Десетте Божи заповеди - интерпретация

„И тъй, десетте заповеди. Всяка казва по същество едно и също. Любовта към Бог трябва да е по-значима от всякакви проявления на основните човешки инстинкти. Инстинктът винаги трябва да е на второ място, а любовта към Бог, на първо. … Значи, коренът на всеки грях е изгубването на личното устремяване към Бога. Когато в душата изчезне потребността от любов и Бог – това е главният грях. По същество това е отказ да се изпълнява първата заповед. Точно против този грях се борел Исус Христос. За това дошъл на земята.“ Сергей Лазарев, Опит в оцеляването 3, стр. 84, 85

В съвремието ни не е зле да си припомняме тези божествени препоръки: единобожие; не си прави кумири и изображения на Бога; не изговаряй напразно Божието име; помни съботния ден; почитай майка си и баща си, за да ти е добре и живееш дълго; не убивай; не прелюбодействай; не кради; не лъжи; не завиждай (не пожелавай нещо на ближния). 

Единобожие

Единобожието няма нищо общо с теологични постулати и догми – поставяне на любовта като ядро на живота, главен ориентир, цел и посока, е единобожието – не само умствено, но преживелищно, от глава, сърце, устрем, воля, преданост. 

Не си прави кумири

Нямаш нужда от икони, статуи, идоли и изкуствени истукани, когато познаваш Бога отвътре, когато любовта облича в божествен образ всичко в творението Му. Тогава отпадат и човешките кумири и култът към личността, идващ от собствена незрялост. 

Не изговаряй напразно Божието име

Когато познаваш Бога, думите са излишни, защото молитвата ти е тиха – преминала е в медитация не фиктивно седяща, а като съзнание на Богоприсъствие в ежедневието ти. Въпреки тази преживелищност, често умът има нужда отново да бъде насочван към Бога и името Му – но, не напразно, а с преданоотдадена обич. 

Помни съботния ден

Времето за почивка, съботният/ неделният ден, е времето на Бога и за Бога. Собственото ми интуиране на това, е че тук въобще не става дума за някой ден от седмицата или въобще външно време, а за помнене на вечността във всеки един момент. На изток наричат това случване, бездействие в действието (Бхагавад Гита, Лао Дзъ…), медитативна осъзнатост по време на делничния бит и ежедневност. Една постоянна, сърдечна молитвеност отвъд думите, а като дълбока, любяща осъзнатост. При нея самосъзнанието е прехвърлено от това на малкия социален човек, в Богочовека, а всяка мисъл, чувство, телесно усещане, мотивация и действие, са виждани, преживявани и насищани с Богоприсъствието и акордирани към мъдростта и свободата на творческия му заряд. Само преживявайки това, можеш да разбереш.

Почитай майка си и баща си

За да почиташ искрено, а не пожелателно майка си и баща си, е нужно да преработиш психотерапевтично травмираните съдържания и невротични психодинамики, присъстващи в теб в следствие на възпитанието, което е нормално несъвършено. За да почиташ, е нужно първо да осъзнаеш заложеното, да почувстваш относителността му, да се заявиш в това психично порастване – тогава можеш да простиш (директната прошка често е пожелателна, фалшиво самозалъгваща, евтина, замазваща неотработености). Защото именно през прошката преминава любовта, а почитането е неин дериват. Когато така любящо, през зрелостта си приемаш родителите си каквито са и ги почиташ любящо, живееш живота си не през страха, а през любовта. Тогава ти е добре, а предпоставките за по-здрав и дълъг живо са налице. Колко дълъг? Колкото е рекъл Господ! 

Не убивай! 

Когато обичаш, дори няма нужда от външни закони – отвътре си познаваш закономерностите на Битието – не с мозъка, а с душата, с вечността си. Знаеш, че убивайки човек, животно, унищожавайки природата, убиваш Себе си. Дори логиката, с цялата ѝ плоска механичност, стига до факта за глобалната взаимосвързаност и планетата като единен организъм, при което не е добра идея рязането на клона от дървото на живота, на което човек е застанал. В любовта няма нужда от това проследяване, защото директно познаваш единството си с цялата жива природа. А природата на любовта е даване на живот и развитие в безкрайни творчески комбинации, нежели убийство. Когато си в Бога/ любовта, познаваш и илюзията на т.н. смърт – защото само любовта побеждава смъртта. Живеейки по Бога, твориш и раждаш идеи, рисуваш красотата на живота, композираш симфонията на духа. Едни комбинации естествено отмират, за да се родят други – такава е природата на нещата. Създаваш – такъв е поривът на любовта. Убиваш, когато любовта липсва,а на нейно място се настанява ужасът и болката, компенсирани от сите пороци и грехове. 

Не прелюбодействай! 

В по-тесен смисъл, заложеното послание тук е относно ползването на либидото в руслото на любовта – свещена сексуалност. 

В по-широк смисъл, действаш против любовта, когато егото ти гордо се откъсне от централността ѝ. Тогава живееш безбожно. Появява се нуждата от захващане за външното, поради вътрешната несигурност - кумирите на алчното властолюбие и гордото себевъздигане в нарцистичен култ. Вътрешното присъствие на Бога липса – тогава уважението към родителите и въобще хората и чувстващите същества, се превръща в ненужно, а за постигането на безлюбно психопатните цели, са оправдани средствата на убийството, кражбата, лъжата и завистта, тласкаща алчно към още и още сурогати в несъзнаваните опити за заместване на любовта. Кауза пердута за персона нон грата, наблюдавана в психопатизираното съвремие.

Без Бога, без любовта, човек се превръща в ходеща черупка, привидно жив, обездушено диаболичен труп. 

Не кради!

Любовта дава. Живееш ли през Бога и за Бога, не можеш да крадеш – дори нямаш импулс, задвижващ те към насилствено отнемане. Когато обичаш, имайки нужда, спокойно и открито, през здраво себеуважение, я заявяваш и си благодарен на полученото. Но, обичайки, рядко ти се налага да търсиш отвън, тъй като преливаш от заряди отвътре. Тогава даваш, а желаещи да се ползват от даването ти има много. Колкото повече даваш, повече получаваш.

Кражбата въобще не е само поведенчески и социален акт. Понякога да се отнеме от психопатно забогателия, е не кражба, а възстановяване на естественята хармония (българските воеводи по време на робството, английският Робин Худ – легенди, отразяващи поведенческо отнемане в разрез със социалната норма, при вътрепсихична липса на кражба). Споменатото е само изключение, а кражбата по правило е отвратителен акт.

Вътрепсихичната реалност на крадящия, е отново безлюбието. Крадецът краде не само защото няма социален ресурс. Същинските кражби са на високо политическо и икономическо ниво, при изобилен икономически ресурс. Крадецът краде, поради липсата на нравствен ориентир, идващ от любовта, която отсъства в него.  

Не лъжи!

Да си откровен и честен, е смелост. Тогава спокойно виждаш слабостите си и приемайки ги,  трансформираш импулсите им в здрави. Само през смирената истинност, протича любовта. Обичайки, си сърцато искрен – по Бога си. Защото любовта мъдро води към свободата на истината. Когато обичаш, лъжата не е силното ти качество.

Истинността е позицията на Богочовека, на Човека с голямо „Ч“. Лъжата е откъсната от любовта, его позиция. В тактически план е печеливша, но в стратегически винаги е губеща. 

Не завиждай!

Завистта е болна агресия над страх от собствена недостатъчност. Липса на автентична връзка със Себе си е завистта. Липса на любов е завистта. Защото когато страхът е преодолян, намираш Себе си – тогава обичаш, а на мястото на липсата живее предостатъчност от радостта да бъдеш Себе си и живееш своята съдба, по собствената си пътечка. Защото местата на другите вече са заети! 

………………………………………………..

Оказва се, че както твърди Сергей, всички последващи ориентири към смислен и хармоничен живот, следват от първия – да поставиш любовта като ядро на живота си! Тогава нагонно-социалната природа на човека естествено служи като съсъд за живота по Бога - Санатана Дхарма.

Орлин Баев