Мотивирана дисциплина. Дисциплинирана мотивация

         Мотивирана дисциплина. Дисциплинирана мотивация

Забележка: Текстът по-долу представлява обмен на писма между млад джентълмен, преживяващ липса на мотивация при дефицит на вниманието и мои отговори. Спестил съм отговорите на колеги. Тях, драги читатели, можете да видите в оригиналната тема, във форум http://beinsadouno.com , рубрика „психотерапия онлайн“.

Орлин:

Ако ти кажем: хвани се на киокушин/ bjj , преброй един буркан с песъчинки, прехвърляйки го в друг, ще те насочим горе долу правилно, но през главата... Тодор те насочва към неорганизирания хаос на творчеството - защото то винаги надхвърля стандартите за ред и норми на съзнателния ум. Творчеството се намира при затихване на ума, в опитите за ментално съсредоточаване, а отвъд него, в медитативното литване в потенциала. Когато правиш нещата с интерес, подхранван от сърце и душа, тогава мотивацията идва естествено и е постоянно поддържана отвътре. Такава мотивация се събужда чрез себепознанието, идващо от доверието в творческия хаос. Това е по-силният път. Разбира се, дисциплината, за която споменах отначало, също не е за изхвърляне. По-скоро се комбинират двете! Ако не си ме разбрал, значи си на прав път!

Енчо:

Благодаря ви за отговорите и за желанието да ми помогнете, д-р Първанов и Орлин!

На д-р Първанов му отговорих и благодарих на лични и ще последвам препоръката му.

Затова сега само до Орлин:

Специално киокушин карате или BJJ не съм тренирал, но до преди година и половина - две ходих по няколко пъти на седмица на тренировки по бойно изкуство, производно на айкидоджутсу. Не знам, дали има толкова голямо значение бойното изкуство, но да, бих могъл да кажа, че тогава не помня да ми се е случвало чак толкова често да се депресирам така. Пак си бях неорганизиран във всяко отношение, но някакси може би нямах толкова време да си обръщам внимание и да осъзнавам, че всъщност не правя почти никакъв напредък във важните за мен лични ангажименти. Ходих редовно на тренировки за около година, но след това прекратих, поради лично неразбирателство с учителя, а и реших, че съм задоволил интереса си към бойните изкуства и исках да пробвам нещо ново.

Относно художествените занимания и творчеството, признавам, че никога не съм се занимавал сериозно, въпреки, че се наслаждавам на музиката и понякога дори ми идват мелодии отвътре и се опитвам да пея. До настроение е... Инженерната област в която е образованието ми и работата ми сега, до някаква степен изразходва креативните ми стремежи и енергия, ако търсенето на нови решения в чисто интелектуална област може да се брои като художествено занимание...

Известно време се опитвах и да медитирам. Да стоя спокойно и да се концентрирам само върху дишането си. Основите... Освен да ме успокоява емоционално до някаква степен, друга полза не успях да постигна с него и изгубих желание да се занимавам редовно с него... В крайна сметка иначе се превръща в още едно занимание от списъка със задачи, за който споменах по-горе.

Аз винаги се стремя да се занимавам с нещата с интерес. Нямам търпимостта да се занимавам дълго с нещо, което не успява поне по някакъв начин да грабне любопитството и интересът ми и да не обещава да подобри уменията ми един или друг начин. И си мисля, че познавам силата на мотивацията и се стремя да използвам личната си мотивация винаги, когато мога.

А за дисциплината... признавам и осъзнавам, че ми е слаба черта и е нещо, което съм се стремял и все се стремя да подсиля в себе си. Както казах, винаги гледам да използвам мотивацията си, защото ми е твърде трудно да действам против емоциите си и използвам всяка възможност да ги обърна в полза на това, което искам да постигна. Някой път ми се получава, друг път не толкова много, но винаги ми изисква доста психическа/емоционална енергия, която естествено не винаги мога да събера.

Благодаря ви отново за желанието да помогнете и за предложенията!

Поздрави,

Енчо

Орлин:

Дисциплина и мотивация - липсват ти. Дисциплината е по-външен, поведенчески акт. Просто правиш еди си какво си. Мотивацията е вътрешен процес на интерес, тяга към постигане на цел. Дисциплината сама по себе си подхранва мотивацията, а мотивацията дисциплината. Казваш, пробвал си медитация. Да, но тя се прави с години, като в началото е само пробване, имитация, докато стане истинска. не става с пробване, а с упоритост. Мотивацията тук се подхранва от добри книги на тази тема, а правенето си е правене. 

 Бойните изкуства - има значение кое. Киокушин, мма, bjj болят, много болят, а усилията са неимоверни. Правиш ги обаче заедно с други и те повличат, дърпат те, палят те. Когато боли, когато е трудно, посланията предавани на психиката ти и проникващи дълбоко в подсъзнанието ти, са: мога, издържам, продължавам въпреки трудността, харесва ми трудността, приемам болката, обичам предизвикателството, мога още, мога повече, търпеливо следвам целта си, търся варианти и не се отказвам, търпя и следвам пътя си, мога, мога, мога, дисциплина, дисциплина, дисциплина... 

Преди време тренирах киокушин повече от седем години - останали са ми именно тези послания, дълбоко в дългосрочната ми памет. Затова ти препоръчвам истински предизвикващо и мъжко бойно изкуство. Но, дори едно тичане на 20 км. Върши работа. Посланията към подсъзнанието ти, когато е правено редовно, са: продължавам, издържам, справям се с напрежението и трудността, фокусирано се движа към целта си, колкото е нужно, разпределям усилията си според целта си, концентрирам се и намирам мотивация, извличана от харесването на усилието и напрежението, поддържам вниманието си еднонасочено в напрежението, което е на ръба на предела ми и затова умът ми просто изключва и фокусът ми е изцяло и само е усилието... А това е само един спорт - посланията обаче са дълбоки и силни. Преди време ходех за няколко месеца на айкидо, а сега до кабинета ми има айкидо дожо - ами тези момчета само дето не заспиват, усилията са почти нулеви, а психичните послания, макар и добри, съвсем различни от тези, които са ти нужни. 

Когато така направиш известен пробив в дисциплината и мотивацията си, те се пренасят във всяка сфера от живота ти - в професията например, която за всеки мъж е важна област. Ставаш маратонец в живота си - можеш да следваш дългосрочни цели, които отнемат години и десетилетия за постигането си. Тогава, след такъв пробив с по-базисен метод като спорта, си готов за по-фините такива. Като менталното фокусиране, визуализацията, медитацията. А от по-житейско приземените - прочитането на класиците например... 

Живеем в свят, в който вниманието ни е грабвано от хиляди подскачащи образи в медиите, нета, игрите. Умът масово се превръща във все по-недисциплинирана, хиперактивна и с дефицит на вниманието, подскачаща маймуна. В огромна степен си просто продукт на съвременното общество... 

Можеш да промениш всичко обаче!

Енчо:

Благодаря ти за бързия отговор и подробното обяснение, Орлин!

Съгласен съм с теб, липсва ми дисциплина. От както се помня, не се сещам за нещо важно в личен план, което съм постигнал, което да е изисквало продължително време да се боря с несполуки, трудни моменти и като цяло да е било психически и/или емоционално натоварващо и да съм се справил сам. Всичко по-продължително, като образованието ми, постигането на няколко степени в бойното изкуство, което тренирах, постижения по олимпиади... всяко от тези неща съм ги постигнал благодарение на упоритостта на родителите и/или учителите ми и това, че не са ми позволявали да се откажа. Всъщност, ако един месец, може да се счита за "дълъг период", това да се преборя с процеса по подбор в настоящата ми месторабота изискваше доста усилия от психическа и умствена гледна точка, както и почти целодневна работа през този един месец. Това на фона на силна надежда и почти нулева гаранция, че в случай, че приключа задачата и я предам, няма да се окажа измамен и без работа и финанси. През това време преминах през 2 или 3 мини депресии, които можеха да ми попречат, но благодарение на толерантността на работодателя ми, все пак ме приеха.

За бойните изкуства, със сигурност не бих казал, че съм имал време да ми е скучно по време на тренировките и да заспивам, особено след като учителят ми (поне така ми изглеждаше), хранеше надежди в мен и съответно изискваше повече отколкото от останалите ученици. В тренировките повече бяха застъпени ключови техники и техники на земя, (подобни на тези при BJJ), както и хвърляния, работа с палка и нож. Често правихме и спаринги на база научените до момента техники. До голяма степен и поради упоритостта и отдадеността на учителя, тренирах толкова дълго, като се има предвид, че от доста по-рано обмислях, да се откажа.

Съгласен съм, обаче, че ударната техника на киокушин или MMA би била доста по-болезнена и съответно би изисквала лична сила на духа за да се продължава да се практикува.

Едно нещо обаче не го разбирам съвсем. Как да практикувам продължително нещо, което би ми изградило дисциплината, след като именно самото практикуване на това нещо изисква дисциплина от моя страна (изключвам възможността да бъда принуждаван, защото тогава обикновено бих изпълнявал чужди, а не свои желания)?

Орлин, благодаря ти отново за отговора и желанието да ми помогнеш! Моля да ме извиниш, ако горните редове звучат по някакъв начин като заяждане или неодобрение в това, което казваш, защото не е това целта ми. Споделям ситуацията максимално подробно, в случай, че нещо важно се крие в детайлите.

Поздрави,

Енчо

 Орлин:

 "Как да практикувам продължително нещо, което би ми изградило дисциплината, след като именно самото практикуване на това нещо изисква дисциплина от моя страна"

Все едно питаш "Как да построя къща, когато я няма? Или "Как да направя торта, когато не е тук?". Има ги съставките обаче. Има ги тухличките и хоросана. Самото скачащо внимание е съставено от хиляди тухлички. Хоросанът е спокойното, с желание и обич усилие по слепване на тухличките в обща посока, в обща цел. без престараване. Когато веднъж вече са слепени известен брой, вече има промяна. Тогава става по-лесно. 

 Препоръчан ти е психотерапевт - той ще помага в мотивацията ти, ще подкрепя дисциплината ти, ще ти помага да осъзнаеш, че тя не е трябва и гърч, а обич и радвам се на правеното.  

Енчо:

Орлин, надявам се, че наистина е толкова просто, колкото го представи! Естествено, не очаквам да е лесно.

Ако всичко е нормално, би трябвало скоро да се срещна с терапевта, който д-р Първанов ми препоръча. А после, каквото сабя покаже... Това което зависи от мен, ще го направя.

Благодаря ти, Орлин, за цялото отделено време и внимание! Благодаря и на д-р Първанов, че ме насочи към подходящ психотерапевт!

Стискайте ми палци!

Бих искал да използвам момента, да изразя радостта и благодарността си, че съществува подобна платформа, чрез която човек може да получи компетентно мнение по всякакви душевни и психични проблеми и търсения, направена от българи, за българи! На фона на всякакви чуждоезикови сайтове, занимаващи се с подобни тематики, които човек може да намери из интернет, наистина смятам, че има нужда от такъв, който е на български и е за нашата действителност.

А за основателите и целия екип на сайта, бъдете живи и здрави! Нека форумът бъде вдъхновението за множество бъдещи подобни инициативи!

 Орлин:

Мотивация и дисциплина се допълват. Мотивацията е вътрешният подтик, а дисциплината поведенческото правене. Когато има изобилие от мотивация, дисциплината е песен. Понякога обаче, се налага да се наблегне на дисциплината. Тогава вдъхновената мотивация идва с времето. В тази статия авторът силно се фокусира в дисциплината - добра, приземяваща и подтикваща към действия статия е. Опитът ми показва, че да, дисциплинираното поведение създава нужното ментално и емоционално състояние. Обаче променената ментална нагласа също способства за емоционална настройка, подтикваща към действие или понякога не действие. Двупосочен път е. Тоест, авторът е прав, но е краен, едноканален е. Добра статия.

Благодаря за благодарността ти, Енчо! 

Орлин Баев