Страници

неделя, 20 май 2018 г.

Форум или сурат-тефтер

Немалкото възможности на информационното общуване

През 2005-та година попаднах на форум http://beinsadouno.com – порталът към съзнателен живот. Хареса ми и започнах да пиша по теми, които ме интересуваха. Тогава бях силно заекващо човече, пълно със страхове. Не можех две думи да обеля не само вербално, но и писмено – изказът ми не беше развит. В продължение на около седем години участвах активно по вълнуващи ме теми. Имаше много посетители и се заформяха люти дискусии, дебати, наситени с контрамнения, аргументи и контрааргументи, доводи, доказателства на приеманата теза, отхвърлянето или модифицирането ѝ. В този форум пишеха все интелигентни хора, с много за казване и добър стил на изразяване. Често конфронтацията бе изключитено силна, но тонът винаги културен, при това с великодушно допускане на различието, учене и преобразуване на гледната точка, когато градивната критика към собственото разбиране бе резонна, а другата позиция аргументирано обоснована. Хубавото на форумите е, че темите продължават да съществуват дълго, след като дискусията е приключила – когато някой се интересува от даден въпрос и кликне в търсачката, излиза веднага и може много да послужи - изключително полезно.

С искрено сърце мога да кажа, че годините на активно писане в портала за съзнателен живот, ми дадоха много. От човек, на когото от една дума му се връзва езикът, общуването в този форум ме превърна в словоохотлив лектор, имащ какво да каже и знаещ как да го изрази въздействащо. Успоредно с участието ми в тази виртуално-културна общност, завърших психология, подхванах няколко успоредни обучения по психотерапия, нлп и др., предизвиквах и трансформирах страховете си ежедневно и ежечасно. В портала за съзнателен живот се научих на логическо мислене, аргументиране, издържане на здравата градивна критика и учене от нея, решително себезаявяващо оборване на необоснованата и нездрава критика. Логическо мислене, при това единствено като социален израз на когниция (менталност) от по-висок, над-механичен, трансперсонален порядък.

Първоначално между тази ми все по-узряваща способност за асертивно аргументиране и социалната ми личност, имаше огромна празнина. Процеп, съставен от страховете ми на пе-пе-пелтек. С много интензивна, бих казал безжалостна работа по себе си, това емоционално и социално-поведенческо „дере“ се запълни със самоуверена смелост, идваща от приложно себепознание. Заекването ми понамаля, а оформената в портала способност за прецизен писмен изказ, постепенно но сигурно, се прехвърли в ежедневието ми. Благодаря на всеки съпорталец за това!

Появи се сурат-тефтер медията (фейсбук). Слагане на снимки, селфита, две реплики, много на витрината и празно в склада. Колкото по-малко писане и повече визуалност, по-вървежно сред деградиращите мозъци на съвременния зяпащ човек. В същото време, порталът за съзнателен живот започна да поугасва. Все по-малко хора започнаха да пишат. Някъде около 2013-та г. направо замъждука. Реално активна остана единствено рубриката „Психотерапия онлайн“. По-бързото прехвърляне в сурат-тефтерната плиткост, се ускори и от форумното „изчезване“ на админите. Активното им участие в инициирания първоначално от самите тях портал, се загуби.

А фейсбук, инстаграм и социалните мрежи от такъв вид? Супер са за получаване на информация, за показване на снимките от Сейшелите и предогледалните селфита от тоалетната на клуба, добри са за споделяне на кратки мисли, за насочване към по-сериозни и ценни медии. Сурат-тефтерът се ползва за реклама, за организиране на виртуални групи по интереси, групи за взаимопомощ. В социалните мрежи човек може да общува с познати от целия глобус – много са добрите приложения.

Социалните мрежи от типа на сурат-папира обаче, не целят задълбочени дискусии, развиване на брилянтна мисъл, висока панорама, широк поглед, умения за дебатиране, явяващи се изнесена социална способност на умението за мислене. Напротив, социалните мрежи от такъв тип са предимно визуално насочени. Когато човешкият мозък постоянно зяпа, не му се налага да преобразува буквените графеми в картини, звук и т.н. информация, а приема стимулите мързеливо, което постепенно води до неврална деградация в способността за мислене. Защото е неизменно свързано с това мозъчно усилие и представлява вътрешно логическо словоизразяване, евентуално вдъхновено от интуиция и по-високи когнитивни нива. А съвсем практически, сурат-тефтерът е така направен, че качествените и задълбочени дискусии просто нямат място в него. Пробвал съм преди време – не си струва труда. Не след дълго разискваното изчезва безследно нейде си, за разлика от форумите, в които човек може да прочете ценен обмен на мнения отпреди десет и повече години и се обогати. И не само това изчезване. Сурат-тефтерната медия е съставена така, че прекомерното задълбочаване и целостта не са на мястото си в нея. Някой изтърси кривомакаронен, ни в клин ни в ръкав, или откровено злобничък, без истиснки логически backup коментар – отговориш качествено и с обич. Отговорът е: „Какво се задълбочаваш, това е фейсбук, сложи емотиконче, селфи, снимчица и се кефи на лайковете.“… И това е така – във фейса снимките и кратките клипчета, гарнирани с няколко думи, максимум изречение или две, са които са желани от съвременния с все по-огромен дефицит на вниманието, неспособност и нежелание за концентрирано мислене човек. Дефицит, формиран в контекста на срив в и преобръщане на ценностовата система, от самата ексесивна визуалност – стотици тв канали, милиони нет видеа и филми. С мярка – нищо лошо. Но когато човек вече не може да съсредоточи ума си дори за един час или тридесет минути на ден в книга или статия, „благодарение“ на това че мозъкът му е станал мега мързелив от прекалената визуалност, насочена не към устойчиво следване на посока, а към задоволяване на примитивните импулси? Тогава сурат-тефтерът, имплицитно съставен така, че да насочва именно към такава плиткост, се превръща в част от глобалното затъпяване и изпростяване не само ментално, но и културално. Ведно с много си добри страни, разбира се. Да, от всеки зависи за какво и колко ползва социалните медии – може да участва в групи за помощ на хора в нужда, да спасява животинки, да чете зен мъдрувания, да се свързва с добри хора от цял свят. Чудесно. Казвам само, че настройките му са такива, че като цяло подмолно съдействат на затъпяването и изпростяването. Не стимулират цялостното и задълбочено мислене, но за сметка на това пък хейтът и включването „ни в клин, ни в ръкав“ на база собствени изкривени призми на възприятие, процъфтяват. А как иначе, когато интелектът в такава медия е нестимулиран, а плиткостта поощрявана.

Като заключение: преди години, са пишели единици, а способността за качествено и високо мислене, е била достояние на малцина. Дискусиите бяха единствено с физическо присъствие. Глобалната мрежа даде възможност за проява и развитие на мисловната способност на човека в широк мащаб. Форумите действително са уникални платформи за тази цел. Социалните мрежи имат чудесни и добри приложения, но по отношение на стимулиране развитието на качествената мисъл, количествено прекомерното им ползване има по-скоро негативен ефект.

А като цяло: нека четем повече! Нека гледането ни на клипчета по дадена тема бъде само тийзър, насочващ към писаното слово. Защото, както и при филма по дадена книга, предаваните така послания са само маркиращи някои главни моменти, показващи съдържанието и кратки, макар и зрелищни елементи от написаното, но поради естеството си, неспособни да обхванат тънкото богатство от щрихи, витиеватост и цялостност на писмените послания. А писменият изказ е пряко свързан с мисловния, изразен на хартия или екран. Писането буквално е записана мисъл! Видеото въздейства върху базисната образна модалност на човешкия познавателен апарат – тя е първична, автохтонна (1) спрямо еволюционно филогенетично (2) по-късната способност за семиотика (3) – знаково, вербално мислене. Последната обаче е важна част от факторите, определящи съвременния човек като такъв!
……………………………………………………………………………………………………………………………………..
(1)    Автохтонна - първично присъстваща, първобитна.
(2)    Филогенезис - общо развитие.
(3)    Семиотика – наука за знаковото процесиране в човешката психика.

Орлин Баев

неделя, 13 май 2018 г.

Синьото или червеното хапче?


Матрицата на животчето... The choise - сами избираме кои да бъдем, сами се ситуираме, сратифицираме, надрастваме, осъзнаваме, биваме - отвътре навън, от съзнание към бит. При овчите маси е обратното - битът определя съзнанието... Чакаме ли някой да ни определя, казва кои сме и какво сме, това и се случва - някой ни определя. Не! Спим дълбоко, дремем плитко, полусъбуждаме се за Себе си понякога, познаваме се, биваме Себе си!

Живот преди смъртта


Клер - не след дълго оставя телцето поради муковисцидоза. И - какво от това? Някой беше причал: Не е важно дали има живот след смъртта, а дали има живот преди нея. А има ли въобще смърт, освен в тъпоумния, орязал целостта, двумерен материализъм? Очаква се според клишираните вярвания, знаейки че носителят ритва камбанката, да треперим от страх, затънали във вярванията си за злощастна прецаканост? Айде няма нужда! Не смъртта е страшна - мъртвият живот е страшен!

Яка, много яка е Клер! Свети в мрака! Ама, някакъв бозав наивен позитивизъм над потиснати страхови и тъжно отчаяни вярвания за себе си като злощастна жертва? Не! Истински позитивизъм, идващ от цялостност, прегърнала подобни вярвания и стопила ги до провеждане на творчеството на любовта.

Бях гледал за някакъв дюд, пукващ от рачец - всеки ден правеше по 1000 лицеви, движеше бизнеса си до последно. Като го питат защо, нали си отива след броени седмици, казва нещо от сорта: Да, но за мен тези седмици са колкото десетилетия за теб, затова живея всеки миг пълносъзнателно, напълно.

Не болестите са страшни - те са от Бога. Супер уроци са - ако оцелее телцето, докато се хармонизираме с любовта, хубаво. Ако не, рестарт, душата продължава. Когато си хванат за любовта, мъдрознаеш, че смърт няма, че си безпределен и вечен, че играеш малката ценна, но и весела игра на живота, учиш се на детската площадка, градина, училище, уни...

Ако живеем, да живеем!
................................................
Орлин Баев

неделя, 6 май 2018 г.

Велкоме у ВулгаристанЪ



Зад откровената вулгарност стои вулгарно откровена реалност. Вулгаристан - страната на битите пасивно агресивни песове, самовързани от собствените си мазохистични синджири към социопатните си садистични господари...

Мазохистът си иска садиста, възхищава му се, така се държи, че да си го намери, възпита и подхранва, за да задоволи пасивно жертвените си пси сценарии.

Нарцистичните социопати от парламенто, та през социостазно метастазиралата психопатия на всяко по-долно ниво, садистично убиващи татковината... Причина ли са или следствие от пасивно автоагресивния народ, с преклонена защото сабя не я сече главица, докато вече е самоотсечена...


вторник, 1 май 2018 г.

Работилница "Прошката" - х-л Ата, Вършец, април 2018-та

От работилницата: общо, пулсиращо цяло
Току що приключихме три дневното приключение на тема прошката. Разтърсващо силен, преживелищен, през тялото и клетките процес. Водихме работилницата за пореден път с Дора Пранагаджийска - в плътен синхрон, с допълващи се мъжка и женска енергия и наситено присъствие. Добър спа хотел, да... Но, това което прави работилниците ни уникални, са хората, които идват на тях. Хора съзнателно работещи по себе си в лична и групова психотерапия, като уъркшопът се явява "черешката на тортата", връхната точка в стратегически преобразуващия и хармонизиращ психотерапевтичен процес. Умишлено не рекламираме и не търсим финансова масовка, а качествено трансформиращ процес, изискващ сърдечна смелост, акордираща с любовта. Благодаря на всички искрено!
.........................................................................
Ето какво мислят някои от участниците за работилница "Прошката":

"Благодаря ви, Доре, Орли! Благодаря ви от сърце за възможността да бъда част от тази енергия. Да бъда сред толкова много Истински Хора , толкова много Голи Души и Топли Сърца. Благодаря ви, че ми помагате да търся себе си, че ми помагате да бъда силна в слабостта си. Емоцията за мен беше несравнима. Доре, Благодаря ти, че имах щастиета да усетя любовта ти, че ме зареди с чистата женска сила и увереност! Орли, Благодаря ти! Благодаря на Господ, че имам щастието да си част от живота ми! Обичайте все толкова силно! Бъдете!”

„От този семинар си дадох сметка колко е важно да обичаме себе си и че ключът за всичко е в нас самите. Беше ми много полезно да работя върху искането на прошка. Понякога се затруднявам в това. Беше интересно да се поставя на мястото на друг човек, който осъждам по някакъв начин и да се опитам да видя и неговата гледна точка.”

„До последно се чудех дали да се запиша на семинара, защото смятах, че нямам проблем с прошката, пък и ме беше страх, дали ще издържа толкова интензивна работа. В процеса разбрах, че основният ми проблем е, че не мога да простя на себе си. Беше много силно преживяване за мен! Благодаря ви, Орлин и Дора! Обичам ви!”

„Орлин, Дора, сърдечно благодаря за преживяването! Най-разтърсващото за мен преживяване е срещата с вътрешното дете. Дълго търсих думи, с които да поискам прошка от самата себе си. Изключителна емоция, в която се докоснах до малкото слабо момиченце, което съм затрупала дълбоко. Осъзнах, че родителите ми не са виновни, а толкова щедро ги обвинявах в началото на уъркшопа. Те са същите малки деца и толкова могат. Силата и намерението за промяна са вътре в мен, а не във всички останали. Благодаря! Обичам ви!”

„Благодаря за цялото преживяване и безрезервна любов! През тези три дни осъзнах, че най-важната прошка, която трябва да искаме е от самите нас, от малките деца, които живеят вътре в нас. Тук си позволих да бъда слаб и смирен. Благодаря ви, че сте проводници на любовта и ни я предавате. Учите ни да посеем семето й в нас и нашия живот. Благодаря ви!”

„Докосна ме! Докосна сърцето ми, ума ми, докосна ме!!! Интелигентната среда, освободеността... Отпуснах се, стегнах се, свих се, отпуснах се! Благодаря на всички и на вас!"

"Орлин и Дора! Взех си много и нещо не успях J. Пак ще дойда! Плаках доста – за другите, за себе си... Беше пречистващо! Усетих, че съм силна, но не защото трябва, а силна каквато съм. И за първи път слаба! Ще се уча да съм слаба! Хареса ми! Благодаря!"

„Благодаря! Беше много силно, а водещите се раздаваха с цялото си сърце. Беше ми едновременно трудно, вълнуваща и вдъхновяващо. Срещнах свои непознати страни, както и доста познати, които обаче видях в нова светлина. Чувствам се пълна, малко объркана, но много доволна от себе си!”

„Благодаря ви, Орлин и Дора! Благодаря на мъжа ми, че попаднах тук в тази група и да бъда част от това събитие. Прекрасно изливане отвътре, поглед отвън-навътре и отвътре –навън. Осъзнах колко много обичам хората и колко много искам да живея сред тях. Да се науча да прощавам на себе си, вече си го позволявам, да се науча да прощавам на родителите и на мъжа си – голямо предизвикателство и искам да работя в тази посока. Искам да съм с вас J. Благодаря ви, хора!”

„Благодаря ви, Орлин и Дора! Благодаря на съдбата, че ме срещна с вас! Оставям частица от своята енергия, която три дни беше се сляла с енергията на другите. Беше зареждащо, беше силно, беше вълнуващо! Беше вулкан от емоции. Бог да ви пази! Пътищата ни отново ще се срещнат! Обичам ви!”

„През тези три дни си позволих да изпитам многото болка, която винаги съм носела. Надявам се любовта, която ни дадохте да я пренеса в себе си. Благодаря ви, Дора и Орлин!"

„Благодаря ви за този прекрасен семинар! Благодаря ви за емоциите, чувствата и мислите, които успяхте да провокирате, извадите и лекувате. Благодаря за любовта, с която свършихте това и трансформирате част от мен по чудесен нов начин. Всеки има нужда от подкрепа и лечение, осмисляне и осъзнаване на травмите, които ни правят по-добри, по-търсещи, по-знаещи, по-можещи. Благодаря! Бъдете благословени!”

„Изключителната симбиоза помежду ви ме докара до състояние да ровя много надълбоко в себе си. Докоснахте струни, които издаваха силни звуци. Получи ви се не на 100, а на 1 000 процента. В очакване съм на следващото цунами, което ще предизвикате!”

„Чувствам се прекрасно! Преоткрих ПРОШКАТА като Благословение. Чувствам се преоткрита и обичаща себе си все повече и повече. Благодаря ви от сърце и душа J!”

„Разтърсващо и емоционално! Обърнахте душата ми с хастара навън. Благодаря за енергията и любовта и затова че ни помагате да видим това, което е скрито в нас пласт след пласт. Всеки път бъркате все по-дълбоко. Благодаря, че сте ни Учители и най-вече Приятели!”

„Дора и Орли, имате невероятна енергия като водещи. Получава ви се много естествено, като детска игра и в същото време е заземено от огромния ви професионализъм. Благодаря ви за забавлението, сополите, подкрепата и любовта! Обичам ви! P.S. И се стегнете малко J!”

„Не предполагах, че ще бъде толкова натоварващо физически. Не мислех, че отново ще рева толкова много. Явно външното усещане за себе си не е равно на това, което е вътре. Мислех, че само „ще премета” вътрешния си двор, но много чистих. Олекна ми. Доволна съм. И съм щастлива, че срещах директно вътрешното си дете. Благодаря ви!”

„Благодаря на Дора и Орлин, както и на всички участници в изживяването. Усетих вината към себе си, срама да погледна малкото дете в мен, заради всичкото пренебрежение и жестокост, които съм му причинила. Усетих и силата, мъдростта и безусловната обич от страна на това малко човече към мен – всъщност към малкото Его-смешниче. Повечето неща не мога да изразя с думи. Благодаря за обмена!”
„Благодаря ви, мили хора за преживяването! Благодаря за възможността да съм сред толкова много душевно богати хора, които със своята цветност и различност обогатиха душата ми! И макар да се чувствам изцедена в момента, знам, че това преживяване ще ми помогне в лекуването на травмите ми! Благодаря ви от сърце!”

..........................................................

С обич, Орлин