За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

сряда, 11 май 2016 г.

Научно когнитивна плоскост или плоска когнитивна наука?

Преди време земята бе смятана за плосък център на вселената, поддържан от гигантски костенурки (слонове, великани и пр., според дадена митология)… Дори понастоящем мнозина учени не са убедени в способността на животните да чувстват (а немалко от тях дори и мислят и се самосъзнават, макар и в по-нисък порядък на тези способности), в това че в необятността на космоса има живот… Науката с малкия си, анатемосващ всеки друг подход метод дори не познава разумността и цялостната свързаност и единство на Живота. Науката е резонна в обхвата на собствените си постулати и разбирания – просто е малка.
Методът и, твърдящ че всичко, което не може да се измери, претегли и овеществи количествено, не съществува, обаче редуцира океана от дълбочина на познание, до локвичката на ограничената си слепота. Колко тежи любовта и може ли количествено измеримо да бъде измерено качеството? Ако и да бъдат проследени пространствено и количествено неврохимичните корелати на смисъла, могат ли те да обяснят качеството на съдържанието му, без да го сведат до безсмислен неврохимичен бульон?!
Ето една прекрасна и смислена книга. Твърдо научният метод ще претегли тежината на мастилото, химическия състав на хартията, наклона на графемите, броя на страниците, обема на книгата – но няма да се допре и на милиметър до богатството от вложения витиеват и просторен смисъл. В това отношение твърдо научният метод е буквално имбецилен. По време на две годишното си магистърско обучение по когнитивна наука постоянно се сблъсквах с тези редуциращи опити безкрая на човешкия дух да бъде сведен до физиологията и … толкова.
Такъв плосък подход, редуциращ душевния потенциал единствено до наблюдаваното поведение, в инфантилността на разбирането си, дори твърди, че психологията е поведенческа наука. Да, приема се наличието на вътрешни процеси и факти, но отново измервани единствено през поведението, количествено. А това граничи с безумието. Защото зад количествено измеримото поведение стои качествено богат набор и финост от когниции, които поведението може да регистрира не по-различно от начина, по който глухият усеща симфонията - единствено по външните ѝ вибрации...
Твърдението, че такъв подход е единствено верния, е нито повече, нито по-малко фанатичен и ограничен когнитивен филтър, субективно потвърждаващ предубедените изкривявания и ограниченията на съгласяващите се с него. Когато в обучението си повдигах този въпрос, в отговор получавах шизоидно мъпчание и аутистично игнориране от уж научните величия. А, в учебното заведение, в което учех, когнитивната наука се преподаваше на английски, организираха се летни школи с лектори и присъстващи от целия глобус…
Дали редукционистката уж научна призма, когато е погледната от високата визия на една по-мащабна наука, е права по отношение на феномени, които нито разбира, нито познава, нито има методика и инструментариум за проследяването им?! Дали да питаме земния червей за смисъла на живота, устройството на Битието, нивата на съзнанието? Или да се допитаме до майския бръмбар за проникновенията в гениалността на шри Оробиндо? Интересно как твърдо научният метод обяснява когнитивния процес на Петър Дънов, баба Ванга, Слава Севрюкова, дядо Влайчо, преподобна Стойна, на Сергей Лазарев, на филипинските и бразилски лечители, проникващи в тялото и опериращи без разрез, болка и белег? Как ли? Никак, ето как! 

Науката, такава каквато е, прилича на глухоням слепец, опитващ се да се учи и ориентира в света, докато е заобиколен от книгите на живата природа, съдържаща мъдрост, способна да му даде истини и закони, познания и закономерности, които той обаче нито чува, нито вижда. Глухонемият слепец измерва топлината, но не вижда светлината, която я поражда. Долавя вибрация, но не може да проследи целостта на симфонията, от която тя идва. Този слепец бавно стига до някои мънички познания, но засега не притежава нито сетивата, нито всеобхватността на съзнанието, за да обеме по-мащабни и извечни истини и нравствени закономерности. Да, именно нравствени, тъй като зад привидно неодушевената, а всъщност разумна материя и случвания, описвани през физичните и математически методи, стои жива разумност, която винаги без изключение е неслучайна, съзнателно и любящо мъдра.

Орлин Баев

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.