Клер - не след дълго оставя телцето поради муковисцидоза. И - какво от това? Някой беше причал: Не е важно дали има живот след смъртта, а дали има живот преди нея. А има ли въобще смърт, освен в тъпоумния, орязал целостта, двумерен материализъм? Очаква се според клишираните вярвания, знаейки че носителят ритва камбанката, да треперим от страх, затънали във вярванията си за злощастна прецаканост? Айде няма нужда! Не смъртта е страшна - мъртвият живот е страшен!
Яка, много яка е Клер! Свети в мрака! Ама, някакъв бозав наивен позитивизъм над потиснати страхови и тъжно отчаяни вярвания за себе си като злощастна жертва? Не! Истински позитивизъм, идващ от цялостност, прегърнала подобни вярвания и стопила ги до провеждане на творчеството на любовта.
Бях гледал за някакъв дюд, пукващ от рачец - всеки ден правеше по 1000 лицеви, движеше бизнеса си до последно. Като го питат защо, нали си отива след броени седмици, казва нещо от сорта: Да, но за мен тези седмици са колкото десетилетия за теб, затова живея всеки миг пълносъзнателно, напълно.
Не болестите са страшни - те са от Бога. Супер уроци са - ако оцелее телцето, докато се хармонизираме с любовта, хубаво. Ако не, рестарт, душата продължава. Когато си хванат за любовта, мъдрознаеш, че смърт няма, че си безпределен и вечен, че играеш малката ценна, но и весела игра на живота, учиш се на детската площадка, градина, училище, уни...
Ако живеем, да живеем!
................................................
Орлин Баев
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!