Омраам Михаил Иванов - център И.Д.Е.А.Л.

Омраам Михаил Иванов/ Omraam Mikhael Aivanhov (1900-1986), е духовен ученик на Петър Дънов (Беинса Дуно) и на свой ред, равностоен нему духовен учител. Основал е духовно просветителски средища във Франция, Швейцария, Италия, Канада, Съединените Щати и в много други държави. Понастоящем центрове на бялото братство, вдъхновени от личността и идеите на Учителя Омраам Михаил Иванов, има по цял свят.

Духовна приемственост - парампара

Всяка духовна система, в която липсва приемственост на преподаваните идеи, начин на живот, мислене и световъзприятие, е обречена на изчезване. Защото живецът на учението се предава не толкова и не само през записаното слово на дадения учител, а през запалените и разгорени огньове в някои по-даровити последователи, превърнали се на свой ред в учители, в гуруджи. Ползвам санскритския еквивалент на думата учител не само поради наситеността ѝ с духовен смисъл, а и поради препратката към духовната приемственост Учител-ученик, за която говоря, в индуските системи: парампара.

Беинса Дуно е имал много слушатели, имал е и има преданоотдадени и въплътяващи словото в живота си ученици. Като слънце на фона на свещички се откроявал брат Михаил, с всяка клетка и душевен квант провеждащ учението на бялото братство, спускащ Небето на земята и въздигащ земното битие до Небесното. Как? С актуалната чистота на живота и приложимост на словото си. С преподаваната от него ключова същност на трансформацията. Не отричане и борба, всъщност захранващи бореното, а именно трансформация, прихващаща зарядите, захранващи човешката цялост. Беинса Дуно също споменава трансформацията, психо-духовната присадка. В словото на Омраам Михаил Иванов тя обаче е основен подход, смислов заряд и принцип на практично приложение и живот, в най-малката ежедневна битийност, превърнала се в молитва и медитация.

Принципът на трансформацията

Ще дам пример с темата за чистотата. Ако някой би казал: „Ако се подлъжеш по красотата на тази мома, слаб си…“, то Омраам казва (парафразирам по памет): „Възхити се на красотата на тази девойка! Да не се възхитиш, означава да искаш да отхвърлиш творбите на Божията Майка. Възхити се, но вложи събуденото приказно очарование в зарядите на творчеството, на медитацията и молитвата си, проявени в най-малките дела от ежедневието ти!...“. Ако някой би казал: „Ученикът трябва да има диамантена воля и абсолютна чистота!“, то Омраам казва (перифразирам в духа на словото му): „Духовният ученик спокойно приема и прегръща всички аспекти на сянката си: нагон, страсти, агресия и т.н. Приемайки ги, той премахва разцепващата го дисоциация и може да ги сублимира, да вложи зарядите им в огъня на духа си! Тогава си в една цялостна чистота, обхващаща корените на калта, за да се разтвори цвета на потенциала ти във виделината...“.

Ще направя аналогия с източните системи. Знайно е, че в йога има много борба, преодоляване, достигане, влагане на воля. Когато има борба обаче, има изтласкване на нежеланото, невротизиране, външна преструвка над вътрешно отричано съдържание… 

Известно е, че в тантра основният принцип е именно трансформацията (същинската тантра няма нищо общо с профанното ѝ свързване на запад единствено със секса). Казано е: „Където свършва йога, започва тантра!“. Мъжкият принцип преминава в женския. И двата си имат мястото, разбира се. Тоест, когато вътрешно се достигне до надрастване на борбата, започва трансформацията, умението за прихващане и ползване на човешко-животинското, за сублимирането и отдаване зарядите му в духовното, както горивото захранва огъня. Принципът на тантра е мекотата, приемането, обгръщането, спонтанната естественост.  В тантра се казва – няма към къде и към какво да се стремиш. Ти вече си там – просто е нужно да го осъзнаеш. 

Известни граници и волеви усилия са нужни като поставяне на здрави граници в психичния и социален живот. Докато ученикът осъзнае, че волята всъщност не е някакво пънене, а е проява на самата любов, която естествено освобождава. В духовните средища на бялото братство, в които патрон е Омраам Михаил Иванов, без какъвто и да е суетен блясък и големи думи, а на дело, резултатите от приложението на учението му са видни в качество на съзнанието и в най-профанните елементи от живота на учениците му, превръщани от възприятието и енергията им в сакрални.

Ученикът става Учител

След пътуване на изток и среща с Бабаджи, брат Михаил получава от тази велика същност духовното име Омраам. Оттогава се превръща в Омраам Михаил Иванов, в равностоен Учител от линията на всемирното братство на любовта, проявявана на земята. Учителят Омраам предава идеите на бялото братство в характерния за него вдъхновяващ, жизнен стил: холистично - интегрален, обхващащ есенциалното ядро на световните психодуховни школи на братството, но и ясно приложим, конкретно ползваем и даващ отчетливи резултати и плодове. Практичен стил. Както се казва, по плодовете е познаваема стойността на нечия дейност. 

Плодовете в духовното учение се изразяват в хармоничността на съзнанието и качество на живота, акордиран с този на любовта, мъдростта и свободата на една основна част и количество от учениците, следващи това учение. Някой казва: „Ти не гледай учениците!“.  Да, думите и съзнанието на Учителите от следваната духовна линия е добре да следваме и по тях да се равняваме, така е. И все пак, през качеството на енергията, ума, сърдечния и социален живот на учениците истински се проявява стойността на Учителя. По способността с огъня си да разгори идентични пламъци в душите и живота на учениците, се познава величието на светлината на Учителя. Защото, ако е до казано или писано слово, мнозина говорят добре…

Умишлено споменавам тези две духовно-социални динамики: приемствеността Учител-ученик и качеството на съзнанието в една критична маса от учениците. В българското бяло братство и досега се наблюдава тенденция към една компенсаторно-догматична, граничеща с фанатизъм свръхкритичност не само към други системи на братството, давани през вековете или съществуващи понастоящем, но и отричане и отхвърляне линията на приемственост (парампара) в самото земно братство като съвременна психо-духовна система (например сляпо къртичото отхвърляне на брилянтен духовен Учител като Елеазар Хараш или на самия велик Омраам Михаил Иванов…). Отхвърляне, идващо от черно бяло, фанатизирано мислене, невиждащо от буквите в думите, посланията и огъня в словото, живяно и предавано през живота на смиреномъдри ученици, превърнали се на свой ред в Учители. Отричане, взряло се в пръста, сочещ слънцето, но пропускащо самото слънце, светещо отвъд  дръпнатите завеси на ума, изтъкани от невротичните влакна на маладаптивните защитни механизми и възлите на себенепознаващото невежество. Но, относно психичните качества на учениците от българското братство, ще спестя много и единствено ще цитирам твърде изразителните думи на една варненска сестра: „Относно българското бяло братство? Нека е братство… и нека да е бяло!“  Разбира се, споменавам тези факти градивно. В българското братство също има любящо-мъдри, слънчеви братя и сестри, въпреки някои общи тенденции.

На снимката: пренатално образование в И.Д.Е.А.Л.

Център И.Д.Е.А.Л., Канада

В горния дух на разсъждения, когато по-долу говоря за качествата на учениците от канадското братство, чийто патрон е Омраам Михаил Иванов, всъщност говоря за присъстващия в самия него пламък, индуциращ идентична огненост в последователите му. Например в духовните ученици от център И.Д.Е.А.Л.

Идеал е акроним от „Институт за развитие на образованието, изкуството и културата” (I.d.e.a.l.)!

Пристигнах в Център Идеал на 30 август 2003г. Бях се обадил веднъж от България. На телефона беше брат Пиер. Той се опита да ме свърже с ръководителката на центъра, сестра Наташа, но така и не успя. Така че на практика кацнах в Ideal Ranch като парашутист, неочаквано. Летях до Ванкувър, Бритиш Колумбия, откъдето взех автобус и след 18 часа преход през Скалистите Планини се озовах в селището Джефри, където се намира Идеал. Точно това лято в канадските Rockies имаше невероятни пожари поради силната жега и докато пътувах през нощта, се движех всред огън и жупел. Природата пострада доста, но за мен това беше добър знак. Целият ми багаж се състоеше от една туристическа раница, купена от варненското „Метро”, с малко бельо, пуловери и книги. За наша радост книгите вече стават електронни и не е нужно да мъкнем тонове хартия със себе си. За мен това винаги е било проблем, тъй като обичам добрите книги, а те са много! Слязох в село Jaffrey, питах хората за ранчото и един човек веднага ме качи на пикапа си и ме откара там. Канадците са невероятно любезни и услужливи хора, особено тези от планинските градчета и села. Използвам думата село само поради еквивалента на английската дума village с българската село. Канадското село обаче е една въплътена мечта, за която гражданин от държава от третия свят може само да сънува. Да сънува, защото наяве едва ли ще има смелостта да отпусне юздите на въображението си дотолкова…

Основните цели и глобалната мисия на "Института за развитие на образованието, изкуството и културата" (Ideal) са:

- Да създава визия за човечеството като едно единно семейство

- Да създава морални, социални и естетически стойности с помощта на образователни програми, изкуство и културни дейности

- Да създава местни, регионални, национални и интернационални пренатални и перинатални образователни програми, центрове за родилки и младежки центрове

- Да организира семинари, културни мероприятия и нов тип образование, съобразено със законите на Космоса

- Да промотира начин на живот, който е в хармония със законите на природата и уважава земята като жив организъм

Селището „Идеал” е една миниатюра на планетарното ни бъдеще, такова каквото ще го видим след примерно няколко хилядолетия!

Наталия Колесар

 Уникалната сестра Наташа

Идеал център е създаден през 1993 година от неколцина съмишленици, последователи на Всемирното Бяло Братство, начело с г-жа Наталия Колесар (сестра Наташа напусна този свят 2013-та год.). Наталия Колесар беше духовен ученик на Учителя Омраам Михаил Иванов и на свой ред духовен Учител от линията на земното бяло братство. Живяла е в Украйна, Чехия, Франция, Швейцария, САЩ, Канада. Има майка чехкиня и баща украинец. Завършва магистърска степен по философия в Прага, след което става Доктор по Философия на най-престижния френски университет, Сорбоната. Говори перфектно Английски, Френски, Украински, Руски и Чешки езици. 

В младежките си години сестра Наташа често има пророчески сънища с Великите Учители на човечеството: Учителите, които стоят зад теософското движение, а по-късно и с Учителите Беинса Дуно и Омраам Михаил Иванов. Както тя казва, в този живот е преминала на едно стъпало по-високо и съответно на различен Учител. Подобно на ученика от мирското училище, духовният ученик преминава през различни класове и Учители през съществуванията си. Сестра Наташа беше изключителна личност, с невероятно самообладание и магнетизъм. Силните ѝ добри очи само с един поглед  виждаха до дъното на душата на човека. Лично тя насочи стъпките на живота ми към душелекуването, благослови ме и така постави живота ми в съвсем различна плоскост на преживяването му – тази на любовта, мъдростта и творческата свобода.

Място на силата. Флора и фауна.

Поглед отгоре: храмът Киамет, паневритменият кръг и мястото за посрещане на изгрева

Казват, че както и в Рила, около центъра Идеал в Скалистите Планини има вход към Агарта. Често се наблюдава северно сияние, а през нощта не са рядкост странни светлинни явления, сменящи рязко курса и посоката си. Казват, че това са виманите на Шамбала.

 Както и в цяла Канада, територията на ашрама е природен резерват. Кътче от рая! Канада е най-богатата на сладководни води държава на планетата. В безбройните реки през месец септември прииждат неизчислими ята от риба сьомга. Това което тук можем да видим само по discovery channel, в Канада е нормална реалност. В реките и потоците просто няма сантиметър празно пространство. Всичко искри, светлините се отразяват в червените перки на сьомгата. Ежедневие е да се видят мечки. Аз лично съм се разминавал на два метра с мечка в гората без никакво нападение от нейна страна. Опасни сме ние, хората, а не дивите зверове. По същия начин както в България има бездомни кучета, които запълват екологичната ниша, в Канада човек е заобиколен от стада сърни. Дори на броени метри от тях, те не бягат. Няма защо. Хората имат съзнание. Ловуват само през определените за това месеци – а те са само два, и то на определени места. Често се виждат лосове, елени, муфлони, диви котки, койоти, чакали, лисици, скунксове, диви кози, пуми, лалугери и всякакви други твари - богатство …

Белоглав орел, на фона на скалистите планини в И.Д.Е.А.Л.

Докато в България през целия си живот аз бях виждал скалисти орли веднъж през живота си, като малко момче, в Канада белоглавите и скалистите орли са рутинна гледка. Слушали ли сте песента на орлите? Те си говорят! Красиво е! Точно във високите дървета над хижата ми имаше двойка, която често слушах как обсъжда семейните си „проблеми”! Има нещо много силно в гласа и песента на орлите, в самите птици въобще! Един Бог знае защо, но в Канада лятото е пълно и с … колибри! Хората масово им слагат специални хранилки с разтворен сироп, които окачват на прозорците си, за да се радват на малките птички-пчелички! Ние българите имаме високо мнение за природните дадености на географското пространство, което заема държавата ни. Ако обаче сравня богатството и разнообразието на флората и фауната на Канада с тази на България, определено водеща по точки е Канада!

Идеал Център е разположен на 480 акъра площ (един акър е колкото приблизително един футболен стадион). На надморска височина около 1000 метра, в полите на Канадските Скалисти Планини, през територията му минават две реки, има едно езеро и прекрасни девствени борови гори, поляни и хълмове. На територията на ашрама са построени около 20–на къщи, чудесно спретнати в типичен канадски стил дървени постройки с характерната за тази северна страна солидна изолация и борови материали. Постоянно живеещи там са 100-на братя и сестри, а в летните месеци, когато младежите се освободят от учебните си занятия и работа, пребиваващите са двойно повече. Централната постройка е храмът Киамет. Сграда на два етажа, долната част от която представлява кухня и канцеларии, а вторият етаж залата за срещи, лекции и молитва, храмът е най-колоритната сграда в Идеал. Постройката е дванадесетоъгълник, като във всяка една от дванадесетте секции е скрито дълбоко послание и символизъм. Изобразена е кабалистичната представа за битието със съответните символи и понятия. 

Горната част на храма Киамет и снежните планини

Съзнание

Най-важната сфера, сърцевината на това средище, е съзнанието на жителите му! Първо, в Идеал правила няма. Но това не значи свободия и лентяйство. Съвсем не. Правилата съществуват, за да дават посока на неразвитите съзнания. А нивото на съзнание в „Идеал” е на хималайска висота. Правилата идват отвътре, от свързаността с Дхарма, законите на Битието. Дисциплината не е външно наложена, но е вътрешно достояние на всеки. Трудът се уважава, но никога не чух никой да се оплаква от някого или да говори против някой, да обвинява брата си в мързел. Всеки намира сферата, в която да приложи усилията си. Моя милост например работеше като градинар през летните месеци около 8 месеца годишно и като преводач през зимните месеци! Резултатите от преводите ми могат да бъдат намерени тук: „Любов и сексуалност” част I и II и „Хармония”! А резултатите от работата ми като градинар могат да бъдат намерени в градината на душата ми, която старателно плевих и обработвах по време на престоя си в това място на силата!

Painting by Slavka Kolesar

Любящо творчество

В центъра се развиват разнообразни занаяти като рисуване, скулптора, грънчарство. На изключителна почит е музиката. Всеки в „Идеал” пее прекрасно, повечето свирят на инструменти. В центъра се обработват няколко декара зеленчукова градина, отделно има около сто декара овощна градина с огромни ябълки, круши, череши, сливи. Разбира се, продукцията е изцяло екологична. И не само екологична… Работи се с любов, с радост, с вдъхновение и песен на уста. Практикува се методът в градините по време на работа да се пуска музика от Учителя Беинса Дуно или класическа музика. Отношението към растенията не е механично, но като допир с живата Природа, като общуване с четирите природни елемента, връзка с по-фините слоеве на битието и самия човек. Всеки намира призванието си без каквото и да е насилие.

Удивително е да слушаш песните, изпълнявани от братята и сестрите в И.д.е.а.л., да гледаш театралните им постановки, играни на световно ниво, да съпреживяваш как разтапянето на страховете ти разтваря пространство за поток или цяла река от творчество…

Развитото съзнание, овладяното либидо, преработените страхове, превърнали се в харизматична смелост и чар, превръщат присъствието на обитателите на центъра в хипнотично, в омайващо и завладяващо с енергията на любовта и светлината, преминаващи през автентичната им чистота. Самото пребиваване в аурата на братята и сестрите, в център И.д.е.а.л., е лечебно. Огънят им изгаря излишното в теб, както и събужда собствената сила, творчество, призвание, таланти, чар…

Живял ли си сред уникално талантливи, светли, прецизно и високо интелигентни хора, мили читателю? Уменията на жителите на и.д.е.а.л. варират, но повечето са превъзходни театрални актьори, оратори, певци и музиканти на няколко инструмента. Мир произтича от хората в този ашрам, сякаш дошли от далечното бъдеще сега, за да учат и помагат на изстрадалото човечество.

Всеки в центъра практикува по подходящ начин професията си в самия център и в околните градове. Има и технически насочени братя. По-мащабна обаче е хуманитарната насока. Има психотерапевти, нлп-исти, остеопати, натуропати, йога и медитация преподаватели, художници, учители по музика: цигулка, пиано, флейта, виола и т.н. Практикуват се и бойни изкуства, като една от пътеките към Себе си (Даo, До). 

Повечето от братята и сестрите са мултифункционални – майстори са в няколко области. Каквото и да умее всеки, на фона на едно искрено смирение е, с разбирането, че дарбите се поддържат и разширяват само когато през това смирение протича любовта. Аз самият, човек на когото „Слон ми е стъпил на ухото“, в центъра понаучих нотите и сядайки до баритоните, успявах да следвам по-лесните песни и дори усвоих някои мелодии на флейта…

Огън всепояждащ

Редът е пълен, но се дължи не на принуда, а на ясното самосъзнание на обитателите. Образува се мощен егрегор, една слънчева и интензивно нагнетена аура около центъра, която се чувства веднага, щом се влезе там. Психическата атмосфера е изключително наситена и бързовибрираща. Всеки е добре дошъл в ашрама, но факт е, че не всеки издържа висотата на вибрацията. Тази бързочестотна вибрация сформирана от присъстващите там, е прекрасно поле за работа на търсещото съзнание, което е готово за нея, но е невъзможно изпитание за неготовата психика.

Когато човек има твърде много страхове, страсти, пороци – мощната енергия в ашрама неизменно ги разбунва. Тогава вариантите са два – или подчинение на появилата се съпротива, защитаваща статуквото на хомо невротикус нормалис и бягство, или започване на интензивна работа по разтваряне на страховете и сублимиране на взривилите се страсти. Трудна, но и най-благословена от Небето работа.

Паневритмия в И.Д.Е.А.Л.

Свобода

В ашрама всеки е свободен – напълно свободен.

Свободата обаче е непосилно бреме за много от хората в стадните тълпи, нежелана тежест за слабите съзнания. Хората обикновено говорят за свободата, но си нямат представа, че тя е отговорност. Отговорност за собствените действия, чувства и мисли. Не всеки е готов да бъде свободен. Масата от земните жители предпочитат да бъдат водени. Така е по-лесно. Така не се иска сила, не е нужна ясна мисъл и емоционален контрол, не е нужен порив към истината и мъдростта на умелото боравене със собственото съзнание. Хората предпочитат да изпълняват заповеди. Макар и да твърдят обратното, животът на тълпите, следващи сляпо командите на господарите си в сянка, говори точно за това. Хората не обичат истински да мислят, не желаят да бъдат свободни, не могат да устоят на вибрацията на свободата. Тя всъщност ги ужасява.

В и.д.е.а.л. положението е различно. Локализацията на самообладанието неизменно е вътрешна, мотивацията спокойно висока, преживелищното, емпатийно усещане за свързаност, единство и цялостност, при силна индивидуалност, сплотява в здрав колектив. Отговорността на свободата е носена красиво и естествено, от позицията на вътрешната любяща мъдрост.

Приземено-адекватна духовност

В центъра живеят около 100 души и всички те са забележителни и твърде различни от средно статистическия индивид на обществената сиво-безлична маса, изцяло ръководена и манипулирана в посока откъсване от живота на Вселената. Всички там се стремят към себепознание, не се боят да предизвикат себе си, тоест низшата си природа, да я впрегнат и обяздят, докато им стане послушен слуга и приятел. В социума на човешкото стадо обикновено битува убеждението, че хората, стремящи се към нещо различно от тясно ограничените материалистични интереси, са луди или поне неадекватни. За съжаление, това твърдение нерядко е вярно.

В Идеал обаче всеки е здраво стъпил на краката си, няма никаква изолираност от заобикалящия свят, никаква откъснатост от обичайния материален живот, а по-скоро издигането му и вместването му в една по-обширна схема на цялостен живот, който обхваща както земните обществени закони и порядки, така и Космическите.

Институтът за развитие на образованието, изкуството и културата (I.d.e.a.l.) стана член на ООН с консултативен статут през лятото на 2005-та година.

Холистика

В „Идеал” ранч няма привърженици на застинали догми и мъртво сковани религии, на тесни доктрини и малки постановки. Празнува се както бъдни вечер, така и източният празник весак. Визията за света, за живота, е всеобхватна и цялостна. Без никоя религия или научна школа да бъдат отричани, основната котва на съзнанието на обитателите на тази свята обител, е науката на Посветените. А тя включва и от нея изхождат всички разклонения на науката, изкуството, всички религиозни системи, цялата мъдрост, дадена на човечеството ни през еоните.

Чувал ли си, читателю, фанатизираното изказване и вманиаченото отношение на някой последовател на даден гуру и деноминация? Спомням си как преди много години на варненското братско лозе, когато се разговорих с възхищение за съвременните йога системи и се опитах да направя паралел с братските принципи, отговорът беше: „Не ме занимавай с глупости! Ние тези низши йога неща сме ги минали отдавна!“. Спомням си, когато се върнах от Канада и отидох в софийския център на братството и започнах да споделям за чудесните си преживявания от братството в скалистите планини с жената от книжарницата, спомням си как тя с отвращение просто отхвърли всичко: „Той Михаил Иванов с неговите глупости нищо не струва!“. Спомням си как братя и сестри пишеха във форум, посветен на братството нелепости и злобни нападки към великия Учител Омраам Михаил Иванов… Спомням си… Невежество, жалка духовна гордост, проекция на собствени неотработености, събудени от светлината на Учителя Омраам. Колкото по-силна е светлината, толкова по-дебела е сянката...

Е, хората в и.д.е.а.л. са толкова широки, че от тях наистина няма как да се чуе нещо подобно. Защото присъства не само знание, а пълна осъзнатост за изворната роля на всемирното братство (не това човешкото, а по-мащабното) във всяка научна, артистична, религиозна система. Съзнания, живеещи във вътрешната позиция и гледна точка на този извор. Който има уши, чува. Който има сърдечна мъдрост, разбира...

Сгъстена енергия и време

Аурата на центъра е огнена и изгаря всеки, който не може да понесе любовта, силата и светлината на вибрацията му. Една година в такова свято място се равнява на цял живот в прашните миазми на прокажените човешки градове. Наричам и.д.е.а.л. ашрам, защото точно отговаря на смисъла на думата, тоест средище за цялостно развитие и израстване на съзнанието.

Тук обаче няма място за никаква отвлеченост и въздушни кули. Главата в небето, но краката стабилно на земята. Центърът е изцяло отворен за всички, външни тайни няма (макар че, вътрешните се откриват само когато човек е готов...), цели се пълна кооперация и интеграция в обществото на държавата и селището, в което ашрамът се намира. Много от жителите на центъра работят като инструктори и преподаватели в съседните градове, изнасят се концерти, преподават се уроци по езици, организират се летни лагери за децата на жителите на околните градове. Водят се работилници по пренатално образование, училища за родители, обучават се музиканти. Практикува се лайф коучинг, енергийни практики, дула раждане, кинезиотерапия... Консултират се хора с тревожни или здравни трудности, дошли от цяла Канада, Щати, от целия глобус...

Учителят Беинса Дуно

Българският – свещен език

Една голяма част от песните, които се разучават и изпълняват в и.д.е.а.л., са тези дадени от Учителя Беинса Дуно. Други са произведения на Учителя Омраам Михаил Иванов и учениците му. Пеят се на български. На български език се казва преди хранене: „Божията Любов носи изобилния и пълен живот!” или „Божията любов разрешава всичките проблеми!“ – три пъти. Български имена носят постройките в центъра: Пролет, Изгрев, Виделина, Рила, Привет. Много от братята и сестрите имат български имена. Например двете дъщери на Наталия Колесар се казват Любка и Славка. Дори двете кучета, любимци на всички, се казват Радка и Сила… 

Изненадващо е българин да чуе песни и молитви, отправени от чужд етнос на български език, на друг континент, през девет морета в десето…! Песните се пеят на няколко гласа, като всеки (бас, баритон, тенор, алт, сопрано и т.н.) следва собствени звукови извивки при едновременното, завладяващо, молитвено проникновено изпълнение. Защо в българското братство не се пее така, аз не знам, а и честно казано, не искам да знам… 

Когато в храма Киамет се запее, сякаш завесата между световете се приповдига, залата се изпълва с ангелско присъствие, самото пеене се превръща в динамична молитва и медитация. След всяка песен се застива в пълна тишина и мълчание. Умът мълчи, но духът присъства и говори, а душата пее!

Храни йога

В ашрама на братството дори храненето е превърнато в устрем към Бога, в динамична медитация. Преди и след лекото хранене, мисълта се устремява в молитва и медитация. А по време на храненето, не само се спазва пълна тишина, но и допирът на приборите до съдовете е внимателен и тих. Храненето е пълносъзнателно, медитативно – изцяло фокусирано във вкуса, дишането, като сетивното преживяване се трансформира в молитвено духовен процес по свързване с Бога.

Автор: Славка Колесар

Психо-духовна трансмутация

Когато човек поживее известно време в това чисто място, пропито с красота и чистота, в него протича дълбок вътрешен процес на изчистване и цялостна трансмутация на психиката му. Това е нелек процес. Чистата вибрация и живот, водени в ашрама, тласкат човека далеч напред в еволюцията му, но именно този тласък в същото време отключва всички дълбоко дремещи животински чувства и страсти, тежки мисли и скрити импулси. Това е неминуем процес по пътя на духовното израстване. Колкото повече се издигаме в светлината на свръхсъзнанието си, толкова по-дълбоко се спускаме в бездната на подсъзнанието. Това е езотерична закономерност, добре позната на изследователите в тази област. Още Блаватска е говорила за това. Ауробиндо описва процеса чудесно в книгите си. Засилената светлина на разширяващото се съзнание прониква в блатото на подсъзнанието, разбунва обитателите му, впряга силите му в своя служба и го превръща в част от себе си! Но, когато ученикът е добре запознат с този процес, познава действието му, той не се плаши, а смело върви по пътя си.

Учителят Омраам 

Учителят Омраам Михаил Иванов, патронът на ашрама, по един изумително проникновен начин обяснява в книгите и видео лекциите си подходите за работа със съзнанието. Говори за процесите на борба и трансформация. Отначало ученикът е склонен да се бори против низшите си импулси. Това е добро и полезно упражнение, но е предварително обречено на провал. Още Назарейският Мъдрец е казал: „Не се борете със злото!” По-късно, когато след много огнени устреми и тежки провали, ученикът разбира, че методът за обуздаване на низшата природа, на подсъзнанието, е единствено трансформацията (сублимацията)! Той се учи как да впрегне нагоните и животинските си импулси така, че да теглят колесницата на съзнанието му в желаната от него посока! Лично за мен възприемането, осъзнаването и прилагането на този важен принцип представлява крайъгълен камък в живота ми, който ми дава ключовете към портала на едно различно и пълно с виделина настояще! За бъдещето - каквото рекъл Господ!

Ключовата важност на психотерапията в разтварянето на зрялата духовност

В и.д.е.а.л. ясно се осъзнава централната важност на психотерапевтичния процес за осъзнаването и „развързването на психичните възли“. Без такова освобождаване, духовният път се явява бягство от непознати нерешености, бягство във фантазията на метаудоволствието на псевдо духовността. Изучават се различни психотерапевтични школи: тотална биология, невро лингвистично програмиране, германска метамедицина, енергийна психология, медитативни подходи, съзидателна визуализация, разпознаване на соматичните патерни, електромагнитен полярен баланс, филипински енергийни практики  и др.

В работата си като психотерапевт наблюдавам как при отричани, изтласквани, несъзнавани и непреработени травми и негативни убеждения, целият духовен стремеж се превръща в бягство от реалността, а всъщност от собствената…сянка.

Само когато психичните дезадаптивни наличности бъдат осъзнати, могат да бъдат трансформирани чрез целенасочени психотерапевтични усилия. Едва тогава стремежът към духовността се превръща от бягство от себе си, в оцялостяващо сливане със Себе си. Отсъства каквото и да е бягство от материалния свят, но събудената вътрешна светлина повдига всичко до различно, любящо възприятие, спускано през вече адекватната, зряла духовност.

Вълшебници на виделината

Когато човек живее заедно със съмишленици, с хора търсачи на Истината, хора придобивали мъдрост в не един и два живота, в него се разпалва пламъкът на вътрешния зов, зовът за знание, за изследване на същината на нещата, на съкровените истини, забулени зад покрова на илюзията! В център и.д.е.а.л. има невероятни примери за напреднали души – млади братя и сестри, носещи заложбите на древна мъдрост!

Идеал център е пълен с колоритни личности. Има всякакви характери, но специфичното за повечето е умението за работа със собствената психика, умение придобито в дълги години тежки изпитания. Основна черта на обитателите на селището е равновесието, хармонията. Спокойствие и сила, блясък струи от очите на тези магесници, жителите на това свято място! Спокойствие не в тишина, а във вихъра на житейските бури!

Чаровната харизма на духа

Жените в Идеал са невероятно чаровни, дори възрастните сестри еманират свежест и вътрешна красота, които променят даже физическите им тела. Ако в душните миазми на градовете една жена на 60 години се приема за стара, в Идеал такава жена има свежестта на 30 годишна. Въпреки бръчките и посребрялата коса, владеенето на инструментите на магията – добре насочвана от мъдростта воля, правилно използвано и управлявано либидо, тоест вътрешна сила и добре отглежданите, осъзнавани и сублимирани емоции, изграждат и поддържат силен вътрешен център, който неминуемо се проявява като външен чар и мощно обаяние. Никакви козметични средства не могат да го създадат! Само работата по развитие на вътрешните качества – сила, чувства и въображение – само тази работа подхранва енергийното тяло, аурата, която дарява свежестта и на физическото и поддържа младостта му! 

А когато младите жени, живеещи в чистота, владеят инструментите на телата и ума си, около тях струи помитащ, но въздигащ чар. Да не се възхитиш на такава красота, е да отвърнеш погледа от цвете! Вдъхновяващ аромат, фини еманации и парфюми струят от чистотата на такива сестри. 

Братята в Идеал, от своя страна, излъчват типичните за един развит и рафиниран мъжки принцип, проявяващ се през физическо тяло качества: спокойствие, сила и достойнство, решителност и воля. Мъжете в И.д.е.а.л. се учат да осъзнават решаващата важност на сексуалната си сила, да я обуздават и насочват към развитие на висшите нива в съществото си. Това са нелеки уроци и за усвояването им понякога един живот не стига…

Единно семейство

В център и.д.е.а.л. се промотира визията за живота между хората, но и между хората и животните и растенията, хората и живата ни планета, като единно семейство. Семейство, в което винаги можеш да разчиташ на помощта на брата си. Както и ти си винаги готов да помогнеш – не защото трябва, а тъй като законите на живото ти сърце знаят, че това е начинът.

В такова възприятие, всеки разбира се, има свои условни граници на дома, финансите, времето и въобще, живота си. Винаги всеки член на такова голямо семейство обаче е готов да сподели, да раздели къшея хляб, да застане зад приятеля в нужда. Взаимопомощ в условията на качествен колективизъм. Ти си градивна клетка, имаш своите си граници, другият също. Но събрани заедно, сформирате органите на целокупния човешки, съзнателен организъм. В семейството се прощава, обича се, приема се. Когато е нужно, се порицава поведението, но отново на фона на безусловно приемане на личността.

Чудно е това приемане. Когато „цъфнах“ в и.д.е.а.л. ранч през лятото на 2003-та год., основната ми идея бе да се огледам наоколо, докато намеря начин най-бързо да спечеля най-много пари… Психичната атмосфера на ашрама обаче се свърза с отдавна живеещия в мен стремеж към духовността и останах – две години. 

Магична е силата на приемането. Грешките се споменават, биваш насочван, но в контекста на дълбоко емоционално приемане с искрена емпатия и автентично разтворено, сърдечно отношение. Подчертавам, автентично – няма преструвки, няма напъни. Няма „триене на сол на главата“, няма конски евангелия, няма размахвания на пръст и зловещи порицавания… 

Парадоксът е, че когато си така приеман безусловно, с пълна вяра и любов към личността ти, в теб се заражда искрена мотивация да се хармонизираш, да се подобриш, да дадеш най-доброто от себе си. Не защото е искано и налагано отвън, а защото цялата ти душа започва да го иска отвътре.

Интернет сайт на център И.д.е.а.л.:  http://ideal-society.squarespace.com/

………………

Орлин Баев