Творчески постижения в зоната на възможностите

Г-н Баев, вие се занимавате професионално с лечение на човешката душевност. Какво подтиква хората да поставят рекорди?

Има два типа мотивация: дефицитарна и битийна. При първата човек се стреми към постижения, понеже в него има липса, има страх. Зад него е сопата на страха, а пред него морковът на постижението. Каквото и колкото и да се постигне така, истинско удовлетворение няма, понеже самото постигане се явява социално и поведенческо следствие от психичния механизъм на изтласкване и така увековечаване на страховете.

При битийната мотивация, нещата стоят различно. При нея, главната движеща сила е не страхът, а творческият напор, любовта, която напира и не може да не се прояви. При битийната мотивация самият процес на творене вече възнаграждава, през всеки миг от провеждането на творчеството, тъй като човек се превръща в поток, в проводник на вдъхновение, идващо от огромен потенциал. Превръща се в жица, през която тече благодатното напрежение на въодушевлението, на зарядите на любовта, мъдростта и свободата да бъдеш сътворец на Твореца. Самият процес, пътеката, а не толкова целта става важната, а наградата е огромна. Когато фокусът е в процеса и външните, социални резултати са далеч по-големи и естествено постигани, като обаче акцентът е вместо в търсене на компенсаторна оценка, налагане и блясване над другите, както при дефицитарната мотивация, в неимоверната радост от творческия акт, във всеки миг, във всяка пулсация на творящото, обичащо сърце.

Рекордът представлява напускане зоната на комфорт и навлизане в зоната на възможностите. Само в нея човек живее, разширява се, достига до непознатото, осмелявайки се да покори непознаваемото с ординарния, плосък ум, но постижимо с разума на същността.

-Какви емоции поражда поставянето на рекорди в хората?

За мен само мотивацията, тласкана от творческия дебит, е реалното творчество, водещо до естествени рекорди, до разширяване на познанието и социалната себеактуализация, на фона на вътрешно себепознание – така че, за този вид мотивация ще говоря!

Когато човек твори, малката личност смирено притихва, а огромна енергия преминава през него. Това е енергията на любовта. А любовта е всичко. Тя носи смисъл, радост, познание за призванието и посоката, дълбоко удовлетворение, благодарност, оценяване на всеки най-малък миг в живота, виждан като чудо, възторг и преклонена възхита пред красотата и мъдростта на битието.

Думичката рекорд е поредната привнесена в българския чуждица. Преведена, означава постигане. Истинското постигане е реципрочно и цялостно, холистично. Доколкото отвътре имаш достъп, доколкото и докъдето си постигнал потенциала си, дотолкова и външно постигаш пробиви. Доколкото отвътре разкриваш гения си, дотолкова и външно го проявяваш в областта, в която твориш, била тя наука, изкуство, религия, култура или дори спорт. Защото и спортът може да бъде път (До, Дао) към потенциала, към целостта. Практически целият живот е такъв път и само живян в творческата зона на възможностите, довежда до рекордите, до постиженията на потенциала.

Иначе говорим за рекорди, достигани от дефицитарната, страхова мотивация, при която едно его се конкурира ожесточено с друго его в танца на сенките на невежеството. Оставям някой друг колега да зарови главата си в пясъка и поговори за такъв тип постигане.

Аз само ще кажа, че при битийната мотивация и постижения имаме сътрудничество, взаимопомощ и радване на успехите на другите, нежели конкуренция!

-Има ли някаква възрастова граница за поставяне на рекорди?

Когато кажем рекорди, в представата ни обикновено изниква гласът на някой спортен коментатор, екзалтирано обявяващ как някое момченце или момиченце до тридесет години е напрегнало телцето си и е постигнало някое „величайшо“ телесно помръдване… Какво пародийно клише…

Достойните за възхищение върхови постижения обаче неизменно са резултат от човешкия дух, проявен в сферите на религията, изкуството, науката, културата. В тези домейни опитът и годините са единствено огромен плюс, докато когнитивният апарат, проявяващ творческия процес, работи добре. А при талантливите и гениални творци, достигащи до такива постижения, умът остава свеж и млад до последното житейско мигновение. Няма възрастова граница за творческото вдъхновение. Когато целият живот е бил посветен на Твореца и творчеството, той до края си е живян в постоянно разширяване предела на възможностите, водещо до естествено продуциране на вътрешни и външно социални постижения (рекорди), резултат от вървенето по пътеката на любовта.

- Какви хора постигат повече? Има ли полова разлика при жените и мъжете?

Статистическите изследвания показват, че жените като цяло са по-средно разпределени като популация. А мъжете варират в широк спектър, от посредственост, до гениалност. Но, това се отнася до външните постижения. Ако приемем, че най-великото постижение е способността да обичаш, то жените определено водят по точки.

В живота двата типа мотивация, които споменах, се преливат. Често, когато над човека се струпат болести, нещастия, несполуки, нещата са на живот или смърт. Тогава му се налага да преосмисли живота си, да се смири и акордира с ритъма на Битието. Тогава в него потича реката на творческия потенциал и съответно постиженията, рекордите, не закъсняват. Но, както казах, мотивацията която се ражда от такова акордиране, в твърде различна от сенчестите илюзии на его гордостта, амбициозно налагаща се над друга его илюзия.

-Защо децата, които поставят рекорди са по-малко от възрастните. Има ли нещо в детската психика, която ги кара да не се стремят към такива постижения?

Децата нямат нужда да поставят рекорди. Защото всички върхови постижения в крайна сметка стигат до извора си, до любовта. А тя винаги е щастлива, игрива, светла, каквито са децата. Те вече са там, накъдето гениалните са се устремили.

Илюзия е да се мисли, че човек открива нещо ново. Каквото и познание да е: научно, артистично, културно и т.н., то винаги е било тук, в света на възможностите, в по-големия, целокупен живот, от който нашето световъзприятие долавя милиардна част…

-С каква нагласа трябва да е човек, за да постигне рекорд или да подобри такъв?

Трябва да прелива от творческа мотивация, да вярва на живота, съдбата и позицията си, да обича сферата в която се занимава, да е изключително търпелив, постъпателен и целенасочен. Защото върховите постижения не са някакъв моментен взрив, а са резултат на години и десетилетия упорита, вдъхновена работа, на която се явяват само видимия връх.

-Как се отразява постигането на такива на същността им?

Когато човек направи пробив в областта си, неминуемо осъзнава еквивалентната си позиция с всеки друг талант или гений. Затвърждава се една способност за самостоятелно мислене и решения, посоки и изводи на високо ниво, независеща от зомби клишетата на тълпата. Истинският творец обаче няма да се дуе, а винаги ще каже: „Не съм аз, Бог е (потенциалът, Дао), който преминава през мен. Просто се научих да му позволявам да тече през смирението ми!“

-Оценяван ли е българинът, когато постигне нещо подобно или по-скоро преобладават завистта и злобата?

За българския казан, на който пазачи не му трябват и за „на Вуте да му е зле, не на мен да ми е добре“, знаем добре. Българинът обаче умее да се възхити и признае постиженията на брата си, но едва когато са наистина на високо ниво. Голям чуждопоклонник е българинът – бизнес гурута от запада, духовни от изтока, а все що е българско се неглижира, поради проекцията на собствената ниска самооценка в него. Масово в България и българите се загуби любовта, нравствеността, принципите, идеалите, здравото национално достойнство и самооценка. А без тези принципи и качества никакво истинско постигане не е възможно. Но, има много талантливи и гениални българи, а България ще я има, оптимист съм!

- Има ли някакво упражнение за ума, което засилва волята и кара хората да вървят нагоре?

Визуализация, медитация, молитва, дихателни практики, чист и силен живот, устрем към Бога, преработка на отнемащите от потенциала страхове чрез осъзнаването им и промяна на мисленето и мирогледа, живот от любов и смисъл, мнемоника и в крайна сметка, над всичко, както е казано: „Познай себе си и ще познаеш вселената и боговете!“…

-Какъв личен рекорд сте постигнал вие самият?

Истинските рекорди са в ежедневието. Постигам рекорд всеки път, когато се възхитя на снега или дръвчето, на кученцето или се усмихна на случаен минувач, докато отивам на работа. Постигам върхов рекорд, когато обичам съпругата си и живея в мир. Поставям рекорди всеки ден и с всеки пациент, защото за да се случи промяната, е нужна пълна, до последна капка предано-отдаденост на ума, сърцето и волята ми.

Поставям светъл житейски рекорд, когато осъзная неслучайността на всяка ситуация, свържа я с вътрешните си уроци, благодаря и ги уча спокойно и с доверие в мъдрата синхроничност в бита ми.

Най-великите рекорди не са за пред хората, а за пред Бога!

...............................

(Горният материал представлява интервю за вестник)

Орлин Баев, психотерапевт