Спомням си как в казармата в Нови Пазар доброволно се цанях в бакарното, за да мога да обирам тавите и си дояждам, преди да ги измия, а сутрин бягах 30 километра за физарядка. Спомням си как в двадесетте си правех супа от глава лук и ... вода, когато на 10-ия ден от месеца заплатата свършеше. Спомням си как работех като сладкар по 13 часа на ден, шест дни седмично, а после по моретата чистех скари с киселини, които дишах вместо въздух, защото се изпаряваха от нажежената повърхност. Спомням си как носех табли на рамото си по корабите по 14-16 часа на денонощие, без почивен ден... Как по-късно през девет морета в десето, в едно красиво царство, събирах реколта от моркови при минус десет градуса, като разбивах замръзналите студо-защитни дъски над тях с тежък метален кол. Как събирах картофи, а снегът валеше. Как изолирах дървени къщи отвън, при минус 20 градуса. Спомням си как там, в скалистите планини, се питах какво е призванието ми, докато гладувах на вода 21 дни на палатка в планината. Как докато превеждах книгите на мъдреца, ликувах в жива връзка с безкрая...
Сега оценявам с благодарност пенитата в живота си. Знам, че социално не ми е писано да бъда милионер, но не ми е и нужно. Защото съм милионер и се чувствам богаташ отвътре - на смисъл, призвание, виждане на красотата, любовта, Бога!
Орлин, човек
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!