Биоенергиен Анализ

Olaf Trapp

Два дни работилница с Олаф Трап

В края на м. май 2017 год., неколцина колежки от неорайхианската школа и аз имахме шанса немският психотерапевт Олаф Трап да сподели опита си в двудневна работилница. За два дни Олаф преподаде толкова, колкото другаде не се случва и за четири години обучение. Изцяло искрен, сърдечно разтворен, напълно раздаващ се бе Олаф.

Олаф Трап е психотелесен психотерапевт, председател на немския клон на вдъхновения от работата на Александър Лоуен метод „Биоенергиен анализ“. Аз самият от началото на практиката си работя през тялото, поведенчески и преживелищно, както и формализирано познавам този подход от метода на Валдо Бернаскони, „Психотерапия на петте движения“.

Рядко съм общувал с така естествен, автентичен, непреднамерено смирен и просто бидещ себе си колега като Олаф Трап. Липсваше каквото и да е престореност, надменност, авторитарност, инфлирана компенсаторна гордост, прикриваща страхове… Атмосферата, която създаваше с естествеността на присъствието си, предразполагаше към пълно доверие, в духа на равнопоставено, емпатийно общуване. Общуване не между терапевт и клиент, а между човек и човек. Защото ако терапевтът не е преди всичко Човек, каквито и знания и методи да ползва, се превръщат в кауза пердута.

Голяма част от представените от Олаф техники не бяха нещо ново за мен. Различен  обаче бе подходът му – изключително центриран, премерен, отвъд свръхреакции и изстъпления (containment), директно насочен към базисните ранни травми, интуитивен… Ако кажа, че Олаф сякаш усещаше интуитивно и директно всеки от нас, ще сгреша. Защото нямаше никакво сякаш. Той наистина чувствознаеше, не с ума, а директно с тялото си. Когато го питах как го прави, искрено посочваше сакралния център в долната част на корема си. А след малко замисляне, казваше: „Но и през цялото тяло чувствам човека, а умът ми просто транслира!“.

Олаф Трап многократно демонстрира основния фокус в работата си – коренните шизоидни, нарцистични, гранични, мазохистични травми (в аналитичния, а не нозологичен смисъл на тези понятия). Удивително бе как почти без никакво говорене долавяше централното травматично гнездо, червената характерова нишка, пречупваща невротично целия житейски път на човека пред него. През естествени психотелесни опити за заземяване, позиции на тялото, походка, дишане, мускулни брони и телесна структура, Олаф извличаше директна и ядрена информация, при това в рамките на секунди и минути. Тогава работата незабавно се насочваше към терапевтична промяна.Психотерапевтично преобразуване, отново през тялото, с ползване само на ключови думи и изрази. Трансформация, фокусирана към себезаявяване, доверие, харизматично привличане, връзка с реалността – преживелищно, през усещанията, през психотелесното преживяване и енергия. Осъзнаване, приемане и лекуване на базисните травми елегантно, прекогнитивно и директно. И преди съм писал за този прекогнитивен, подкоров път таламус – лимбична система, през който се процесират страховите стимули и само през който могат да бъдат и погасени. По време на тази работилница осъзнах, че вербализирането в психотерапията често е нужно в много по-малка степен, а когато тази достатъчност е прекрачена, дори пречи, фиксирайки човека в главата, далеч от реалното преживяване. Аз лично мога едновременно да преживявам, осъзнавам и осмислям, като умът ми се явява подчинен на преживелищното осъзнаване. Но, дали всеки невротичен пациент го може, е реторичен въпрос. Многократно повторяемо съм наблюдавал как прекомерният фокус в анализирането всъщност се превръща в част от невротичното натрапливо предъвкване, в част от проблема, вместо от решението…

След изпълняваните психотелесни опити, даваната обратна връзка бе подкрепяща, преформулираща наблюдаваното приемащо и насърчаващо ресурса на човека.

Основен терапевтичен акцент, който Олаф Трап подчерта, бе трансферът. Терапевтът умишлено създава дълбок пренос на доверие, като активно наблюдава за чистотата на собствения си контрапренос. Самата личност на терапевта естествено застава на мястото на експлицираните маладаптивни интроекти – един вид, терапевтът се превръща в превъзпитател, явява се в ролята на родител за терапевтично разкритото несъзнавано на пациента. Тъй като несъзнаваното е директно свързано с тялото и възприема буквално, допирът, прегръдката, погледът с любов и безусловно приемане, дори ползването тялото на терапевта като основа за заземената сигурност – такъв подход заменя десетки години преживящо анализиране, водещо до още анализиране и … нищо повече… Разбира се, работата през тялото изисква ясно заявени граници в терапевтичната етика, сърдечна човещина, но и здрава и прозрачна твърдост при неотклонното следване на терапевтичните цели.

Конкретните практики, поведенчески и психотелесни експерименти тук ще спестя, за да дам шанс на желаещите да се обучават и черпят от извора.

Благодаря на Олаф Трап искрено за този тренинг! С радост очаквам следващия!

Орлин Баев