Прозорецът на Джоузеф Овертон

Когнитивно - Социално -Поведенческа технология на обезчовечаването

Умишлено говорене за дехуманизиращото действие -> Позоваване на бездушната, безнравствена наука и обличане в рационални термини, рационализация -> търговската техника крак в процепа на вратата - отначало оскотяващото действие е въведено в известен синхрон със старата морална норма, като радикално, но вече стимулирано присъстващо действие --> Активно, всъщност рекламиращо говорене по медиите --> Разделяй и владей - подклаждане на два противоположни лагера от ...фили и ...фоби спрямо даденото диаболизиращо оскотяване --> Подмяна на първоначалното, действително наименование с постоянно променящи се евфемизми, триещи първоначалния негативен смисъл --> От инкриминирано действие, спускане до приемливо описан научно синдром --> Прерамкиращо говорене и отношение, поставящо безчовечното поведение в приемлива рамка --> Продължаваща медийна сугестия, филми, предавания, песни по темата, разделяй и владей филия и фобия противоречие и отношенчески лагери и даване на решението --> Вече не е нито криминално, нито болестно, а е популярно и някакси желано поведение --> Превръщане на безлюбното, дивашко мислене, чувстване и поведение в НОРМА...

Джоузеф П. Овертон (1960-2003), старши вицепрезидент в центъра за обществена политика Mackinac Center. Загива в самолетна катастрофа. Формулира модел, променящ представите към даден проблем на общественото мнение, наречен посмъртно Прозорец на Овертон.

Джоузеф Овертон описва как съвършено чужди за обществото идеи се изваждат от помийната яма на общественото презрение, измиват се и, в края на краищата законодателно се приемат.

Съгласно Прозореца на възможности на Овертон, за всяка идея или проблем в обществото съществува така наречения прозорец на възможностите. В рамките на този прозорец идеята може или не може да се обсъжда, открито да се поддържа, пропагандира, или да се правят опити да се закрепи законодателно. Прозореца се мести, изменяйки по този начин ветрилото от възможности, от стадий „немислимо”, тоест съвършено чуждо за обществения морал, напълно неприемливо, до стадий „актуална политика”, тоест вече широко обсъждано, прието от масовото съзнание и описано в закон.

Това не е точно промиване на мозъци, а значително по-фина технология. Ефективна е, защото е последователна, системно прилагана и незабележима за обществото – жертва.

По-долу ще ви дам пример, как стъпка по стъпка обществото започва първо да обсъжда нещо неприемливо, след това започва да го смята за уместно, и в края на краищата се смирява с новия закон постановяващ и защитаващ някога немислимото.

Нека да вземем за нашия пример нещо абсолютно невъобразимо. Например,канибализъм, тоест идеята да се легализира правото гражданите да се изяждат един друг. Достатъчно силен пример ли е?

За всички е ясно, че в момента, днес, през 2014 година не може веднага да се разгърне масова пропаганда на канибализма – обществото веднага ще се възпротиви. Тази ситуация означава, че проблема с легализацията на канибализма се намира в нулев стадий в прозореца на възможностите. Този етап, съгласно теорията на Овертон, се нарича «Немислимо». Сега ще моделираме как това немислимо ще бъде реализирано, минавайки през всички етапи в прозореца на възможностите.

ТЕХНОЛОГИЯ

Още веднъж повтарям, Овертон описва ТЕХНОЛОГИЯ, която позволява да се легализира абсолютно всяка идея.

Обърнете внимание! Той не предлага концепция, не просто е формулирал своите мисли – той описва работеща технология. Тоест такава последователност от действия изпълнението, на които неизменно довежда до желаният резултат. В качеството си на оръжие за унищожаване на човешки общества такава технология може да бъде по-ефективна от термоядрен взрив.

КОЛКО СМЕЛО!

Темата за канибализма все още е отвратителна и съвършено неприемлива в обществото. Тази тема не е прието да се обсъжда нито в пресата, нито още повече в прилична компания. Засега това е немислимо, абсурдно, забранено. Съответно първото движение на Прозореца на Овертон — темата за канибализма да се премести от областта на немислимото в областта на радикалното.

Нали имаме свобода на словото.

Така че защо да не поговорим за канибализма?

На учените по принцип им е разрешено да говорят за всичко подред – за учените няма забранени теми, тяхната работа е да изучават всичко. А щом е така, нека направим етнологически симпозиум на тема «Екзотичните обичаи на племената в Полинезия». На него ще обсъдим историята на предмета, ще го въведем в научните среди и ще получим като факт авторитетно изказване за канибализма.

Разбирате ли, оказва се, че за людоедството може да се направи предметен разговор и същевременно да не се излиза от рамките на научната респектабилност.

Прозореца на Овертон  вече е преместен. Тоест вече е обозначено преразглеждане на позицията. По този начин се обезпечава преход от непримиримо отрицателно отношение на обществото към отношение по-позитивно.

Едновременно с около научната дискусия непременно трябва да се появи някакво «Общество на радикалните канибали». И нека то е представено само в Интернет – радикалните канибали обезателно ще бъдат забелязани и ще бъдат цитирани във всички нужни медии.

Първо, това е още един факт на изказване. И второ, скандалните отрепки на този специален генезис са необходими за създаване на образа на радикално плашило. Те ще бъдат «лошите канибали» в противовес на другото плашило — „фашистите, призоваващи да се изгарят на клади всички, които не са като тях“. Но за плашилата малко по-късно. За начало е нужно да се публикуват разкази за това какво мислят за людоедството британските учени и радикалните отрепки.

Резултат от първото преместване на Прозореца на Овертон: неприемливата тема е въведена в оборот, табуто е десакрализирано, настъпи разрушаване в еднозначността на проблема – създадена е «градация на сивото».

ЗАЩО ПЪК НЕ?

На следващия етап Прозореца продължава своето движение и прехвърля темата за канибализма от радикалната област в областта на възможното.

На този стадий продължаваме да цитираме «учените». Нали не трябва да бягаме от знанията? За канибализма. Всеки, който се откаже да обсъжда това, трябва да бъде заклеймен като двуличник и лицемер.

Осъждайки двуличието, обезателно трябва да се измисли ново по-елегантно название на канибализма. За да не смеят всякакви там фашисти да закачат на инакомислещите обидни названия започващи с буквата «К».

Внимание! Създаването на евфемизъм е много важен момент. За легализация на немислимата идея е необходимо да се подмени нейното истинско наименование.

Няма повече канибализъм.

Сега това се нарича, например антропофагия. Но и този термин съвсем скоро ще бъде заменен още веднъж, признавайки и това определение като обидно.

Целта на измислянето на нови названия е да се отклони вниманието от същността на проблема, да се откъсне формата на думата от нейното значение, да се лишат идеологическите противници от възможност за езикова борба. Канибализма се превръща в антропофагия, а след това в антропофилия, подобно на престъпник, който си сменя имената по паспорт.

Паралелно с играта на имена се създава опорен прецедент – исторически, митичен, актуален или просто измислен, но най-важното е да е легитимиран. Той ще бъде намерен или измислен като «доказателство» на това, че антропофилията принципно може да бъде узаконена.

„Помните ли легендата за самоотвержната майка, която напоила децата си умиращи от жажда със собствената си кръв?”

„А историите за античните богове, изяждащи всичко подред – за римляните това е било съвсем нормално!”

„Или пък, по близките до нас християни, те съвсем нямат никакви проблеми с антропофилията! Те и до сега ритуално пият кръвта и ядат плътта на своя бог. Вие нали не обвинявате в нещо християнската църква? Кои сте вие по дяволите, за да обвинявате църквата?”

Главната задача на вакханалията на този етап е поне частично да се изведе людоедството от углавно наказателно преследване. Поне веднъж, поне в някакъв исторически момент.

ТАКА И ТРЯБВА

След като бъде предоставен легитимиращ прецедент, се появява възможност за преместване на Прозореца на Овертон от територията на възможното в областта на рационалното.

Това е третия етап. С него завършва раздробяването на единния проблем.

„Желанието за изяждане на хора е генетично заложено, то е в природата на човек”
„Понякога е необходимо да бъде изяден човек, понякога съществуват непреодолими обстоятелства”
„Има хора, които желаят да бъдат изядени”
„Антропофилите са били провокирани!”
„Забранения плод винаги е по-сладък”
„Свободния човек има право да решава какво да яде”
„Не крийте тази информация и нека всеки реши сам за себе си, кой е той – антропофил или антропофоб”
„А има ли вреда от антропофилията? Няма никакви доказателства за това”.

В общественото съзнание изкуствено се създава „бойно поле” за проблема.

На крайните флангове се разполагат плашилата – появилите се по специален начин радикални привърженици и радикални противници на людоедството.

Реалните противници — тоест обикновените нормални хора, не желаещи да остават безразлични към проблема на разрекламираното людоедство — се опитват да ги съберат заедно с плашилата и да ги запишат в редовете на радикалните противници. Ролята на тези плашила е активно да създават образ на побъркани психопати – на агресивни фашистки борци против антропофилията, призоваващи да бъдат изгаряни живи людоедите, евреите, комунистите и негрите. Присъствие в медиите е обезпечено на всички изброени по-горе, освен на истинските противници на легализацията.

При такова разположение на силите самите атропофили остават по средата между плашилата, на „територията на разума”, откъдето с целия патос на „здравомислието и човечността” осъждат „всички фашисти”.

На този етап „Учени” и журналисти доказват, че човечеството в продължение на цялата си история от време на време се е изяждало помежду си, и това е нормално. Сега темата за антропофилията може да се премести от областта на рационалното, в категорията на популярното. Прозореца на Овертон се движи по нататък.

В ДОБРИЯ СМИСЪЛ

За популяризиране на темата за канибализма е необходимо тя да бъде подкрепена с поп-съдържание, съчетавайки я с исторически и митични личности, а ако има възможност и със съвременни медия персони.

Антропофилията масово започва да прониква в новините и шоу програмите. Хората биват изяждани във масови филми, в текстове на песни и във видеоклипове.

Един от начините за популяризация се нарича „Огледайте се около себе си!”.

„Вие не знаехте ли, че един известен композитор – онзи?.. антропофил.”

„А един известен полски сценарист — цял живот е бил антропофил, даже е бил преследван.”

„А колко от тях седяха по разни лудници! Колко милиона бяха изгонени и лишени от гражданство!.. Между другото какво мислите за новия клип на Лейди Гага „Eat me, baby”?”.

На този етап разработваната тема се повдига в ТОП и тя започва автономно да се самовъзпроизвежда в медиите, шоубизнеса и политиката.

Друг ефективен прийом: същността на проблема активно се обсъжда на ниво информационни оператори (журналисти, водещи на телевизионни предавания, общественици и т.н.), отсичайки всякаква възможност да се дискутира от специалисти.

След това в определен момент, когато на всички им става скучно и обсъждането на проблема влиза в задънена улица, идва специално подбран професионалист и казва: „Господа, всъщност всичко е съвсем друго. И работата е не в това, а в това. И трябва да се прави това и това” — и задава съвсем определена посока, тенденциозността на която е предварително определена от движението на „Прозореца”.

За оправдаване на съмишлениците на легализацията се използва очовечаване на престъпниците чрез създаване на положителен образ за тях, който не се съчетава с характера на престъплението.

„Но това са творчески хора. Изял е жена си и какво от това?”.

„Те искрено обичат своите жертви. Яде – значи обича!”.

„Антропофилите имат по-висок коефициент на интелигентност и за всичко останало се придържат към строгите морални ценности”.

„Антропофилите са жертви, те са принудени от живота”.

„Те са така възпитани» и т.н.

Такъв вид извъртания са солта на много популярни токшоута.

„Ние ще ви разкажем трагическата история на една любов! Той искаше да я изяде! А тя искаше да бъде изядена! Кои сме ние за да ги съдим? Та нали това е любов? Кои сте вие за да заставате на пътя на любовта?!”.

НИЕ СМЕ ВЛАСТТА ТУК

Към петия етап от движението на Прозореца на Овертон се преминава, когато темата е достатъчно подгрята за да може да бъде прехвърлена от категорията на популярното в сферата на актуалната политика.

Започва подготовка на законодателната база. Лобистките групировки във властта се консолидират и излизат на светло. Публикуват се социологически проучвания, които потвърждават уж високия процент поддръжници за легализацията на канибализма. Политиците започват да пускат пробни публични изказвания за законодателно закрепване на тази тема. В общественото съзнание въвеждат нова догма — „да се забранява яденето на хора е забранено”.

Това е фирменото блюдо на либерализма — толерантност като забрана на табу, забрана за корекция и предупреждения на губителни за обществото отклонения.

В последния етап от движението на Прозореца от категория „популярно” в „актуална политика” обществото вече е пречупено.

Най-живата част от него все още някак си ще се съпротивлява срещу законодателното приемане на неща, които доскоро са били абсолютно немислими. Но като цяло обществото е вече пречупено. То вече е приело своето поражение.

Приети са закони, изменени (разрушени) са нормите на човешкото съществуване, след това тази тема неизбежно ще стигне и до училищата и детските градини, а това означава, че следващото поколение ще израсне без никакъв шанс да научи какво е нормално и какво не. Така беше с легализацията на педерастията (сега те искат да ги наричаме гейове). Сега, Европа се опитва пред очите ни да легализира инцеста и детската евтаназия.

КАК ДА СЧУПИМ ТАЗИ ТЕХНОЛОГИЯ

Описания от Овертон Прозорец на възможностите се движи най-лесно в толерантно общество. В такова общество, което няма идеали и като следствие, няма ясно разбиране за добро и зло.

Вие искате да поговорите за това, че вашата майка е курва? Искате да напечатате по този повод статия в някое списание? Да изпеете песен. Да докажете в края на краищата, че да бъдеш курва това е нормално и даже необходимо? Ето това е описаната по-горе технология. Нейната основна опора е толерантността.

Не на табуто.
Няма нищо свято.

Няма сакрални понятия, чиито обсъждане е забранено, а заиграването с тях да се пресича на момента. Всичко това го няма. А какво има?

Има така наречената свобода на словото, превърната в свобода на обезчовечаването. Пред нас една след друга се разрушават рамките, ограждащи нашето общество от бездната на самоунищожението. Сега пътя натам е отворен.

Мислиш си че сам нищо не можеш да направиш?

За съжаление, ти си съвършено прав, сам човек абсолютно нищо не може да направи.

Но лично ти си длъжен да останеш човек. А човек е способен да намери решение на всеки проблем. И, ако нещо не може да направи сам, ще го направят група хора обединени от обща идея.

Огледай се наоколо.

Източник: Материалът е препечатан от bulblog.com.