Някои записки от тренинга по класическа хипнотерапия с Ельман Османов

 Тренинг класическа, директивна хипнотерапия, с водещ д-р Ельман Османов

За водещия: д-р Ельман Османов е хирург (обща хирургия) и психиатър - психотерапевт. Ползва хипнотерапията от повече от тридесет години, като в последното десетилетие се занимава изключително с психотерапевтична помощ. Човек с наситена харизма - когато общуваш с него, чувството е за достъп до неизчерпаема енергия. Практикува в Екатеринбург. Води обучения и тренинги в Русия, бившите съветски републики, Израел, Турция, България.

........................................................................................................................................................

Някои бележки от тренинга

Класическият/ директивен и недирективният/ Ериксонов подходи в хипнотерапията представляват не твърдо противопоставяща се дихотомия, а преливащ се в единство и взаимодопълваща се цялост континиум. Видени през диалектиката на един цялостен (холистичен) подход, могат да се обрисуват през метафората на семейните отношения. Класическата хипноза е властова, директивна, бащина, на принципа на вертикалното общуване, подчиняваща съпротивите. Ериксоновата е мека, индиректна, позволяваща, танцуваща със и промъкваща се през съпротивите, майчина, на принципа на хоризонталната комуникация и дълбокия емпатиен синхрон. Опитът показва, че резултатният терапевт владее и ползва и двата подхода, според качествата на пациента, тежестта на състоянието му, характеровата му структура и развитието на терапевтичния процес. Нещо повече, практиката на реално ефективните психотерапевти, работещи през която и да е терапевтична модалност показва, че хипнозата освен техника, е преди всичко имплицитна червена нишка в динамиката на лечебния процес.  

Екстрасензорните и магични внушения, могат да бъдат ползвани в хипнозата прагматично. Така или иначе, на дълбоко несъзнавано ниво те са налични при всеки човек - затова могат да бъдат терапевтичен лост. Това не означава, че хипнотерапията работи само с тези вярвания, но когато пациентът ги споделя експлицитно или когато невротичната му динамика се случва на дълбоко несъзнавано ниво, където процесирането на информацията е изцяло ирационално - тогава хипнотерапията има смелостта да ползва ефективно тези базисни предразположености така, че да постигне лечебна промяна.

Хипнозата е най-древният, практически включващ в себе си и правещ ефективен кой да е психотерапевтичен метод. Преди време работата с транс се е наричала магия, шаманизъм, жречество, свещеничество, енергийно лечение. Съвременната, научна хипнотерапия ползва древните вярвания, като обаче ги поставя на поведенческа и неврокогнитивна обяснителна и практическа база.

Месмер е бил ученик на Парацелз. Месмер като сравнително съвременна личност (хипнозата има хилядолетна древност), издига познанието за хипнозата пред  вниманието на обществото. В практиката му на екстрасензорно енергийно (магнетичен флуид, прана) въздействие всъщност стоят обясними научно хипнотични феномени. Молитвата също може да бъде погледната като въздействие чрез вяра в свръхсетивни същности сугестия.

Когнитивната наука на религията твърди, че всеки човек е дълбоко сублиминално религиозен, през имплицитно присъстващи когнитивни схеми и вярвания, проектирани в анимиране и очаквания за защита и сигурност. Тези базисни религиозни вярвания са изтласквани в процеса на онтогенезата, чрез  научната логика и социално обусловените и желани модели и начини на мислене. Изтласкани са, но са винаги налични на едно интимно, дълбоко несъзнавано ниво. Този дълбоко присъщ на всеки човек механизъм хипнотерапията ползва активно и ефективно, осъществявайки лечебна промяна. Чрез състоянието на транс, хипнозата достига и работи с първичния, майчин интроект, с базисните перинатални психични матрици (Гроф), със споменатите инфантилни психични механизми – при това директно и дълбоко. Затова лечебният и потенциал е огромен.

Нека читателят ме разбира правилно. Хипнозата ползва базисните религиозни/магични вярвания така, както работи с целия съзнаван и несъзнаван психичен спектър, на всяко ниво от функционирането му. Например, когнитивната хипнотерапия може да ползва естествено присъщите сублиминално религиозни вярвания, за да получи достъп до невротични когнитивни схеми в дългосрочната памет. Имайки този пряк достъп, условията за промяната им вече са налични.  

„Неврозата е кривото, замърсено и прашно огледало на ума.“ Е. Османов

Хипнозата е метод, служещ си с объркване, трансова гледна точка и състояние, пренареждане и промяна на психичната матрица чрез силата на сугестивното слово, образност, индуцирана различна емоционалност, отношение и възприятие.

„Твоето тук не е там!“ – разликата между хипнотичното внушение (сугестия) и логичното убеждение

Убеждението ползва рационалната, съзнателна и проверима логика. Има мястото си в терапевтичната промяна, доколкото представлява проверка и стабилно стъпване върху „краката“ на консенсуса за социална реалност. Убеждението и преубеждаването (когнитивно реструктуриране) са важна част от терапевтичния процес. То обаче се случва на корово ниво, докато лекуваната невротична проблематика е процесирана през директния и далеч по-бърз неврален път таламус – лимбична система, който заобикаля рационалността. Този път е много по-древен филогенетично, а съзнателната логика пред него е като малко поточе пред ниагарския водопад. Колкото повече човек се опитва  единствено логично да преубеди и промени дадена невротична тревожност, зависим навик и пр., толкова повече изтласква и затвърждава състоянието, като опитите за промяна се превръщат в болезнената агония на непрекъснатото, с години „буксуване“  на постоянните неуспешни опити. Убеждението на съзнателната логика е нужно, но представлява единствено граундинг – основа на последващия действително въздействащ процес. Този процес включва принципите на работа и методите на проникващите до въпросния път на директно, сублиминално – емоционално процесиране на информацията. А именно – хипнотерапията, молитвата, медитацията,  въображението, психотеатърът, поведенческата и през тялото, преживелищна  работа, съзерцанието (майндфулнес, дзен).

Хипнотичното внушение (сугестия) заобикаля, промъква се между, отвъд и под съзнателната логика. В класическата хипнотерапия това се прави чрез авторитарна директивност, при която субектът се доверява на властовата позиция на терапевта. В майсторската, недирективна хипнотерапия, невротичните защити се ползват, „танцува се“ с тях меко, чрез хипнотична лингвистика, образност и дълбоко емпатийно сливане. Убеждението работи с логиката, докато внушението с несъзнаваната динамика и наличности.

Качества на терапевта

Харизмата, чарът, самоувереността, емпатията, артистичността, уменията за сърдечно общуване и свързване на терапевта като главни условия за превръщане на който и да е терапевтичен метод в ефективен!

Авторитетът на терапевта като терапевтичен фактор. Когато даден психотерапевт е известен всред пациентите си като резултатен, когато е социално приет и популяризиран чрез медийните си изяви, такава естествена и качествена връзка с обществеността се превръща в част от социалния авторитет на терапевта. Тогава търсещият помощта му несъзнавано инвестира доверие в качествата му, което се явява важен терапевтичен „лост“ на трансформация.

„Психотерапевтът осветява пътя, а пациентът сам върви по него!“ Е. Османов

Психотерапевтът владее терапевтични метафори и ползва приказки, притчи, анекдоти и целебни истории, които може и сам да създава чрез конфиденциално ползване на примери от собствената си практика.

Качественият терапевт владее и интегрира много методи в холистичността на мъдростта си. Отвъд това е нужно да бъде просто добър и обичащ човек. Хипнотерапевтът задължително е нужно да бъде изключително вещ в познаването на психодинамиката. Терапевтът е истински свободен и мъдър, когато може да управлява собствените си въжделения, страхове и страсти – докъдето е стигнал в този път на себевладеене, дотам може да заведе пациента си.

„Левият крак са грешките, провалите, болката. Десният крак са правилните действия, успехите, удоволствията. Нуждаеш се и от двата, за да ходиш. Такъв е животът!“ Е. Османов

Добрият терапевт в самия себе си владее диалектиката на провала и успеха, на доброто и злото, болката и удоволствието. Умее нито да се привързва към удоволствието, нито да отбягва прекалено трудностите, а се учи и от двете, виждайки ги от по-високата позиция на цялостната си личност.

„Лекува не методът, а човекът!“ Е. Османов

Едно от важните качества на психотерапевта, е високата му самоувереност, част от която се явява високото му национално самочувствие. Терапевтът е добре да цени високо както собствените си, така и на колегите си сънародници постижения, мнения, националната психотерапевтична общност и школа. Да, постоянно се учи от международните познания, но на фона на силно самоуважение, висока оценка на собствената си практика и на родната си школа в психотерапията. Висока оценка, която автоматично се интернализира като част от личностовата самооценка.

Принципи на сектите

Ельман Османов изтъкна разликата между хипнозата, която може да ползва дори шамански, магични и религиозни прийоми, но поставяйки ги на научна, невро - поведенческа основа и сектантските методологии.

Сектантски принципи

-          Учителят винаги е прав. Сляпа вяра в авторитет, автократичност.

-          „Правилната“ посока и път са авторитарно определяни

-          Изолация, частично или по-цялостно откъсване от обществото, родителите, старите приятели, като част от последващото  промиване на мозъка.

-          Brain washing, промяна на дълбоките вярвания за себе си, другите и света, в посока изгода на сектата.

-          Финансови, емоционални, поведенчески, социални жертви, които са силно препоръчвани и изисквани.

-          Безусловно подчинение.

-          Невъзможност за изход.

-          Преки авторитарни заплахи и актуално насилие.

Замисляйки се над горните принципи, човек може да открие твърде много общи елементи между тях и случващото се в някои психотерапевтични пирамиди…  Но, тази тема заслужава отделна статия.

За хипнозата

Имало е и до сега съществува дебат дали хипнозата е състояние на транс или е внушение и отговор на очакване. Като цяло, се приема, че внушението е част от хипнозата, макар и да е възможно внушение и в будно състояние, докато хипнозата е трансово състояние. Състояние, което по-лесно се постига, когато пациентът отговаря на очакванията на терапевта за случване на хипноза чрез доверието си в него.

Фройд отхвърля хипнотерапията като рационализиран отговор на неспособността си в практикуването и! Юнг я ползва във вида на т.н. активно въображение. Всеки резултатен психотерапевт от който и да е метод я ползва, независимо дали го признава или не и дори дали го съзнава или не.

Павлов: „Хипнозата е парциален (частичен) сън!“

Ференци: „Като бях млад, хипнотизирах всички пациенти, постоянно. С течение на времето, сега въвеждам в транс само два процента, но постоянно ползвам разговорна хипноза/ внушение!“

В хипноза внушаемостта нараства десетки и стотици пъти. При слабо хипнабилните и скептични пациенти, по-подходяща е недирективната хипнотерапия. С всяка следваща сесия, хипнабилността бива тренирана и нараства.

Бехтерев подразделя хипнозата на 39 стадия, а Катков на три, като всеки има три подстадия.

Стадии на хипнотичния транс по Катков:

1)      Сомнолентност (сънливост)

-          Слушане със затворени очи

-          Потапяне с харесване гласа и присъствието на хипнотиста – задълбочаващ се рапорт

-          Периодична загуба на чувствителността в дадени части на тялото, гласът става все по-приятен – задълбочаване на синхрона, появява се тремор на клепачите.

2)      Каталепсия

-          Хипотаксия – загуба на усещането за тялото

-          Восъчна гъвкавост на мускулите

-          Поява на образи, на позитивна асоциативна халюцинаторна продукция, подобно на сънните образи. Възможни са спонтанни движения. Съзнанието все още може да бъде съхранявано.

3)      Сомнабулизъм

-          Напълно автоматични халюцинаторни образи. Директни внушения.

-          Истински позитивни халюцинации, промяна на възприятието, сугестиране на дълбоки убеждения и промяна.

-          Дълбок сомнабулизъм, със запазен рапорт с терапевта.

Три вида конфликти според руската школа и аналози с аналитичните характери

-          Астеничен конфликт – себеподценяване, провал, вина, вярвания за нараняване, злоупотреба, лично себеподценяване, неспособност, дефектност, дисоциация между ум, чувства и тяло. Шизоидност и шизоидно – оралност. Мазохизъм.

-          Хистеричен конфликт – нарцистичност. Аз добър – другите лоши, демонстративност, привличане на внимание. Орално психопатност. Нарцистично фаличен х-р.

-          Обсесивно астеничен конфликт – навици, автоматизъм, амбивалентност, свръхконтрол. Не мога, но искам, искам, но не ми стиска, а и не съм сигурен, а трябва да е правилно. Ригидност.

Някои конкретни техники, методи, насоки

Директивната и недирективната хипнотерапия се преливат в единно цяло. Когато обаче се практикува класическа, директивна хипнотерапия, гласът е висок, директивен, властов. Цялото поведение е наситено с авторитарност. Класическата хипноза се ползва в контекста на практиката на холистичната и интегрална психотерапия. За да бъде доминантен метод на дадения психотерапевт, е нужно характеровата му структура да импонира с него, като най-подходящ се явява нарцистично фаличният характер (Райх, Лоуен, Бернаскони).  В контекста на психотерапевтичното взаимодействие, се ползва основно:

-          При нужда на пациента от директивна насока, авторитет и опора, в началото на терапията, при силно изявена и болезнена симптоматика и вътрешни конфликти.

-          При дълбоко спечелено доверие и навик на пациента за работа именно по такъв, директивен начин.

-          При висок социален авторитет на терапевта, съчетан с властовата му характерова структура и артистични умения.

-          Когато в даден момент от терапевтичния процес, има нужда от авторитарен и твърд подход.

Бързи индукции (само загатнати)

 – собствената длан пред лицето на пациента –> представа за огледало и водена визуализация -> събаряне на земята – спиш! -> директни команди с властен глас -> изправяне с извеждане -> отново въвеждане със слагане на земята и задълбочаване на транса…

-          Прави -> синхрон с пациента -> захват за челото и отзад за врата и тила -> внушение за сковано тяло и падане, с доверие в терапевта -> когато пациентът започне да пада назад, рязко ускоряване и слагането му на земята -> директивни команди…

Работа с логоневроза (заекване)

-          Развиване на дясна брока чрез действия с лявата ръка (при десничар). Четене само на гласните, удължаване на ударената гласна, внушаване на себе си пред огледалото. Развиване на автентична самооценка, през трансформацията на „трябва“ и „какво ще кажат хората“, чрез психотерапевтична работа.

Енуреза ноктюрно (нощно напикаване)

-          Детето е учено да отделя единствено в тоалетната, вместо с гърнето да се разхожда из жилището. Когато се напишка, чисти само (негативно обуславяне), но през безусловното приемане на личността му. В хипноза му се внушава, че му се пишка, но стиска и задържа, докато отиде в тоалетната. Дава му се да пие много безалкохолно -> в транс се кара да задържа, докато не излезе от транса. Ползват се метафори за ръчна спирачка, слагане на тапа. Закотвя се задържането с играчка и се поощрява позитивно, когато леглото е сухо.

Работа с болката

-          Ощипване със задържане в определена точка ->сугестия за по-силно прищипване-> десензитизация ->внушение за изчезване на болката;

-          Представа за прием на аналгетик-> по-голяма доза -> по-голяма доза…

-          Бутон за болка - ->засилване до 6 -> още, преминава се границата -> 0.

Работа с вината

-          Себезаявяване и себеприемаща прошка-> визуализация с обратна връзка->представа на общуване с наводняващо парадоксално намерение на ригидните „трябва“ и мазохистичната автоагресия -> промяна, реструктуриране -> дълбоко затвърждаващо промяната водене.

-          Хипно – психосинтез: разходи се в залата-> виж три неща, които не ти харесват – проективен анализ на конфликтна психодинамика и връзки -> сега виж какво ти харесва в залата -> проективен анализ -> пренасяне и наслагване, достигане от негативното до позитивното.

-          Закотвяне в даваните в момента постхипнотични внушения чрез: масажно поглаждане на лицето, което в последствие пациентът прави сам – връзка с внушенията; образ на Учител; ТЕС; мудра и дишане…

-          Психотелесните опити – динамична хипнотерапия.

Други:

-          При заспиване със загуба на синхрона – нежно задържане на притиснати ноздри за няколко секунди.

-          Прекаляването с антидепресантите и транквилантите като легално предизвикана токсикомания/ наркомания.

-          Децата, родени секцио, се лишават от третата перинатална матрица (Гроф), преминаването на канала, раждане или смърт, борбеност. Такива хора нерядко имат тенденции на неборбеност, чакат наготово, имат инфантилен нарцисизъм, който лесно се срива до тревожна депресивност при незадоволяването му, често са мързеливи и апатични. Раждането с цезарево сечение, при липса на наистина основателни медицински причини, е своего рода безумие…

-          Мълчанието в хипноза задейства собствените процеси в човека.

-          Професор Узнадзе – според Османов, създател на принципи, по-късно ползвани в CBT.

В резюме, мога да кажа, че директивната хипнотерапия има своето място в определен спектър от холистичния психотерапевтичен процес, но не повече от примерно 20% от цялостния подход и време. 

Благодаря на д-р Ельман Османов за чудесното водене, както и на Юрий Синенко, за организацията. За мен бе удоволствие!

Орлин Баев