Живее ми се, две не виждам...

Кореспонденция от рубрика "психотерапия онлайн", форум http://beinsadouno.com

................................................................................................................................................

... Живее ми се, та две не виждам! 

И:

здравейте, първоначално имах паник атаки, после натрапчиви мисли за самоубииство и нараняване на околните хора, всичко описано премина, но отскоро имам моменти, в които изпитвам силно желание да се самоубия и ако няма някой около мен съм в състояние да го направя. Против съм антидепресантите, и искам по друг начин да реша проблемът. Живея в София, но не познавам лекари специалисти така че ако е необходима консултация със специалист моля препоръчайте ми някого.  Записала съм си час при психотерпаевт за 3 януари , но се опасявам че няма да мога да изкарам дотогава. Моля помогнете ми.  

Орлин:

Психотерапевти много - имаш интернет. 

Какво те кара да заключаваш, че натрапливите мисли имат нещо общо с реално извършване на реално действие? Имала си п.а., които са те подтиквали към някакво научаване, някаква промяна - каква е тя, знаеш ли? Имала си тези мисли, вероятно сега имаш същите - когато са натрапливи, са просто жажда за живот. На езика на подсъзнанието преведени, означават: "Живее ми се, живее ми се, живее ми се!" (точно като псевдонима ти). Тоест, имат общо със самоубийство, колкото Чарли Чаплин с филми на ужасите. В някои случаи в такива мисли има и хистеричен елемент - тоест несъзнавано служат за привлиане на внимание, за завъртане на другите около нас... И в двата случая или в комбинация от тях, в каквато вероятно си, реалното самоубийство е шанс по-рядък от печелене от лотариен билет... 

И:

желанието да го направя е много силно и мисля че ако съм сама ще го направя. Четох в нета за техники на преодоляване като раздуване и присмиване, но при мен не работят, защото засилват желанието ми да се самоубия още повече. Благодаря ви, за краткото успокоение, дано успея да издържа до часа с психотерапевта ми. Наясно съм, че няма да стане изведнъж и ще трябва много работа особено от моя страна, но наистина ми се иска да живея и да спрат тези моменти на силно желание да сложа край на живота си това не е нормално, а всички около мен ми казват, че съм здрава и ми няма нищо. Имам чувството, че полудявам, но знам че не е така.  На сайтът ви има съобщение, че не приемате повече нови случай, можете ли да ми кажете кога се очаква да можете да приемете нов, четох много за вас и искам да работим съвместно, но ще си изчакам реда , няма да се натрапвам

а иначе п.а. ми разбрах за каква промяна идват и какво трябва да науча затова си мисля, че и понеже разбрах ,спряха, но желанието да се самоубия е толкова силно,че ме е страх че ако съм сама ще стане, но някакси винаги успявам да оживея

Д-р Първанов:

А защо трябва да не се самоубиваш ?

Орлин:

Влизаш в хистерична въртележка, която цели засмукване на внимание - както виждаш, нямаме намерение да ти я задоволяваме! Писахме ти, че в мсилите ти стои желание за живот, че това което ти се струва като импулс/ желание за самоубийство, е начинът на подсъзнанието да крещи: "Живее ми се!". С психолога ти виждате какво има да се "бутне" в мисленето, целите, посоките, живота, характера, работите и директно по мислите поведенчески, хипнотично, нлп, медитативно.

Това долното не се отнася до теб. Казах го на една моя клиентка със същия казус като твоя: 

"Всъщност обаче, ти както казваш, надали ще изкараш до тогава... Горката, оххх, ахххх, милата тя, нещастна жертва, ааааххх, защо, защооо, отиде си младото момиче, още ненаживяло се, още невидяло свят, несрещнало истинската любов... Еххх, отиде си! Отиди и си приготви дрехите за погребението - да не искаш хората да те гледат с някакви дежурни, от майка ти навлечени дрехи сега. Разпечатай и некролозите си, с добър стих, снимка на фотошоп барната. Запази и гробно място - иначе се гавриш с родителите си - недей, отиди, направи каквото трябва, запази си гроб, огледай го. Поръчай си и гробна плоча и я плати, моля те! Разлепи некролозите си сама! Или организирай кампания по разлепяне! Напиши речта, която баща ти да прочете на гроба ти! Организирай кетъринга на манджата за почерпката за Аллах да прости! същност, няма защо да се притесняваш - смъртта е полезна за здравето. Лягаш си - пълно спокойствие, няма свобпдни радикали повече, няма кислород, който да те изгаря отвътре, супер си е! Пък и какво да го живееш този живот, той е труден. Да намериш смисъл, цели, любов, партньорство, ее, това е трудна работа. От друга страна да си умреш е толкова лесно - гътваш се и няма усилия, няма цели, няма творчество, няма любов... Няма нужда да разбираш как тези мисли са толкова добри и готини и всъщност ти се живее, две не виждаш! Нали знаеш за зайо байо и мечката. Върви си зайо байо с букетче маргаритки брои. Едно, три, четири, пет, едно , три, четири, пет. Баба меца го слуша, слуша, па го запитала: " Абе, зайо, защо броиш така, че прескачаш две? " Зайо казал: "Ами, бабо мецо, е../живее ми се, две не виждам!... "

Та, горното не е за теб, не го чети, да не вземеш да се отпуснеш и довериш вродената мъдрост на подсъзнанието си, сакън недей. Нали знаеш, че ако сега се отпуснеш и довериш, се срещаш челно с това усещане, с този импулс,който сякаш ти казва да ритнеш когата, камбаната, да гушнеш маргаритките... Е, ако го посрещнеш, би ти се наложило да се отпуснеш и да му се довериш, за да видиш само, че всеки страх си отива и остава само една смелост, радост и спокойно вдъхновение. Е, да ама то не е ли опасно? Тогава как ще теглиш внимание хистерично? Ще е нужно здраво да си го заработваш чрез стабилност, смисъл, щастие, приятелсска настройка на пълноценност и дълбока самоувереност... не знам струва ли си, не е ли по-добре да се страхуваш, толкова много носи, сякаш спасява, пък и имаш извинения за какво ли не да не направиш, пък и си специална сякаш така, сякаш всеки миг ще полетиш от прозореца и са ти длъжни да са ти наоколо... Еееххх, какви сладки ползи са това, потрило ръчички подсъзнанието... 

Или пък можеш да прочетеш всичко от тук и тук.  Ама помисли си, преди да прочетеш тези около триста страници за няколко почивни дни. Ако ги прочетеш, връщане няма - тръгваш в посока самоувереност, смелост, смисъл, дълбока зрелост, което обаче налага изоставяне на горните илюзии.

Не, няма да се самоубиеш и мислите и това, което ти се струва като желание за това, нищо общо няма с реално самоубийство или дори с реално желание за това. Точно обратното е, жажда за живеене, за секс, за купон, за смисъл, за любов, за дивеене, за куфеене, за силен живот е! 

"желанието да го направя е много силно и мисля че ако съм сама ще го направя. Четох в нета за техники на преодоляване като раздуване и присмиване, но при мен не работят, защото засилват желанието ми да се самоубия още повече. Благодаря ви, за краткото успокоение, дано успея да издържа до часа с психотерапевта ми."

Естествено, че за теб не работи. Та ти вероятно си специална. Едва ли има някакъв шанс да си разбрала каквото си прочела отчасти, а да си го направила на една стотна от нужното  - едва ли... Както и както сама пишеш, желанието ти е огромно, Нищо, че го пишеш, след като ти обясних, че първо, не е желание и второ, не е за самоубийство, нищо...

Д:

Това животинския инстинкт за самосъхранение и временно обърканите ти мисловни възприятия са две различни работи. Довери се на първото и вярвай, че няма да те подведе.

А за терапията, Орлин е много прав, ако попаднеш на терапевт който само да ти съчувства и трие сълзичките през цялото време - няма далеч да стигнеш. Достатчъно образно ти е показал какво да не четеш, защото така се случват нещата, а това дори е много малка част от пътя и тръгнеш ли по този път няма връщане назад, дори в един момент да осъзнаеш, че не си била готова, че не е било това момента...

Орлин:

Да, хубаво е да се изчака момента. Чакането продължава средно статистически 345 живота, със стандартно отклонение от медианата плюс минус стотина. Аз отивам да чакам..А докато чакам, смятам да поживея този си живот силно! :) Имах период в живота си, в който за две години работех сладкар при чичо ми.:) Когато бях нов, в някоя малка почивка, уж на сериозно ми казваше: "Я, докато си почиваш иди да пренесеш десет чувала брашно и още толкова със захар!" ... Аз обаче будалата, веднага скоквах да нося... 

И:

Единственото чакане, което ще направя е да се махне съобщението, че не приемате повече нови случаи от сайта ви. Благодаря много за отрезвителната информация и ви желая весело посрещане на новата година!

Орлин:

Съжалявам, но ще е след месеци... Затова, по-добре потърси добър колега. Георги Балджиев е такъв добър колега. Успехи от сърце! 

…………….

Орлин Баев