Първичен психичен процес, шизофрения и гениалност

 "В зоната на несъзнаваното, шизофренния процес е един нормален психодинамичен процес. Това е т.н. „Първичен Психичен Процес” по Фройд. При нормално функциониране на психиката, първичния психичен процес (ППП) се реализира в сънищата, а през деня той остава несъзнаван. Една от основните функции на ППП е да отработва блокираната през деня психична енергия по един халюцинаторен начин. Нощем, когато сънуваме, всички сме шизофреници. Тази пречистваща функция на сънищата е от ключово значение за оцелаването на нервната тъкан. При опити правени с кучета, на които се забранява РЕМ съня (фазата на сънищата) в продължение на 72 часа, бе установено масово измиране на нервни клетки от кората на мозъка на кучето. Този жесток експеримент показва колко голямо е значението на сънищата за живота и нормалното функциониране на невроганглийните клетки – биологичния носител на психичния процес – съзнаван и несъзнаван. Какво прави човешкия мозък при продължителна липса на РЕМ съня поради безсъние или поради други причини. Като една съвършенна система, човешкия мозък пренася РЕМ съня (т.е. ППП) през деня. Тази операция на мозъка е принудителна, защото така се спасява живота на нервни клетки. Но това става за сметка на адекватното поведение спрямо външната среда. Над съзнанието властва първичния психичен процес. В това състояние човек халюцинира, всичко около него е променено, престорено, „построено ” специално за него, идеи, които нямат нищо общо с действителността влизат в съзнанието като един неспирен поток или на пресекулки, мислите се разделят със съответстващите им емоции. Това понякога има зловещ смисъл... Лесно е да се досетим, че това е само една от многото картини на шизофренния процес – сън в будно състояние. Какво да правим ние, психиатрите? Трябва да върнем сънищата (т.е.ППП) където им е мястото – през нощта. В такъв случай шизофренията изглежда лечима! Практиката показва, че това никак не е лесно, а понякога – невъзможно." Вълчо Йорданов, психиатър - психотерапевт

Много ценни наблюдения и размисли! Сънищата като първичен психичен процес (ппп). Шизофренията като разпад на азовата структура на социалната личност и регрес към ппп. Безсънието, убиващо неврони, но и връщащо към ппп.

 Основателни и точни размисли, база за надхвърляща и надграждаща ги линия на разсъждение - много от великите умове на човечеството са преживявали хронично безсъние, без да са били психотични. А дали именно проникването на архетипния свят на колективното несъзнавано при такива талантливи и гениални умове, индуцирано от инсомнията им, при запазена азова цялост и връзка със социалната реалност, не подхранва гения им? Богатството на мисълта на Юнг, определян от злонамерените му критици като шизофреник, не иде ли от периодичния му релапс в психотични епизоди, от които запазената му азова цялост успява да извлече потресаващо за когницията на обикновения човек богатство?! Според ортодоксалната психиатрия, процесът на творчество на гениалния Тесла, може да бъде определен като халюцинаторна психична продукция, скачаща към (jumping to conclusions) налудни заключения. Дали?! Разсъжденията на Петър Дънов, както и на масата от гении и пророци в духовната сфера, спокойно могат да бъдат определени като налудно психотични, лишени от връзка с реалността... Коя реалност обаче и дали консенсусът за социална реалност, макар и относително полезен и нужен ориентир в психопатологията, е единствената възможна такава в реалността на целокупния Живот?!

Още малко за съня. Да, невроните буквално умират - при изследваните животни, със сигурност. Дали при всеки обаче? Интересно как милионите люде практикуващи майндфулнес/ медитация спят по два три часа на денонощие, а през останалото време са творчески активни, при това в степен далеч по-мащабна и проникновена от спящите душички наоколо си?! Медитацията минимизира нуждата от сън, като при запазено самообладание, присъстваща, но разширена азова цялост и стабилна връзка със социалната реалност, превръща допира до обсъждания първичен психичен процес, пряко корелиращ с проникване в личното и колективно несъзнавано, в разкриване и черпене от творческия потенциал. Практически талантът, а още повече гениалността, представляват надхвърляне на установената норма, проникване отвъд границите на социалното его при разширяване на съзнанието. При психозата, както при гениалността, имаме проникване в ппп, в дълбините и висотите на личното (талант) и колективното (гениалност) несъзнавано. При психозата социалният аз се дезинтегрира, разпада се. При талантливия и при гения обаче, при въпросното разширение на съзнанието, азът се разширява и интегрира, конвергира около цялостната личност, селфа, като изцяло запазва връзката си с обичайната социална реалност. Няма как гениалният да не е странен в очите на нормирания, живеещ изцяло в статуквото на нормата, сивичък нормалник. Не иронизирам, просто разсъждавам. Нормираният сивушко е нужен - той е като глията в мозъка. Нужна е относително стабилна база, въз основа на която цялостният творчески процес да се разгърне. А какво е човекът без творчество?!

Орлин Баев