Беднякът милиардер и милиардерът бедняк

 Често наблюдавана пародия! Беднякът, компенсирайки вътрешната си несигурна бедност, се облича в маркови дрехи, купува си скъп телефон и лъскава кола... Разбира се, рационализацията "Аз обичам фенси и стилните неща, затова жертвам много за тях!", е винаги готова. Има подвидове бедняци - някои са бедни и финансово и душевно,а други състоятелни на пари, но мизерници отвътре. Едните не са по-добри от другите. Цялата модна индустрия виждам като овча робия на статукво, наложено от силния на деня. Изключение донякъде е женското пристрастие към красивите комбинации от дрехи. Но, само донякъде. Защото познавам красиви и отвън и отвътре жени, които се обличат от магазини втора употреба, но бидейки прекрасни хора, изглеждат зашеметяващо. Както и кифли със силикон и в петите и хиалурон в устните и мозъчните си гънки, изглеждащи отвратително в марковите си дрехи. Защото добавената социална стойност, придавана на скъпарската марка е само подвид на овчото блеене пред задаваните от икономическите пастири команди, а "добрата кобила и под скъсан чул се познава", както и краставата и под най-лъскавите социални юзди не може да се скрие.

Професията, която практикувам, ми дава възможност да изследвам човешката когниция, емоция и поведение "от първия ред на трибуната". Не меря хората по парите, а по вътрешното им богатство. Когато го има, външната липса се превръща в път към смирено и благодарно израстване, а жълтиците на обичта и человеколюбието преливат във всеки поглед, дума, мисъл, чувство и жест. Когато това богатство го има, външното се употребява качествено. Тогава човекът искрено не се приема за негов собственик, а само за управител, разпределящ го по най-добър начин, така че да създаде работа и препитание на маса хора. Управител, непривързан към имущество, пари и власт, но съзнаващ отговорноста, която те носят. Такива богати и отвън и отвътре люде, понеже са силно фокусирани в заетостта си, рядко дори се замислят за дрехите и колите си. Милиардери, слизащи от коли трошки за 3000 лв., носещи дрехи масовка. Житейски факт е!

Фиксацията в марките "ухае" красиво на програмирано блеене. Вкусът може да се прояви и през обличане в чувал и парцали обаче. Най-секси и красиви са ми били винаги жените в продърпания домашен анцунг и чехлите с дупките... :) Защото грацията, чарът, вкусът и красотата, стойността и харизмата са енергия, хармония, естественост, красота на завадяваща вътрешна сила и автентична телесна красота, облечени в добър характер. Такива качества превръщат парцалките в магически одежди - честно! А зяпналостта по парчета плат, натиквани в съзнанията от влиятелните икономически люде, с бродирани по тях импрегнирани със социална власт буквички на някоя марка, оттазява някои психични динамики... Такива като вътрешна несамостойност, желаеща да се прикрепи към външен авторитет, комуто е придавана особена ценност. Защото отвътре е празно, а определящи са не дълбоката обич, а общественото статукво. Да, такъв човек може със сигурност да отрече жалкостта на фиксацията си, обяснявайки какъв естет е и как видите ли, тази извивка точно на тази свръхвелика марка е така изящна... Всъщност за смешни стотинки човек може да се облече съвсем нормално. А като цяло, прекаленото обръщане внимание на дрехите, дори от жена, е просто жалко. За мъж пък, още повече. Да, чудесно е да се изрази вътрешната красота във външно облекло - ако я има тази вътрешна красота обаче. Ако я има, дори най-простичките дрешки се превръщат в чародейни!

Познавам много стойностни хора. Вероятно ги привличам,кой знае. По отношение на дрехите, мъжете без изключение са повече от скромни, тъй като фокусът им е в професионалната и вътрешна реализация, не в метросексуалността, втренчена в парцалки, тъй като властната им анима е завладяла аза и персоната на такива явни или прикрити женчовци. А жените - красивите дрехи са важни, разбира се. Но, стойностните жени с дълбоки вътрешни ценности и добродетели, с които постоянно общувам, независимо дали са икономически състоятелни милионери или хора на една нормална заплата, се обличат наистина прекрасно. Обаче им липсва кифленската фиксация в марките, а поради тънкия си усет изглеждат зашеметяващо. 

Инфлираната цена не прави качеството. Само дава илюзия за такова в умовете на блеещите. Има баланс между качество и предлагана услуга или стока, има и свръхраздута добавена стойност на базата на масирана реклама, ценообразуваща през напомпена социална стойност.

Баланс е нужен. Не робия на социално внушени стойности, но не и мизерия.