За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

понеделник, 25 септември 2017 г.

Къмто Бога - стиховете на Цено от Бургас


Току що прочетох петата стихосбирка на Цено: "Само едно лято" - предстои да бъде издадена. По втората му: "Къмто Бога", писах увод, който е включен в нея. За тази също ме помоли за встъпление. Ето редовете на двете ми рецензии, излети изцяло интуитивно, в синхрон с посланията в стиховете. 

Силно препоръчвам великолепните текстове на Цено Лефтерски - могат да се закупят например от книжарници "Хеликон"




Петте силни стихосбирки на Цено:
Заглавия:

(1) Ловци на мигове
(2) Къмто Бога
(3) Сънувах нежност
(4) Химера
(5) Само едно лято

.................................................

Р Е Ц Е Н З И Я
НА СТИХОСБИРКА „КЪМТО БОГА” 

Къмто Бога! Не този в небесата. А къмто Бога във всяко чувство, емоция, мисъл, съждение, интуиция. Към Бога, запълващ фугите на зейналите ни за любов души. Към Него, зидащ дома на смисъла извътре с тежките камъни на опита. Kъм Бога там, където чайките описват магията на живота с полета на крилата си...

Отначало подходих към стихосбирката „Къмто Бога” резервирано. Кой е Цено Лефтерски, малкият човек от Бургас? Никой. И точно за това някой! Човек, умеещ да се смирява, да се превръща в нула, за да провежда творческия плам през освободеното его простанство. Като перести облаци в пролетен ден, пълен с експлозии от живот, още след първите няколко стиха недоверието ми се разпръсна... 

Хайку! Не по форма, а по послание. Едно послание за спускане на Бога в дребната ежедневност  и за въздигането й до любомъдрото единство с Него.  Носещите скърби противоречия метаморфизират до разумното и вече осъзнато с благодарност страдание  по пътя към голгота.

... Да живееш от сърце и душа, ни казва Цено Лефтерски  във всеки свой стих. Да се учиш, не да съдиш...

Кой определя величието, качеството и стойността на едно произведение? Не е ли често бестселерът резултат на реклама и маркетинг, прикриващ полударна масовка, спусната през силна за деня икономическа и политическа система? Едва ли тези проникновени редове ще достигнат до жителите на Америка, Европа, Русия... Но има ли значение, когато те вече са стигнали до ушите на Бога?! Не на този в небесата, а на Бога в живота на обикновения човек, в повтаряемия делник на българина, изпитал щастието да се гмурне  в таланта на Цено Лефтерски. На Цено, обикновения човек, имал смелостта да запази сърцето си живо, за да види, че няма нужда от чудеса.
Защото всеки миг от най-малката и делнична битийност, вече е чудо.
Благодаря от все сърце.

                                 Рецензия на стихосбирката "Само едно лято"

Какво почувствах, докато четях, прокарвах през душата си и съпреживявах посланията във вълшебната поезия на Цено?

Любов, горест, тегоба и сълзи, но музика звучи в тез думи обживяни, над пороя кален на бита, слънце, грее в думите на Цено, отвъд и тук, и в малкия грешен ден и живот. Големият живот, влязъл в страстите на малката делничност, лъчите на безкрая, спуснали се в мъжденето на земната битийност. 

Порок и святост, обикновена празнота, плачеща под кухите стремежи да имаш, вместо да бъдеш. Малка празнота, приласкана и прегърната от великата шунята, празнотата на Твореца, из квантовото пространство на творческия вакуум на когото извира свободата да осъзнаеш величието си. Велика, любеща и всепрегръщаща мъдрост, прощаваща за тази малка суета. Мъдростта на творческата свобода, извличаща бисерите от проядената черупка на делника. Дивият повик за сила и вечност, окриляни от любовта, слязла до малките човешки влюбвания. Безпредел, превръщащ дивата самота на тъгата в любомъдрието на себепознаването. Гниеща тленност, поставена в жертва на олтара на богопомазаната вечност на същината. 

Прииждаща безмилостно старост около ядрото на жизнено млада, но стара по опит душа, облегнала се на рамото на силата и вечността на духа си. Жизненият пясък на тялото, изтичащ из шепите, колкото и да го стискаш. Но не тялото и силата му, а смисълът на Себе си - в този реещ се орел на духа живее повикът към любящ смисъл в стиховете на Цено. Таз птица вечна, съзираща спокойно всичко, спуснала се за пореден път из висините на Дома Небесен, в земния чертог на сенки, за да сграбчи животворната есенция на опита. Амрита, изцедена из скърби и неволи, амброзията, кондензирала капчиците вечен смисъл, изцеден от безумието на житейския спектакъл. Болчицата от непостигнатите его въжделения и кефчето от задовлляването им, поставени в безжалостната, но пълна с любов преса на Битието, цедяща безсмъртния, диалектичен синтез, нектара на недуалността. 

Любещото сърце, познаващо съвършенството, впрегнато в плуга на грешната житейската нива. Кърви това сърце, ала силата на любовта превръща капките в свещеността на смисъла да смириш противоречията. Свещен синтез прозира през наниза от думи, в стиховата огърлица на мъдростта да преобразуваш профанния делник в сакрална божественост - въпреки крясъка на тълпата да слушаш и чуваш тихата симфония на Бога. Колкото през пролетния люляков цъфтеж и знойното житейско лято, толкова и още повече дори, през есенната мъгла, издълбаваща бръчките дълбоко. За да осъзнаеш, че в зимното стихване на малки земни страсти и копнежи, там където старостта е само плюс и мъдро сливане с онази непреходна младост на духа, тогаз да разбереш какво си, кой си, накъде си, откъде и защо си. Тогава не залепваш за сладкото вино на младостта на тялото, защото с благодарност приемаш овехтяването на телесния скафандър, водещо те към младостта на Себе си. Ти, който си отвъд и тук, сега си.

Трансцендентен и иманентен, зрител, сценарист и режисьор на тоз актьор на сцената житейска. Младост, старост, фанфарите на славата и властта или скромната безизвестност - когато там си, възторгът на духа ти радва те извътре. Тогава скромен си смирено в сила, а силен си в слабост сиромашка - отвъд си, в същината си. Веч не дириш осанна на тълпата. Не е ли тъпо да желаеш най-голямото дете в детската градина на невежеството да бъдеш? Нито бягаш от нищожността си. Защото центърът на стиховете там, отвътре е, в онзи огън всепояждащ, но и неугасим, пълнещ кухината на обусловеността със силата на безусловния талант. Този талант, изливащ дарбите си пребогато от всеки щрих от Ценовите думи, през синестезията на причинността, придаваща тиха свежест на словата му. 

Благодаря за споделената вечност, Цено!

С искрено уважение!

Орлин Баев, човек

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.