Пътят по освобождаване от ОКР

 „...Някои пъдят злото и така то се загнездява в тях. Злото чрез изпъждане се загнездява, а чрез възприемане бяга. Ако се противиш на една лоша мисъл, тя се загнездява. С доброто е обратното. Ако ти му противодействаш, то се отдалечава. Ако го приемеш, то се загнездява.

Дойде лоша мисъл – остави я да влезе в двора. Ти се скрий и следи само нейното ходене. Наблюдавай я! Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излезе. Ако я питаш защо е дошла, какво иска и почнеш да я пъдиш, ти не можеш я изпъди. Белята ще си намериш, няма отърваване от нея. Тя като влезе, ти само я наблюдавай! Дойде ли доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влезе! 

По същия закон и двете ще влязат – и доброто и злото. При злото ще се скриеш да гледаш, при доброто ще излезеш да го посрещнеш и ще останеш при него.“ 

Петър Дънов, Високият идеал.

....................................................................................................................

И доброто и злото да видиш и преживяваш от позицията на спокойно, любящо приемане, знаейки че и двете са равнопоставени и нужни проявления в земното предметно училище. Доброто да посрещнеш, да отвориш двора, пространството на съзнанието си за него широко. Така то заживява в теб, става част от теб. 

А злото? Голямо неразбиране има в света за злото. Църквата се бори с дявола, лекарите с болестите. Повече борба, повече диаболизъм, повече болести, повече характеропатия и живот далеч от любовта, от Бога.

Какво означава да се скриеш от неприятната мисъл? Означава смирено да влезеш в скришната си, молитвена стаичка, откъдето спокойно да наблюдаваш мисълта. В психотерапията това се нарича медитативен подход. Първо, мисълта дори не е зла. Тя само прилича на такава, а всъщност е прикрито добра. Както и всяко зло носи в себе си елементи на добро и тласка към добро, така и „злата“ мисъл има дълбоко в себе си едно добро намерение, което цели добро, защита, обич. Ин съдържа Ян в сърцевината си. В психотерапията това разбиране се облича в обясненията на еволюционната парадигма. Ето, имаме добър човек. В даден момент в съзнанието му проблясва мисъл как наранява близките или себе си. А той нито е психотик, нито има общо с психопатията. Не е психотик, тъй като е критичен, ясно свързан с реалността. А не е психопат, защото мисълта го плаши, докато характеропатът дори не я забелязва, ангажиран вече с изпълнението ѝ. Нашият човек обаче, през прекомерно ригидната си морална цензура, започва да реагира бурно на поначало добрата, защитна, всъщност целяща добруване и любов мисъл. Започва да я анализира, да я тълкува погрешно като зла, себе си като лош, луд, опасен. Започва постоянно да я пъди, да я отблъсква. В резултат тя идва още и още, прескача оградата на гоненето му все по интрузивно и масирано. Превръща се в натраплива мисъл, а състоянието му в обсесивно компуслвино разстройство.

Човек трудно може веднага да се оттегли в медитативното, спокойно наблюдение. Затова в психотерапията съществува пътечка, влизаща в резонанс с борбата на човека, но постепенно освобождаваща го от нея. Преминава се през едно заземяващо, адекватно претълкуване. Продължава се, като борбата на човека с мислите, парадоксално се преобразува в мисленото им реализиране, до дъно, до изпиване на тази чаша смирено. Тогава, в даден момент, все повече или още повече във всеки следващ момент, човекът вече е все по-готов, все по-напатило смиреномъдър е, опарен е в огъня на това си взаимодействие. Тогава подходът се фокусира изцяло във въпросното молитвено оттегляне в скришната сърдечна, трансово хипнотична, медитативна стаичка, което нормализира състоянието. Мислите идват и вече си отиват.

В тази стаичка човекът е в диалектичната позиция на наблюдател. Нито се вкопчва в позитивните мисли и мислене, нито отбягва „негативните“. Осъзнавайки цялата дихотомна игра на ума, се прехвърля в трета позиция. Тази на любовта, на потенциала, вече способен да прегърне и най-дълбоката сянка, което прави светлината много по-силна и постоянно налична.

Орлин Баев