Страници

сряда, 30 януари 2019 г.

Естественият порядък на Дао

Дао дъ Дзин, Книга за Пътя и Постигането: Стих 38, втора част:
故失道而後德,
失德而後仁,失仁而後義,失義而後禮。
夫禮者,忠信之薄,而亂之首。
前識者,道之華,而愚之始。
是以大丈夫處其厚,不居其薄;處其實,不居其華。
故去彼取此。
След изгубването на Дао се появи доброто,
след изгубването на доброто се появи хуманността,
след изгубването на хуманността се появи справедливостта,
след изгубването на справедливостта се появи законът.
И в действителност, в закона има най-малко истина
и дава начало на безредието.
Затова умовете, които пророчески предузнават нещата,
се мислят за декорации на Дао,
а точно с тях започва човешкото оглупяване.
Затова мъдрият остава в дълбочината, а не в повърхността на формата.
Остава в същността, а не в декорацията.
Отхвърля крайната изява,
за да придобие Началото.
.................................................
Идентична градация посочва съвременният мъдрец Сергей Николаевич Лазарев: 

Бог --> любов --> естествена нравственост --> човешка любов, пълна с привързаност и примеси --> малък, човешки морал и закон... Когато има нужда от човешки закон, безредието и хаосът вече са налице - защото отсъства Дао (Бог) и естествената му, закономерна нравственост.

...

Орлин

Лечебният Списък

"Лечителят - истинският - е посветен човек.

Той няма как да лекува случайни хора, които не са писани в списъка. Те - случайните - просто не го търсят, защото не вярват или защото капаците им са много плътни.

Говоря за истинско лечение. 


Работила съм с доста случаи с какви ли не “болести”.


Истинското изцеление идва от Бог, а това става чак след като човек се разкае, повярва и започне искрено и от сърце да се моли и заобича Бога, и приложи Любовта на практика." 


Силвина Белопойчева

................................................



Забелязал съм в практиката си, че основно ме търсят хора, които ми резонират. Които мога да обичам. Тогава се получава. Защото Бог присъства, въпреки всичките ми примеси. А Учителят казва: "Неслучайно обичаш душите, които срещаш. Познаваш ги от преди". Така чувствам и аз - с душата си познавам душите, които ме търсят. Не ги ли познавам и обичам, извън списъка са, не са от Бога пратени, случайно преминаващи са - с такива не се получава, колкото и качествена методика и точни усилия да се полагат, няма я връзката, отсъства Бог. Има ли го Бог, тече ли любовта, човекът е в списъка - получава се!

Какъв е този списък - този, в който терапевтът записва? Не, неее, не за него иде реч. За онзи, небесния списък става дума. Писан ли е в него човекът, неслучайно среща лечителя си. Без повече обяснения - който разбира, знае. А който не, няма нужда от допълнително словоредене... 

Лечителят - посветен ?... То всички светим, ама с колко вата, вече е въпрос. Малки дришльовци сме сите. Ако нещо свети и с колкото вата свети, не е лечителят, не е личността. Сам по себе си е нищо и никой. Една велика сила, която протича е, дори въпреки жалката грешност и порок... А когато грешките се поочистят, преминаващата Виделина нараства - жицата става по-качествена. Прости Боже, мене грешния - слаб съм, прости и възрасти ме в светлината си!

Орлин Баев

вторник, 29 януари 2019 г.

Тайната на злото 1



Дяволът сам не може да помръдне и една сламка.

Доброто е явният Бог. Злото е скритият Бог.

Дяволът е реална нереалност. Бог е реална реалност.

Злото атакува скритата нечистота в хората.

Ако работите за Бога, злото ще работи за вас.

Който не разбира законите на злото, става на пепел.

Борбата със злото, го подхранва.

Чрез злото скрито се проявява Бог.

Ако злото е вън от човека, а любовта в него, то е безвредно.

Само вътрешният Бог може да ни пази от злото – никой друг.

Не познавате Бога, защото дяволът ви е хипнотизирал.

Ония, които спъват пътя Господен, това сме ние, хората. Дяволите не спъват пътя Господен – те му служат.

Остави, че в злото няма любов – това не е твоя работа.

Ако нямате Божията любов, зло ще се случи с вас.

По-трудолюбиво същество от дявола няма. Дяволът не спи.

Щастието може да ти даде само невежество. Скръбта те преобразува из основи и те води към смисъла.

Бог не се нуждае от добри хора. Бог се нуждае от любящи хора.

Ако не подхранваш злата мисъл, тя загива.

Човек може да направи такива глупости и бели, че и дяволът да няма такова въображение.

За да станеш светия, трябва да ти светят маслото.

Айша, жената на Пророка: Даже и в теб ли има дявол, Мохамед? Имаше, но го направих мюсюлманин, предан на Аллаха.

Щом си в противоречие с Бога, дяволът ще те върже по всички правила.

Лъжата е двоен грях.

Страданието е само очистване, а мъчението е за извисяване. Или е последната подадена ръка от Бога.

Бог не се интересува от твоето щастие – то е за умрелите. Бог живо се интересува от твоята Голгота, защото чрез нея оживяваш вътре в Него.

Дяволът е силен в религията, но слаб в любовта.

Монашеството е фалшива, измислена, от ума, уж саможертва. Всъщност е бягство.

При пълно посвещение на Бога, злото което получаваш вече е точно модерирано и премерено, така че да те води право при Бога.

Вероучението е създадено от дявола. От Бога е любовта.

За любещия човек няма зло – той вижда Бога навсякъде.

Ал Халадж е отивал на мъчението си с танц, в екстаз, виждайки волята на Бога във всичко и всеки.

Най-големият смутител в света, е истината. Истината е убиец за неподготвения за нея. 

Истината е върховно добро, но само за подготвения за нея.

Светците са подобно деца – в чистотата на любовта са, но не са в мъдростта. Чистотата се докосва до и подготвя за мъдростта, но не е в нея.

Злото признава за господар само Бог. То е произлязло от дълбината на Бога. Лишено е от любовта, за да възстанови любовта в съществата.

Не оправяй света – това е Божие дело. Ти оправи себе си.

Сатана е враг на човека, а не на Бога. Суфистка мъдрост

Дяволът много често се прави на религиозен, защото това е много добро скривалище.

Кучето е боец, котката е мъдрец. Котката е много по-дълбока и по-стар приятел на човека. В Атлантида котката е спасила хората. Котката е много вглъбено, медитативно същество – тя може да става нула.

Елеазар Хараш, по Учителя Беинса Дуно





петък, 25 януари 2019 г.

Проекция на липса или осъзнаване на закономерности


По-долу коментирам върху статията „Защо хората вярват в Бога?“ (англ.)



Добра статия. Запознах се с Когнитивната наука на религията преди 15-на години (авторът на цитираната статия е изследовател в това поле). НБУ е част от този вече глобален, около 30г. понастоящем рисърч - изследва се метакогницията, аналогията в матафорите в свещените текстове, хиперактивният детектор на интенционалност - дори се предполага мозъчната му база, проследявана с невросканиране. Когнитивната наука на религията е тясно свързана със социалната и еволюционна психология. Мултидисциплинарна е - в колаборация работят невроучени, антрополози, психолози, религиоведи. Ползва освен количествени и качествени методи. Книгите на основателя ѝ, Джъстин Барет, са увлекателни четива за любознателния ум, а основно правило е да не се избързва с генерални заключения от рода на "Има/ няма Бог/ Дао, всичко това е анимирана проекция на нужда от защита и т.н."...

В статията авторът дава интересни насоки: свръхактивният детектор на интенционалност (СДИ), анимиращ проективно; връзката между по-високата рационална, емоционална и социална интелигентност и религиозността/ духовността; обществената защитеност като предиктор за по-нисък процент религиозност; общуването в малки групи от познати, големи групи от непознати и изолацията; базисната религиозност като basic mode в когнитивното функциониране, дори при най-твърдия на съзнателно ниво скептик; опасността като задействаща СДИ; нуждата от смисъл, като по-високо ниво в процеса на религиозно/ духовно вярване; религията като механизъм за социален контрол (разбира се); религиозното вярване като адаптивен механизъм за справяне с житейските стресори; социалната (не)желателност като стимул за споделяне или не на религиозния мироглед;

А по-конкретно - във всеки от нас съществува т.н. в когнитивната наука на религията хиперактивен детектор на интенционалност, през който човек проективно одушевява, придава съзнателна разумност, смисъл и преднамереност на обекти и събития. Относно рационалната интелигентност - при ниска, се наблюдава склонност към магично мислене. При средна, случваща се в развито общество, за атеизъм. При по-висока интелигентност обаче, когато е съпътствана от емоционална такава, типична за особено талантливите и гениални, силно творчески индивиди, отново се наблюдава силна тенденция за духовна перцепция, вече не антропоморфно-инфантилна, а като осъзнаването на по-мащабни психодуховни закономерности, аналогични с физичните, но качествени, имплицитно феноменологични, пряко свързани с експлицитните, количествено и веществено проследими.

При висок рационален интелект, без висока емоционална и социална интелигентност (и духовна), умът е механичен, а такъв индивид действително прилича на компютър на въглеродна основа...

Емоционалната интелигентност и религиозното вярване - при ниска такава, се наблюдава вариация от пожелателно/ магическо мислене, до психопатна липса на емпатия, а оттам и на религиозно вярване.

При висока емоционална интелигентност, когато обаче рационалната е ниска, се наблюдава т.н. сляпа, фанатична религиозност. Когато обаче високите емоционална и социална интелигентност са съчетани със също високата рационална интелигентност, неизменно се отчита високо присъствие на религиозност/ духовност, но по изследователско, трансформативно и инспиративно творчески, научен начин, като високо ниво на творческия процес и живот, живян с придаван смисъл, от психичната феноменологичност, в посока социалната реалност..

Когато човек живее в малка група от добре познати хора, с регулиран социален живот, както и при развитите икономически и като социална защита човешки групи/ социуми, тенденцията е за по-нисък процент религиозност. Тоест, нуждата от механизъм за справяне с несигурността чрез активирането на СДИ и проекцията му в одушевена защита, е по-слаба. При живота в изолация, се случва силно задействане на СДИ, като намиране на божествено присъствие и смисъл - според когнитивните учени, като механизъм за преодоляване на самотата. Тук обаче, както и при цялата вярна на едно ниво когнитивна теория, виждам сериозни "пукнатини". Коментирам в края на тази статия. При живота в големи и плътно населени хабитати, но със слаба икономика и ниска степен на социална защита, както и при типичната за такива системи дистантна отчужденост на човек от човека и несигурност, религиозното вярване рязко нараства.

Когнитивната наука на религията установява, че в основата си, когницията на всеки човек, дори на най-съзнателно атеистичния, е религиозна, а при преживяване на опасност, страх и болка, тази основна психична модалност, неминуемо се активира, докато повърхностният слой от рацио се срива. Както се казва, 'В окопите атеисти няма!"...

Когато се твърди, че някои преживели война и насилие, губят вярата си, бих казал, че са загубили наивната вяра. Придобили са всеки според капацитета си - от цинично и нихилистично отричане като механизъм за справяне с травмите и ужаса, до адекватна, холистично-диалектична визия, обхващаща както кошмара, така и екстаза поравно.

Относно социалната желателност: когато индивидът живее в общество, поощряващо религиозността, се наблюдава висока степен на конформизъм при подлежаща вариация от искреност в религиозното вярване, неутралност или прикрит скепсис. Обратното - когато индивидът живее в общност, неглижираща или отхвърляща религиозността, се проследява висок конформизъм към атеистичните убеждения, при подлежащо съгласие, неутралност или прикрита религиозност.

Когнитивната наука на религията, е прецизна, а фактите, достигнати от нея, са такива, каквито са. Човешката когниция в основната си модалност, е религиозна (нищо общо с институционализираност - става дума за ядрено равнище на психично функциониране). Централна в тази първична психична религиозност, е свръхактивната детекция на интенционалност (СДИ), обслужваща адаптивно защитните механизми на индивида за социално и въобще, житейско справяне в условия на несигурност, непредвидимост, стрес, болка и трудности. В социални системи, в които защитеността е повишена, активирането на СДИ, е по-слабо и обратно. Религиозните вярвания могат да имат роля в емоционалните и рационални механизми за справяне (coping strategies). Когато високият рационален интелект, е съчетан с висока емоционална и социална интелигентност, религиозната, базисна модалност отново е силно активирана, но вече преминаваща през призмата на рационалната, емоционална, социална и духовна интелигентности, като осъзнаване на смисъл, наличие на любящо-нравствени закономерности в диалектичната спирала на развиващото се/ разтварящото се за потенциалите си съзнание. Тоест, презумпцията на когнитивната наука на религията за присъствието на СДИ единствено в магическо/ пожелателно мислене и вярване, никак не обяснява качественото, феноменологично прозиране (випашяна, санскр.) на творческия процес на високо ниво, към който тук насочвам читателя.

Когнитивната наука на религията е изключително ценно направление в основния поток на когнитивната наука. По презумпция обаче, занимаващите се с такава наука, практически отхвърлят интроспективния, качествено-феноменологичен (преживелищно имплицитен) метод, поради крайния си материалистичен байъс (bias, уклон) или дори когнитивно изкривяване (cognitive distortion). Защо го изповядват в такъв краен вид, самите учени никак не могат да обяснят. В такъв дух на разсъждение, следвайки смисловия поток, който ми се ще да предам, е ли възможно творческият процес на високо ниво, в който в сублимиран вид активно участва свръхактивният детектор на смислово наситена интенционалност, да е не толкова и не само проекция на анимиращо пожелателно мислене, идващо от нужда от смислен порядък, синхронична неслучайност, закрила и смисъл, а именно детекция, осъзнаване на този смисъл и по-цялостен порядък, съзнателност и Битие?!


………………

Орлин Баев


четвъртък, 24 януари 2019 г.

Благодаря, професор Бернаскони

"Да бъда свободен,
докато и ти си свободен.
Да се виждам
и да те виждам.
Да бъда със,
не вътре в твоето Аз!"
Валдо Бернаскони

Благодаря от сърце на професор Бернаскони за насоките и идеите! Благодаря му, че ми честитеше всеки рожден ден. Благодаря му, че си говорехме за принципите на психотерапията. Благодаря му за насочването лично и идейно. Както се случва при повечето качествени творци, иновативността му плашеше статуквото на системата. Вилхелм Райх, неговият учител, бе унищожен в затвора, а той самият, низвергнат и рестриктиран ... Защото високото творчество е разбирано след десетилетия и столетия, когато съзнанието на масата съумее да го види ...

Благодаря, професоре!

вторник, 15 януари 2019 г.

Вършинно и окрилено творчество



"Като стигнеш върха на планината, продължи нагоре!" Зен коан
.............................

„Възможно ли е обединяването на религиите? Да започнем отдалеч, от законите на физиката. Да вземем бял кръг и да нанесем в него седемте цвята на дъгата. Вие сигурно вече се досещате за какво говоря - при бързото въртене на кръга цветовете на дъгата ще се слеят в бяло. При това, нивото на енергията трябва да бъде по-високо.

Същото става и с религиите. Повърхностното, физическото смесване на обичаите, на дрехите и на мисленето мотат да образуват само боклук. Ако разгледаме същността на която и да е религия, ще открием в нея единното начало, хармонията, която лежи в основата й, и тогава ще видим, че юдаизма, християнството, мюсюлманството или будизма са само различни форми на Божествената проява. И като приемаме и допускаме тези различни форми, ние преди всичко ще се ориентираме към Божествената същност, която ги обединява.“

Сергей Николаевич Лазарев


...........................................

Обединяването като прост комбинативно-еклектичен сбор, създава произволното бит-пазарно скупчване... Като експлоративно съчетаване на единици, трансформира до нов гещалт, надхвърлящ сумата от частите си до различна и полезна новост. Това са творчески нива. Току що описаното е това на таланта. Когато към това добавим вдъхновението, виждащо единството на цялото в различията отвисоко, говорим за гениалност... Творческият процес е валиден в коя да е сфера. Диалектичен е. На ниско ниво привидните противоположности се борят, всяка отрича другата, което всъщност захранва и двете. Една невроза дори може да бъде обяснена като такава дисоциация и отричане между съзнание и несъзнавано ... 

При по-високите трансформативно-интегрален и инспиративен, талантлив и холистично-гениален творчески процеси, бинарностите вече не се борят, а се синтезират в хармоничното напрежение на целостта, от която произлизат. Зимата не се бори с лятото, нито някакъв едва удържащ фронта Бог се бори с лошото си светлоносно (Луцифер) синче, както ѝ се струва на ниската визия - част от единството на живота на целостта са... А тя винаги е любяща в спиралата на развиващото се съзнание... А любовта синтезира, включва и надхвърля бинарните противополюси. Не е емоция, нито чувство, макар и да протича и през тях. Висока съзнателност е, прегръщаща и доброто и злото, през нейната панорама виждани вече просто като (+) и (-) полюси в захранващото я динамо на живота, какъвто е. 

Така и при религиите - от малката маймуно-човешка перспектива, се борят, отричайки се взаимно. А от перспективата на Човека, са част от едно цяло. И не само религиите сами по себе си... Същата дебилна фехтовка тече между религията и науката, съзнавани и правени от плоскоглаво-мунданна перспектива. Между количествения-експлицитен и интроспективния, феноменологично-качествен познавателни методи .. А от панорамата на целостта, са единни така, както денят и нощта или мъжът и жената...

Не само религиите, но религията и науката, изкуството и културата, изхождат от единен източник. За да осъзнаваш това извън единия рационално-механичен интелект, но преживелищно-интуитивно, е нужно съзнателността ти да бъде единна с този потенциален източник, кинетично проявяван във функционални и полезни, творчески новости, развиващи и света наоколо ти. В тези интегративно талантливи и инспиративно гениални нива на творческия процес, практически се реализира директивата, някога дадена през метафората: „Да бъде волята Ти, както на Небето, така и на земята…“.

Малкият ум недовижда творческия процес по-далеч от собствената му липса е него самия. Когато такъв види полета на твореца, според него лети просто защото не може да ходи, или докато ходи по водата, е защото не може да плува…

Да, еклектизмът, както казва и Сергей Николаевич Лазарев, сформира само купчина боклук. Така е! Обаче експлоративните и трансформативно-интегративни, а още повече инспиративно-холистичните нива на творческия процес – през тях не само се правят талантливи научни, религиозни, изкуствоведски и културални пробиви (интегративен вектор отдолу-нагоре), но по-скоро се спуска винаги съществувало познание, за което даденият творец вдъхновено и смирено успява да разтвори съзнателността си (вектор отгоре-надолу). При това формалните семиотични обозначения в такъв висок творчески процес, биват надхвърляни. Устремът на гениалния учен спокойно може да бъде назован толкова молитвено-медитативен, колкото този на религиозния мистик, или на правещия високо изкуство. Защото в същността на високите си и ядрени нива, творческият процес е винаги молитвено-медитативен!

..................



Орлин Баев, естествен психотерапевт

неделя, 13 януари 2019 г.

Психотерапевтични красотки



-          Какво е един терапевт?
-          Един терапевт е 1000 гигапевта! 😊

Когато си вкопчен в успеха, в теб се вкопчва неуспехът. Вместо да ти пука за резултата, което спуква резултата ти, приемайки провала, живееш успеха си!

Когато следваш "нямам право да греша!", грешно се самооковаваш в статуквото на страха си. Когато грешката е допустима като част от обратната връзка и учене на успеха, живееш истински!

Как общуваме с подсъзнанието? С формална, рационално-компютърна, математическа логика? Единствено до подстъпа между съзнанието и началото му. С образи, символи, звуци, чувства, аромати, сензорика, метафори общуваме с подсъзнанието!

Аматьорът се опитва да живее живота си добре. Мъдрият живее блажения смисъл сега, защото знае, че обичайки всяка стъпка от пътеката, целта вече е постигната!

Да воюваш срещу войната, води до още война. Да убиваш за мир, също е убийство. Да се бориш срещу тревожността, носи още повече тревожност!

Най-добрите лъвски скоци в живота са малките, упорити, целенасочени стъпки на костенурката!

Малките промени са по-стабилни и винаги водят до големи промени!

Поддържай максимално ефективната простота!

Прави по-малко от това, което не върши работа. Прави повече от това, което върши работа!

Да бъдеш лудо-гениален, отвъд скованата, сива нормираност на статуквото. Овладяно, контролирано "луд", тоест свободен от натрапваните ограничения на системата. Отвъд невротичната, контролирана "нормалност" на хомо невротикус (не)нормалис - овладяно луд, тоест свободно нормален, умеещ във всеки един миг да променяш възприятието на съзнателността си, проникнала дълбоко в първичния процес на колективното несъзнавано. Защото разликата между лудия и гениалния, е единствено в овладяността. Геният е съзнателно, контролирано лудичък. навлязал в забранените за средния човек морета на потенциала - осъзнато. Съзнанието там е като малка лодка в океана. Изискват се опитни мореплавателски умения, придобити в интроспективно-медитативен и нелек житейски процес.

Какво дете беше, преди да те обсеби светът? Детето в теб е само на крачка от гения ти, докато вече блаженства във вълшебството на смисъла - има огромна разлика между това приказно, детско възприятие и инфантилността. Първото дава всичко истинско в живота, а второто е просто невротичен регрес. Само живеейки през ядрото на детето в теб, си живо истински!
Направи целта си социална! Обяви я пред колеги, приятели, общество... Така печелиш яка критика, както и яки поддръжници! Защо толкова различно от българската максима: "Преди да направиш нещо, си мълчи, за да не го развалиш, като дърпаш дявола за опашката!"... ? Защото "дяволът" е част от целостта на Бога и е нужно да бъде дърпан за "опашката", когато целта е вдъхновена. Създава се диалектично динамо, което в синтеза от критика и одобрение разтваря прозореца на постигането.

Дали няма да ни откраднат идеята? Понякога се случва - ако е обаче много оригинална, рядко е разбирана и често е виждана като глупост от тълпата отначало, включително от имащите ресурса да я реализират, но с липсващ капацитет да осъзнаят стойността ѝ. Така че...

А ако въпреки, че не я разбират поради оригиналността ѝ, изпреварваща времето си – ако въпреки това се доверят на усета ти и я реализират зад гърба ти? Ами, нека я реализират. Въпрос на гледна точка е. Кой задържа и иска единствено той самият да реализира и се възползва, освен болното его, откъснато от целостта? Така учи западът. А една по-широка визия казва: Нека вземат, нека реализират. Ако идеята е добра, нека правят света по-добро място. Ако пък не е, какъв е смисълът от нея, освен в жалката лична изгода, която само пречи на истинското в света... Така че, ако идеята е добра и полезна и някой поне се досеща за това, нека взема, нека реализира! Когато ти е важна идеята и реализацията ѝ за благото на света, нежели личността, голяма разлика няма…

А няма ли да се обезсърчим от неградивната, неминуема и болна критика? Когато сме силни и имаме достатъчно ресурс, единствено ще ни захрани с още мотивация. Когато обаче не сме и докато ставаме такива, важи правилото за неогласяване!

А ако зависи от „големия“ друг и той слага спирачки? Тогава огласяването, което изисква и силата да се понесе и хубавото и другото около него, единствено създава противоречив поток, разрешаването на който се превръща в обществен, а не само личен процес. Когато целта е интензивно силна, самото огласяване вече допринася и за реализирането не въпреки, а именно благодарение на породеното противоречие!

Орлин

Милтън модел таблица 5 - двойна индукция съзнание-подсъзнание

Consciousness - Unconsciousness

Забележка: Двойната индукция е Милтън Ериксонов модел за прихващане и синхрониране със съзнателните съпротиви в привидна сепарация между съзнание и несъзнавано, а всъщност оцялостяващо експлициране на собствената способност за трансов потенциал, чрез внедрени команди, илюзия за избор (и т.н. хипнотично-лингвистични модели…), утилизация на всичко процесно случващо се в мига, както и на фалшивата дилема съзнателен – несъзнаван процес, до единството на трансформиращата здрава промяна. Статията е предназначена за колеги хипнотерапевти и психотерапевти, ползващи работата с транс като част от инструментариума си. Таблицата се ползва интуитивно, през собственото състояние на трансов и творчески, интуитивен потенциал. Вниманието на водещия може да се спира на двете колонки последователно-едноредово, както и прескачащо от реда в лявата колонка на друг такъв от дясната, или при частично ползване на едната и другата колонка - добавяне на собствен хипнотичен скрипт, раждан на мига от собствения творчески ресурс, според конкретните нужди на клиента, настоящия момент от психотерапията му и следваните терапевтични цели.


Докато съзнанието ти слуша и се безпокои,
Подсъзнанието ти може да потъне в транс с нужната му дълбочина, чувайки това спокойствие.
Знам, че съзнанието ти иска да узнае какво ще се случи,
А през това време подсъзнанието ти може да започне да си спомня най-важните за теб събития.
Сега, когато съзнанието ти подскача от тази на другата мисъл,
Подсъзнанието ти вече навлиза и пътува в свят на интересни преживявания.
Да, точно сега би могъл съзнателно да се съмняваш и заплетеш в обичайната скептика,
А в това време подсъзнанието да се възползва максимално и научи много, за да се прояви промяната в живота ти!
Докато съзнанието ти регистрира тези усещания и звуци,
Подсъзнанието ти може би си има своя представа за това какво искаш ти наистина!
Наблюдавайки как съзнанието ти е загрижено дали това е правилно,
Подсъзнанието ти вече създава удивителните образи на силата ти да живееш смислено и красиво!
Докато съзнанието ти вижда и чувства този малък спектър от възприятия,
Подсъзнанието ти открива този неведом спектър от по-дълбока мъдрост, в отпускането на тялото в доверието, дълбоко в транса.
Така както съзнанието ти се върти в тази мисъл и се дисоциира от нея в това осъзнаване,
Така подсъзнанието ти влиза в дълбочината на този все по-естествен и завладяващ транс, помитащ външния съзнателен процес до разширението му отвъд мисълта, в потенциала.
Опитвайки се съзнателно да вникваш в смисъла на тези думи и успяваш или се губиш в умишлената им Ериксонова неяснота,
Подсъзнанието ти вече осъществява лечебния си процес с лекотата на щракване с пръсти (щрак).
Знаейки, че не е нужно да разбираш всичко, докато съзнанието ти иска да знае, а се обърква, колкото повече се обърква,
Толкова повече подсъзнанието ти ражда това мъдро разбиране на различно, по-високо и по-дълбоко ниво, надхвърляйки и разширявайки съзнанието, в метафората, отваряща процепа към това качествено различно, сърдечно познание.
Съзнанието ти може единствено да бъде интелигентно. Но, компютърът също е интелигентен,
А свръхсъзнанието ти е мъдро по начин, по който единствено любящият смисъл изпълва всичко в теб с присъствието на удовлетворението си, сега когато заливайки тези подсъзнателни програми, неутрализира зарядите им и залага адаптивните вярвания на целостта ти.
Не е нужно толкова да се стараеш съзнателно. Когато направиш тези двадесетина процента радостни усилия,
Подсъзнанието ти естествено реализира останалите 80% - с лекота, да!
Докато съзнанието ти чопли тази  мисъл, подскача от тази на другата и блуждае в лутането си,
Подсъзнанието ти разкрива достъпа ти до нужните решения и реализацията им.
Докато чуваш тези гласове и стъпки в коридора, смесващи се със звуците от улицата и мислите,
Би могъл или да оставиш мислите да преминат така, както звуците се стапят, или да осъзнаеш изплуването на важния за теб, стабилен център от обич.
Можеш съзнателно да се съмняваш колкото си искаш,
Докато подсъзнанието ти плава в тишината на самоувереността, идваща от пространството на стабилен смисъл, който винаги си жадувал.
Докато съзнанието ти регистрира тази болка и спира да я определя, прекъсвайки описанието ѝ,
Подсъзнанието ти полита в чистата ѝ енергия, между тази и другата мисъл.
Докато съзнанието ти чува тези стъпки и звук от разбиващо канго на строежа,
Подсъзнанието ти с лекота пристъпва в здравите си модели, автоматично разбивайки старите, сега в тази вътрешна тишина.
Колкото повече този външен шум гърми,
Толкова повече тишината в теб става независимо гръмогласна, сливайки намерението си за трансформация с гласа ми, част от това намерение. Намерение за трансформация, точно така!
Докато съзнанието ти си мисли, че нещо му пречи,
Подсъзнанието ти знае, че всичко това му помага в пътя към силата.
Докато съзнанието ти се допира до този болезнен спомен,
Подсъзнанието ти извлича непреходната мъдрост от преживяното, влагайки я във все по-дълбокото спокойствие на смисъла.
Да, съзнанието ти се колебае между напрежението и отпускането,
Докато подсъзнанието залива с релаксацията всяка зона от тялото и живота ти, имащи нужда от това преобразуване на стреса в самоуверената усмивка на опита.
Докато съзнателно си мислиш, че се луташ,
То несъзнавано знаеш, че отдавна си на верния път, в който завоите са част от себенамирането.
Можеш съзнателно да се противиш на нормалните грешки и провали,
Докато подсъзнателно знаеш, че по пътя към върховете на постигането, задължително минаваш през долините на грешките, от които се учиш.
Докато съзнателно се опитваш да мислиш за тези думи, смисъл и значения,
Подсъзнанието ти прекрасно познава мъдростта, в която този сърдечен разум винаги е бил.
Нормално е съзнанието ти спонтанно да изключва от време на време,
Доверявайки се на постоянно протичащата река на свръхсъзнанието, вливаща се в океана на подсъзнанието, съдържащ нужното ти присъствие от спокойно приемане.
И докато съзнанието ти така буксува в опитите си да намери решение,
Безкраят ти знае, че реалните житейски казуси са нерешими, но от позицията на духа ти, могат да бъдат преживелищно-мъдро надраснати до синтеза на любовта, сега въплътяван светло в живота ти.
Докато чуваш тази врява и съзнанието ти се оплита и обърква в шума ѝ,
Подсъзнанието ти благодарение на него се изстрелва в бездната от вътрешна радост…
Докато съзнанието ти е малка свещ...;  Ако съзнанието ти процесира информацията серийно, едно по едно, бавно и тромаво логически...; Ако съзнанието ти познава 7+/-2 айтема в работната си памет...; Не знаейки напълно как да се справиш съзнателно...;  ...
Подсъзнанието ти е слънце...;  Подсъзнанието ти процесира информацията паралелно, многоканално, интуитивно, едновременно...; Подсъзнанието ти задвижва трилиони процеси в секунда така естествено, както дишаш...; Несъзнаваното ти знае това така, както знае как да случва милионите и милиарди операции в метаболизма ти във всяко мигновение...; ...
Знаейки съзнателно, че няма нужда да знаеш всичко,
Би могъл да оставиш ума си да притихне в това смълчано безмълвие, в което довършването на тази таблица от собствения ти потенциал, се превръща в удоволствието на играта да живееш вдъхновено! 

.........................................................................................

В текста са ползвани като насочваща основа записки от обучението ми в краткосрочни подходи - основа и насоки, развити в горния авторски текст.

Орлин Баев

неделя, 6 януари 2019 г.

Ритуалът на прехода "смърт"...

Михаил
Идвам си от изпращането на Т. Млад мъж на 33. Приятелката му идваше при мен известно време, а той самият, заедно с нея, два пъти на груповата ми терапия. Т. имаше рак - в мозъка, в едно от мозъчните стомахчета. Няколко операции, след това с месеци на легло, с бавно възстановяване на говор и подвижност. Но се връщаше към живота и бизнеса си. Този път Т. отказа следваща операция. Каза едно "Майната му, писна ми - каквото, такова!" и това е... Преди няколко дни, в навечерието на новата 2019-та година, ми се обади, честити ми бодро! Но, налягането в мозъка минава една граница и ... туто финито комедия. За добро - защото винаги е за добро. Защото пасивното тлеене вече е жива смърт, а освобождаването от тялото, когато е по волята на Бога, си е благословия. Не че има смърт... 

Т. беше изключително интелигентно момче. Златни ръце, брилянтен ум, силни предприемачески умения. Сам произвеждаше електронни устройства, имаше поръчки от целия глобус. Фирмата му бе водеща в областта далеч извън село България. Малко беше по-критичен понякога... Дали това е свързано с рака в главата - гордост и прочее? Не смея да го твърдя. Лесно е на чужд гръб и глава, а скалъпяването на хипотези пред лицето на смъртта, е излишно. 

С хора от групата ми, няколко пъти ходихме да си поседим с него, да поприказваме. Никой не очакваше такъв бърз развой. Т. също... 

Църква до частно гробище, с огромни езически могили. Както приживе бездушниците, отцепени от братята си, така желанието за отделяне пренесено от живите надути роднини в оградени мавзолеи и могили, нарядко. Оставаше и кучета и ток да ги пазят, подобно на къщите им... Слава Богу, роднините на Т. просто ползваха църквата наблизо, а тялото - кремация. 

Чувствах душата му, долавях присъствието му - смееше се на цялата суетня и рев. Казваше: "Хей, тук съм - знам, че не ме виждате, ама какво сте се хванали за парчето месо в ковчега - няма ме там!"... 

По пътя към ритуала, пред колата видях прегазено коте - мърдаше безпомощно с едната лапичка, агонизиращо... Подминах, заобикаляйки го... След 20 метра обърнах и завъртях, спрях пред него, пуснах аварийните - отидох при малкото землянче, преместих го настрани върху снега, постоях с него, погалих го, помолих се, гледайки висящото навън стомахче, чревца и прегазен таз. Животът изтече от очичките на прекрасното същество, докато главичката му бе в ръцете ми... 

В мрачната институционализирана сграда, докато слушах опелото на държавния чиновник, през съзнанието ми бушуваше картината на съвременния свят, служещ на мамона и порока все по-откровено и явно. Запитах се, какво ли бих казал, ако ме помолеха за една минута да почета паметта на Т.

Бих поговорил за съчетаването... За това, че е супер да си добър предприемач, да си иновативен, пробивен, успешен, печелещ, когато обаче на първо място е любовта. Когато на първо място е Бог. Бих казал, че Т. е такъв съчетаващ и че Господ си прибира тези, които обича, навреме. Бих казал, че най-важно е КАК живее човек. После КАКВО прави и на последно място, колко живее и колко прави... За пред Бога, важното е КАК живеем, във всяко мигновение, в малките ни решения, в най-малките неща! Това КАК, наливано в сърдечната чаша по капчици в житейските минути и изпити - само тези капчици отнасяме в по-реалния свят! 

Т, благодаря ти! Господи помилуй, слава Тебе Боже! 

google-site-verification: google7046c01166eafda6.html

вторник, 1 януари 2019 г.

Милтън модел таблица 4

М. Ериксън
Забележка: в таблицата по-долу са представени текстове в т.н. в НЛП Милтън модел – език, заобикалящ логиката, объркващ, смълчаващ съзнателния ум, заплитащ обичайните съпротиви в собствените им механизми. Милтън Ериксоновият модел е утилизиращ, „четящ мисли“, даващ илюзия за избор, номинализиращ, одушевяващ, проникващ в подсъзнанието, задаващ внедрени команди, разкриващ потенциала, достатъчно общ е, така че несъзнаваното само да допълни и състави нужната му терапевтична нагласа и съдържания. Таблицата е предназначена за ползване от колеги-хипнотерапевти. Как? Фразата от съответната колонка може да бъде прочетена докрай, или не, докато погледът се плъзга свободно по редовете и другите колонки, за да може ресурсът на водещия да извлече качествен модел, съчетан с нужните конкретни за дадения клиент посока и смисъл. Таблицата се ползва от хипнотерапевта в собствено състояние на транс, като думите от нея само допълват собствения му хипнотичен скрипт, раждан на мига интуитивно, в съответствие със спецификите, потребни на водения.



Можеш да успяваш да се справиш с посланията, вмъкнати в тревожното ти състояние, защото самият Ти, Човекът, си си ги задал като учебен тренажор за силата на акордираната си с безпредела сърцатост!
Можеш да поискаш да разбереш уроците, скрити в тревожността ти, а можеш и да я осъзнаеш като бижу, увито в старото ти, отричащо его отношение. Сега, когато вече можеш да видиш реалния диамант зад приеманите спокойно симптоми, водещи те към него, идва радостта – парцалът на старото отношение се развива, за да заблести брилянтът на благите послания по хармония. Защото истинската радост идва само от следването волята на Бога. А по отношение на неслучайната тревожност, в която е втъкана работата по характерово акордиране, волята Му е да резонираш със силата на Твореца в теб!
Можеш да рисуваш или пееш промяната на отношението си, защото с песен лесно се обича и доволно се живее. Можеш да сътвориш отношението си на благодарно учене, или да го оставиш да се появи преболяло, докато се съпротивляваш – но няма шанс да нямаш шанс. Свободен си да обичаш сега или след малко, когато през емоционалната болка, страхът се превърне в нагнетеността на мощта ти!
Можеш да усетиш чувството на задоволство, когато цялата Вселена е с теб, докато отпуснеш жалкия его контрол на неврозата си, за да се случи приемането! Точно това натежало, смирено доверие, приемащо зарядите на страха, трансформиращи старите ти характерови убеждения в адаптивните програми на силата ти! Това единение и закрила, да. В любовта си свързан, обичащ и обичан, точно така!
Можеш да усетиш задоволството да последваш учебния процес в благото си невротично състояние, докато сега научаваш уроците по смирено себезаявяване, за да заблестиш като чаровна звездичка всред въглищата на заспалостта!
Можеш да се съпротивляваш и приемаш за жертва – привично е, а цялото стадо наоколо блее по подобен начин. А можеш и да осъзнаеш тези вехти установки, за да ги вложиш в огъня на себевладеенето си. Можеш да обичаш и се учиш, защото за да се учиш си слязъл в този земен чертог. Постепенно, без да се усетиш, установката на смелия творец и воин прихваща импулсите на старата и я преобразува в тази психодуховна присадка. Можеш, защото си роден да можеш, ведно с приемането на провала като обратна връзка и учене, част от пътя на можене и успех!
Можеш да можеш, можеш и да не можеш, докато не разбереш само съзнателно, а с цялото си същество почувстваш, че приемането на неможенето, е съществена част от пътя на моженето! Това приемане на безпомощната слабост, водещо към единствената реална сила – силата на любовта, да!
Всеки може да бъде човечен, знаейки че само тогава има истинско щастие и живот. Всеки може да обича, познавайки приемащата, майчина страна на любовта и бащината, поставяща граници. Защото само обичайки, можеш да живееш красиво, за да бъдеш проводник на смисъла, благодарността и присъствието на онази свещена есенция на Бога, правеща те Човек. Само през естествената човещина от Пинокио се превръщащ в истински Човек.
Всеки, споделящ привилегията да пребивава определения си век в человеческо тяло, има шанса да слуша гласа и на земно-животинската и на богочовешката си природа. Всеки човек, във всеки момент избира – свободна воля. Някои хора слушат животното, други се опитват да го потиснат, отвръщайки се от него, докато с всички сили се захващат за ангела си. Нито едните, нито другите успяват да реализират смисъла на целостта да бъдеш Човек. Една трета група, след като се е полюшкала в двете крайности, преминава в трета, съвместяваща ги визия, в позицията на любовта, водеща до освобождаващата мъдрост.
Всеки може да върви напред, да буксува или да регресира назад. Всичко е позволено в тактически план, а в стратегически посоката е само напред, по-бързо или по-бавно, но със сигурност напред. За да върви напред корабът, е нужен не само вятър, но и вдигнати платна!
Всеки има право да осъзнае относителността на този живот като сън, докато се събужда за Себе си, виждайки кръга на самсара и нирвана отвъд, в истината. Можеш да заспиш с гняв, за да се събудиш със загуба, както можеш да живееш мрънкащо, за да се озовеш в липсата на ненаучения си житейски урок, за да повтаряш житейския клас отново... А можеш и да не гледаш назад с гняв, нито напред със страх, а наоколо си с разбиране, идващо от себеразбиране.
Всеки би могъл да осъзнае, че всяко случващо се следствие, си има породила го причина. Когато животът точно в този миг те ситуира именно в тази ситуация, всичко е точно на мястото си, най-подходящото за теб именно сега!
Разбирайки себе си интелигентно, познаваш и другите. Владеейки себе си, можеш да управляваш и хората, когато съдбата ти го иска от теб. Точно в този момент виждаш, слушаш и мислиш през това човешко тяло. Следователно имаш избора да живееш по човешки, осъзнавайки относителността на малките си понятия, спомени, его-идентификация, до разтваряне на страха и страстта в горнилото на Богочовека – защото само обичайки, си Човек!
Можеш да осъзнаеш, че прекалената борба рядко води до нещо смислено. Когато нещо е предназначено за теб, се случва с радостни, благословени усилия. Когато не е, отпускането в умението за пускане, води до тази медитативна позиция на непривързаното щастие. Защото 20% обичани усилия, водят до 80% резултати, докато 80% изтормозен напън, води до 20% резултати… Отпускайки се в потока на любовта, реката знае накъде да те заведе!
Не бих ти казал да преживееш способността си за промяна в този все по-дълбок транс, защото в този живот не си ли поискаш нещо сам, губиш много неща… Не бих ти казал да хлопаш, за да ти бъде отворена вратата на трансформацията ти в смело и активно живеещ човек, смирено приемащ слабостта си, за да успява истински. Не бих ти го казал, за да почувстваш зарядът, извиращ от дълбините ти, който вече ти го казва!
Мога да ти кажа, че търсенето на помощ е интелигентен израз на осъзнаването краткостта и ценността на житейския цикъл. Не бих ти казал това обаче, за да дам шанс на разбирането ти, че всяка истинска помощ, е помощ на самопомощта ти, да разцъфти естествено! Това интелигентно разбиране, да!
Не бих ти говорил за любовта, за да оставя вътрешната ти мъдрост да нашепне словата на самата любов, която ти казва: „Аз съм чаша, която се чупи, ако ме хванеш прекалено силно вкопчвайки се, или стоя празна, лишена от виното на присъствието, което жадуваш, когато дистанцията е прекалено голяма!“…
Не бих ти казал да пресечеш оплакваческата нагласа сега и завинаги, за да правиш каквото можеш с това, което имаш, там където си, точно в този и всеки следващ миг от всеки от житейските ти мигове. Не, не бих ти го казал, за да се появи отвътре ти мотивацията за силен живот, който владееш интензивно и вдъхновено. Защото, когато яйцето се чупи отвън, това е катастрофа, а когато се разпуква отвътре, е раждането на вътрешната локализация на мотивацията ти за силен живот!
Можеш да почувстваш усещането за могъща енергия сега, все по-дълбоко в ресурса на транса, докато преживяваш все по-интензивно мощта на любовта, от чиято позиция всичко може да се промени с лекота!
Това чувство на гореща топлина и обич в отвореното ти сърце, точно така. Докато го усещаш, познаваш потока на живота, нали?! Можеш да се видиш в очите на котенцето, в движенията на ягуара, да се вчувстваш в потока на соковете на вековния бук, за да бъдеш навсякъде, безсмъртен в същността си, преливащ се от човек в ангел, единен с майката земя и бащата слънце, за да бъдеш Себе си!
Можеш да почувстваш усещането за спокойно удоволствие, дълбоко в красотата на хипнотичния транс, докато тялото натежава все повече от идишване към следващо, все по-отпуснато издишване, тогава знаеш. Знаеш отвъд ума, с цялото си тяло. Познаваш мощта на творческия си заряд да бъдеш пластична глина в ръцете на свободната си воля, ръководена от любовта!
Точно това усещане, когато повярваш, че заслужаваш! Това превъзходно усещане, тази енергия, да! Тогава всичко е възможно. Забележи, не е нужно да го знаеш, а просто да го вярваш. Какво се случва сега, когато го вярваш или след малко още по-силно, когато вярата вече е дълбока част от теб?!
Какво се случва, когато силата на вярата се завърти върху и в и под и между старите вярвания, докато ги пропука, разцепи, разкъса, раздроби на парченца и преобразува горивото им в още сила на вярата в Бога и себе си като част от Бога?! Тази светла самоувереност, водеща до мотивирано-дисциплинирани дела, към малки стъпки, придвижващи към значими за теб резултати!
Да вдишаш аромата на куража си, да. Този парфюм на вдъхновеното следване на цел с упорити, спокойни и красиви усилия! Не е нужно напълно да съзнаваш какво точно се случва, когато сега любимият ти аромат залее старите неуверени програми, за да завърти енергията им в противоположната посока, вече с цвета на силата ти! Съзнаваш или не, когато сега тази самоувереност нараства от дума на дума, от сесия на сесия, във все по-дълбокия транс, смисленото блаженство вече е с теб! Това доволство, да!
Можеш ли наистина да усетиш удоволствието, докато сега осъзнаваш как самоувереният ти, здрав оптимизъм изпълва тялото, енергията, душата и живота ти сега и във всяко следващо сега, завинаги!?! Това блаженство, приемащо и трудностите и успехите поравно, в спокойния оптимизъм на любовта! Защото оптимизмът вижда възможностите, а препятствията са му най-прекрасните възможности, водещи към целостта.
Да почувстваш радостта от осъзнаването, че няма реална вреда, докато знаеш, че всяка вреда носи някаква полза, а всеки враг е неслучаен и най-скъп на душата ти учител по силен живот! Можеш ли наистина да усетиш благуването, заливащо те целия, когато възлюбиш врага си, сега в спокойствието над и отвъд ума?!
Да погледнеш живота си в ретроспекция и извличайки мъдростта от опита усмихнато, да знаеш, че за всичко, което си пропуснал, си спечелил нещо друго! Да, защото това е твоят, а не нечий друг живот – твоят уникален и неповторим живот, който уважаваш и обичаш в неповторимостта му!
Можеш ли истински дълбоко и все по-завладяващо да усетиш радостта от това, да си в мир със себе си?! Знаеш, че в душата си винаги си го искал, а сега когато си го позволяваш, всичко за което истински и от душа си мечтал, става реално постижимо. Защото започва от мира на любовта, които вече са в теб. Тази красота да се радваш на най-малките неща, да!
Мъдрият вижда шансовете навсякъде. Научил се е, когато късметът не чука на вратата му, сам да си намира друга врата, само за да осъзнае, че възможностите винаги са били не отвъд и някъде, а тук и сега, най-близки и пълни с варианти. Защото през панорамата на любовта, съзираш брилянти там, където повечето виждат просто въглища…
Спестявайки за старостта, мъдрият заделя настрана и някоя и друга красива мисъл, светло чувство, много себевладеене и любящ опит в медитацията. Тогава има възможността или да бъде богат отвътре и смислено щастлив, или да знае, че всичко нужно вече му е дадено в краткото пребиваване на житейската гара.
Най-масовият подбудител на стадно живеещия блеещ, е желанието за власт и важност. Мъдрият знае, че е никой и бидейки нищо, осъзнава маловажността си пределно смирено. Виждайки света през осъзнатостта на Дхарма, познава безумието му – осъзнато безумие. Съзнавайки това, отвътре в любовта, даваща смисъл, външно живее живота си привидно като всеки друг…
В края на краищата, ще се научиш да потъваш в дълбок транс! Учейки се редовно, знаеш че стигаш до там, до където смяташ, че е възможно, във всяко едно отношение. Затова, доверявайки се огромния потенциал в трансовото състояние, спокойно можеш да ползваш възможностите му за препрограмиране на живота си в смело смислен, сега когато вече го правиш!
Отвъд старите оплаквания, вече знаеш, че не времето променя нещата, а ти ги променяш сам, с тези фокусирани усилия, разбиране и благодарно учене, в пътя на разтварящото се за безкрая ти съзнание. В края на краищата, винаги стигаш до любовта, от която започва всичко!
Човек би могъл да проси риба, за да се нахрани за деня, а би могъл и да се научи да лови риба, вземайки нещата в ръцете си! Ти би могъл да ловиш житейската си риба спокойно и целенасочено търпеливо, защото си човек!
Човек би могъл да живее величието на житейската тайна, че не е толкова важно да прави това, което харесва, а да харесва това, което прави. Ти би могъл да се запиташ, дали тази тайна не се разтваря пред теб, когато осъзнаваш, че не е толкова важно да живееш с най-идеалния и харесвано идеализиран партньор, а да харесваш човека до себе си.
Ако не знаеш какво търсиш, няма да го намериш. Ако не знаеш накъде си тръгнал, стигаш някъде другаде. Никой вятър не е благосклонен към кораб без посока и платна, управлявани от желязна воля и здрав рул. Когато мечтата, идваща от тихия зов на безкрая ти, се спусне до реална, пипнима, приложима, навременна, измерима и постижима цел, житейските ветрове умело са насочвани от руля на волята ти.
Можеш да се ползваш от своя опит, да. Така правят всички. Умните обаче се учат и от опита на другите. Защото собственият опит често е гребен, който животът ни дава, когато сме загубили повечето си коса… Тогава можеш да разресваш пътя другиму… Затова, общувай с опитни и мъдри люде в живота си или през опита им, изложен в добрите им книги! Да, книги, точно така. Винаги някъде дълбоко в теб си познавал огромната ценност на книгите!
Сега, потъвайки в красотата на това спокойно състояние, от дъх на дъх във все по-дълбока хипноза, би могъл да осъзнаеш, че няма толкова голямо значение какво правиш, а как го правиш. Не само какво казваш, а как го казваш. Не толкова какво работиш, а как го работиш. Не къде си, а с кого си и как си отвътре си. Не в какво живееш, колко имаш и харчиш, а как живееш, какъв си и колко обичаш, за да си изобилен извор на смисъл, носещ реалното щастие!
Отпускайки се навътре в покоя на този транс, можеш да почувстваш радостта от допира до възнамеряването, идващо от потенциала ти. Все по-навътре, от миг на миг, с всяка моя дума. Тогава знаеш – такъв си, каквото е намерението ти. Такава е и волята ти, такива са и делата ти, определящи съдбата ти. Разбираш, че никога не си бил истински мързелив, а просто си нямал вдъхновяваща те цел, идваща от вътрешното ти намерение. Следването на реалната ти цел разтваря всеки страх и носи реалната удовлетвореност!
Един начинаещ ум, който тихо да се проникне от молитвено съзерцание на нещата каквито са! Защото вечното на непреходното се отразява във всяка преходна капка роса - ако очите на душата са разтворени! 
Начинаещ в смисъл разтворено съзнание! Начинаещ с или без натрупани битове знания, но с винаги отворено и преживяващо мига сърце. Защото "магаре, което носи куп мъдри книги, си остава магаре" - и тонове информация да имаш, ако нямаш досег до Живота на Любовта, нищо нямаш.


Защо начинаещ? Защото няма какво да губиш и можеш да ходиш по острието на бръснача и скочиш по средата на огъня на директното преживяване на нещата в живота си! Защото напредналият продължава още и още да гони илюзии и бяга от страха си, че някой ще надмине напредъка му, докато начинаещият осъзнава с цялото си тяло и сърце, че вече всичко е постигнато! Просто се е разтворил за постижението на щастието, което винаги е било там! Защото в планината на постижението намираш само щастието, което носиш - а то винаги е там, вътре, сега!
Цялата мъдрост на съзерцанието е мъдростта на начинаещия! Знанието на главата е трупане и задържане, но на сърцето непривързано пускане, освобождаване. Когато имаш широкия, смирен и разтворен ум на начинаещ, Знанието на цялата Вселена минава през теб! Начинаещ в смисъл смирен, да. Начинаещ, защото надхвърляш пределите на малката си жалка и обикновена личност. Тя си остава грешна и слаба - но не го крие, а си позволява да притихне и смирено да се преклони пред полъха на безкрая, даващ смисъла! Начинаещ, защото признаваш малкостта си. Малкост, която може да е чела или не тонове книги, да има или не социални академични титли, но може да те доближи до пътеката към Себе си само ако се отмести от нея, позволявайки и да проникне в цялостта ти! 
Защото като си начинаещ можеш да преживееш и осъзнаеш, докато като напреднал можеш само да обясниш и анализираш, стоейки настрани от преживяването като сух и студен мъртъв пън... Бидейки начинаещ съзнаваш реалността от измерение надхвърлящо дихотомното добро и зло, обединявайки ги до слята противополюсност, до любящо единство между мъжкото и женското в себе си! Когато си начинаещ, вече си постигнал! Няма нужда да бързаш, а можеш да бъдеш щастлив във всяко простичко действие. Тогава можеш да бъдеш слаб и да си го признаеш пред всички - защото знаеш, че силата стои в слабостта на смиреното его, в мекотата на водата, която пробива скали, в гъвкавостта на разтвореното си за промени съзнание. Гъвкав като слабо дърво, което се огъва при буря, но бързо се изправя след нея, докато "напредналато" твърдо и гордо дърво бива счупено...
Начинаещ, защото тогава можеш да се радваш на всяка глътка въздух, да благодариш на всяка хапка храна, стъпка, усещане и ежедневност, превърнала се в чудо! Начинаещ, слаб и обикновен, защото тогава осъзнаваш, че имаш всичко и цялата Вселена е част от теб и ти от нея! Когато си начинаещ, можеш да си позволиш да не разбираш - точно тогава разбирането на Мъдростта има шанс да проникне в душата ти! Защото бидейки начинаещ можеш да бъдеш непривързан, свободен и летящ на крилете на вдъхновението си, умеещ да захвърля товара на знанията и напредналостта си.
Когато си начинаещ, осъзнаваш, че няма нужда да търсиш навън, но че огънят на знанието и щастието е в теб. Знаеш, че наместо да търсиш със светлината на вътрешния си огън външен огън, който да стопли несигурността ти, можеш просто да осъзнаеш, че топлината на Любовта вече е в теб и просто можеш да се разтвориш за нея! Умът на начинаещия има огромно поле от възможности, докато този на напредналия е рамкиран в коловозите на някой си, бил той и самият Юнг, Буда или който и да е! Бидейки начинаещ, можеш да си позволиш да бъдеш Себе си, автентичен и нехаещ за сивотата на нечий консенсус за правилност!
Тогава можеш да осъзнаеш ценността на тази потъваща към смъртта лодка - живота. Но и да приемеш с цялото си сърце илюзията на смъртта и така да живееш всеки миг от живота си на сто процента, смиреномъдро и щастливо! Да знаеш, че бленуваният социален "успех" няма много общо с Любовта и Смисъла, даряващи щастието! Дори тонове знания, пари и огради не могат да помогнат за намаляването страха на "напредналия". Когато с разбирането на начинаещия широк ум осъзнаеш свързаността си с всичко, тогава имаш всичко, а самоуверената сигурност на обичта живее там, непринудено и естествено.
Когато любомъдрието на съзерцанието минава през теб, няма нужда да ходиш другаде - вече си там. Няма нужда да постигаш - ти съдържаш всичко. Тогава можеш да играеш живота си - като дете. Да бездействаш в действията си - да съзерцаваш живеейки. Докато не ти съзерцаваш, а съзерцанието съзерцава теб и живота ти и забравиш малката си личност - Анатман... Защото истината е точно там и точно сега, където си, а преживяванията ти са точно тези, които точно сега са най-подходящите за теб, за растежа и разширяването на осъзнаването ти! Ето защо начинаещ...
Там навътре, в потенциала на мъдростта, сега знаеш, че ако си размениш с някого по една дюля, пак ще имаш една дюля, но ако обмените идеите си, ще имате двойно повече идеи. Така доверявайки се на заряда си, знаеш че пламъкът не става по-малък, нито се изчерпва, когато запалва други огньове – ражда се повече пламък. Обменяйки идеите си с тези от мъдрите книги, ставаш богат на идеи, идващи от преживян опит. За да можеш на свой ред да даваш…
Някои искат да постигнат това, онова… А ти знаеш, че колкото по-малко искаш, по-щастлив си и имаш всичко, повече даже от нужното ти. Не искаш ли, получаваш, не ламтееш ли, препълнен си с имането на любовта. Колкото по-малко искаш, по-изпълнен си с любов, която не може да не бъде давана. Тогава си смислено щастлив. Защото преживяваш с това, което вземаш, но живееш с това, което даваш.




..............


Орлин Баев