипнозата е метод, служещ си с объркване, трансова гледна точка и състояние, пренареждане и промяна на психичната матрица чрез силата на сугестивното слово, образност, индуцирана различна емоционалност, отношение и възприятие.

„Твоето тук не е там!“ – разликата между хипнотичното внушение (сугестия) и логичното убеждение

Убеждението ползва рационалната, съзнателна и проверима логика. Има мястото си в терапевтичната промяна, доколкото представлява проверка и стабилно стъпване върху „краката“ на консенсуса за социална реалност. Убеждението и преубеждаването (когнитивно реструктуриране) са важна част от терапевтичния процес. То обаче се случва на корово ниво, докато лекуваната невротична проблематика е процесирана през директния и далеч по-бърз неврален път таламус – лимбична система, който заобикаля рационалността. Този път е много по-древен филогенетично, а съзнателната логика пред него е като малко поточе пред ниагарския водопад. Колкото повече човек се опитва  единствено логично да преубеди и промени дадена невротична тревожност, зависим навик и пр., толкова повече изтласква и затвърждава състоянието, като опитите за промяна се превръщат в болезнената агония на непрекъснатото, с години „буксуване“  на постоянните неуспешни опити. Убеждението на съзнателната логика е нужно, но представлява единствено граундинг – основа на последващия действително въздействащ процес. Този процес включва принципите на работа и методите на проникващите до въпросния път на директно, сублиминално – емоционално процесиране на информацията. А именно – хипнотерапията, молитвата, медитацията,  въображението, психотеатърът, поведенческата и през тялото, преживелищна  работа, съзерцанието (майндфулнес, дзен).

Хипнотичното внушение (сугестия) заобикаля, промъква се между, отвъд и под съзнателната логика. В класическата хипнотерапия това се прави чрез авторитарна директивност, при която субектът се доверява на властовата позиция на терапевта. В майсторската, недирективна хипнотерапия, невротичните защити се ползват, „танцува се“ с тях меко, чрез хипнотична лингвистика, образност и дълбоко емпатийно сливане. Убеждението работи с логиката, докато внушението с несъзнаваната динамика и наличности.

Качества на терапевта

Харизмата, чарът, самоувереността, емпатията, артистичността, уменията за сърдечно общуване и свързване на терапевта като главни условия за превръщане на който и да е терапевтичен метод в ефективен!

Авторитетът на терапевта като терапевтичен фактор. Когато даден психотерапевт е известен всред пациентите си като резултатен, когато е социално приет и популяризиран чрез медийните си изяви, такава естествена и качествена връзка с обществеността се превръща в част от социалния авторитет на терапевта. Тогава търсещият помощта му несъзнавано инвестира доверие в качествата му, което се явява важен терапевтичен „лост“ на трансформация.

„Психотерапевтът осветява пътя, а пациентът сам върви по него!“ Е. Османов

Психотерапевтът владее терапевтични метафори и ползва приказки, притчи, анекдоти и целебни истории, които може и сам да създава чрез конфиденциално ползване на примери от собствената си практика.

Качественият терапевт владее и интегрира много методи в холистичността на мъдростта си. Отвъд това е нужно да бъде просто добър и обичащ човек. Хипнотерапевтът задължително е нужно да бъде изключително вещ в познаването на психодинамиката. Терапевтът е истински свободен и мъдър, когато може да управлява собствените си въжделения, страхове и страсти – докъдето е стигнал в този път на себевладеене, дотам може да заведе пациента си.

„Левият крак са грешките, провалите, болката. Десният крак са правилните действия, успехите, удоволствията. Нуждаеш се и от двата, за да ходиш. Такъв е животът!“ Е. Османов

Добрият терапевт в самия себе си владее диалектиката на провала и успеха, на доброто и злото, болката и удоволствието. Умее нито да се привързва към удоволствието, нито да отбягва прекалено трудностите, а се учи и от двете, виждайки ги от по-високата позиция на цялостната си личност.

„Лекува не методът, а човекът!“ Е. Османов

Едно от важните качества на психотерапевта, е високата му самоувереност, част от която се явява високото му национално самочувствие. Терапевтът е добре да цени високо както собствените си, така и на колегите си сънародници постижения, мнения, националната психотерапевтична общност и школа. Да, постоянно се учи от международните познания, но на фона на силно самоуважение, висока оценка на собствената си практика и на родната си школа в психотерапията. Висока оценка, която автоматично се интернализира като част от личностовата самооценка.

Принципи на сектите

Ельман Османов изтъкна разликата между хипнозата, която може да ползва дори шамански, магични и религиозни прийоми, но поставяйки ги на научна, невро - поведенческа основа и сектантските методологии.

Сектантски принципи

-          Учителят винаги е прав. Сляпа вяра в авторитет, автократичност.
-          „Правилната“ посока и път са авторитарно определяни
-          Изолация, частично или по-цялостно откъсване от обществото, родителите, старите приятели, като част от последващото  промиване на мозъка.
-          Brain washing, промяна на дълбоките вярвания за себе си, другите и света, в посока изгода на сектата.
-          Финансови, емоционални, поведенчески, социални жертви, които са силно препоръчвани и изисквани.
-          Безусловно подчинение.
-          Невъзможност за изход.
-          Преки авторитарни заплахи и актуално насилие.

Замисляйки се над горните принципи, човек може да открие твърде много общи елементи между тях и случващото се в някои психотерапевтични пирамиди…  Но, тази тема заслужава отделна статия.

За хипнозата

Имало е и до сега съществува дебат дали хипнозата е състояние на транс или е внушение и отговор на очакване. Като цяло, се приема, че внушението е част от хипнозата, макар и да е възможно внушение и в будно състояние, докато хипнозата е трансово състояние. Състояние, което по-лесно се постига, когато пациентът отговаря на очакванията на терапевта за случване на хипноза чрез доверието си в него.

Фройд отхвърля хипнотерапията като рационализиран отговор на неспособността си в практикуването и! Юнг я ползва във вида на т.н. активно въображение. Всеки резултатен психотерапевт от който и да е метод я ползва, независимо дали го признава или не и дори дали го съзнава или не.

Павлов: „Хипнозата е парциален (частичен) сън!“

Ференци: „Като бях млад, хипнотизирах всички пациенти, постоянно. С течение на времето, сега въвеждам в транс само два процента, но постоянно ползвам разговорна хипноза/ внушение!“

В хипноза внушаемостта нараства десетки и стотици пъти. При слабо хипнабилните и скептични пациенти, по-подходяща е недирективната хипнотерапия. С всяка следваща сесия, хипнабилността бива тренирана и нараства.

Бехтерев подразделя хипнозата на 39 стадия, а Катков на три, като всеки има три подстадия.

Стадии на хипнотичния транс по Катков:

1)      Сомнолентност (сънливост)
-          Слушане със затворени очи
-          Потапяне с харесване гласа и присъствието на хипнотиста – задълбочаващ се рапорт
-          Периодична загуба на чувствителността в дадени части на тялото, гласът става все по-приятен – задълбочаване на синхрона, появява се тремор на клепачите.
2)      Каталепсия
-          Хипотаксия – загуба на усещането за тялото
-          Восъчна гъвкавост на мускулите
-          Поява на образи, на позитивна асоциативна халюцинаторна продукция, подобно на сънните образи. Възможни са спонтанни движения. Съзнанието все още може да бъде съхранявано.
3)      Сомнабулизъм
-          Напълно автоматични халюцинаторни образи. Директни внушения.
-          Истински позитивни халюцинации, промяна на възприятието, сугестиране на дълбоки убеждения и промяна.
-          Дълбок сомнабулизъм, със запазен рапорт с терапевта.

Три вида конфликти според руската школа и аналози с аналитичните характери

-          Астеничен конфликт – себеподценяване, провал, вина, вярвания за нараняване, злоупотреба, лично себеподценяване, неспособност, дефектност, дисоциация между ум, чувства и тяло. Шизоидност и шизоидно – оралност. Мазохизъм.
-          Хистеричен конфликт – нарцистичност. Аз добър – другите лоши, демонстративност, привличане на внимание. Орално психопатност. Нарцистично фаличен х-р.
-          Обсесивно астеничен конфликт – навици, автоматизъм, амбивалентност, свръхконтрол. Не мога, но искам, искам, но не ми стиска, а и не съм сигурен, а трябва да е правилно. Ригидност.

Някои конкретни техники, методи, насоки

Директивната и недирективната хипнотерапия се преливат в единно цяло. Когато обаче се практикува класическа, директивна хипнотерапия, гласът е висок, директивен, властов. Цялото поведение е наситено с авторитарност. Класическата хипноза се ползва в контекста на практиката на холистичната и интегрална психотерапия. За да бъде доминантен метод на дадения психотерапевт, е нужно характеровата му структура да импонира с него, като най-подходящ се явява нарцистично фаличният характер (Райх, Лоуен, Бернаскони).  В контекста на психотерапевтичното взаимодействие, се ползва основно:
-          При нужда на пациента от директивна насока, авторитет и опора, в началото на терапията, при силно изявена и болезнена симптоматика и вътрешни конфликти.
-          При дълбоко спечелено доверие и навик на пациента за работа именно по такъв, директивен начин.
-          При висок социален авторитет на терапевта, съчетан с властовата му характерова структура и артистични умения.
-          Когато в даден момент от терапевтичния процес, има нужда от авторитарен и твърд подход.

Бързи индукции (само загатнати)
 – собствената длан пред лицето на пациента –> представа за огледало и водена визуализация -> събаряне на земята – спиш! -> директни команди с властен глас -> изправяне с извеждане -> отново въвеждане със слагане на земята и задълбочаване на транса…
-          Прави -> синхрон с пациента -> захват за челото и отзад за врата и тила -> внушение за сковано тяло и падане, с доверие в терапевта -> когато пациентът започне да пада назад, рязко ускоряване и слагането му на земята -> директивни команди…

Работа с логоневроза (заекване)

-          Развиване на дясна брока чрез действия с лявата ръка (при десничар). Четене само на гласните, удължаване на ударената гласна, внушаване на себе си пред огледалото. Развиване на автентична самооценка, през трансформацията на „трябва“ и „какво ще кажат хората“, чрез психотерапевтична работа.

Енуреза ноктюрно (нощно напикаване)

-          Детето е учено да отделя единствено в тоалетната, вместо с гърнето да се разхожда из жилището. Когато се напишка, чисти само (негативно обуславяне), но през безусловното приемане на личността му. В хипноза му се внушава, че му се пишка, но стиска и задържа, докато отиде в тоалетната. Дава му се да пие много безалкохолно -> в транс се кара да задържа, докато не излезе от транса. Ползват се метафори за ръчна спирачка, слагане на тапа. Закотвя се задържането с играчка и се поощрява позитивно, когато леглото е сухо.

Работа с болката

-          Ощипване със задържане в определена точка ->сугестия за по-силно прищипване-> десензитизация ->внушение за изчезване на болката;
-          Представа за прием на аналгетик-> по-голяма доза -> по-голяма доза…
-          Бутон за болка - ->засилване до 6 -> още, преминава се границата -> 0.

Работа с вината

-          Себезаявяване и себеприемаща прошка-> визуализация с обратна връзка->представа на общуване с наводняващо парадоксално намерение на ригидните „трябва“ и мазохистичната автоагресия -> промяна, реструктуриране -> дълбоко затвърждаващо промяната водене.

-          Хипно – психосинтез: разходи се в залата-> виж три неща, които не ти харесват – проективен анализ на конфликтна психодинамика и връзки -> сега виж какво ти харесва в залата -> проективен анализ -> пренасяне и наслагване, достигане от негативното до позитивното.

-          Закотвяне в даваните в момента постхипнотични внушения чрез: масажно поглаждане на лицето, което в последствие пациентът прави сам – връзка с внушенията; образ на Учител; ТЕС; мудра и дишане…

-          Психотелесните опити – динамична хипнотерапия.

Други:

-          При заспиване със загуба на синхрона – нежно задържане на притиснати ноздри за няколко секунди.
-          Прекаляването с антидепресантите и транквилантите като легално предизвикана токсикомания/ наркомания.
-          Децата, родени секцио, се лишават от третата перинатална матрица (Гроф), преминаването на канала, раждане или смърт, борбеност. Такива хора нерядко имат тенденции на неборбеност, чакат наготово, имат инфантилен нарцисизъм, който лесно се срива до тревожна депресивност при незадоволяването му, често са мързеливи и апатични. Раждането с цезарево сечение, при липса на наистина основателни медицински причини, е своего рода безумие…
-          Мълчанието в хипноза задейства собствените процеси в човека.
-          Професор Узнадзе – според Османов, създател на принципи, по-късно ползвани в CBT.

В резюме, мога да кажа, че директивната хипнотерапия има своето място в определен спектър от холистичния психотерапевтичен процес, но не повече от примерно 20% от цялостния подход и време. 

Благодаря на д-р Ельман Османов за чудесното водене, както и на Юрий Синенко, за организацията. За мен бе удоволствие!

Орлин Баев